О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335

гр. Добрич, 25.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ ч. т. д. № 168/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Частно гражданско дело № 168/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частна жалба на К.Д.Д. срещу Заповед № 2373/05.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4402/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

В частната жалба са инвокирани доводи относно нередовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги, с които банката установява вземанията си към длъжниците и относно отсъствието на удостоверителна сила по чл. 418, ал. 2 ГПК на документа. Жалбоподателят претендира отмяна на атакувания съдебен акт и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Ответникът „***“ АД гр. София оспорва частната жалба, като излага съображения относно редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги, установяващо наличието на вземания към длъжниците, произтичащи от договор за банкова карта.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в срок и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Съда са следните:

„***“ АД гр. София е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 с вх. рег. № 20830/01.12.2017 г., с дата на пощенското клеймо 30.11.2017 г., срещу К.Д.Д. с пост. и наст. адрес ***, за следните суми: 4733.39 лв., представляваща главница по договор за банкова карта; 1 147.87 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.06.2016 г. – 25.08.2017 г.; 529.63 лв., представляваща наказателна лихва за периода 10.06.2016 г. – 06.11.2017 г., 328.05 лв., представляваща такса за обслужване на кредитна карта за периода 10.06.2016 г. – 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

По повод подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 4402/2017 г. по описа на Районен съд-Добрич.

Районен съд-Добрич, на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, разгледал заявлението в разпоредително заседание и издал Заповед № 2373/05.12.2017 г., с която е разпоредил на длъжника да заплати на банката горепосочените суми, както и присъдените съдебно-деловодни разноски.

Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно и едностранно. Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на проверката, която съдът извършва в заповедното производство – дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Подаденото от молителя заявление отговаря на изискванията на утвърдения образец съгласно Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието ( обн. ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008г., изм. и доп., бр. 52/10.07.2009 г. ).

Банката е от кръга на правните субекти, посочени в разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, за които законодателят е предвидил възможността за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, които установяват съответните вземания.

В настоящия случай, подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците е основано на извлечение от счетоводните книги по партидата на посочения длъжник за поетите задължения по договор за банкова карта. Документът по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК в конкретната хипотеза е извлечението от счетоводните книги. Този извод следва от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК. Употребата на съюза „или“ сочи на проведено от законодателя разграничение между „документ“ и „извлечение от счетоводните книги“ и на възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки.

Член 60, ал. 2 ЗКИ регламентира специфичните изисквания към съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Извлечението от счетоводните книги трябва да съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

В процесния казус, представеният от банката документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане.

Приложеният към заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК във вр. с чл. 60 ЗКИ е редовен от външна страна и въз основа на него може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

В заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост по см. на чл. 60, ал. 2 ЗКИ на задълженията по договора за банков кредит. Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит изисква наличието на следните два кумулативни елемента: 1. обективен ( неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на съответния брой вноски ) и 2. субективен ( волеизявление на кредитора за предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит ).

Наличието на обективният елемент се установява от редовността на извлечението от счетоводните книги, което се ползва с формална доказателствена сила – чл. 55, ал. 1 ТЗ, чл. 182 ГПК.

Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Приложените към заявлението покани съдържат изрично изявление, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 19.07.2016 г., като е посочен размерът на дължимите суми.

Според Решение по дело С – 327/10 от 17.11.2011 г. на Съда на ЕС, при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Поканата е изпратена на посочения от длъжника адрес и е надлежно връчена на адреса. Упражняването на правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо изисква уведомлението да е достигнало до длъжника. В случая кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. Поканата е връчени при условията на чл. 47 ГПК.

В процесния казус е налице и субективният елемент на обявяването на предсрочната изискуемост.

При така установената фактическа и правна обстановка, се налага изводът, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги съставлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на банката срещу длъжника и въз основа на него следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

Фактът относно наличието на частно правоприемство между доставчика на платежна услуга „***“ АД и „***“ АД е ирелевантен, тъй като договорът за банкова карта е относителна търговска сделка, по която доставчик на платежната услуга може да бъде както банка, така и финансова институция.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, постановен в заповедното производство, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на осн. чл. 278 във вр. с чл. 419 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 2373/05.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4402/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.