Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161
гр. Добрич, 09.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети юни година
2018
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар
Пепа Митева
разгледа
докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно
гражданско дело номер 184 по
описа за 2018 година
и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е
образувано по въззивни жалби на двете насрещни страни
по гр.д.№261/2016г. на Тервелския районен съд, срещу
постановеното по това дело решение № 17/06.02.2018 г.
Жалбата на И.С.М. е срещу решението в частта, в
която този въззивник е осъден да заплати на С.А.Д.
и Т.А.А. сумата 1 500 лева и сумата 1 225.70 лева, съставляващи
обезщетение за лишаването на ищците от
ползването на собствените им недвижими имоти в с. ***, общ.Тервел, а именно:
дворно място с площ 3.089 дка, имот №***
по земеразделителния план на селото, за периода
Посочено е, че въззивникът се
грижил за наследодателя на въззиваемите и никога не е
оспорвал правата им върху имотите. За дворното място се грижил и го поддържал
като добър стопанин, без да пречи на собствениците да си го ползват. Поради
това счита, че не им дължи обезщетение за този имот. Счита, че не дължи такова
и за нивата, която след смъртта на наследодателя на ищците престанал да
обработва и ползва по какъвто и да било начин.
Жалбата на С.А.Д. и Т.А.А. е срещу решението в частта по
разгледания насрещен иск на И.С.М., в частта, в която те са осъдени да му
заплатят за извършените от него в техния имот трайни насаждения разликата над
937.60 лева до пълния присъден размер от 3 067.37 лева.
Посочено е, че сумата за която тези въззивници
обжалват решението по насрещния иск, а именно 2 129.77 лева, съставлява
сбор от стойността на насаждения, поставени в имота преди повече от пет години
и поради това вземането на другата страна за тези стойности е погасено по
давност, което първоинстанционния съд не взел
предвид.
Всяка от страните иска решението в обжалваните от нея
части да бъде отменено и съответният иск да се отхвърли, със съответните
последици за разноските.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.А.Д.
и Т.А.А.,***, срещу И.С.М. ***, с която са предявени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищците обезщетения за това, че без основание ползвал
собствените на ищците - недвижим имот с площ 3.089дка, съставляващ имот №*** по
плана за земеразделяне на с.*** и нива с
площ 10.001дка, имот №*** по плана за земеразделяне на същото село.
За имот №*** претенциите са за осъществено от ответника
без основание ползване през 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. С първоначалната
искова молба претенциите са заявени в размер на по 240 лева на година или общо
за 1 200 лева, като в последствие по реда на чл.214 ал.1 от ГПК са
увеличени на по 300 лева годишно или общо на 1 500 лева.
За нивата, имот №*** претенциите са за осъществено от
ответника без основание ползване в стопанските 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г.
С първоначалната искова молба за всяка стопанска година са претендирани
по 700 лева или общо 2 100 лева, намалени в последствие на 410
лева, на 414 лева и на 401.70 лева за отделните стопански години или
общо на 1 225.70 лева.
По реда на чл.211 от ГПК са предявени и приети за
разглеждане насрещните искове на И.С.М. срещу С.А.Д. и Т.А.А. – за осъждането
на ответниците солидарно да заплатят на ищеца разходите, които той е направил
по повод техните имоти.
За имот №*** И.С.М. претендирал при предявяване на
насрещните искове, както следва:
2 940 лева – за засадени от него овощни дръвчета и
лозе /детайлно конкретизирани по вид, брой и стойност/;
100 лева – за поставена оградна
мрежа
317.57 лева – за платени данъци за годините 1998г. –
2014г.
За имот №*** И. ***М. претендирал 494.80 лева – платени
от него за оземляването на наследодателя на насрещната страна вноски за 2004 –
2009г.
Или при предявяването им насрещните претенции възлизат
общо на 3 852.37 лева. По реда на чл.214 ал.1 от ГПК претенцията за
разходите за насажденията в имот №*** е увеличена на 3 067.37 лева, при
което общият сбор на претенциите по насрещните искове възлиза на 3 979.74
лева.
