РЕШЕНИЕ

    №171

гр.Д., 13.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесет и седми юни през 2018г. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА  

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №394 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№827/31.07.2017г. по вх.регистър на Административен съд гр.С., уточнена с молба вх.№7092/06.11.2017г., от Д.Е.К. с ЕГН ********** и А.Ж.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.Г.А., иск срещу Прокуратурата на РБ, за сумата от 80 000лева, част от сумата 146 222.98лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза от нереализирана законната лихва за периода 02.09.2011г.-13.10.2014г. върху парични средства в български левове и чуждестранна валута на обща стойност 455 756лева, незаконно иззети и държани като веществени доказателства по образуваното срещу Д.Е.К. ***.

Обосноваващите претенцията на ищците твърдения са за извършени на 02.09.2011г. в дома им действия по претърсване, обиск и изземване  на общо 283 828лева в различни валути/подробно описани по вид, брой и номинал на банкнотите/. Твърди се, че още 216 929лева, съхранявани в сейф №* в „***”АД, били доброволно предадени от ищеца Е.. На следващия ден 03.09.2011г. на ищеца Е. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.282, ал.1, вр.чл.283, т.1, вр.чл.26 от НК по образуваното на 23.12.2010г. ДП №50/2010г. на ТЗБОП гр.Д.. След него били образувани и ДП№8/2012г.на ОСлО при ОП-Д., ДП №71/2013г.на СЗ”ПКФДИ”-СГП гр.С., ДП №18/2014г. на ОслО при ОП-С.. Въз основа на обвинителен акт по ДП №71/2013г.на СЗ”ПКФДИ”-СГП гр.С. било образувано НОХД №531/2014г.на Варненски окръжен съд. С присъда №66/14.07..2015г. К. бил оправдан по повдигнати и поддържани обвинения по чл.283а и по чл.283а, т.2, вр.чл.283, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, и признат за виновен и осъден за престъпления по чл.282, ал.2 вр. ал.1, вр.чл.26 НК. С решение №17/29.01.2016г. по ВНОХД№332/2015г. на ВАпС присъдата била потвърдена изцяло.  С решение №130/15.09.2016г. по НД№418/2016г. на ВКС било отменено решението на Варненския апелативен съд в частта му, в която е потвърдена присъдата на ВОС и К. е оправдан за престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26 от НК и в частта за приложението на чл.23, ал.1 и 2 от НК, в която част делото било върнато за ново разглеждане. С присъда №16/11.11.2016г. по ВНОХ№393/2016г. на ВАпС К. бил признат за невинен по обвинението за престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26 от НК и било отменено приложението на чл.23  от НК, която присъда била влязла в сила.

Излага се, че в хода на наказателното производство, с множество молби К. искал връщането на иззетите парични средства, който били семейна имуществена общност, не били предмет на престъплението, за извършването на което К. бил обвинен, никоя от които не била уважена. С определение №93/28.07.2014г. по ч.н.д.№154/2014г.на Силистренски окръжен съд било разпоредено връщането на сумите от 40 **0лева, 201 700евро и 1 000долара, което определение не било изпълнено от прокурора. В отговор на нова молба за връщане на иззетите средства, позовавайки се на наложен запор с определение №484/18.07.2014г. по ч.гр.д.№480/2014г.на ДОС и определение №523/06.08.2014г. по ч.гр.д.№530/2014г. на ДОС, отново отказал връщането на средствата.

Изложени са твърдения и, че паричните средства са противозаконно отнети и държани от органите на досъдебното производство, защото претърсването и изземването били извършени в нарушение на чл.161 от НПК-процесуалното действие било проведено без санкция от страна на прокурор или съд, не е било неотложно; иззетите парични средства не били веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НК- не били предназначени или послужили за извършване на престъплението, със следи от престъплението, не били предмет на престъплението; не можели да послужат за изясняване на обстоятелствата, тъй като никое от престъпленията, за които на К. е било повдигнато обвинение нямало за предмет даването или получаването на пари. Тъй като не били веществени доказателства, не било необходимо да бъдат пазени до завършване на наказателното производство. Излага се и, че незаконосъобразно прокурорът не изпълнил съдебното определение на ОС-С. за връщане на паричните средства, при липсата на предпоставките на чл.72 и чл.113 от НПК, тъй като никога не било имало спор относно собствеността, както и, че в нарушение на чл.110, ал.5 от НПК ги държал в сейф, при което от тях не бил реализиран какъвто и да е доход. Тъй като паричните средства на обща стойност 455 756лева били противозаконно иззети и задържани от органите на досъдебното производство, за период от изземването им 02.09.2011г. до датата 13.10.2014г.,  когато държавен съдебен изпълнител привел в изпълнение допуснатата в полза на КОНПИ обезпечителна мярка „запор”, претърпели  вреди съизмерими със законната лихва, възлизаща на 146 222.98лева, обезщетявянето на част от които в размер на 80 000лева претендират.

В отговора си по чл.131 ГПК ответникът -Прокуратурата на РБ изразява становище за недопустимост и за неоснователност. Претенцията на А.Ж.К. намира за недопустима тъй като името и не фигурирало никъде в материалите по досъдебното производство като лице от което се изземват средствата. Претенцията и на двамата била недопустима защото противоправността на действията на прокурора се свързвала с прекалено дългият срок, в който Прокуратурата неоснователно държала парите, поради което следвало да се квалифицира като иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, а той можел да се предяви след изчерпване на административната процедура по глава III а от ЗСВ.

Искът за реализиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД бил неоснователен защото липсвало виновно и противоправно поведение от страна на служител на Прокуратурата. Иззетите с протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011г. и доброволно предадените парични средства имали качеството на веществени доказателства, приобщени към ДП№50/2010г. на ТЗ-БОП-Д.. В определение от 11.10.2011г. по ч.н.д.№484/2011г. на ДОС било посочено, че паричните средства са иззети по надлежния ред и следва да се считат за веществени доказателства. За прилагане от прокурора в производство по чл.111, ал.2 от НПК на разпоредбата на чл.113 от НПК не трябвало да е налице висящо производство пред съд, за да се приемело, че е налице спор относно правото на собственост върху иззетата вещ. Достатъчно било да са налице претенции на две или повече лица за връщането и според ТР №2/2014г. на ВКС, ОСНК. По прокурорската преписка имало достатъчно данни , че произхода на иззетите парични средства не трябвало да се свързва само и единствено с Д.К., който сам в молбата си с вх.№1973/10 от 11.06.2012г. и жалбата с вх.№1973/21.08.2012г. по описа на ОП-Д. посочвал, че сумите са собственост на „***”ООД с управител В.П., на „***”ЕООД с управител В.Т.. Постановените откази за връщане били мотивирани с необходимост, свързана с целите на воденото наказателно производство. По отношение на иззетите парични средства било допуснато в полза на КОНПИ обезпечение на бъдещ иск с определение от 18.07.204г. по ч.гр.д.№480/2014г.на ДОС. С окончателно определение №93/28.07.2014г. по ч.нд.№154/2014г. на ОС-С. било отменено постановлението на ОП-С. от 17.06.2014г. по ДП №18/2014г., с което било отказано връщане на веществените доказателства.  С определение №523/06.08.2014г. по ч.гр.д.№530/2014г. бил наложен запор върху паричните средства в размер на 216 928лева. С постановление от 12.08.2014г. на ОП-С. по пр.пр.№**6/2014, ДП №71/2013г. на ОСлС-С. била оставена без уважение молбата на К. за връщане на паричните средства. Определение №108/27.08.2014г. по ч.н.д.№197/2014г., с което се отменяло като незаконосъобразно постановлението от 12.08.2014г. на ОП-С. било мотивирано с недопустимото смесване на двата подхода за разпореждане  с веществени доказателства и вещи, подлежащи на отнемане и конфискация. Следвало да се отчете и наличието на пречка за предаване на паричните средства- обезпечителната заповед на ДОС, наложена в производство по реда на ЗОПДНПИ. Действията на ПРБ във връзка с отказа да бъдат върнати паричните средства били потвърдени по реда на инстанционния контрол и по съдебен ред и не било налице виновно противоправно поведение. Не била налице и причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и твърдяните незаконосъобразни бездействия и актове на прокурор. Не било ясно как прокуратурата изпълнявайки провомощията си по закон и произнасяйки се по всички молби и жалби на К., причинила имуществените вреди. Липсвали и доказателства за реално претърпени имуществени вреди. Не били доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, изразяващи се в очаквания за резултати от подаваните жалби, които да са пряка и непосредствена последица от издаването на посочените постановления на прокуратурата. Тъй като не бил изпълнен фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърлиш. Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

Правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.49 от ЗЗД изхожда от изложените от ищците фактическите обстоятелства- основанието за търсене на обезщетение за имуществени вреди не е обусловено от качеството на ищеца К. на страна в наказателно-процесуалното правоотношение и законността на повдигнатото срещу него  обвинение, а от фактически действия и бездействия на органите на досъдебното производство, независимо от законността на обвинението, респ. от твърденията, свеждащите се до това, че вредите не биха настъпили ако паричните средства не бяха противоправно иззети и противоправно държани като веществени доказателства, без да са такива и не беше отказано връщането им въпреки постановения съдебен акт, а не ако срещу К. не беше повдигнато незаконно обвинение.

Отговорността по  чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е за чужди виновни действия, които осъществяват състава на чл. 45 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищците. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска. Отговорността по чл.49 от ЗЗД като отговорност за чужди виновни противоправни действия не произтича от вината на възложилия, носи се и при неоткриването на конкретния причинител, комуто е възложена работата.

Няма спор между страните, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че с протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.2 от НПК, на 02.09.2011г., от дома на ищците –къща на два етажа плюс мансарден етаж, находяща се в гр.К., ул.”Г.С.Р.”№**, са иззети вещи и документи, включително намерените на полица на стената над шкаф в дневната - 23 банкноти с номинал 50лева; 2 банкноти с номинал 100лева; 20 банкноти с номинал 20лева; от шкаф в кабинет на първия етаж, поставени в червена мъжка кожена чанта – 1 банкнота с номинал 100евро и 70банкноти с номинал 50лева; от сейф в стената на мазата на къщата-  3бр.пачки с по 100 банкноти с номинал 100евро; 4бр.пачки с по 100 банкноти с номинал 50лева; една пачка със 100 банкноти с номинал 100лева; една пачка със 100 банкноти с номинал 500евро; 24 банкноти с номинал 500евро; 50 банкноти с номинал 50лева;   ** банкноти с номинал 100лева; 78 банкноти с номинал 50евро; 10 банкноти с номинал 100долара; 40 банкноти с номинал 100евро; 6 банкноти с номинал 200евро; 20 банкноти с номинал 20евро. Съгласно отразеното в протокола, процесуално-следственото действие е извършено във връзка с разследване по ДП №50/2010г. на ТЗ”БОП”-Д.. Същото е  образувано на 23.12.2010г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.213а, ал.3 т.3 вр.с ал.1 от НК.

На същата дата 02.09.2011г., с протокол за доброволно предаване ищеца К.  е предал на органите на досъдебното производство и намиращите се в нает от него банков сейф в салон на „Б.***” в гр.К., ул.”Д.”№**, още 300 банкноти с номинал 100евро,  100 банкноти с номинал 200евро и 100 банкноти с номинал 500евро.

Няма спор между страните, че така иззетите и доброволно предадени парични средства са съхранени в сейф №* в „***” АД-клон Д. съгласно договор за наем на сейф от 2.09.2011 г. между банката и ОД на МВР-гр.Д..

С постановление от 03.09.2011г. по ДП№50/2010г. на ТЗ „БОП”-гр.Д., ищецът Д.К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.1, вр.чл.26 от НК, т.е престъпление по служба, свързано в случая с разпореждане с общинска собственост. Като обвиняеми по ДП№50/2010г. на ТЗ „БОП”-гр.Д. за извършени престъпления по чл.283, вр.чл.283а, т.2, вр.с чл.26 от НК са привлечени и лицата Д.Т.Д.и Ю.Г.И..

