Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 173
гр. Добрич, 16.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети юни година
2018
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар Пепа Митева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 28 по описа за 2018 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни
жалби на двете страни срещу решение №149/03.11.2017г. по гр.д.№381/2016г. на
Балчишкия районен съд.
Жалбата на Д.А.А. и
А.А.К. е срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените от тях
срещу Община – Б. искове да бъде признато за установено, че Община - Б. не притежава правото на собственост върху:
реална част от УПИ ***кв.316,
целият с площ от 238 кв.м. с идентификатор *** по кад.
карта на гр.Б., представляваща сечението между УПИ ***по плана от
реална част от ПИ ***по кад. карта на гр. Б. с начин на трайно ползване „за
второстепенна улица“, представляваща сечението между него и имот УПИ ***по
плана от
Жалбоподателите не са съгласни приетото от съда, че с плана от
1979г. имотът им, като безстопанствен и с неизвестен собственик, бил придобит от
държавата, след което реалните части от него, включени в имоти, отредени за обществени мероприятия,
преминали в собственост на общината. Посочено е, че насрещната страна не се е
позовавала на неизвестност на собствеността, като основание за придобиване на
имота от държавата, а и това не било така, предвид събраните по делото
доказателства, подробно обсъдени в жалбата. Изложени са подробни доводи в
подкрепа на становище, че освен регулационния план на гр.Б., одобрен през
1926г., изработените следващи регулационни планове не били одобрени и нямали
правно действие, предвидените в тях мероприятия за имота на ищците не били
проведени, както и имотът не бил одържавяван. Следователно ответникът Община – Б.
не доказал да е придобил собствеността върху спорните реални части от
горепосочените поземлени имоти на твърдяното от него правно основание.
Тези жалбоподатели не са
доволни от първоинстанционното решение и в частта, осъждаща ги да заплатят на
другата страна юрисконсултско възнаграждение, чийто
присъден размер те намират за прекомерен.
Жалбата на Община – Б. е срещу
решението в частта, в която по предявения от Д.А.А. и А.А.К.
иск е признато за установено, че Община - Б. не е носител
на правото на собственост върху реална част от ПИ ***по кад.карта на гр. Б., представляваща сечението между
него и УПИ ***по плана от
Възразява се срещу
приетото от съда, че посоченият поземлен имот не попада в строителните граници
на населеното място. Обратното било видно от приложенията към експертизата на
вещото лице. Като попадащ в строителните граници и съставляващ брегоукрепително съоръжение имотът /респ. спорната реална
част от него/ преди бил собственост на държавата, после преминал в собственост
на общината, което следвало от няколко законови разпоредби.
Всяка от страните
настоява за отмяна на първоинстанционното решение в неизгодната, обжалвана от
нея част със съответните последици по същество на предявения иск.
В писмени отговори
всяка от страните оспорва жалбата на другата като неоснователна.
Съдът обсъди съображенията
на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение
е постановено по предявените от Д.А.А. и А.А. ***– Б. отрицателни установителни искове, че Община – Б. не притежава правото
на собственост върху реални части /описани и обозначени в исковата молба и
приложената към нея скица/ от поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***по
кадастралната карта на гр.Б..
В исковата молба и
допълнителните по чл.129 от ГПК е посочено, че по наследство от А.М.Д.с ЕГН **********,
починала на 21.07.1985г., ищците притежавали недвижим имот в гр.Б., съставляващ
дворно място с площ 586кв.м., парц.III в кв.1 по плана на града от 1926г. Наследодателката
от своя страна имала имота по наследяване от брат си П.М.Д., евентуално по давностно владение. Имотът
не бил отчуждаван и за него собствениците не били обезщетявани.
По действащата
кадастрална карта на гр.Б. имотът съставлявал реални части от площта на
заснетите в картата поземлен имот с идентификатор ***- записан с предназначение
„второстепенна улица“, поземлен имот с идентификатор *** – записан с
предназначение „обществен селищен парк и градина, поземлен имот с идентификатор
*** – записан „пясъци“, поземлен имот с идентификатор ***– записан „друг вид
имот със специално предназначение“. В подробния устройствен план поземленият
имот с идентификатор *** бил урегулиран в УПИ VIII в кв.316, отреден „за параклис“. За същия бил съставен акт за общинска
собственост №3194/23.01.2008г.
