Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

Гр.Добрич 29.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЮНИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 131/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.П.А.,***,в качеството му на пълномощник на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,представлявано от управителя С. П. П.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 4062/2017г.по описа на Д.ки районен съд Решение № 228/15.03.2018г.,с която решението се обжалва изцяло,с искане за отмяната му като неправилно и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което предявената претенция се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана,или в условията на евентуалност се уважи частично – до размера на 8 357 бали слама на единична цена от 1.20 лв. с включен ДДС.Прави се искане за присъждане и на сторените в процеса разноски в двете съдебни инстанции,в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат следните доводи:

В нарушение забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал в полза на ищеца свидетелски показания за доказване цената по процесния договор.Според въззивника,постановеното от ВКС съдебно решение,на което се е позовал първостепенния съд,за да мотивира извода си за допустимост на гласни доказателства за установяване на горното обстоятелство,се отнася до хипотеза,различна от процесната,поради което е неприложимо в настоящия казус.

Освен,че чрез допускане на свидетели за установяване цената по процесния договор ДРС е извършил съществено процесуално нарушение,съдът и неправилно е тълкувал и възприел свидетелските показания в подкрепа на позицията на ищеца по делото.Показанията на св.С. Ж.и М. Д.са дадени от явно и силно заинтересовани от изхода на делото лица,а от друга страна са противоречиви и не съвпадат с другите доказателства по делото.Изводът на ДРС за непротиворечивост на показанията на тези свидетели е неправилен,тъй като свидетелите излагат различни твърдения за едни и същи факти и обстоятелства,като показанията им си противоречат не само по отношение на цената на договора,но и по редица други общи факти,като степента на противоречие достига до взаимно изключване. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо според него тези свидетели не са заинтересовани и не е посочил с кои други доказателства по делото кореспондират техните показания,при условие,че по отношение договорената цена по процесния договор по делото няма други доказателства,освен свидетелските показания.

ДРС изобщо не е обсъдил доказания по делото факт,че свидетелят Ж. е не само съпруга на физическото лице търговец В. Ж.,но е и пълномощник на ищеца и активно участва в търговската му дейност.По тази причина според въззивника всички показания на свидетеля Ж.,които са в подкрепа на позицията на ищеца по делото,не следва да се кредитират,като дадени от лице с личен интерес от изхода на делото в полза на ищеца.Съдът не е обсъдил и доказания по делото факт,че при изпълнение на процесния договор служителите на ищеца са получавали възнаграждение за труда си всеки ден на база изработените и доставени бали,което от своя страна обуславя заинтересованост на тези лица да твърдят,че са изработили и доставили по-големи количества бали,за да получат по-високо възнаграждение за положения от тях труд.При анализ показанията на свидетелите Д. П.според въззивника първостепенният съд е следвало да отчете и факта,че и двамата свидетели,по собствените им признания,са осъждани за умишлени престъпления от общ характер.

ДРС изобщо не е обсъдил и безспорния по делото,изрично признат от ищеца факт,че последният не е балирал цялото количество слама от полето,наето от ответника,а се е наложило трето лице да довърши балирането.Този факт доказва,че ищецът няма как да е балирал и доставил твърдяното количество слама,а по-малко.

В депозиран по делото писмен отговор въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.И.Т.,***,по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане и на сторените във въззивното производство разноски.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата форма.Атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.В съответствие с изложеното,обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Решение № 228/15.03.2018г. по гр.д.№ 4062/2017г.по описа на Д.ки районен съд е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

Неоснователно е възражението на въззивника,че в нарушение на процесуалния закон - забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал в полза на ищеца свидетелски показания за доказване цената по процесния договор,както и че съдебното решение на ВКС,на което се е позовал първостепенния съд,за да мотивира извода си за допустимост на гласни доказателства за установяване на горното обстоятелство,се отнася до хипотеза,различна от процесната,поради което е неприложимо в настоящия казус.

В писмения си отговор ответникът по гр.д.№ 4062/2017г.по описа на ДРС не оспорва ищцовото твърдение,че на 21.07.2017г. страните са сключили устен договор за изработка,по силата на който ЕООД „ ***“ е възложило на ЕТ П.-В. Ж.“ да балира и достави слама от наето от възложителя поле.Ответникът не спори и че в изпълнение на процесния договор ищецът е работил от 02.08.2017г. до 07.08.2017г.,както и че извършената работа е била приета без възражения от възложителя.При така установените по категоричен начин факти,правилно ДРС е допуснал и обсъдил в мотивите на обжалваното решение свидетелски показания относно спорните по делото обстоятелства,а именно – договорената цена за процесната услуга и действителното количество на балираните от ЕТ П.-В. Ж.“ и доставени от него на ЕООД „ ***“ бали слама.Ограничението на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК е неприложимо в случая,както правилно е приел ДРС,позовавайки се на Решение № 546/23.07.2010г.по гр.д.№ 856/2009г. на ВКС,IV г.о,ГК.Въпреки,че в цитирания акт на ВКС става дума за сключен договор за заем,т.е за договор,различен от процесния,в решението е обективирано принципното разбиране,че ограничението на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК не е приложимо,когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение,а за смисъла на постигнатите договорености.В случай,че страните спорят за значението на отделни договорки или когато договорът не съдържа всички договорки,свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата,при които е сключен договора,както и за установяване каква е била действителната обща воля на страните.

Неоснователно е и възражението във въззивната жалба за допуснато от ДРС съществено процесуално нарушение,поради неправилно тълкуване на свидетелските показания в подкрепа на позицията на ищеца по делото.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и аргументирано всички свидетелски показания,като е стигнал до правилни изводи.ДРС е отчел възможната заинтересованост на свидетелите на ищцовата страна М. Д.и С.Ж.,но е отчел и обстоятелството,че показанията им са еднопосочни и непротиворечиви и не се опровергават от другите доказателства по делото.Въпреки,че е съпруга на ищеца,показанията на св.Ж. са ясни и конкретни,те са и взаимно допълващи се с показанията на останалите свидетели.Наведените в жалбата твърдения за противоречия в показанията на св.Д. и св.Ж. са неоснователни,тъй като не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.Обстоятелствата,извършвал ли е ищецът услуга като процесната и на други лица,освен ответника,и как се е определяло възнаграждението на работниците на ищеца,нямат отношение по спора,поради което и показанията на свидетелите досежно тези обстоятелства са без значение.По отношение релевантните за спора обстоятелства,сред които и цената на договора,противоречие в свидетелските показания не е налице.В показанията си св.Д. заявява,че уговорената цена е 1.20 лв. на бала,без да заявява дали тази цена е крайна или не.От свидетелските показания на Ж. се установява,че уговорената цена на бала – 1.20 лв. е без ДДС и тя съответства на цената,на която е извършвана договорената дейност през предходната година.От представените и приети по делото фактури № */19.08.2016г.,№ *. и № 201/05.10.2016г.е видно,че страните са имали договорни отношения и през 2016г. за извършване на същата дейност,при цена на услугата 1.20 лв. без ДДС.Няма логика следващата година цената да е по-ниска предвид поскъпването на всички стоки и услуги.Фактът,че св.Д. П.по собствените им признания са осъждани за престъпления от общ характер,реабилитирани,сам по себе си също не може да обоснове направения от въззивника извод,че показанията им не следва да се кредитират като достоверни.Твърденията на ищеца относно дължимата цена за извършената услуга,както и относно общото количество балирани и доставени на ответника бали слама са доказани с ангажираните от него писмени и гласни доказателства,съответно не са опровергани от показанията на разпитаните свидетели на ответника.Нито един от тях не доказва наведеното в писмения отговор на ответника твърдение,че работниците,наети от ЕООД „ ***“ да разтоварват и подреждат балите,са имали задължение да ги броят,не доказва начин на броене,брой ремаркета,договорена цена,не доказва,че ищецът е доставил по-малко на брой бали от фактурираните съгласно издадената фактура № */08.08.2017г.Единственото,което установяват свидетелите на ответника,е,че ищецът е доставял бали,ремаркетата са били пълни,че между страните не е имало спор както за бройките бали,така и за цената,което обосновава направения от първостепенния съд извод за основателност и доказаност на иска в пълен размер.

По гореизложените мотиви,обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

При този изход на спора,на въззиваемата страна се дължи присъждането на сторените по настоящото дело разноски,в размер на 1 200 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228/15.03.2018г.,постановено по гр.д.№ 4062/2017г.по описа на Д.ки районен съд.

ОСЪЖДА ЕООД „***” ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.Б.,Д. община, ул.“ Ч.“ №*, представлявано от управителя С. П. П.,да заплати на ЕТ „П. – В. Ж.”,ЕИК **,със седалище и адрес на управление :гр.Д., ж.к.”Б.” ,бл.*,вх.*,ап.*,представлявано от В. Д. Ж.,сторените по вз.т.д.№ 131/2018г.по описа на ДОС разноски в размер на 1 200 лв./хиляда и двеста лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.