О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№ 336

 

гр. Добрич,  25.06.2018 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕМЕНУГА СТОЕВА      

          ЧЛЕНОВЕ:   ЕВА ИВАНОВА

                                  ГЕОРГИ ПАВЛОВ       

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ ч. т. д. № 172/2018 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:     

         Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

         Частно гражданско дело № 172/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частна жалба на Н.С.К. срещу Заповед № 559/31.03.2017 г. по ч. гр. д. № 864/2017 г.  по описа на Районен съд – Добрич, в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

         В частната жалба са инвокирани доводи относно нередовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги, с които държавното учреждение  установява вземанията си към длъжника и относно отсъствието на удостоверителна сила по чл. 418, ал. 2 ГПК на документа. Жалбоподателят претендира  отмяна на атакувания съдебен акт и  обезсилване на издадения изпълнителен лист.

         Ответникът ***“ гр. София оспорва частната жалба, като излага съображения относно редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги, установяващо наличието на вземания към длъжника, произтичащи от договор за предоставяне на държавна помощ.

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание  чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в срок и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Съда са следните:

***“ гр. София е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417  с вх. рег. № 4258/13.03.2017 г., с дата на пощенското клеймо 06.03.2017 г., срещу Н.С.К., за сумата от 28 930.41 лв., представляваща сбор от главница и лихви по договор за предоставяне на държавна помощ от 29.05.2015 г.

По повод подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 864/2017 г. по описа на Районен съд-Добрич.  

Районен съд-Добрич, на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, разгледал заявлението в разпоредително заседание и издал Заповед № Заповед № 559/31.03.2017 г., с която е разпоредил на длъжника да заплати на кредитора горепосочените суми, както и присъдените съдебно-деловодни разноски.  

Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно и едностранно. Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на проверката, която съдът извършва в заповедното производство – дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Подаденото от молителя заявление отговаря на изискванията на утвърдения образец съгласно Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със  заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието ( обн. ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008г., изм. и доп., бр. 52/10.07.2009 г. ).

***“ гр. София е от кръга на правните субекти, посочени в разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, за които законодателят е предвидил възможността за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, които установяват съответните вземания. 

В настоящия случай, подаденото от ***“ гр. София заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника е основано на извлечение от счетоводните книги по партидата на посочения длъжник за поетите задължения по договор за предоставяне на държавна помощ.  Документът по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК в конкретната хипотеза е извлечението от счетоводните книги. Този извод следва от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК. Употребата на съюза „или“ сочи на проведено от законодателя разграничение между „документ“ и „извлечение от счетоводните книги“ и на възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки.

Извлечението от счетоводните книги трябва да съдържа най-малко информация за: 1. общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от длъжника, включваща главница и непогасената договорена лихва и 3. размера на обезщетението за забава.

В процесния казус, представеният от ***“ гр. София документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане.

Приложеният към заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна и въз основа на него може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

В заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за предоставяне на държавна помощ. Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор изисква наличието на следните два кумулативни елемента: 1. обективен ( неизпълнение от страна на длъжника на задължението ) и 2. субективен ( волеизявление на кредитора за предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит ).

Наличието на обективният елемент  се установява от редовността на извлечението от счетоводните книги, което се ползва с формална доказателствена сила – чл. 55, ал. 1 ТЗ, чл. 182 ГПК. 

Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо  следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Приложената към заявлението покана съдържат изрично изявление, че кредиторът обявява задължението за предсрочно изискуемо, като е посочен размерът на дължимите суми. Поканата е изпратена на посочения от длъжника  адрес и е надлежно връчена на адреса.   Упражняването на правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо изисква уведомлението да е достигнало до длъжника. В случая кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по договора за предоставяне на държавна помощ.

В процесния казус е налице и субективният елемент на обявяването на предсрочната изискуемост.

При така установената фактическа и правна обстановка, се налага изводът, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги съставлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на банката срещу длъжника  и въз основа на него следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

Атакуваният съдебен акт е валиден и постановен от надлежен съдебен състав в рамките на неговата компетентност.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, постановен в заповедното производство, се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на осн. чл. 278 във вр. с чл. 419 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 559/31.03.2017 г. по ч. гр. д. № 864/2017 г.  по описа на Районен съд – Добрич, в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

 

 2.