С постановеното от него решение първоинстанционният
съд се е произнесъл по първоначално предявените искове – както са предявени,
вкл. при отчитане на надлежно извършеното изменение по размер, а по насрещните
искове се е произнесъл за 3 979.74 лева – стойност на насаждения,
извършени от И.С.М. в имота на другата страна.
Решението е валидно, а в обжалваните части е и допустимо.
Доколкото насрещната претенция за насажденията след
извършеното увеличение е в размер на 3 067.37 лева, а разликата до
3 979.74 лева не е за насажденията, а е за оградата, данъците и вноските
за оземляване, и по нея районният съд не се е произнесъл, следва да се посочи,
че в тази част за разликата над 3 067.37 лева до 3 979.74 лева първоинстанционното решение не е обжалвано, както не е обжалвано
и в осъдителната част по насрещния иск до размера от 937.60 лева.
В съответствие с чл.269 изр.първо от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение – само в обжалваните части.
При съобразяване на разпоредбата на чл.269 изр.второ от
ГПК и при липсата на спор между страните, и оплаквания в жалбата на И.С.М. в
тази насока, не подлежи на въззивна проверка приетото
от първоинстанционния съд, че по наследяване от А.С. **,
поч.08.11.2011г., С.А.Д. и Т.А. *** притежават правото
на собственост върху недвижим имот с площ 3.089дка, съставляващ имот №*** по
плана за земеразделяне на с.*** и нива с
площ 10.001дка, имот №*** по плана за земеразделяне на същото село.
По жалбата на И.С.М. срещу първоинстанционното
решение в осъдителната част по предявените срещу този въззивник
от С.А.Д. и Т.А.А. искове:
От изложеното в отговора му по исковата молба и сега във въззивната жалба, както и от показанията на свидетелите се
установява, че ответникът И.С.М. е
ползвал имота №*** в периода 2012 – 2016г.
Имотът, макар и заснет в плана за земеразделяне,
фактически се ползва като дворно място и в него има построена къща, в която
преди смъртта си живеел наследодателят на ищците. Наследодателят на ищците и
ответникът били братя. Ответникът и преди смъртта на брат си ползвал дворното
място, като продължил това и в последствие. В годините засадил плодни дръвчета,
лозе, редовно садял и други - едногодишни култури, прибирал плодовете.
Също от изложеното в отговора му по исковата молба става
ясно, че ответникът е ползвал и нивата, съставляваща имот №***, в стопанските
2013/2014г. и 2014/2015г. Въпреки обратно поддържаното във въззивната
жалба, в отговора си по исковата молба ответникът е признал осъщественото от
него ползване на нивата в посочените две стопански години.
За стопанската 2012/2013г. ответникът не е направил
такова признание. Ангажираните от ищците свидетели са посочили, че нямат
каквито и да било сведения за ползването на нивата, както и по делото няма
доказателства подкрепящи извод, че ответникът е ползвал същата в стопанската
2012/2013г.
Ответникът не е посочил обстоятелства, съставляващи
правно основание за осъщественото от него ползване на нивата на ищците в
стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. и на дворното им място в годините 2012 –
2016г. Посочените от него обстоятелства – грижил се за наследодателя на ищците,
а те не се интересували от него, плащал негови задължения, грижил се и
подобрявал дворното място – не съставляват предвидено в закона основание
ответникът да ползва имотите на ищците. Касае
се за изпълнение на морален дълг и за евентуални насрещни имуществени права на
ответника /предявени някои от тях с насрещен иск/, които обаче не му дават
основание за осъщественото от него ползване.
За ползването без основание на чуждите имоти ответникът
дължи на собствениците обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Ползването без основание
обогатява неоснователно ответника. Няма значение дали той е пречил на
собствениците сами да ползват имотите си и дали те изобщо са искали да ги
ползват. Собствениците нямат задължение да ползват имотите си и това, че един
имот не се ползва от собственика, не е основание друго лице да го ползва, респ.
не освобождава ползвалия несобственик от задължението по чл.59 от ЗЗД да
обезщети собственика.
