О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 318

Гр.Добрич, 13.06.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд Търговско отделение

На тринадесети юни 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.частно търговско дело № 141 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника „9***“ АД ЕИК*** против Определение № 691 от 30.03.2018 г. на Добрички районен съд , постановено по гр.дело № 440/2018 г. по описа на същия съд, с което са оставени без уважение възраженията на „9***”АД за неподведомственост и местна неподсъдност на делото.

В частната жалба се сочи,че не е съгласен с обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Добрички районен съд е сезиран с предявен от „***“ ООД с. П., общ. Добричка против „***“ АД гр. Варна иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 14 511,22 лв. такса пренос ниско напрежение и сумата от 3 760,34 лв. такса достъп ниско напрежение, за които са издадани фактури.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „***“ АД, е депозирало писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на производството, тъй като ищецът бил изразил съгласие при възникване на спор между страните същият да бъде разрешен от Арбитражен съд гр. Варна при сдружение „ППМ“. Предвид наличието на арбитражна клауза по смисъла на чл. 7 ал. 2 от ЗМТА спорът е неподведомствен на гражданския съд.

Освен това е направено и възражение за местна неподсъдност, тъй като исковата претенция била заведена по седалището на ищеца, а не на ответника. Тъй като не се касаело за иск на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, то ищецът не разполагал с право на изборна подсъдност по този ред.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че арбитражната клауза не се съдържа в договорите-предмет на делото от 18.11.2013 г.,а такава е предвидена в друг,сключен помежду им Договор за присъединяване от 24.03.2014 г.

Определението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Чл. 113 ГПК предвижда различна местна подсъдност, предоставена на избора на ищеца, имащ качеството потребител по конкретния спор. При упражнено право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК и чл. 105 ГПК се дерогира.

Въпросът за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за избор на местната подсъдност по чл. 113 ГПК са разрешени с константна и единна задължителна съдебна практика на ВКС, според която изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон – в случая ЗЕ. Понятието потребител се възприема в широк смисъл и подсъдността по чл. 113 ГПК е приложима за искове на физически лица – потребители на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на електроенергия, какъвто е и настоящият случай /в този смисъл са Определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г., ВКС, II т. о., Определение № 257/06.04.2010 г. по ч. т. д. № 194/2010 г., ВКС, II т. о., Определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 477/17.06.2010 г. по ч. т. д. № 283/2010 г., ВКС, І т. о., Определение № 175/07.02.2011 г. по т. д. № 918/2010 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 710/30.10.2012 г. по ч. гр. д. № 613/2012 г., ВКС, ІІІ г. о. и много други/.

Следва да се посочи, че в ЗЕ са разграничени два вида потребители на електрическа енергия, а именно за битови нужди – „битов клиент” и за небитови нужди – „небитов клиент”. Легални дефиниции за тези понятия са дадени съответно в §1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ. Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност произтича от §1, т. 41б и т. 27г от ДР на ЗЕ, съгласно които „Потребител на енергийни услуги” е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а „Краен клиент” е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Т. е. за качеството потребител /именувано в закона като клиент/ е ирелевантно дали електроенергията се купува за битови или небитови нужди.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за законосъобразно и правилно,а подадената жалба-неоснователна.

Воден от горните съображения,Добрички окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 691 от 30.03.2018 г. на Добрички районен съд , постановено по гр.дело № 440/2018 г. по описа на същия съд, с което са оставени без уважение възраженията на „9***”АД за неподведомственост и местна неподсъдност на делото.

Определението е окончателно на основание чл274,ал.4 от ГПК във врзъка с чл.280,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.