На 07.12.2012г. е било образувано ДП №8/2012г.на ОСлО-ОП гр.Д.   срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.282, ал.1, вр.с чл.283а,т.1 от НК. Поради идентичност на разследваните престъпления, с постановление на ОП-Д. от 03.01.2013г.  ДП №50/2010г. на ТЗ”БОП”-Д. и ДП №8/2012г.на ОСлО-ОП гр.Д. са обединени под №8/2012г. С постановление  изх.№2296/11-1/11.02.2013г. на Главния прокурор на РБългария разследването е възложено на СЗ„ПКФДИ”-СГП-гр.С., като е заведено под №71/2013г. С постановление на  СГП от 03.12.2013г. от ДП №71/2013г. са отделени материалите, касаещи /според мотивите на същото/ обвинението срещу Д.Д.за престъпление по чл.283а, т.1 във вр.чл.26, ал.1 от НК, както и доказателства по разследването на други престъпления, за които няма привлечени лица, в това число материали във връзка проверката на произхода на паричните средства, имущественото състояние и данъчни задължения на тримата привлечени като обвиняеми и свързаните с тях по различни критерии други физически и юридически лица. Въз основа на тях е  образувано ДП№18/2014г.по описа на ОСлО-С., прекратено с постановление на ОП-С. от 04.11.2014г., потвърдено с постановление на АП-Варна от 21.01.2015г., потвърдено с постановление на ВКП от 27.01.2015г. поради изтекла погасителна давност.

ДП №71/2013г.на СЗ”ПКФДИ”-СГП гр.С. е приключило с обвинителен акт срещу ищеца К. за престъпления по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.1, вр.чл.26 от НК, чл.311, ал.1, вр.чл.26 от НК и чл.283а, т.2, вр.чл.283, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, внесен в Д.ки окръжен съд на 17.01.2014г. в ДОС, въз основа на който е образувано НОХД №18/2014г.на ДОС.  В обвинителния акт сред веществените доказателства не се описани иззетите на 02.09.2011г. парични средства. Същите са били приложени към ДП №18/2014г.на ОСлС-С..

Поради отвод на съдиите от състава на ДОС и невъзможност за образуване на съдебен състав за разглеждане на делото, с определение №63/09.05.2014г. по ЧНД№719/2014г.на ВКС, на основание чл.43, т.3 от НПК, делото е изпратено за разглеждане  от Варненски окръжен съд. Така въз основа на обвинителен акт по ДП №71/2013г.на СЗ”ПКФДИ”-СГП гр.С. е образувано НОХД №531/2014г.на Варненски окръжен съд, производството по което е приключило с осъждането на ищеца К. за престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1, вр.чл.26 НК/така присъда №66/14.07..2015г. НОХД №531/2014г.на ВОС, влязла в сила на 16.09.2016г./ и оправдаване по останалите обвинения.

В хода на досъдебното производството ищецът К. е подавал нееднократно молби до прокурора, ръководещ разследването, за връщане на паричните средства, приобщени като веществени доказателства, по които са постановявани откази за връщане, с мотиви, свеждащи се най- общо до необходимостта от извършване и извършването на процесуално-следствени действия за изясняване законния произход на средствата, предвид изпълнителното деяние на престъплението, за което К. е привлечен да отговаря, елемент от който е търсеното на лично или в полза на трети лица облагодетелстване, вкл.разследване за данъчни престъпления, както и, че връщането би попречило на установяването на обективната истина. Така още дни след изземването, на 07.09.2011г., ищецът К. е подал молба до ДОП за връщане на преносим компютър ведно с чанта и захранващо устройство и на част от иззетите парични средства в размер на 40 **0лева. С постановление от 13.09.2011г. на ОП-Д. е отказано връщането на паричните средства поради предстоящи процесуално-следствени действия относно установяване на произхода им. Постановлението от ДОП от 13.09.2011г. е обжалвано по реда на чл.111, ал.3 от НПК  и с определение от 11.10.2011г. по ч.н.д.№484/2011г.на ДОС е потвърдено. Последвало е сезиране на ДОП от ищеца К. с молба от 30.09.2011г. за връщане на иззети книжа, отказано с постановление от 07.10.2011г., потвърдено с определение от 03.11.2011г.по ч.н.д№5**/2011г.на ДОС.

