Р Е Ш Е Н И Е

№ 164,10.07.2018 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 179 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 651/8.03.2018 г. ( по регистратурата на ТРС) на ответника Община град Т. срещу решение № 24 от 20.02.2018 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 415/2017 г., уважаващо предявен срещу нея ревандикационен иск относно поземлен имот в село Гл., община Т..

В жалбата се поддържа оплакване, че решението е необосновано, освен това не е разгледано възражението ( заявено в отговора на исковата молба ) на ответника за изтекла 5 – годишна придобивна давност ,считано от предаване на процесния имот от държавата на общината с решение от дата 22.12.2008 г. на комисията по член 19, ал.2 от ЗСПЗЗ на основание § 26 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед от същата дата на Директора на ОбД „З.”, град Д., сочещо на съгласие за отписването му от книгите за държавна собственост и за актуването му като общински. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски .

В отговор на жалбата на адвокат Р.Б. – пълномощник на ищците И.Г.И. и М.К.И. *** жалбата се оспорва като неоснователна с оглед липсата на доказателства за придобиването на имота от държавата и за това той да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и да попада в приложното поле на член 19 от ЗСПЗЗ и събраните доказателства за осъществено в полза на ищците придобивно основание по член 79,ал.1 от ЗС. Иска се потвърждаване на решението .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

С обжалваното решение е установено правото на собственост на ищците И.Г.И. и М.К.И.,***, на основание наследство и давност , върху реална част от имот с № ****** по КВС на село Г., община Т. , при възприемане констатацията на вещото лице за идентичност между нея и имотите - предмет на нот.акт № ***/1945 г. и на договора за продажба от 9.04.1978 г., обозначени ( след геодезическото заснимане на вещото лице и изготвена от него скица на л.87 ) като имот с № ******на площ от 4,001 дка. Ответната община е осъдена да им предаде владението върху нея.

В първоинстанционното производство по искане на въззиваемите

( ищци ) са събрани доказателства относно фактите, които са твърдени като основание на претендираните от тях права . С удостоверение за наследници № **/ 22.03. 2017 г. въззиваемият И.Г. е установил, че е едно от петте деца и наследник по закон на Г. И. К. ( М. ) , починал на 3.12.1978 г., оставил и съпруга .С нотариален акт № *** от 17.12.1945 г. по нот.д.№ ***/1945 г. е констатирано, че на основание § 44 от ППЗУСНИЮД наследодателят ( бездомник ) е придобил къща от две стаи и обор, с двор от два декара , при посочени в акта съседи , в село П. ( Гл., Б. ) . На 9.04.1978 година с писмен договор наследодателят закупил от Х.В.В.разположената в съседство с двора му градина от 2 дка и построената в нея къща от две стаи и коридор.

Според свидетелствата на Д.Я.П.и К.Б.Н.останалият от бащата имот в П. ,стара махала, квартал на село Гл., бил електрифициран ,водоснабден и ограден . Служил за задоволяване на жилищните нужди на въззиваемите ( съпрузи от 1982 г. ) до 1993 година, когато придобили по договор за продажба с нот. акт № ***/1993 г. по описа на ТРС друг имот с къща в същото село. След преместването им къщата започнала да се руши ( взимали цигли ), но въззиваемият продължил да обработва градината в „ едни и същи граници ” от времето, в което живял в него и до 2016 г., когато в имота се оказал „ настанен ” от Общината друг човек . През 1998 година въззиваемият подал декларация по ЗМДТ , че притежава в село Гл.двор от 4 000 кв.м. и второстепенна постройка от 30 кв.м.

Изслушаното по делото вещо лице инж. Н.Ч.е установило, че одобреният в 1963 година кадастрален и регулационен план на село Гл.( Б. ) не е обхванал имотите в квартал П. . Дворът и градината с обща площ от 4 000 кв.м. ,с необитаваната къща (с индекс пс) , водопроводната шахта и личащи на терена основи от съборени стопански сгради и железобетонни електрически стълбове , попада отчасти в имот с № ****** по картата на възстановената собственост на селото с площ от 5, 097 дка. Частичното съвпадение е отразено с червени и черни линия в комбинирана скица ( на л.87 от делото на ТРС ) .