Записванията в
кадастралната карта, отреждането в подробния устройствен план и съставеният акт
за общинска собственост показвали, че Община – Б. счита за свой имота на ищците
и отрича техните права, с оглед на което са предявени исковете за установяване,
че ответникът не е собственик на реалните части от съответните горепосочени
поземлени имоти, заснети в кадастралната карта, които реални части съставляват
имота на ищците парц.III в кв.1 по плана на гр.Б. от 1926г.
Исковете за
реалната част от поземлен имот с идентификатор *** са оттеглени и
производството по тях е прекратено.
В срока по чл.131
от ГПК ответната Община – Б. е възразила, че нотариалният акт, удостоверяващ
правото на собственост на наследодателката на ищците,
бил съставен въз основа на недействащ регулационен план. Имотът се считал, че
няма собственик, следователно бил държавен. Така, с оглед отреждането за
обществено мероприятие „летен ресторант“, частта, попадаща в поземлен имот с
идентификатор *** била придобита от общината на осн.пар.42 от ПЗРЗИДЗОС. Частта, попадаща в поземлен имот с
идентификатор ***, като улица от преди 1992г., била придобита от общината на осн.пар.7 ал.1 т.4 от ЗМСМА;
евентуално по давностно владение. Частта, попадаща в
поземлен имот с идентификатор ***, като инженерно техническо съоръжение, също
преминала в собственост на общината по силата на пар.7
от ПЗРЗМСМА.
Ищците са
представили нотариален акт, съставен на
24.08.1960г. с №327а т.I д.№324/1960г. на БРС,
в който е
удостоверено, че А.М.Д./по баща Д./ притежава
правото на собственост върху дворно място
от 586кв.м., съставляващо парц.III в кв.1 по регулационния план на гр.Б., ведно
с построената в същото дворно място къща.
Съгласно нотариалния акт А.М.Д.придобила правото на собственост по наследство от брат си П.М.Д..
Не е спорно и от
заключението на вещото лице се установява, че даденото в нотариалния акт
описание на дворното място съответства на регулационния план на гр.Б. от 1926г.,
макар през 1957г. да е бил одобрен друг кадастрален и регулационен план.
Последното не означава, че удостовереното в нотариалния акт право на
собственост на А.М.Д.не е вярно. Нотариалният акт е издаден в производство по
чл.483 ал.1 от ГПК /отм./ и правото на собственост е проверено въз основа на
представените документи, подробно описани в акта. Индивидуализирането на имота
е въз основа на скица №304/1960г., издадена от техническата служба на Балчишкия
народен съвет. Като се има предвид, че техническата служба заверява издадените
от нея скици за актуалност /поставя щемпел с отбелязване дали е извлечение от
действащ план или от предходен/, то индивидуализирането на имота по така
издадената скица въз основа на плана от 1926г. не се отразява на придобитото от
А.М.Д.по наследство право на собственост.
Свидетелите С.И.Н.и С.С.К.имат лични впечатления от имота и от бившата собственичка. Макар и отдалечено във времето /най-късно 1968г./ и на
много млада възраст, свидетелите са посещавали имота, виждали са го при разходка, като показанията им кореспондират
помежду си и могат да бъдат възприети. От тях се установява, че лелята А.на ищците имала къща
с двор в гр.Б.. Имотът бил
до морето, на високо и към морето бил ограден с подпорна стена. В близост имало ресторант
„Двата петела“.
Съгласно удостоверение
№РВЕ16-УГ01-775/05.02.2016г. на общ.С.,
район "В.", А.М.Д.,
починала
на 21.07.1985г. и не е оставила съпруг, низходящи и възходящи. Същата имала сестра и братя,
всичките починали преди нея. Така синът А.А.Н.на сестрата на А.М.Д.е нейн законен наследник, а ищците са негови законни
наследници /дъщери/. Следователно по наследяване те са придобили идеални части
от правото на собственост върху имота на наследодателката.
Както се отбеляза, в нотариалния
акт имотът е индивидуализиран по регулационния
план на гр.Б. от 1926г. Вещото лице е установило, че до крайбрежната
улица /същото е и в
свидетелските показания/ е оформен кв.1, в който са образувани три парцела. Парц.III е с площ от 586 кв.м. - 595кв.м., в
зависимост от начина на изчисляване; застроен е на северната регулационна линия с четириъгълна
сграда, пред която има обозначен кладенец.
В одобрения през 1957г. кадастрален план на гр.Б. имотът парц.III в кв.1 от плана от
1926г. не е нанесен в параметрите и границите си по плана от 1926г., а теренът му е включен в заснетия имот с пл.№***в кв.79. В него са заснети същата четириъгълна сграда и кладенецът.
В южната част на имота, към морето, са
заснети подпорни стени и еднораменна двупосочна стълба. В разписния лист имот пл.№***е записан на "С.". Видно от горепосоченото
удостоверение за наследници, А.М.Д./Д./ имала брат С. Д.. На „С.“ в разписния
лист е записан и разположеният в близост имот пл.№***. На тази кадастрална
основа в регулационния план от 1957г. за имот пл.№***е отреден парц.XII.
На изток от парц.XII-***е предвидена улица. Предвиждането е улицата да бъде
прокарана в посока север - юг към
морето и, видно от комбинираните скици, то не засяга
процесния имот.
През 1979г. е одобрен нов кадастрален
и регулационен план на гр.Б.. В него кадастралната основа съвпада с тази от предходния план от 1957г.
- теренът на парц.III в кв.1 от плана от 1926г. е включен в заснетия имот с пл.№***в кв.108. В разписния лист
имот с пл.№***е
записан на "наследници на С. Д.". Имотът е урегулиран в парц.V, отреден
за "летен ресторант",
което отреждане не е осъществено.
Предвидената в предходния регулационен
план улица в посока север - юг към
морето е отпаднала от предвижданията на регулационния
план от 1979г.
Записванията на имот пл.***в разписните листи към кадастралните планове от 1957г. и от 1979г. са зачеркнати. Зачеркването в разписния лист от 1957г. не е отбелязано
кога, от кого и защо е направено. Съгласно отбелязаното в разписния лист към плана от 1979г. зачеркването
на отбелязаните собственици
"наследници на С. Д." е извършено
на 19.02.1993г., вместо него е вписано "няма данни", посочено е името на извършилия
зачеркването и е поставен подпис.
Следващият одобрен кадастрален план на
гр.Б. е от 2000г., в който бившият парц.III в кв.1 от плана от 1926г. не е заснет. Заснет е имот с
пл.№9741. В имота са заснети шахти, поради които вещото
лице счита, че
фактически имотът съставлявал улица в посока на запад /предвидената в плана от 1957г.
улица е север – юг/. Заснети са и подпорни стени и трираменна стълба от юг, заграждащи площ с
многоъгълна форма. Заснета е "Дамба" - брегоукрепително съоръжение, засягащо южната част към морето
на имота на наследодателката.
В действащата кадастрална карта на
гр.Б., одобрена
през 2004г. и после неколкократно
изменяна, са заснети няколко
поземлени имота, които обхващат и части от терена на бившия парц.III в кв.1 от плана от
1926г.
Частите, попадащи в
поземлени имоти *** и ***, не са предмет на спора.
Част от терена на бившия парц.III в кв.1 по плана от 1926г. попада в поземлен
имот с идентификатор ***. Съгласно заключението на вещото лице, дадено пред
въззивната инстанция, поземлен имот с идентификатор ***е заснет в кадастралната
карта с изменението й през 2012г. Същевременно от допълнителното заключение в
първоинстанционното дело и приложение №33 към него се установява, че
действащият подробен устройствен план за територията, в която попада процесният имот, е одобрен през 2007г. и с него за терена,
заснет през 2012г. като поземлен имот с идентификатор ***, е предвидена улица.
Според вещото лице
улицата в участъка, засягащ бившия парц.III в кв.1 по плана от 1926г., съществува понастоящем и е
изградена от Община – Б. в периода 1992г. – 2000г. Следва да се обърне внимание
на противоречието по въпроса относно фактическото положение на место, което
противоречие се констатира между даденото във въззивното производство
заключение и обясненията на вещото лице пред първата инстанция /л.195/. Така
пред районния съд вещото лице е обяснило, че улицата била асфалтирана, докато
сега пред въззивната инстанция е дало заключение, че е налице настилка от
каменни плочи, вкл. където би трябвало да са тротоарите, които не са оформени с
бордюри. На следващо място вещото лице не е посочило въз основа на какви данни
е достигнало до извода, че улицата в посочения участък е изградена в дадения от
него период 1992г. – 2000г. В кадастралния план от 2000г. не е заснета улица;
заснет е имот пл.№2741 и, при отчитане на безспорната денивелация на терена,
заснемането на шахти в пл.№2741 не е достатъчно да обоснове извод, че имотът
всъщност е бил улица още през 2000г. При липсата на други сигурни данни, онова,
което може да се приеме е, че, след като в подробния устройствен план от 2007г.
е предвидено провеждането на улица, същата е изградена и после заснета в
кадастралната карта с изменението й от 2012г.
Ответникът е
оспорил иска за реалната част от поземлен имот с идентификатор ***,
съставляваща терена на бившия парц.III в кв.1 по плана от 1926г., с възражение, че е собственик
на две основания.
Първото е, че е
придобил собствеността по силата на закона – пар.7
ал.1 т.4 от ПЗРЗМСМА, прехвърлящ от държавата на общината собствеността върху
улиците, каквато вероятно съществувала на мястото много по-рано.
В действащия при
влизане в сила на разпоредбата регулационен план, одобрен 1979г., обаче улица
не е предвидена, а и за самия ответник фактическото съществуване на такава в
онзи момент е само „вероятно“; същевременно провеждането на такава преди 2012г.
по делото не е доказано.
Освен това
разпоредбата обхваща само имоти – държавна собственост, към датата на влизането
й в сила. За частта от процесния имот, попадаща в поземлен имот с идентификатор
***, ответникът не е посочил конкретно основание за принадлежността й на
държавата към датата на влизане в сила на пар.7 от
ПЗРЗМСМА. Безспорно е, че имотът не е отчуждаван на каквото и да било основание.
Няма данни в тази си част да е бил отнет преди 1989г. без основание от
държавата. Не е бил и без собственик, за да е налице хипотезата на чл.6 от
ЗС/ред.1951г./. Верно е, че в разписния лист към
кадастралния план от 1979г. е било отбелязано друго, но самият факт на
задраскване на първоначалното записване и на новото отбелязване, и то извършено
едва през 1993г., е показателен, че при влизане в сила на пар.7
от ПЗРЗМСМА /ДВ бр.77/1991г./ имотът не е бил държавен на осн.чл.6
от ЗС, като непринадлежащ другиму.
Следващото
позоваване на ответника за придобиване на реалната
част от поземлен имот с идентификатор ***, съставляваща терена на бившия парц.III в кв.1 по плана от 1926г., е на осн.чл.79 ал.1 от ЗС. Твърди,
че упражнява давностно владение върху имота от като
там е изградена улицата, поне от 1992г. Всъщност, както се изложи по-горе, улицата в спорната част от поземлен имот с
идентификатор ***не може да се приеме за фактически осъществена преди 2012г., а
от тогава до предявяване на исковата молба на 26.07.2016г. не е изминал
изискуемият по чл.79 ал.1 от ЗС период от време.
Освен това владението
е отношение между равнопоставени гражданскоправни
субекти по повод една вещ. Няма пречки като гражданскоправни
субекти общините и държавата да придобиват вещни права на всички общо
предвидени в закона основания, в т.ч. и по давностно
владение. Владението е фактическа власт, упражнявана от владеещия за себе си. Изграждането
на улици и каквито и да било други обекти за задоволяване на обществени нужди е
възложено на общините и държавата; то се извършва от тях, но не в качеството им
на субекти на гражданското право. Изграждането
на улици /паркове, магистрали и т.н./ се извършва от държавата и общините в
обществен интерес и не може да се възприеме като владение. Вещни права върху
частни имоти, необходими за задоволяване на обществени нужди, не могат да се
владеят от държавата и общините посредством реализирането на самото обществено
мероприятие. Противното означава предвиденият в ЗОС и ЗДС ред за принудително
отчуждаване на имоти на обществени нужди да се заобиколи и практически да се
признае възможността частни имоти да бъдат обобществявани
и отнемани не по предвидения за това ред.