Следващото сезиране на ДОП от ищеца К. за връщане на иззетите парични средства е с молба от 11.06.2012г.. В същата молба се излагат твърдения, че сумата от 158 750евро е собственост на фирма „***”ООД с управител В.А.П., сумата от 7 127.47лева  е собственост на „***”ЕООД с управител В.Т., сумата от 9 000евро –лични спестявания на В.Т., сумата от 12 500евро-лични средства на Желязко Захариев Байчев, баща на съпругата му/ищцата А.К./, сумата от 7500евро и 1000щ.д.-лични спестявания на съпругата му А.К., сумата от 20 046.21лева –оборотни средства на „А.-2007”ЕООД, а сумата от 40 **0лева –негова/на ищеца К./ собственост, придобита по дарение от майка му В.Т.. С постановление от 14.06.2012 на ОП-Д. е отказано връщането на паричните средства в размер на 40 **0лева, потвърдено с определение №158 от ** юни 2912г. по ч.н.д.№288/2012г.на ДОС. По повод молба на ищеца К. от 09.07.2012г. е постановения с Постановление на ДОП от 21.08.2012г. отказ за връщане на иззетите и доброволно предадени на 02.09.2011г. парични средства, обжалвано и потвърдено с определение №209/27.08.2012г по ч.н.д.№373/2012 г.на ДОС. Последвали са и други молби от ищеца К. за връщане на иззетите и доброволно предадени на 02.09.2011г. парични средства, по повод на които са постановени  Постановление на ДОП от 19.11.2012г. и Постановление на ДОП от 08.03.2013г. за отказ за връщането им.

След като с постановление  изх.№2296/11-1/11.02.2013г. на Главния прокурор на РБългария разследването е възложено на СЗ„ПКФДИ”-СГП-гр.С., като е заведено под №71/2013г., ищецът К. отново е поискал връщане на паричните средства с твърдения в молбата с вх№1991/13 от 12.04.2013г. относно собствеността и произхода им, почти идентични с твърденията в молбата до ДОП от 11.06.2012г. , като вече не твърди да са негова собственост паричните средства на стойност 40 **0лева, а парични средства на стойност ** 404лева и 7 022евро, придобити по дарение от майка му В.Т. и от ренти от собствена земеделска земя. С постановление от 26.04.2013г.на СГП молбата е оставане без уважение.

След като с постановление на  СГП от 03.12.2013г. от ДП №71/2013г. са отделени материалите, касаещи обвинението срещу Д.Д., както и доказателства във връзка с разследване за други престъпления, за които няма привлечени лица, и е образувано ДП№18/2014г.по описа на ОСлО-С., към което са били приложени като веществени доказателства иззетите и доброволно предадени парични средства, ищеца К. е поискал връщане им, което му е отказано с Постановление от  17.06.2014г.на ОП-С.. Постановлението е обжалвано и с необжалваемо определение №93/28.07.2014г. по ч.н.д.№154/2014г.на СсОС е отменено, като е постановено връщане на паричните средства, с мотиви, свеждащи се най-общо до липсата на необходимост от задържането им при обезпечаване на доказателственото им значение със създаването на годни за установяването им доказателствени средства- протоколи за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед, фотографирани и конкретизирани по копюри, валута и стойност. На 05.08.2014г. ищецът К. е подал молба вх.№86/14 до ОСлО-ОП-С. за изпълнение определение №93/28.07.2014г. по ч.н.д.№154/2014г.на СсОС за връщане на паричните средства. С постановление от 12.08.2014г.на ОП-С. е отказала връщането им, като един от доводите е наложен върху тях запор по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Постановлението от 12.08.2014г.на ОП-С. е отменено с определение №108/27.08.2014г.по ч.н.д.№197/2014г. по съображения, че въпросът за връщането на паричните средства е разрешен с определение №93/28.07.2014г. по ч.н.д.№154/2014г.на СсОС.

