Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Добрич, 16.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети юни година 2018
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 135 по описа за 2018 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
“*** “ООД - гр.С. срещу действията на ЧСИ с рег.№ 737 и район на действие ДОС
по изп.д.№***, а именно насочване на
изпълнението върху недвижим имот с
идентификатор ***по кадастралната карта на с.С. Н., общ.К., извършване на
публична продан на имота в периода 30.10.2017г. - 30.11.2017г., налагане на
възбрана върху имота и постановление за възлагане на недвижимия имот от 08.12.2017г.
Действията на ЧСИ били извършени незаконосъобразно, поради което се претендира
отмяната им.
Посочено е, че търговското дружество не е страна
по изпълнителното дело и не е уведомявано за извършваните по него действия, за
които узнало случайно.
Част от предмета на дейност на дружеството било създаване на плантации с насаждения на
пауловния. Дружеството било във владение на реална част от имота отпреди
налагане на възбраната, както и било придобило права, изключващи тези на
длъжника “***“ ЕООД. Жалбоподателят бил сключил договор за наем с
дружеството-длъжник на съседния недвижим имот
с идентификатор ***и започнал насаждане на фиданки, което осъществил и
върху реална част от процесния имот с иднетификатор ***. Всички действия в имота по подготовка на
почвата, засаждане и отглеждане на фиданките, изграждане на напоителни и
охранителни съоръжения, се извършвали от жалбоподателя. Спецификата на
плантациите с посочения дървесен вид е, че изискват съоръжения, които са
направени и не принадлежат на собственика на земята. Цикълът на отглеждане на
пауловния бил от порядъка на 8-9 години докато станело възможно добиването на
дървесината. Правото да получи плодовете на заетата с насаждения част от имота
принадлежало на владелеца, а именно “***“ООД. Същият придобил правото на
плодоползване преди издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по
ч.гр.д.№13642/2015 год. по описа на РС - В., въз основа на които било
образувано изпълнителното дело. Всички изпълнителни действия нарушавали правото
на добив на плодовете от жалбоподателя, поради което и подлежали на отмяна.
Взискателят “***“АД не е подал писмено
възражение по чл. 436 ал.3 от ГПК.
Длъжниците в изпълнителното производство - “***“ЕООД и “В.
*“АД, са представили възражения, в които са посочили, че жалбата е
неоснователна, като настояват същата да бъде оставена без уважение.
От събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изп.д.№*** е образувано на 11.11.2015
год. по молба на взискателя “***“ АД срещу солидарните длъжници
“***“ЕООД и “В. *“АД .
Предмет на изпълнителното дело е парично вземане
на взискателя по договор за банков кредит №29/06.03.2009 год. в размер на 3* 930
евро главница, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, 15 018,04лв. държавна такса и
14 152,24 лв. адвокатско възнаграждение.
За събирането на вземането и по реда на чл.442
от ГПК изпълнението е насочено върху
поземлен имот с идентификатор ***по ККР
на с.Св.Н., общ.К., с площ от 123 967 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива. Недвижимият имот е обект на притежание
на “***“ ЕООД – така нотариален акт за
замяна на недвижим имот, нотариален акт за продажба на недвижим имот, дружествен
договор, удостоверение изх.№ 1346/30.11.2015 год. на Агенцията по
вписванията,Служба по вписванията гр.К. за вписан апорт вх.рег.№
1756/06.07.2011 год. т.VІ, № 78/2011 год., вх.рег.№ 1665/06.07.2011 год.
Върху имота е наложена възбрана от ЧСИ, която е
вписана в Службата по вписванията гр.К. под № 198, т.І, дв.вх.рег.№
2741/20.11.2015 год. Имотът е бил изнасян шест пъти на публична продан, следната
от която с времетраене от 30.10.2017 год. до 30.11.2017 год. На основание чл.
493 т.2 от ГПК за купувач на имота е обявено дружеството “****“ ЕООД.
На
01.01.2014г. между длъжника “***“ ЕООД, като арендодател и “****“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С.,ул.“****“ № ****,като арендатор е бил сключен договор за
аренда ,вписан в Службата по вписванията гр.К.,с вх.рег.№ 2048/08.09.2015
год.,АКТ № 63 т.ІІ. относно поземлен имот
с идентификатор ***по
ККР на с.Св.Н.,общ.К., с площ от 123 967 кв.м. и за срок от 30 стопански години. Със запорно съобщение изх.№ 36368/13.11.2015 год. до “****“
ООД и на основание чл. 450 ал.3,чл.507 и чл.508 от ГПК, ЧСИ е наложил запор
върху арендното вземане на длъжника “***“ ЕООД за отдадения под аренда поземлен
имот с идентификатор ***по ККР на с.Св.Н.,общ.К.,
с площ от 123 967 кв.м. Арендаторът е изпратил на ЧСИ отговор рег.№
32812/02.02.2015 год.,с който е заявил,че е готов да преведе по сметка на ЧСИ
дължимата годишна арендна вноска по договора за стопанската 2015/2016 год. при
настъпване на нейната изискуемост в периода между 01.10.2016 год.- 30.10.2016
год.
Жалбата е
процесуално допустима, а, разгледана по същество, е неоснователна.
В жалбата
се сочи,че търговското дружество-жалбоподател е узнало случайно за провежданото
изпълнение. По делото липсват данни
узнаването да предхожда с повече от седмица депозирането на жалба рег.№ вх.№ 49905/28.12.2017 год., следователно
същата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.
Допустимостта
на обжалването в хипотезата на чл. 435 ал.4 от ГПК е предпоставено от
твърденията , че търговското дружество не
е длъжник, а трето на изпълнението лице, но владее недвижимия имот - обект
на принудително изпълнение, посредством
владение на необраните трайни насаждения и
плодове от земеделския имот.
Съгласно
чл. 92 от Закона за собствеността всички насаждения, растения и плодовете им
стават собственост на собственика на веща (в случая длъжник по изпълнителното
дело), освен ако не е установено друго. Временното ползване на
земеделски имот може да бъде осъществявано с договор за аренда или
договор за наем. Арендаторът получава естествените плодове на земята, а
арендодателят - гражданските. Договорът за наем на земеделска земя също
позволява на наемателя да придобива нейните естествени плодове срещу наемна
цена - гражданските плодове. Съобразно разпоредбата на чл. 2 ал.2 от Закона за
арендата в земеделието добивите от отдадените под аренда обекти стават
собственост на арендатора от момента на отделянето им. Принципно положение е, че
когато вещта, която произвежда плодовете е дадена под наем за производство на
земеделска продукция /в случая дървесина/, като е уговорено, че наемателят ще
придобива плодовете, наемното правоотношение включва в себе си продажбата на
бъдещи вещи. Собствеността в полза на наемателя преминава в момента на
отделянето на плодовете.
Съобразно
доказателствата посочени по-горе, недвижимия имот е собственост на длъжник в
изпълнителното производство. Също така е безспорно, че изпълнението върху
недвижимия имот не съставлява
изпълнение и върху необраните от него насаждения и плодове. Проданта на
необрани насаждения и плодове се извършва по реда на публичната продан на
недвижим имот. Продават се необрани насаждения и плодове, а не готова
продукция. Те имат статут на недвижими вещи, докато не бъдат отделени от
главната вещ съгласно чл.476 от ГПК. Ако длъжник в изпълнителното
производство е арендаторът/наемателят, който
има право на добивите от земята, то изпълнението може да се насочи върху необраните насаждения
и плодове, без значение собствеността върху земята. Не такава е настоящата
хипотеза. В случай, че трето лице има
право да засее и обере произведенията по договор за аренда или наем, изпълнението
не може да се насочи пряко върху произведенията от земята на длъжника, а следва
да се обърне върху вземанията на длъжника от третото лице, ако има такива. Именно
това е сторено по изпълнителното дело.
Нормата на
чл. 435 ал. 4 ГПК определя обхвата на
проверката, която съдът извършва на обжалваното изпълнително действие по
същество и която се свежда до проверката на собствеността на недвижимия имот и
конкретно на обстоятелството дали към датата на възбраната той е принадлежал на
длъжника. Законодателят е предвидил и какви трябва да бъдат действията
на съда при отрицателен отговор на този въпрос: "Жалбата не се уважава,
ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора
или възбраната".
Воден от горното, Добричкият окръжен съд
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената от “*** “ООД от гр.С., район“С.“,
ул.“***“ №4 ет.5, жалба срещу действията на ЧСИ Л.Т.с рег.№ 737 и с район на
действие ДОС по изп.д.№*** по насочване на изпълнението върху недвижим имот с идентификатор ***по ККР на с.С. Н., общ.К.,
извършване на публична продан на имота в периода 30.10.2017 год. - 30.11.2017
год., налагане на възбрана върху имота и постановление за възлагане на
недвижимия имот от 08.12.2017 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.