От изложеното следва, че въззивната
жалба на И.С.М. е неоснователна в частта срещу решението на районния съд, в
която той е осъден да заплати на насрещната страна сумата 1 500 лева,
съставляващи обезщетение за това, че в
периода 2012 – 2016г. без основание ползвал собствения на ищците имот №*** по земеразделителния план на с.***, и сумата 815.70 лева за
това, че в стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. без основание ползвал
собствения на ищците имот № *** по земеразделителния
план на същото село. Предявените срещу него искове в тази част са основателни и
първоинстанционното решение, с което те са
удовлетворени, като правилно следва да се потвърди.
Основателна е жалбата на И.С.М. срещу решението на
районния съд в частта, в която той е осъден да заплати на насрещната страна
разликата над 815.70 лева до 1 225.70 лева, а именно сумата 410 лева,
съставляваща обезщетение за това, че ответникът без основание ползвал нивата на
ищците №*** в стопанската 2012/2013г. Както се отбеляза по-горе, по делото няма
доказателства в посочената стопанска година ответникът да е ползвал този имот.
Следователно претенцията за обезщетение за тази стопанска година е
неоснователна и трябва да се отхвърли, след като неправилното първоинстанционно решение в частта на нейното
удовлетворяване бъде отменено.
По жалбата на С.А.Д. и Т.А.А. срещу първоинстанционното
решение в осъдителната част за разликата над 937.60 лева до пълния присъден
размер от 3 067.37 лева по предявените срещу тези въззивници
от И.С.М. искове:
От показанията на горепосочените двама свидетели се
установява верността на твърдяното от ищеца по насрещния иск, че същият засадил
в дворното място, имот №***, множество овощни, орехови, бадемови, лешникови
дървета, лозе. Точният вид, брой и площ
на насажденията, както и възрастта, т.е. времето на засаждането им са
установени от вещото лице по делото.
Касае се за трайни насаждения. Те увеличават стойността
на имота и ищецът, който без основание е ползвал имота, ги е засадил, без да му
е възложено от собствениците и в свой интерес. Следователно той има вземане от собствениците
по чл.61 ал.2 от ЗЗД за разходите, които е направил за насажденията.
Вземането е изискуемо от момента на извършване на
подобренията, т.е. от засаждане на всяко едно отделно насаждение, и в
съответствие с чл.114 ал.1 от ЗЗД и чл.110 от ЗЗД се погасява с изтичането на
петгодишен давностен срок. Първоинстанционният
съд не е обсъдил това възражение на ответниците, въведено своевременно в срока
по чл.131 от ГПК и е постановил едно частично неправилно решение.
Видно от заключението на вещото лице, а и с оглед
твърдяното от самия ищец в насрещната искова молба, част от насажденията са
направени преди повече от пет години преди предявяване на исковата молба – 2бр.
кайсии, 2бр. череши, синя слива /8 години/, 3бр. сини сливи, 2бр. кръгли сливи,
лозе /7 години/, 3бр. сини сливи, 4бр. ябълки, 2бр. праскови, 2бр. круши,
облагороден дрян, орех /6 години/. Вземанията на ищеца за тези насаждения,
съгласно заключението на вещото лице, възлизат общо на 2 129.77 лева и в
съответствие с чл.110 от ЗЗД са погасени по давност. На това основание претенциите на ищеца са
неоснователни в посочената част и следва да бъдат отхвърлени след съответна отмяна
на първоинстанционното решение.
С решението си районният съд е постановил всяка от
страните да понесе разноските по делото, както ги е сторила и никоя от страните
не е поискала изменение на постановеното по реда на чл.248 от ГПК.
Ето защо с въззивното решение
на страните не могат да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство във връзка с частите от насрещните искове, решението по които не е
обжалвано.
По същата причина на С.А.Д. и Т.А.А. не могат да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство
във връзка с частите по техните първоначални искове, решението по които се
потвърждава. На същите следва да се присъди част от разноските им за въззивната инстанция, съразмерно на потвърдения, изгоден за
тях резултат по техните първоначални искове,а също и част от разноските за
двете инстанции във връзка с отхвърлените по повод тяхната въззивна
жалба насрещни искове. Така следва да им се присъди платената от тях държавна
такса по изцяло основателната им въззивна жалба -
сумата 66 лева, сумата 274.67 лева и сумата 128.89 лева – съразмерни части от
адвокатските възнаграждения за въззивната и първата
инстанция.