От представените по делото определение от 18.07.2014г. по ч.гр.д.№480/2014г. и определение №523/06.08.2014г. по ч.гр.д.№530/2014г., двете на ДОС, се установява, че по реда на чл.390, ал.1 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗОПДНПИ е допуснато обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от ответниците Д.Е.К., А.Ж.К., В. А. Т., „***”ООД и „***-2006”ЕООД, чрез налагане на обезпечителни мерки „възбрани” и „запори” върху имущество на ответниците, като с определението по ч.гр.д.№480/2014г. е наложен  ЗАПОР върху следните парични средства: 23 банкноти по 50 лева; 2 банкноти с номинал 100 лева; 20 банкноти с номинал 20 лева; 3 бр. пачки с по 100 банкноти, всяка с номинал от 100 евро; 4 бр. пачки от по 100 банкноти, всяка с номинал от 50 лв.; 1 пачка със сто банкноти с номинал 100 лв.; 1 пачка със 100 банкноти с номинал 500 евро; 24 банкноти, всяка с номинал 500 евро; 50 бр. банкноти, всяка с номинал 50 лв.; ** банкноти с номинал от 100 лв.; 78 банкноти с номинал 50 евро; 10 банкноти с номинал 100 долара; 40 банкноти с номинал 100 евро; 6 банкноти с номинал 200 евро и 20 банкноти с номинал 20 евро. Общата стойност на паричните средства /при курс за 1 евро 1,95583 и за 1 щатски долар 1,41922/ е в размер на 238 828 лв., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011 г. по ДП СЗ-71/2013 г.”, а с определението по ч.гр.д.№530/2014г. „ЗАПОР върху парични средства в размер на 216 928 лв /двеста и шестнадесет хиляди деветстотин двадесет и осем лева/,съхранени в сейф №* в „***” АД-клон Д. съгласно договор за наем на сейф от 12.09.2011 г. между банката и ОД на МВР-гр.Д.”.

Не е спорно и по данни от представените протоколи за опис по изп.д.№2082/2014г. и  изп.д.№3974/2014г. на СИС при ДРС, средствата са били в държането на ответника до 13.10.2014г., когато в резултат на предприети действия за изпълнение на обезпечителните мерки от съдебен изпълнител при ДРС са иззети и предадени на КОНПИ.

В аспекта на установените факти, съдът намира, че събраните по делото доказателства не опровергават преценката на разследващите органи, направена към момента на законосъобразно извършеното процесуално-следственото действие „претърсване и изземване” от 02.09.2011г., за относимост на паричните средства към предмета на разследването. Действително няма предварително разрешение от съда за извършване на претърсване на жилището на ищците, но по данни от протокола за претърсване и изземване, липсата му е санирана с последващо одобрение на протокола за извършеното следствено действие от ДОС същият ден по-късно/претърсването е завършило в 12.45часа, одобрението е в 16.55часа/, т.е. в предвидения от закона/чл.161, ал.2 от НПК/ срок от 24часа. Фактът на привличане още на другия ден на К. като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.1 от НК сам по себе си придава неотложност и необходимост на извършеното следствено действие. В протокола са отразени всички формални изисквания за правилното му извършване. Принципното положение, установено с разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК е веществените доказателства, имащи значение за делото, да се пазят докато завърши наказателното производство. Предвиденото изключение в чл.111, ал.2 от НПК касае случаите, когато връщането на вещите на правоимащите преди завършване на наказателно производство няма да затрудни разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно нарушение. В случая не се установява да е налице предвидено изключение от правилото на чл.111, ал.1 от НПК. Нито в хода на досъдебното производство, нито в настоящия процес се установяват обстоятелства, противопоставими на преценката, че иззетите като веществени доказателства парични средства са били необходими за разкриване на обективната истина по делото при данни да е провеждано разследване и във връзка с произхода на паричните средства, данъчни престъпления, назначени са и са провеждани ревизионни производства по отношение и на тримата привлечени като обвиняеми и свързаните с тях по различни критерии други физически и юридически лица, в това число лицата, които К. е посочил като собственици на средствата. Не разкрива характеристики на противоправност и отказа на прокуратурата, обективиран в постановление от 12.08.2014г.на ОП-С., да изпълни определение №93/28.07.2014г. по ч.н.д.№154/2014г.на СсОС за връщане на паричните средства по причина, че към момента на постановяването му е налице съдебно упражнено право на обезпечителна защита от трето лице- КОМПИ, за обезпечаване изхода от бъдеща искова претенция за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от ответниците Д.Е.К., А.Ж.К., В. А. Т., „***”ООД и „***-2006”ЕООД, за което е наложен запор върху паричните средства.

