Решение по Гражданско дело 196/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр.Д. 04.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети юни 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

Г. ЖЕЧЕВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №196 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г.С.С. *** срещу решение №702/31.07.2017 г. по гр.д.№2525/2016 г. на Д.кия районен съд,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1038/10.11.2017 г. и изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение №696/30.03.2018 г. по същото дело на ДРС,като всички изброени актове съставляват единно цяло,в частта от решението,с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в психически и емоционални страдания,уронване на доброто ѝ име,чест и достойнство,негативни душевни преживявания и дискомфорт,вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК,за което е образувано и водено срещу ищцата досъдебно производство №***/2011 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР-гр. Д.,в частта за горницата от 1 000 лв до 5 000 лв,както и в частта,с която е отхвърлено искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода от 16.08.2011 г. до 03.08.2016 г. вкл.Въззивницата намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно в обжалваните му части.Присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди бил твърде нисък,несправедлив и неотговарящ на утвърдената съдебна практика в българските и европейските съдилища.Неправилно законната лихва върху обезщетенията била присъдена от датата на предявяване на исковете вместо от датата на увреждането,както предвиждал законът.Настоява се за отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв,респ. законна лихва върху обезщетенията от датата на увреждането.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата страна Прокуратурата на РБ.В хода на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните му части.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получил препис от първоинстанционното решение на 02.08.2017 г.,а жалбата е подадена на 16.08.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.08.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за него части.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено в изискуемата форма от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо в обжалваните части като постановено по предявените допустими искове.

Гр.д.№2525/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№16138/03.10.2016 г.,с която са предявени обективно съединени искове от Г.С.С. *** срещу Прокуратурата на РБ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 5 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,причинени в резултат на неправомерно образувано и водено срещу нея ДП №***/2011 г. по описа на Първо РУП-Д. за извършено престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК,както и сума в размер на 375 лв,представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие горното ДП,ведно със законната лихва върху претендираните суми,считано от 16.08.2011 г.,до окончателното им изплащане.

В исковата молба е изложено,че на 12.08.2011 г. ищцата Г.С.С. и нейният съпруг резервирали самолетни билети за 15.08.2011 г. за пътуване до Л-Л.,където следвало да пристигнат и ищцата да постъпи на работа на 16.08.2011 г. като медицинска сестра в медицинско заведение в Л..На 15.08.2011 г. на летище-Б. при проверка на документите им С. била задържана,като ѝ било обяснено единствено,че е обявена за общодържавно издирване,а впоследствие била приведена в ареста в гр.Б..Съпругът на ищцата отпътувал сам за Великобритания.На 16.08.2011 г. С. била изведена от мястото,където била задържана,вещите ѝ били върнати и заедно с двама цивилни полицаи била транспортирана до гр.Д.,където била отведена в сградата на 01 РУ-ОДМВР-Д..Там ѝ било обяснено,че била обявена за общодържавно издирване,тъй като имала фалшива диплома,която била представила през 2010 г. във връзка с проведен курс за придобиване правоспособност за управление на МПС.В хода на наказателното производство било установено,че дипломата на ищцата е автентична.Ищцата твърди,че вследствие незаконното задържане по воденото досъдебно производство е претърпяла неимуществени вреди,изразяващи се в уронване на доброто ѝ име,честта и достойнството ѝ.Действията били извършено публично пред множество лица на летище Б..В хода на производството срещу нея били разпитани свидетели,които също разбрали,че срещу нея се води наказателно производство и има съмнения за фалшива диплома,от която тя се е възползвала,и тези лица също си изградили превратна представа за нея.Вследствие на тези обстоятелства настъпило отчуждение между нея и нейни близки.Бил уронен и авторитетът й пред бъдещия ѝ работодател,който трябвало да научи причината за неявяването ѝ на работа.Вследствие задържането и несправедливото обвинение срещу нея здравословното ѝ състояние рязко се влошило,увредено било психическото ѝ здраве.Притесненията предизвикали разстройство на психиката ѝ,което било диагностицирано по-късно като „Разстройство в адаптацията,протрахирана депресивна реакция”,съпроводено с високо кръвно налягане.Това влошено здравословно състояние наложило продължително лечение и приемане на медикаменти.В хода на наказателното производство на ищцата били причинени неудобства и били засегнати нейни конституционно признати права.Била взета мярка за неотклонение,която ограничила правото ѝ на свободно придвижване и местоживеене;била принудена да се явява пред дознатели,което освен всичко друго нарушило служебния и житейския ѝ график и ѝ причинило неудобства.Ищцата претендира сума в размер на 5 000 лева за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди и сума в размер на 375 лв-обезщетение за претърпени имуществени вреди-цена на повторно закупен самолетен билет до Великобритания.

В подадения писмен отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ изразява становище за неоснователност на исковете.По цитираното досъдебно производство ищцата не била привлечена като обвиняема за извършено престъпление и спрямо нея не била взета мярка за неотклонение.Ищцата била разпитана в качеството на свидетел на 16.08.2011 г.,като постановлението за принудително водене с оглед извършване на процесуално-следствени действия било издадено поради неоткриването ѝ на установения по делото неин постоянен адрес.Навежда се възражение,че не са налице причинени вреди от незаконно обвинение,тъй като ищцата не е привлечена като обвиняем,а е разпитана в качеството на свидетел.Оспорва се искът за обезщетяване на неимуществени вреди по размер,тъй като претендираното обезщетение за неимуществени вреди било изключително завишено и несъответно на твърдяните вреди.Оспорват се и претенциите за лихва върху претендираните обезщетения,считано от 16.08.2011 г.Навежда се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност спрямо претенциите за лихви.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска за имуществени вреди и частично иска за неимуществени вреди до размер от 1 000 лв,като е отхвърлил втория за горницата от 1 000 лв до 5 000 лв.Присъдил е законна лихва върху двете обезщетения,считано от датата на предявяване на исковете-04.08.2016 г.,като е отхвърлил претенциите за присъждане на такава за периода от 16.08.2011 г. до датата на предявяване на исковете,т.е. до 03.08.2016 г. вкл.

Следва да се вземе предвид фактът,че решението на ДРС в частта,с която исковете са уважени /единият изцяло,а другият частично/,не е обжалвано от ответника Прокуратурата на РБ и е влязло в сила.Вече е налице влязло в сила решение по въпроса налице ли са законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответната Прокуратура.Въззивният съд следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение по въпроса за осъществяване фактическия състав на чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника заради установената хипотеза на лишаване на ищцата от свобода в нарушение на чл.5 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,съставена в Рим на 04.11.1950 г.,както и хипотезата на повдигане на незаконно обвинение срещу ищцата по цитираното досъдебно производство,което е прекратено по причина,че същата не е извършила престъпление.Наличието на тези предпоставки вече не е спорно между страните,липсата им не е въведена като оплакване с въззивна жалба,поради което въззивният съд не дължи разглеждане наново на въпроса за осъществяване ФС на цитираните разпоредби от ЗОДОВ.

Фактическата обстановка по спора правилно е установена от районния съд.От книжата по приложеното ДП №***/2011 г. по описа на Първо РУП-Д. се установява следната хронология:

С постановление от 10.01.2011 г. по пр.пр. №****/2010 г. по описа на РП-Д. е образувано досъдебно производство срещу Г.С.С. „за това,че на … 2010 г. съзнателно се е ползвала от неистински официален документ-документ за завършено образование-диплом №***,изд. 2004 г. от МУ „П.П.С.”-гр.В.,представяйки го пред сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Д.,като от нея за самото съставяне не може да се търси отговорност - престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК“.На 08.02.2011 г. е изготвена и приложена справка с характеристични данни за лицето Г.С.С..Характеристиката е изготвена от полицейски инспектор след разговор със съсед на ищцата,както и с други лица,които „познават С.“.Изготвената справка сочи добри характеристични данни на С.,като дава сведение на водещия разследването и на наблюдаващия прокурор,че лицето,срещу което се води наказателното производство,от години живее във Великобритания,като рядко се връща в Република България.На същата дата 08.02.2011 г. е изготвено постановление от разследващ полицай за привличане на С. в качеството на обвиняем.С постановление от 10.03.2011 г. водещият разследването е постановил обвиняемата Г.С.С. да бъде принудително доведена в сградата на 01 РУ-ОДМВР-Д. след установяването ѝ на територията на страната.Ищцата е обявена за общодържавно издирване.На 14.03.2011 г. наказателното производство е спряно от наблюдаващия прокурор.На 15.08.2011 г. ищцата е установена на летище-Б.,откъдето възнамерява да отпътува за Великобритания,където живее и работи като медицинска сестра от 2007 г. /в тази насока самолетен билет за 15.08.2011 г. на лист 11 от адм.д.№416/2016 г. на Адм.съд-Д./.На 16.08.2011 г. същата е доведена в Първо РУП-Д..С постановление на РП-Д. от същата дата наказателното производство е възобновено.На 16.08.2011 г. е извършен разпит на ищцата в качеството на свидетел и същата е предала на разследващия полицай въпросната диплома /така протоколи за разпит и за доброволно предаване/.В същия ден е назначена графическа експертиза и заключението по същата е изготвено,като изводът на експерта е,че дипломата е истински официален документ,издаден от надлежен орган.С постановление от 03.10.2011 г. на РП-Д. наказателното производство срещу С. е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК,т.е. поради това,че деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