От изложеното следва, че ответната Община – Б.
не е собственик на твърдяните от нея основания на
реалната част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.,
съставляваща част от бившия парц.III в кв.1 по плана на града от 1926г.
Друга част от парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г. попада в
заснетия през 2004г. в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***. В
кадастралната карта поземленият имот е записан с предназначение – обществен
парк, градина. Съгласно заключението на вещото лице, имотът е ограден с
подпорни стени и трираменна стълба на южната стена, които
съставляват заснетите в кадастралната карта имотни граници. Нивото на целия
имот е над това на околния терен и се формира от височината на подпорните
стени. Те са изградени в дълбочина на терена за укрепване на земните маси, но и
са издигнати над терена, като, с оглед денивелацията, височината им спрямо
околния терен е от 0.90м до 3.50м. За изравняване нивото на пространството между
стените допълнително е насипана земна маса /пръст/, покрита със саморасла
трева. Вещото лице е посочило, че подпорните стени в този си вид били изградени
в периода 1979г. – 1983г. Заключението не е дадено въз основа на проверени
строителни книжа, каквито вещото лице е посочило, че не са издадени, или други
документи, а въз основа на събрани от вещото лице сведения от служители на
ответната община. Обстоятелствата, които са известни на трети лица, не се
събират от назначените по делото експерти, а се внасят чрез разпита на тези
лица като свидетели по инициатива на страната, която иска да черпи от тях
изгодни правни последици. Ето защо посоченото от вещото лице касателно времето
на изграждане на подпорните стени, ограждащи поземлен имот с идентификатор ***,
не може да се възприеме. Същевременно от заключението се установява, че този
поземлен имот напълно съвпада с многоъгълния терен,
ограден с подпорни стени и трираменна стълба на южната стена, заснет в кадастралния план на
града от 2000г., което означава, че при одобряване на този план стените и
стълбата са били налични.
По подробния
устройствен план е отреден УПИ
* - за параклис, което не е осъществено.
Ответникът е
оспорил иска за реалната част от поземлен имот с идентификатор ***,
съставляваща терена на бившия парц.III в кв.1 по плана от 1926г., с възражение, че е собственик
на осн.пар.42 от ПЗРЗИДЗОС
– имотът, държавна собственост поради липсата на друг собственик, като отреден
по регулационния план за обществено мероприятие, преминал в собственост на
ответната община.
Действително при
влизане в сила на разпоредбата на пар.42 от ПЗРЗИДЗОС
/ДВ бр.96/1999г./ по действащия към този момент регулационен план отреждането е
било за мероприятие на общината – „летен ресторант“.
Имотът обаче не е
бил държавна собственост. Както се отбеляза вече, задраскването през 1993г. на
записванията в разписния лист, не означава, че имотът е бил без собственик или
с неизвестен собственик. Не следва такъв извод и от твърдяното от ответника, че
имотът бил занемарен, не се ползвал и не били плащани данъци за него, тъй като
нито едно от тези обстоятелства не води до загуба на вещно право.
Следователно реалната
част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,
съставляваща част от парц.III в кв.1 по плана на града от 1926г., не е
била държавна собственост, както се твърди от ответната община и поради това не
е преминал в нейна собственост на осн.пар.42 от ПЗРЗИДЗОС.
На последно място
част от парц.III в кв.1 по плана на гр.Б. от 1926г. попада в
заснетия в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***– „друг вид
имот със специално предназначение и ползване“. От заключението на вещото лице
се установява, че в този поземлен имот е изградено брегоукрепително
съоръжение „Дамба“. Като се има предвид представеното
от ответника с отговора му по исковата молба и прието по делото строително
разрешение №72/20.12.1979г., строителството на съоръжението е започнало в края
на 1979г. или най-късно началото на 1980г. То засяга цялата площ на поземления
имот с идентификатор ***, следователно и реалната част от него, съставляваща парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г. Както се отбеляза, последният не
е отчуждаван. Извършеното въпреки това строителство на съоръжението върху него
означава, че тази част от имота на наследодателката
на ищците е отнета без основание от държавата преди 1989г. и не съществува във
вида и обема си преди отнемането. Поради това за тази част от имота на наследодателката ищците са имали права по чл.3 ал.3 от
ЗВСВОНИ, но понастоящем не притежават правото на собственост върху нея.
От изложеното
следва, че въззивните жалби и на двете насрещни
страни са основателни.
Неправилно е
приетото от първоинстанционния съд, че Община – Б. е собственик на реалните
части от поземлени имоти с идентификатори ***и ***, съставляващи части от парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г. Решението за отхвърляне на
предявените отрицателни установителни искове за тези
имоти следва да се отмени и да се постанови друго, с което правата на ответника
да се отрекат.
Неправилно са
удовлетворени исковете за реалната част от поземлен имот ***, съставляваща част от парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г.
Щом като спорното право не
принадлежи на ищците, без значение е дали то
принадлежи на ответника Община – Б. или на и друг правен субект. Доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва
тези на ответника, то установяването, че ищците не
са материалноправно легитимирани е достатъчно за
отхвърляне на предявените от тях отрицателни установителни
искове, което следва да се постанови след отмяна на първоинстанционното
решение.
Съответно на
резултата от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК
всяка от страните има право на съразмерна част от разходите си за водене на
делото.
Ищците имат право
да получат от ответника, съразмерно на уважените искове, както следва: сумите 505.50
лева и 252.70 лева – държавни такси за двете инстанции, сумите 1 000 лева
и 1 000 лева – адвокатски възнаграждения за двете инстанции,сумите 356.70
лева и 204.77 лева – разходи за вещи лица за двете инстанции, вписване и
преписи.
При изчисляване на припадащите
се на ищците разходите не са взети предвид внесените, но неизползвани, суми за
призоваване на свидетели и 100 лева за допълнителна задача на вещото лице. Платеното
от ищците във всяка инстанция адвокатско възнаграждение е съответно на броя на
обективно съединените искове, разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ, фактическата и правна сложност на спора и не
подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както се иска от ответника, а се
присъжда част от него, съответно на уважените искове.
Ответникът има
право да получи от ищците, съразмерно на отхвърлените искове, както следва:
сумата 61.76 лева – държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение,
сумите 100 лева и 58.33 лева – за вещи лица в двете инстанции, сумите 400 лева
и 400 лева – юрисконсултски възнаграждения по чл.78
ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 и 2
от НЗПП.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№149/03.11.2017г. по гр.д.№381/2016г. на Балчишкия районен съд, като
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Д.А.А. с ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********,***–
Б. искове, че Община – Б. не притежава правото на собственост върху:
- реална част от
поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б., която реална
част съставлява сечението между този имот и парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г.;
- реална част от
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., а по
подробния устройствен план УПИ ***, която реална част съставлява
сечението между този имот и парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.А. с ЕГН ********** и А.А.К.
с ЕГН **********,***– Б. искове за установяване на това, че Община – Б. не
притежава правото на собственост върху:
- реална част от
поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б., която реална
част съставлява сечението между този имот и парц.III в кв.1 по плана
на гр.Б. от 1926г.
ОСЪЖДА Община – Б.
да заплати на Д.А.А. с ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********,***, съразмерна
част от разходите им за водене на делото в двете инстанции, а именно: сумите
505.50 лева и 252.70 лева – държавни такси, сумите 1 000 лева и 1 000
лева – адвокатски възнаграждения, сумите 356.70 лева и 204.77 лева – разходи за
вещи лица, вписване и преписи.
ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН
********** и А.А.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на Община – Б. съразмерна
част от разходите й за двете инстанции: сумата 61.76 лева – държавна такса за
обжалване, сумите 100 лева и 58.33 лева – за вещи лица, сумите 400 лева и 400
лева – юрисконсултски възнаграждения.
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.