Дори обаче да се приеме, че с прилагането на паричните средства като веществени доказателства по ДП №18/2014г.на ОСлС-С., по което обвиняем е Д.Д., а не К., и последвалото му прекратяване, ако и в предмета на разследване по същото да е включена проверката на произхода на паричните средства, имущественото състояние и данъчни задължения на К. и свързани с него лица, е опровергана преценката на органите на досъдебното производство относно необходимостта от задържане на паричните средства, отговорността на прокуратурата за претендираните пропуснати ползи от ищците не може да се ангажира поради липса на доказан елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- вреда.

По делото не е установено/при доказателствена тежест на ищците/, че паричните средства са тяхна съпружеска общност. В протокола от 02.09.2011г. не са отразени възражения на ищците относно принадлежността на паричните средства. Намирането на част от тях в обитавания от двамата жилищен имот, а на друга част в наетия от ищеца К. банков сейф, предполага принадлежността им по аргумент на чл.69 от ЗС, но това предположение е опровергано от собствените твърдения на ищеца К. в молбата от 11.06.2012г., почти идентични с твърденията му в молбата от 12.04.2013г. относно собствеността им, противопоставими на твърденията и на двамата в настоящото производство за съпружеска имуществена общност върху иззетите и доброволно предадени средства.

Обезщетение за пропусната полза може да бъде присъдено само ако бъде доказано, че за времето, в продължение на което ищците не са разполагали със средствата, е могло да бъде реализирано увеличение на имуществото им с гражданските плодове/лихвите/ от тях. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което в тежест на ищците е доказването на реална и сигурна възможност да реализират доход от лихви и увеличат имуществото си, отнета им в резултат на неправомерно изземване и държане като веществени доказателства на собствените им парични средства. Такава възможност съществува за собственика, който има право да придобие плодовете/естествени и граждански/ от собствената си вещ/чл.93 ЗС/, респ. за него възниква при условията на чл.45 от ЗЗД правото да иска обезщетение за ползите от които е лишен,  но в случая ищците не са доказали твърдението си, че иззетите парични средства са тяхна семейна собственост, нито са твърдели или установили да е налице каквото и да е основание за реализиране на приходи от лихви върху чуждите средства, каквито според обясненията на К. пред разследващите органи, с характер на извън съдебно признание с доказателствено значение по чл.175 от ГПК, в голямата си част са иззетите пари. При липса на ангажирани доказателства за притежанието на средствата в режим на съпружеска имуществена общност и предвид извън съдебното признание на ищеца К. пред разследващите органи относно принадлежността на паричните средства, не доказано се явява увреждането на ищците, респ. съществуването на реална възможност за увеличаване на имуществото им, от която са били лишени с отнемането на средствата. Вън от горното, обстоятелството, че до момента на изземването/неизвестно от кога, предвид липса на установено основание за придобиване, но вероятно не от скоро, предвид значителния размер на средствата/ паричните средства са държани в собствен и в нает банков сейф, т.е. не са били използвани за генериране на приходи от лихви, само по себе си навежда на извод за липса на реална и сигурна възможност за увеличение на имуществото на ищците, ако и да са били обща тяхна собственост. При този извод за липса на доказано увреждане като правопораждащ процесното вземане елемент, безпредметно се явява обсъждането на възражението на ответника за погасяване на претендираното вземане по давност.

Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а с оглед на този резултат, съобразно разпоредбите на чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски има ответникът, със статут на юридическо лице на основание чл.137 от ЗСВ, представляван в производството от юрисконсулт, определено по правилото на чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП, в размер на 150 лв. съобразно чл. **, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане вида и количеството на извършената дейност-подаване на писмен отговор и писмено становище по съществото на спора, без явяване в проведеното открито съдебно заседание.

 С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р        Е      Ш       И:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Е.К. с ЕГН ********** и А.Ж.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.Г.А., иск срещу Прокуратурата на РБ, за сумата от 80 000лева, част от сумата 146 222.98лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза от нереализирана законната лихва за периода 02.09.2011г.-13.10.2014г. върху парични средства в български левове и чуждестранна валута на обща стойност 455 756лева, незаконно иззети и държани като веществени доказателства по образуваното срещу Д.Е.К. ***.

ОСЪЖДА Д.Е.К. с ЕГН ********** и А.Ж.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на Прокуратурата на РБ сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Окръжен съдия: