Р Е Ш Е Н И Е

№ 160, 5.07.2018 г., град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

На седми юни две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

съдия ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

при секретаря Павлина П.

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова гражданско дело № 446 по описа за 2017 година,намира следното :

Предявени от Б.Р.А. *** срещу И.Д.А. с постоянен адрес ***, представляван от назначения му особен представител по член 46,ал.6 от ГПК адвокат Д.В. – Х. от ДАК, са обективно съединени осъдителни искове по член 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и член 92 от ЗЗД за пълните размери ( след допуснато на 7.06.2018 г. увеличение по член 214, ал.1,пр.2 от ГПК на исканията по първоначално заявените като частични искове за 13 000 евро и 3 000 евро ) на паричните вземания от 32 000 евро и 9 000 евро , първото от които - от връщане на платеното по развален предварителен договор от дата 16.12.2014 г за продажба на лек автомобил „***”,с рег.№ ***и рама № ********, включащо цената от 30 000 евро и разходи по застраховка „ каско ” от 2 000 евро и второто - уговорена в точка 5 неустойка при твърдения, че договорът е развален с писмена покана от 9.11.2015 г. и изтичане на дата 13.11.2015 г. на съдържащия се в нея срок за изпълнение , в който ответникът ( продавач ) не изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху вещта .

Ответникът И.Д.А. е противопоставил чрез особения представител възражения ,че договорът не е развален , защото поканата от 9.11.2015 г. ,съдържаща изявлението на ищеца за разваляне , не му е връчена, в алтернатива, че даденият с нея срок за изпълнение не е подходящ.

Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд установява следното : на 16.12.2014 г. страните са сключили валиден , в изискуемата писмена форма – член 19,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 144, ал.2 от ЗДП, предварителен договор за продажба на лек автомобил - „***”,с рег.№ ***и рама № ********, който е предмет на договор за лизинг с лизингодателя „ *** ” ООД. Ответникът обещал да го прехвърли на ищеца при пълното заплащане в срок до 16.12.2015 г. на цената от 30 000 евро. Уговорена е в т.5 неустойка в размер от 30 % от цената при разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли вещта.

Част от цената ( капаро ) в размер от 13 000 евро е заплатена на продавача още при сключването на договора – точка 1. В същия ден продавачът предал автомобила на ищеца. Остатъкът от цената е изплатен на части: 5 000 евро на 14.01.2015 г. ; 3 500 евро на 27.01.2015 г.; 4 000 евро на 3.08.2015 г. ; 6 500 евро на 12.10.2015 г. , видно от разписките на продавача, съставени като нотариално заверени „ декларации ”. Общият размер на заплатеното от ищеца е 32 000 евро . Плащането на сумата от 2 000 евро е , според твърдението на ищеца , по уговорката в т.8 и съставлява разход за имуществената застраховка „ каско ” .

От представените от неучастващото по делото лице по член 192,ал.1 от ГПК – лизингодателя „ *** ” ООД, град В. – писмени доказателства се установява , че лизингополучател по сключения при общи условия договор за лизинг № *** от 24.09.2007 г. за автомобила - е едноличното търговско дружество „ К.” ЕООД , град Д. ( собственик на чийто капитал е ответникът ). Договорът е сключен за срок от 60 месеца, считан от предаването на вещта за ползване на дата 24.09.2007 г. ,с право за придобиването й преди или след изтичането му при условията от раздел ІХ и Х . Щом лизинговата вещ е собственост на лизингодателя ( т. 3.1 ) към сключването на договора , то той следва като се квалифицира като договор за оперативен ( а не финансов – по член 342,ал.2 от ТЗ ) лизинг .

Лизингополучателят „ К.” ООД не е изпълнявал точно задълженията си. В допълнително споразумение ( с характер на спогодба ) от 6.07.2015 г. той и лизингодателят са приели, че непогасените му задължения са в размер на 10 125,96 лева ; уговорили са разсрочване на плащането им на вноски и в срокове, посочени в погасителен план по т.4, както и че при забава с повече от 15 дни при плащането на отделната вноска лизинговият договор се разваля с факта на забавата – т.6 и лизингополучателят дължи връщането на автомобила в седемдневен срок от развалянето .

След сключването на допълнителното споразумение , установява се от показанията на З.А.А. , ответникът и майката на купувача Р.С.М., придружавана от свидетелката, предприели едновременно пътуване до град В. с намерение да прехвърлят помежду си автомобилът „ джип ”, който бил закупен около година по – рано от сина й Б.. Свидетелката и майката на купувача Б. *** до В. с управлявания от последната „ джип ”, а ответникът предпочел да пътува с друг автомобил. Завел ги до „ автокъща ” в град В.. Един от нейните служители излязъл и ги подканил да излязат от автомобила „ джипа” и да вземат всичкия си багаж. После включил двигателя и го паркирал в един гараж, където го заключил. Джипът бил задържан в „ автокъщата” с обяснението на друг служител, че ответникът дължи за него още около 6 000 лева . Ответникът казал на двете да се прибират в Д., предложил да ги вземе със себе си , но те му отказали .

В писмо –известие от 5.11.2015 г. до съдоговорителя си лизингодателят се позовал на настъпилото на 22.08.2015 г. разваляне на договора на основанието по т.6 от допълнителното споразумение и го уведомил, че поради забавата при връщането на автомобила след развалянето , едва на дата 23.10.2015 г., дължи обезщетение ; че е отпаднало правото му да ползва и да придобие лизинговия автомобил, както и че оттегля пълномощното за управлението му.

