Р Е Ш Е Н И Е №121

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 25.06.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и първи юни

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ…………………..и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В..т.д.№132

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,чрез пълномощника адв.Д.М.,ДАК против Решение №292 от 05.04.2017г. по гр.д.№3644/2017г. по описа на Районен съд гр.Д.,с което е признато за установено в отношенията между страните по делото,че„***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,ж.к „Д.“1,бензиностанция „***“,представлявано от А. Г. А.дължи на „Б.“ЕООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-с.С. В.,общ.Д.,обл.В.,ул.“П.“№*,представлявано от управителя А. Й. Г.следните суми,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1150/22.06.2017г.по ч.гр.д.№1976/2017г. по описа на ДОС,а именно –сумата от 1 800 лв.,представляваща главница-дължимо възнаграждение по Договор за авторски надзор от 05.04.2013г.,съгласно ф-ра №185/18.03.2014г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 15.06.2017г.до окончателното й издължаване и сумата от 593,25 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.03.2014г.до 15.06.2017г.,като е осъдил жалбоподателя за разноски в заповедното и исковото производство.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от ответника по жалбата е подаден писмен отговор,в който се оспорва основателността й.

В жалбата се излагат следните аргументи за неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт:

В решението съдът неправилно тълкува събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Безспорно е,че между страните има сключен договор за авторски надзор.От показанията на всички свидетели се установява,че основен участник в изпълнението на договора от страна на ищеца е св.Я.,който е външен проектант на ищеца,но не е специалист по всички части,описани в чл.1.1. от договора.Други специалисти не са посещавали обекта,освен два-три пъти св.И..В тази му част договорът не е изпълнен и не са изработени договорените 50 часа.Св.Я. е уведомен за проблемите с кабелната линия и трансформатора навреме от страна на ответника и са проведени срещи за решаване на проблемите.В този смисъл неправилни са изводите на съда,че ищецът не е уведомен за възникналите недостатъци.

От показанията на св.И.-външен консултант на ищеца и специалист по ел.част,който е изготвил проектите за необходимата мощност за захранване на обекта става ясно,че същият е проектирал обекта да се захранва от трафомашина с мощност 800 киловолта,но от показанията на всички свидетели ,включително св.И. се установява,че определената в проекта мощност е недостатъчна ,поради което машината прегрява и е необходимо да се направят допълнителни разходи за нейното охлаждане.Налице е грешка в проекта,съответно в изпълнение на задълженията по сключения договор за авторски надзор,тъй като проектантите са тези,които осъществяват авторския надзор.

Виждайки,че недостатъците в проекта ще провалят пуска на обекта,ответникът със знанието на св.И. е монтирал вентилация за охлаждане на същия.Св.Х. потвърждава наличието на грешки при изготвяне на проекта-част електрическа.

Освен това е имало проблем при присъединяването на кабелната линия към електропреносната мрежа-буксите за присъединяване,които са били по проект се оказват неправилни,което наложило ответникът да закупи нови букси.

Независимо от подписаните между страните протоколи от 17.03.2014г. и 18.03.2014г.,от свидетелските показания се установява,че са налице недостатъци в работата ,свързани с трафомашината.Съдът е достигнал до неправилния извод,че следва да се приложи презумпцията на чл.264 ал.3 от ЗЗД,тъй като независимо какво е вписано в протоколите,реалните факти са налице-неправилно проектиране на мощността на трафомашината на обекта.

Според жалбоподателя наличието на недостатъци,които обаче не са толкова съществени,че да обусловят разваляне на договора,поражда за ответника права по чл.265 ал.1 от ЗЗД,включително да иска намаление на възнаграждението под формата на възражение срещу предявения иск,което е направено в отговора на ответника.Счита се,че дължимото възнаграждение е в размер на 1000 лв.Ищецът е устно уведомен за проблемите,провеждани са срещи за отстраняването им.

С тези мотиви жалбоподателят настоява първоинстанционното решение,като неправилно да бъде отменено,а вместо това да бъде уважено възражението му за намаляване на възнаграждението от 1800 на 1000 лв.

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва подадената въззивна жалба ,със следните аргументи:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че ищецът е изправна страна по договора.В същия не е установено задължение на изпълнителя по договора за постоянно присъствие в обекта.

От приложените писмени доказателства се установява,че работата е приета без забележки от жалбоподателя и договорът се счита за приключен.

Не са събрани доказателства,че именно поради виновното неизпълнение на изпълнителя на възложената му работа ,възложителят е направил разходи във връзка с изграждането на втора кабелна линия и поставяне на вентилатори за трафо-агрегата.Не се представят и документи за такива разходи.Точно обратното –св.Х. твърди,че не му е известно да е изграждана втора кабелна линия.От същия свидетел става ясно,че не никога не са обсъждани проблеми с изпълнителя по договора,нито той е уведомяван за необходимостта от извършване на определени действия по обекта.

Твърденията за нарушения на договора са останали недоказани,а изразеното становище в отговора на ответника следва да се приеме като признание на иска.