Към 1963 година имотът ( двор от 2 дка с къща ) на бащата на въззиваемия не е имал селищен характер, защото е останал извън строителните граници на селото, определени с одобрения в същата година устройствен план. Същият статут е имала и градината от 2 дка, владението върху която той е получил малко преди смъртта си въз основа на писмения договор за продажба от 9.04.1978 година . Нито наследодателят, нито продавачът Х.В., са били член – кооператори. След смъртта на Г. И. К., собственик на двора – предмет на нот. акт № ***/1945 г. въззиваемият е придобил по наследяване 1/6 идеална част от него и е установил владение върху чуждите ( на останалите сънаследници ) дялове от двора, но също така и върху „ продадената ” от В. градина от 2 дка. Действията по служенето с имота за задоволяване на жилищните нужди само на съпрузите и по обработване на незастроената част от имота ( увеличена с площта на градината на В. ) , са продължили без прекъсване от 1979 и в следващия 10- годишен период . В този период върху него не е възникнало право на кооперативно земеползване и не е имало пречка за придобиването му по давност – по член 10,ал.1 и по член 12,ал.1 от ЗСГ ( отм.) и по член 86 от ЗС ( в тогавашна редакция ). Изискуемият по член 79,ал.1 от ЗС десетгодишен давностен период е завършен през 1989 г. по време на брака между въззиваемите и обуславя придобиването на останалата част от имота : градината от 2 дка – реален поземлен участък ( предмет на неформалната продажба от 1978 г.) и на дяловете на сънаследниците от двора от 2 дка в съпружеска имуществена общност на въззиваемите на основание член 19,ал.1 от СК ( от 1985 г. ) .

Съдебната практика, изразена в решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ о3255/2008 г. на ІІ г.о. и решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр.д.№ 1403/2010 г. на І г. о. , приема, че възстановяването на правата на собствениците или техните наследници се извършва относно имоти по член 10 от ЗСПЗЗ , правото на собственост върху които е било прекратено ( поради отчуждаване и т.н. ) или без да бъде отнето, не е упражнявано в реални граници ( поради включването им в ТКЗС или друга образувана въз основа на него организация ). За всички останали полски имоти реституционното производство е неприложимо. Земи от категорията на тези по член 19 от ЗСПЗЗ са , съгласно първото от посочените решения на състав на ВКС, само тези, които са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но правата за възстановяването им не са заявени в законните срокове .

Имотът, придобит от части от въззиваемия в лична собственост и от части от него и съпругата му в общност, макар със статут на земеделска земя, не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ , защото те не са загубвали юридически и фактически вещните си права върху него до влизането в си-ла през 1991 година на ЗСПЗЗ. Следователно той не е преминал в собственост на общината по силата на член 19,ал.1 от ЗСПЗЗ , дори назначената комисия по член 19,ал.2 от ЗСПЗЗ да го е определила с решението от 22.12.2008 г. като общински фонд и въз основа на нейната констатация като включен в образувания по КВС имот с № ****** да е актуван на 30.11.2016 г. с акт № ****като общинска собственост.

Въведеното от ответника второ правоизключващо възражение – придобиване по давност въз основа на добросъвестно владение – не е разгледано от първоинстанционния съд в нарушение на член 12 и член 235 от ГПК. По него въззивният съд приема следното : одобреният на 23.12.2008г. от директора на ОД „ З.” град Д. акт на комисията по член 19, ал.2 от ЗСПЗЗ не съставлява основание, годно да направи ответника собственик , по смисъла на член 70,ал.1 от ЗС. Той не е насочен към прехвърляне на права от държавата към общината , каквото правно действие му се придава във въззивната жалба. Освен това не е проведено обратно доказване по факта, установен с показанията на свидетелите Д.П.и К.Н., че до 2016 година имотът се е намирал във владение на въззиваемите. Това изключва въззивникът – Община град Т. - да е придобил имота по оригинерен способ – с кратката давност преди предявяването на ревандикационния иск на 10.08.2017 г..

Обжалваното решение , с което е признато правото на собственост на въззиваемите върху реалната част от имот с № ****** по КВС на село Г., община Т., в рамките на съвпадението й с придобития от тях на сочените две основания имот, обозначена по скицата на вещото лице (на л. 87 ) по червените линиите от т.1, т.3, т.4, т. 5 и по черната линия между т. 5 и т.1 и е постановена ревандикацията й , следва да се потвърди .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 20.02.2018 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 41 от 20.03.2018 г., на Т.ския районен съд по гр.д.№ 415/2017 г. в обжалваната част .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.