В покана от 9.11.2015 г. ищецът отправил изявление за разваляне на предварителния договор при условие, че ответникът не се яви пред Нотариус И. П. на 13.11.2015 г. в 10,00 часа и не сключи окончателния договор. Ответникът се отзовал на поканата, но според нотариалното удостоверяване по член 593 от ГПК в констативен протокол ,рег.№ ****,том * на същия Нотариус И. П. ,с рег.№ *** по регистъра на НК, с район на действие ДРС заявил, че няма да прави нищо и отказал да подпише протокола.

По образуваното досъдебно производство № 56/2016 г. на ОД на МВР,град Д., сектор „ ПИП ” ответникът И.Д. е посочил в разпити като свидетел от 4.07.2016 г., 27.04.2017 г и 23.05.2017 , че купувачът Б. следвало да заплати, освен цената от 30 000 евро, разходите за поддръжката от 6 000 лева , които се дължат по договора за лизинг. Отказът да ги плати довел до начисляването на още суми ( увеличаването на дълга ) от лизингодателя . В началото на 2016 г. дължимата сума била изплатена на „ ***” ООД и то прехвърлило автомобила на „ К. ” ЕООД .

По силата на уговорката по т.3 с факта на пълното изплащане на цената от купувача на 12.10.2015 г. и най – късно на 16.12.2015 г. страните е следвало да сключат окончателния договор. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху автомобила по причина, за която отговаря. Не е придобил обещаното право въз основа на правото по член 342,ал.3 от ТЗ на дружеството, едноличен собственик на чийто капитал е, спрямо лизингодателя ( собственик на автомобила ) . При това неизпълнение ищецът, като изправна страна , е упражнил надлежно правото си по член 87,ал.1 от ЗЗД на разваляне на договора. Отправеното от него предупреждение ,че счита договора за развален при неизпълнение в дадения с поканата срок - до 13.11.2015 г. , е стигнало до знанието на продавача ( макар да не е доказано кога е станало връчването на поканата), щом се е явил на посочения в нея ден и час и на посоченото място - в кантората на съответния Нотариус .

Преценката за подходящ срок по смисъла на член 87,ал.1 от ЗЗД се дължи въз основа на всички обстоятелства и с оглед принципа на добросъвестността. В случая правното очакване у продавача да стане собственик на автомобила ( въз основа на разпоредено при съществуването на лизинговото правоотношение право на собственост в полза на дружеството му ) е прекратено с автоматичното разваляне на договора за лизинг на 22.08. 2015 г. Знанието за разваления договор за лизинг и последвало връщане на автомобила ( чрез прекъсване на държането на купувача по описания от свидетелката А. начин ) изключват готовност у длъжника за изпълнение не само в дадения с поканата срок до 13.11.2015 г., но и след него. При явяването си след поканата да сключи окончателния договор , ответникът не само ,че не е предложил изпълнение, но изрично е заявил, че няма да предприеме нищо по изпълнение на задължението си. Възражението на особения представител на ответника , че даденият срок за изпълнение не е подходящ, е неоснователно .

Развалянето е настъпило поради неизпълнение на задължението на продавача по т.3 и с изтичане на дата 13.11.2015 г. на съдържащия се в изявлението на ищеца срок по член 87,ал.1 от ЗЗД . Ответникът дължи връщане на всичко получено – сумата от 32 000 евро на основание член 55, ал.1,пр.3 от ЗЗД , както и уговорената в тежест на продавача, чието виновно неизпълнение е обусловило развалянето, неустойка от 30 % от цената, а именно 9 000 евро на основание член 92 от ЗЗД . Исковете за целите вземания са изцяло основателни и съдът ги уважава, като присъжда законни лихви върху първоначално заявените с частични искове вземания от 13 000 лева и 3 000 лева , считано от датата на предявяването им – 21.09.2017 г. до датата на увеличението на исканията 6.06.2018 г. и върху пълните размери на паричните вземания, считано от датата на допуснатото увеличение по член 214,ал.1 от ГПК – 7.06.2018 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът има да право по член 78,ал.1 от ГПК да получи разноските

( за ДТ и по член 46,ал.6 от ГПК ), посочени в списъка на л.125 по т. 2,3,4 и 6 , без разноската по т. 5 ( такса , платена на ЧСИ за вписване на обезпечителна възбрана от 124 лева , като недължима - обезпечителна възбрана се вписва по разпореждане на съдията по вписванията – член 7,ал.1 във връзка с член 4,б. „л” от ПВ ) в общ размер от 4 117,56 лева. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3 000 лева надвишава минималния размер по член 7,ал.4,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 130 лева . По възражението на ответника за прекомерност съдът намира, че то не съответства на ниската фактическата сложност ( освен надлежното упражняване на правото на разваляне няма други спорни обстоятелства; разглеждането на делото е завършено във второ заседание ) и на под средната правна сложност на същото. Ето защо то следва да се намали на 2 000 лева.

Воден от горните съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН: ********** *** ,представляван от адвокат Д.В. – Х.,***, офис ***да заплати на Б.Р.А., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат В.З. ***, офис * сумата от 32 000 ( тридесет и две хиляди ) евро , съставляваща получена сума по развален предварителен договор дата 16.12.2014 г. за продажба на лек автомобил „***”,с рег.№ ***и рама № ******** , на основание член 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и сумата от 9 000 ( девет хиляди ) евро , съставляваща неустойка по т. 5 от договора , дължима от продавача при разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължението му да прехвърли посочената вещ на основание член 92 от ЗЗД , ведно със законните лихви върху сумите от 13 000 евро и 3000 евро, считано от 21.09.2017 г. до 6.06.2018 г. и законните лихви върху сумите от 32 000 евро и 9 000 евро, считано от 7.06.2018 г. до окончателното им изплащане .

ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН: ********** *** да заплати на Б.Р.А., ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски в общ размер от 4 117,56 (четири хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки ) лева и част от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 2 000 ( две хиляди ) лева , на основание член 78,ал.1 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :