О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 350

Гр.ДОБРИЧ 28.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЮНИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 182/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.И.Ю.,САК,в качеството му на пълномощник на Й.Я.М.,ЕГН:**********,от гр.Разград, частна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 533/2016г.по описа на Районен съд,гр.Каварна Определение № 118/25.04.2018г.,с който съдебен акт на основание чл.253 от ГПК съдът е отменил,поради грешка,постановеното по делото Определение № 265/23.06.2017г.,и е оставил без уважение молбата на Й.Я.М. за главно встъпване в процеса.Като твърди, че обжалваното определение е недопустимо,алтернативно-неправилно,частният жалбоподател моли за обезсилването му,респ.за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на главно встъпилата страна.

Насрещната по жалбата страна-АД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,чрез пълномощника си-адв.В.Б.,САК,депозира писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Останалите насрещни по жалбата страни не изразяват становище по жалбата.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата частна жалба и прецени доказателствата по делото,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Обжалваното определение е допустимо,но неправилно.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по постъпилата молба за главно встъпване,като я е оставил без уважение,позовавайки се на съдебната практика- Определение №11/06.01.2017г. по ч.т.д. № 1796/2016г. на ВКС,I т.о и с мотива,че в настоящия случай не е налице тъждественост на предмета на първоначалния иск – облигационен,с правно основание чл.135 ЗЗД,с този на установителните искове на главно встъпилото лице,които черпят правното си основание от разпоредбите на чл.17 ЗЗД и чл.124 от ГПК.

Съгласно формираната задължителна съдебна практика на ВКС-Определения по чл.274,ал.3 от ГПК,постановени по ч.гр.д.№ 700/2012г.,III г.о.;ч.т.д. № 845/2010г. на ВКС,II т.о.;ч.гр.д.№ 7067/2013г.,I г.о.;ч.гр.д. № 253/2009г.,III г.о ;ч.гр.д.№ 4645/2013г.,III г.о.,главното встъпване е допустимо,ако третото лице твърди,че е носител на право,което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице.

В случая,е налице тъждественост на предмета по първоначалния иск с този на исковете на главно встъпилото лице.

Й.Я.М. твърди,че е носител на правото на собственост върху имотите,предмет на първоначалния иск по чл.135 от ЗЗД,т. е твърди право,което изключва твърдяното право на собственост на ответниците по делото,респ.изключва и правото на ищеца да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него техните действия по прехвърляне на процесните имоти,които имоти не са тяхна собственост,а на главно встъпилото лице.За уважаването на първоначалния иск по чл.135 ЗЗД ищецът следва да докаже принадлежността на правото на собственост у ответника,прехвърлил процесните имоти,за да установи по този начин,че това действие го уврежда.По предявените във висящия процес по гр.д.№ 533/2016г.по описа на КРС от М. искове,същата се стреми да установи спрямо всички първоначални страни по делото,че тя е индивидуален собственик на процесните имоти.Налице е тъждественост на претенциите,доколкото ищецът твърди,че собственик на процесните имоти преди тяхното прехвърляне е ответникът-прехвърлител,докато главно встъпилата страна твърди,че тя е собственик на тези имоти.Съгласно Определение № 682/18.12.2015г.по ч.т.д.№ 2405/2015г.на ВКС,ТК,I т.о.,както и Определение № 11/06.01.2017г.на ВКС по ч.т.д.№ 1796/2016г.,ТК, I т.о.,на което се е позовал първоинстанционния съд,не е необходимо двата иска да имат еднакво основание и петитум,доколкото защитата срещу всяка от страните може да налага предявяването на различен иск,с оглед вида на нарушение на претендираното от третото лице право,а е достатъчно третото лице да заявява права,изключващи тези на ищеца,и да твърди,че тези права са нарушени и от ответника,което налага участието му в процеса като главно встъпила страна,както е в случая.Предвид изложеното,като е обосновал извод,че разликата в съдържанието на правоотношенията,от които произтичат материалните права,претендирани от ищеца и главно встъпилия и които са защитими-едното с облигационен,а другото-с установителни искове,е достатъчно основание в случая да бъде отречено наличието на необходимата тъждественост,първоинстанционният съд е постановил неправилно определение,което следва да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на главно встъпилата страна.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 118/25.04.2018г. по гр.д.№ 533/2016г.по описа на Районен съд,гр.Каварна и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на главно встъпилата страна Й.Я.М.,ЕГН:**********,от гр.Разград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.