На И.С.М. следва да се присъдят разходите за двете
инстанции – съразмерно на изгодния за него краен резултат, отхвърлящ
предявените срещу му първоначални искове, а именно: сумите 0.90 лева и 33.78
лева – съразмерни части от държавна такса по жалбата му и адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, сумите 9.17
лева и 36.70 лева – съразмерни части от платените от него разноски за вещо лице и за адвокат в първата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №17/16.02.2018г. по гр.д.№261/2016г. на Тервелския районен съд в частта, в която И.С.М. е осъден да
заплати на С.А.Д. и Т.А.А. горницата над
815.70 лева до пълния присъден размер от 1225.70 лева, а именно сумата 410
лева, съставляваща обезщетение за ползването през стопанската 2012/2013г. без
основание от страна на ответника на собствения на ищците имот №*** по плана за
земеразделяне на с.***, общ.Тервел, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Д. с ЕГН ********** и Т.А.А. с ЕГН **********,***,
срещу И.С.М. с ЕГН ********** ***, искове за осъждане на ответника да заплати
на ищците сумата 410 лева, съставляваща
обезщетение за ползването през стопанската 2012/2013г. без основание от страна
на ответника на собствения на ищците имот №*** по плана за земеразделяне на
землището на с.***, общ.Тервел.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№17/16.02.2018г. по гр.д.№261/2016г. на Тервелския
районен съд в частта, в която И.С.М. е осъден да заплати на С.А.Д. и Т.А.А. сумата 1 500 лева –
обезщетение от по 300 лева за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. за
ползване без основание собствения на ищците имот №*** в землището на с.***, и
сумата 815.70 лева – обезщетение от 414 лева и от 401.70 лева за ползване без
основание в стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. на собствения на ищците имот
№*** в землището на с.***, общ.Тервел.
ОТМЕНЯ решение №17/16.02.2018г. по гр.д.№261/2016г. на Тервелския районен съд в частта, в която С.А.Д. и Т.А.А. са
осъдени да заплатят на И.С.М. горницата над 937.60 лева до пълния присъден
размер от 3 067.37 лева, а именно за сумата 2 129.77 лева,
съставляваща стойността на разходи за поставените от ищеца в имота на
ответниците трайни насаждения, като
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените от И.С.М. с
ЕГН ********** ***, срещу С.А.Д. с ЕГН ********** и Т.А.А. с ЕГН **********,***,
искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разликата над 937.60
лева до 3 067.37 лева, а именно сумата 2 129.77 лева – съставляваща
разходите, които ищецът е направил за засадените от него в имота на ответниците
№*** по плана за земеразделяне на с.***, общ.Тервел, трайни насаждения, както
следва: 2бр. кайсии, 2бр. череши, синя
слива – на 8 години, 3бр. сини сливи, 2бр. кръгли сливи, лозе – на 7 години,
3бр. сини сливи, 4бр. ябълки, 2бр. праскови, 2бр. круши, облагороден дрян, орех
– на 6 години.
В останалите части решението на районния съд не е
обжалвано.
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.А.Д.
с ЕГН ********** и Т.А.А. с ЕГН **********,***, сумата 66 лева, сумата 274.67
лева и сумата 128.89 лева – платената от тях държавна такса за въззивно обжалване и
съразмерни части от адвокатските възнаграждения за въззивната
и първата инстанция.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН ********** и Т.А.А. с ЕГН **********,***,
да заплатят на И.С.М. с ЕГН ********** *** сумата 0.90 лева, сумата 33.78,
сумата 9.17 лева и сумата 36.70 лева – съразмерни части от държавна такса по
жалбата му, адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, разноските за вещо лице и за
адвокат в първата инстанция.
На осн.чл.280 ал.2 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.