О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 297

                  гр.Добрич 06.06.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на шести юни                 

през две хиляди и осемнадесета                              година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА 

                                                                                Г.ПАВЛОВ                                                                                                                                                                   

при  секретаря ……………................................  и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.......В..т.д.№150

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

      Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от ЗК“***“,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление- обл.Добрич,общ.***,с.*** ,Стопански двор,представлявана от ***,чрез адв.Р.Г.,ДАК със съдебен адрес-***,партер срещу Решение №29/27.02.2018г. по гр.д.№424/2017г.по описа на ***ски районен съд.

    Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,намира за установено следното:

    Районният съд е сезиран с два обективно съединени иска-по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.537 ал.2 от ГПК.

    След като е сезиран с два иска,районният съд дължи произнасяне по всеки от тях в диспозитива на съдебното решение.

    С настоящото решение е произнесен диспозитив само по предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,като съдът е приел,че по обусловения иск с основание чл.537 ал.2 от ГПК не дължи произнасяне.

    Преценката на първоинстанционния съд,че не дължи произнасяне по втория предявен иск е неправилна.След като с предявяване на двата иска е създадена висящност по тях в процеса,то съдът следва да се произнесе по всеки от тях с надлежен съдебен акт,съдържащ диспозитив.При липса на произнасяне на ТРС по втория предявен иск,настоящата инстанция не може за първи път да се произнася по него.

   Доколкото с въззивната жалба се претендира отмяна на съдебното решение,касателно двата предявени иска,то съдът намира,че  жалбата инкорпорира искане по чл.250 от ГПК за допълване на съдебното решение с изрично произнасяне и по втория предявен иск.

   Настоящата инстанция намира,че не следва да се произнася по подадената въззивна жалба,преди да се разреши спора по чл.250 от ГПК,тъй като с решаването му ще бъде очертан предмета на въззивното обжалване.

   Горното мотивира съда да прекрати производството по настоящото в.т.д.№150/2018г.по описа на ДОС и да върне делото на районния съд за произнасяне по искането за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

    ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.№150/2018г.по описа на ДОС.

    ВРЪЩА делото на ТРС за допълване на постановеното решение по гр.д.№424/2017г.по описа на съда с произнасяне по иска с правно основание –чл.537 ал.2 от ГПК.

    Определението не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.           2.