Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. Добрич, 09.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети юни година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 190 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К.И.П. и К.К.П., чрез неговия законен представител К.И.П.,***, действащи чрез упълномощените адвокати, и въззивна жалба на А.Д.М.,***, чрез упълномощения от нея адвокат, срещу решение №152/09.11.2017г. по гр.д.№187/2016г. на Балчишкия районен съд, с което исковете за допускане на съдебна делба на нива с площ от 57 029кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, и на лозе с площ 3 000кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, двата в землището на с.***, общ.Балчик, са отхвърлени по отношение на въззивниците и делбата е допусната между В.П.Н., С.П.В., С.Г.Р. и Д.Г.Р..

Жалбоподателите възразяват срещу приетото от първоинстанционния съд, че не са съсобственици в делбенините имоти, тъй като не са наследници на бившия собственик С.П.Р.. Жалбоподателите били наследници на починалата след Р. негова съпруга ***, като изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на брачната връзка помежду им бил неправилен. Обратното следвало от редица

официални документи, представени по делото, в които *** била вписана като съпруга на С.Р. и от липсата на доказателства, представени от насрещната страна, установяващи неистинност на тези вписвания и липсата на сключен брак между посочените лица. Освен това дъщерята на съпругата *** била осиновена от С.Р. и съответно негов законен наследник, което обстоятелство изобщо не било обсъдено от първоинстанционния съд. Качествата на съпруга и дъщеря на наследодателя Р. на посочените били безспорни с оглед по-рано приключилото между страните дело за съдебна делба на друг сънаследствен имот, съставения нотариален акт за собственост на процесния имот в полза на наследниците на Р., в който фигурирали и съпругата и дъщерята ***, както и с оглед факта, че реституционното производство касателно процесния имот е проведено по заявление на дъщерята с оспорено качество на такава в настоящия процес. В жалбата на А.Д.М. се възразява още и за придобиване на съответна идеална част от делбения имот въз основа на давностно владение, упражнявано от реституиране на имота до предявяване на исковата молба.

Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делбата на сънаследствените имоти да бъде допусната с участието на въззивниците.

В писмени отговори и в съдебно заседание въззваемите В.П.Н., С.П.В., С.Г.Р. и Д.Г.Р., чрез адвоката си, оспорват жалбите като неоснователни и молят за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Спорът е по чл.341 и сл. от ГПК за допускане на съдебна делба на недвижими имоти в землището на с.***, общ.Балчик, а именно – лозе, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ 3000 кв.м. и нива, поземлен имот с идентификатор *** с площ 57 029 кв.м.

Спорът е предявен от К.И.П. и К.К.П., чрез законния си представител К.И.П., срещу А.Д.М., В.П.Н., С.П.В., С.Г.Р. и Д.Г.Р..

В исковата молба е посочено, че страните са съсобственици на делбените имоти по наследяване от С.П.Р., а за ищеца К.И.П. и по два договора за замяна. Поискано е делбата да бъде допусната между всички конституирани съделители при съответните им наследствени дялове и при съобразяване придобитите от първия ищец идеални части и на договорно основание.

С допълнителна молба, депозирана преди първото съдебно заседание, ищците заявили, че евентуално, ако се приеме, че не са наследници на общия наследодател, то те пак участват в съсобствеността, като по давностно владение, упражнявано от тях и с присъединяване на упражняваното такова от преките им наследодатели, са придобили идеални части, съответни на дяловете, които биха имали, ако биха били наследници.

В отговора си по исковата молба ответницата А.Д. М. заявила, че иска да се допусне делба на имотите, между страните и при дяловете, посочени от ищците в първоначалната искова молба.

В отговора си по исковата молба ответниците В.П.Н., С.П.В., С.Г.Р. и Д.Г.Р. са възразили, че ищците К.И.П. и К.К.П., както и ответницата А.Д.М. не са наследници на общия наследодател и са поискали да се допусне делба, но само между тях и с изключване на ищците и посочената ответница М..

Делбените поземлен имот с идентификатор *** с площ 3000 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 57 029 кв.м., двата в землището на с.***, общ.Балчик, са възстановени на наследниците на С.П.Р..

Представено е удостоверение №1/17.02.2016г. на общ.Балчик, с.***, за наследниците на С.П. ***, починал на 17.02.1983г. Съгласно удостовереното в документа, наследодателят имал съпруга ***/поч.10.01.1998г./, дъщеря ***/поч.28.04.2004г./ и син ***Р. /поч. 06.01.1982г./.

Произходът на дъщерята ***и сина ***Р. от наследодателя не е спорен. Съответно не е спорно качеството на наследници на С.П.Р. на ответниците С.П.В. и В.П.Н. /низходящи на дъщерята на общия наследодател Славка/ и на ответниците С.Г.Р. и Д.Г.Р. /низходящи на сина на общия наследодател Георги/.

Спорът е на първо място относно ***, за която горепосочените четирима ответници са възразили да е била съпруга на наследодателя. По този въпрос в обжалваното първоинстанционно решение е прието, че ищците не са доказали ***и С.П.Р. наистина да са били съпрузи.

Така приетото е правилно и посоченото срещу него във въззивните жалби е неоснователно.

Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, но, като се има предвид, че то не удостоверява изявления или действия, извършени пред органа, който го е издал, а възпроизвежда записванията в други документи, то няма задължителна материална доказателствена сила що се отнася до самите факти /брак, смърт, произход/, определящи наследственото правоотношение. Поради това при оспорване, осъществяването на съответния правнорелевантен факт подлежи на проверка и по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК тежестта за доказването му се носи от страната, която черпи от него изгодни за себе си правни последици.

В случая интерес от наличието на брак между наследодателя и ***имат ищците и ответницата А.Д.М..

По делото не е представен акт за сключен между посочените двама брак /граждански или църковен/. За доказване, че наследодателят и ***са били съпрузи, ищците са представили три извлечения от семейните регистри на с.*** за 1940г., 1945г. и 1958г. Видно е, че в тях С.П.Р. е вписан като „домакин“, а ***П. като „съпруга“. Следва да се има предвид обаче, че вписванията в регистрите са извършвани по-често по изявления на лицата, а не въз основа на документи. Аргумент в подкрепа това е записването в регистъра за 1958г., че член на домакинството на С.П.Р. е и ***П. – „доведена дъщеря“, „неженена“. В действителност към 1958г. ***П. е била омъжена в гр.София – акт за женитба №21/16.01.1950г. Щом като едната, като е била омъжена, е вписана в регистъра „неженена“, няма основание да се приеме, че вписването на другата за съпруга на наследодателя е извършено наистина при наличието на сключен брак помежду им. Тук не става въпрос в какви фактически отношения са били наследодателят С.П.Р. и ***и как двамата са се представяли пред трети лица по един или друг повод. Явно е, че двамата и децата им са живели в едно домакинство - декларирано от наследодателя при преселването от Северна Добруджа през 1940г. и по други поводи, определяло оземляването му после, записванията в семейните регистри. Но то не означава, че двамата са били съпрузи. Нито едно от писмените доказателства, които ищците са представили в двете инстанции, не е документ, който несъмнено да е съставен въз основа на акт за брак, а не по декларация и фактическо положение. Представените от ищците доказателства косвено навеждат, но, с оглед изложеното, не са достатъчно убедителни, за да наложат извод, че наследодателят С.П.Р. и ***наистина са били съпрузи.

Спорът на следващо място е относно лицето ******. Съгласно горепосоченото удостоверение за наследници, ******, поч.09.09.2000г., е дъщеря на ***/вписаната за съпруга на наследодателя/. По твърдения на ищците ****** била дъщеря не само на ***/съпругата/, но и на наследодателя С.П.Р.. С оглед допълнителните обяснения в първоинстанционното производство, *** не била биологично дете на наследодателя, а била осиновена от него.

Това също не е доказано. Наистина в личния й регистрационен картон С.П.Р. е вписан като нейн баща. В по-старите семейни регистри от 1940г., 1945г. и 1958г. обаче тя е вписана като негова „доведена дъщеря“, което е различно от вписването на децата му – „дъщеря“ и „син“. При тези противоречия и при липсата доказателства за постановяването на надлежен акт за допускане на осиновяване, не може да се приеме, че ****** е била осиновено дете на наследодателя С.П.Р..

Не следва друг извод по въпросите относно липсата на брачна връзка между наследодателя и ***и липсата на осиновяване от негова страна на *** от по-рано воденото гр.д.№172/1990г. на БРС за съдебна делба на друг наследствен от С.П.Р. недвижим имот – допусната и извършена с участието на посочените две лица. Силата на присъдено нещо на решението за допускане на делбата по гр.д.№172/1990г. установява лицата и дяловете им в съсобствеността върху онзи имот и не се разпростира що се отнася до други имоти.

Не следва друг извод по горните въпроси и от факта, че делбените имоти са реституирани по заявление по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ на ******, както и от факта на съставения нотариален акт №194 т.1 д.№286/1996г. на БРС, с който правото на собственост върху възстановените земеделски имоти е признато на наследници на С.П.Р., в т.ч. ***, ******, двамата ответници сега – Д. и С. *** и ***– пряката наследодателка на другите двама ответници. Издаването на нотариалния акт по молба на всички визирани в него лица показва, че в онзи момент помежду им не е имало спорове, което не означава, че посочените две наистина са били съпруга и осиновена дъщеря на наследодателя, нито изключва възможността тези им качества да бъдат оспорени. Евентуално то би могло да наведе на осъществяването на друго основание за придобиване идеални части от наследствените от С.П.Р. имоти от лица извън кръга на наследниците му, но това не подлежи на обсъждане. За въззивницата А.Д.М. възражението за придобиване по давностно владение е извършено едва с въззивната й жалба, а в жалбата на другите двама въззивници по този въпрос не е посочено нищо.

От изложеното следва, че въззивните жалби са неоснователни. Щом като ***и *** не са били съпруга и дъщеря на наследодателя, те не са притежавали идеални части от наследствените два земеделски имота. Съответно техните низходящи А.Д.М. и К.К.П., както и преживелият съпруг К.И.П. на правнучката **Д.П. също не са придобили и не притежават по наследство идеални части от делбените имоти. К.И.П. не притежава такива и на твърдяното от него договорно основание /л.11 и 13/, тъй като праводателят му ** се е легитимирал като собственик по наследство като низходящ на ***и ***, но по изложените съображения същият не е притежавал правата, предмет на договорите.

Следователно правилно първоинстанционният съд е допуснал делбата на имотите между въззиваемите и е отхвърлил исковете по отношение на въззивниците и постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №152/09.11.2017г. по гр.д.№187/2016г. на Балчишкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.