С тези аргументи решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание страните поддържат подадените от тях жалба и отговор.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото доказателства и доводите на страните,прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентност.На основание чл.269 от ГПК относно правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразно представения договор за авторски надзор,сключен на 05.04.2013г.,с предмет-авторски надзор над обект-Инсталация за производство на биогаз ,добит от преработката на биомаса с растителен и/или животински произход,изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши авторски надзор за обекта,а именно технологична,архитектура част,електрическа и К и П и А част,отопление и вентилация,вода и канализация и газоснабдяване.Работата ще се счита окончателно приключила при съставянето на Акт обр.15 ,посредством подписването на окончателен приемо-предавателен протокол.Съгласно чл.12 ал.4 в разд.ХІІ от договора,всички уведомления между страните следва да са в писмена форма.

На 17.03.2014г. е съставен двустранно подписан приемателно-предавателен протокол ,в който е констатирано , че за периода между 05.04.2013г. и 17.03.2014г.са отработени от изпълнителя 30 часа по 50 лв.или се дължат 1 500 лв.,без ДДС.На 18.03.2014г. е съставен двустранно подписан приемателно-предавателен протокол,съгласно който работата на изпълнителя се приема от възложителя без забележки и договорът се счита за приключен.На 18.03.2014г. е сключено и споразумение в същия смисъл.

За дължимата цена е издадена ф-ра №185 от 18.03.2014 г.за сумата от 1 800 лв.с ДДС.

В хода на заповедно производство по ч.гр.д.№1976/2017г. на ДРС ищецът в качеството на заявител по заявление №10069/15.06.2017г. е получил заповед за изпълнение на парично задължение,на основание чл.410 от ГПК за исковите суми,съставляващи главница и лихва по договора,както и за сумата от 447,87 лв.-разноски в заповедното производство.Подадено е възражението от страна на длъжника на 28.07.2017г.,при което районният съд е указал на ищеца в едномесечен срок от уведомяването да предяви правата си по исков ред.Разпореждането на съда е получено от ищеца по делото на 11.09.2017г.,а исковата молба е постъпила в съда на 03.10.2017г.-в срок,което води на извода за допустимостта на предявения иск.

От изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза се установява,че при ответника процесната фактура не е била осчетоводена.Същата е осчетоводена при ищеца и декларирана пред ТД на НАП в дневника за продажби и месечната справка декларация по ЗДДС за периода март 2014г.-април 2014г.Изчислена е дължимата лихва за забава.,считано от деня следващ фактурирането до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Според свидетелските показания на св.Я. проблемите с кабела възникнали от това,че същият е бил монтиран без знание на изпълнителя под земята и залят с бетон.Поради това Е. П.отказали да приемат обекта и се наложило монтирането на втори кабел.Това довело до спиране на П.та приемателна комисия и наложило удължаване на процедурата във времето.По проект кабелът не е дадено изпълнение с бетон.

В същия смисъл са и показанията на св.И.,който показва,че кабелът не е следвало да бъде залят с чакъл и бетон и не е давал разрешение кабела да се покрие с бетон.Следвало е да се монтира тръбна кабелна мрежа.Според свидетеля не би следвало да има проблем с трафопоста,ако е изработен съгласно проекта.Проектът е правилно изработен и не на него се дължи претоварването на трансформатора.

Според свидетеля Х. трафопостът не е имал необходимата мощност,което е установило още в процеса на работата-след съответните проби.Наложило се допълнително охлаждане и защита от пренатоварване.Установило се,че има техническа грешка от проектанта по ел.част.Това струвало допълнителни средства.Доставени били три кабелни муфи от Г.,което коствало допълнителни средства на инвеститора.Без тези муфи обектът не можел да бъде пуснат.

Св.К. също показва,че е имало проблем с ел.частта,но не е категорична дали е бил уведомен представител на авторския надзор.

При така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Правилно и законосъобразно районният съд е указал на ответника по делото доказателствената тежест да установи,че е известил по надлежния ред изпълнителя-ищец по делото за появата на недостатъци ,веднага след откриването им.

От депозираните по делото свидетелски показания е видно,че недостатъците са се появили в хода на работата по обекта.Не са събрани доказателства,че изпълнителят е уведомен писмено,съгласно уговорката в чл.12 ал.4 от сключения договор за наличието на недостатъци в работата.Напротив,в подписаните между страните двустранни протоколи и споразумение е прието,че работата е правилно извършена ,за което се дължи възнаграждение на ищеца.

Правилно и законосъобразно съдът е приел,че неуведомяването на изпълнителя по договора за наличието на явни или скрити недостатъци е основание да се приеме презумпцията на чл.264 ал.3 от ЗЗД,съгласно която работата се счита приета,в случай че при приемането й или незабавно след появата на скрити недостатъци възложителят не възрази за неправилно изпълнение.

Като мотивирано,правилно и законосъобразно ,постановеното съдебно решение следва да бъде потвърдено,а на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените във въззивната инстанция съдебно деловодни разноски.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №292 от 05.04.2017г. по гр.д.№3644/2017г. по описа на Районен съд гр.Д..

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,ж.к „Д.“1,бензиностанция „***“,представлявано от А. Г. А.да заплати на „Б.“ЕООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-с.С. В.,общ.Д.,обл.В.,ул.“П.“№*,представлявано от управителя А. Й. Г.сумата от 500 лв./петстотин лева/сторени съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.