Горната хипотеза попада сред визираните в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ фактически състави,при които държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от разследващите органи /следователи и разследващи полицаи/,прокуратурата и съда вследствие обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.В случая отговорността на държавата се ангажира заради прекратяването на наказателното производство поради това,че извършеното деяние не е престъпление.Прекратяването на наказателното производство на посоченото основание обуславя незаконност на повдигнатото обвинение.

По делото са разпитани двама свидетели относно психическото състояние и преживяванията на ищцата по време на нейното задържане от полицейските органи,транспортирането й до гр.Д. и извършените с нея процесуално-следствени действия.Свидетелката С.И.Д.,свекърва на С.,описва случилото се на летището в гр.Б..Сочи,че С. и съпругът й не разбрали каква е причината за задържането,осъществено първо в ареста на полицията в гр.Б.,където С. престояла през цялата нощ без информация защо е там.Този престой се отразил негативно на психиката й-тя през цялото време плакала и била много разстроена.Едва в гр.Д. й било обяснено от полицейските органи по каква причина е задържана.От горните събития С. била шокирана и се почувствала много зле-физически /обострило се нейно заболяване на щитовидната жлеза/ и психически /много плакала и при вида на полицейска кола до настоящия момент се стресирала и си спомняла за случая/.След освобождаването й С. посетила дори психиатър.Свидетелката Н.Ж.И.споделя,че при горните събития С. изживяла шок,защото не знаела по каква причина е задържана.Пътуването с полицаи в маршрутка до гр.Д. било изключително унизително преживяване за нея.Същата изживяла голям стрес и поради факта,че до пристигането си в гр.Д. не била наясно с целта на задържането й.След случилото се С. много се променила-от весел и отворен човек станала затворена,раздразнителна и тревожна.

От горните показания се установява,че ищцата е изживяла обичайните чувства на унижение,душевен дискомфорт,стрес,омерзение и чувство за наранено достойнство от действията на разследващите органи.Съдебната практика приема,че дори и да не са събрани конкретни и пълноценни доказателства в тази насока,тези чувства и преживявания са обичайни и житейски логични и оправдани при всеки човек с нормална чувствителност,попаднал в подобна ситуация,при досег с правозащитните органи.В случая може да се приеме,че усещането за справедливост на ищцата е било особено засегнато предвид факта,че от години /от 2007 г. според свидетелката С.Д./ е живяла в чужбина /Великобритания/ и сравнението между живота във Великобритания и родната действителност е засилило омерзението й от неоснователното й привличане като обвиняем.Тези усещания на ищцата следва да се приеме,че са били засилени и от факта,че същата до момента не е имала предходен досег с правозащитните органи /същата е с чисто съдебно минало според справката за съдимост на лист 12 от ДП и справките на листи 11 и 13 от ДП/.Събитията са били шокиращи повече от обичайното за ищцата и поради факта,че същата не е и предполагала по каква причина е задържана така показно на летището в гр.Б.,доколкото не е имала съзнание за извършено от нея каквото и да било престъпление,което се и потвърждава впоследствие при развоя на наказателното производство.Доброто й име е било уронено поради причина,че при събиране на характеристични данни за нея са били взети сведения от неин съсед и други познати,което е отразено в характеристиката на лист 14 от ДП,т.е. информация за водено срещу нея наказателно производство е достигнала и до трети лица.Процесуално-следствените действия са предизвикали душевен дискомфорт и стрес за ищцата и поради това,че са преобърнали внезапно и неочаквано житейските й планове /планираното пътуване до Великобритания заедно със съпруга й/ и са наложили повторно закупуване на самолетен билет и последващо организиране на пътуване.Негативните преживявания на ищцата са били много силни и са оставили белег върху психиката й за продължителен период,вкл. до настоящия момент.Видно от представено по делото заключение по допуснатата от районния съд съдебно-психологична експертиза,неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно,в психичното състояние на ищцата са настъпили психосоматични промени,които се изразяват в отдръпнатост,дистанцираност,тъга.Сочи се от експерта,че изследваното лице трудно се концентрира,като са налице физически оплаквания-безсъние,тревожност,умора,отпадналост,проблеми с ендокринната система.Установено е,че С. е неуверена, чувства се нещастна,дисфорична,много предпазлива,трудно взема решения.Вещото лице установява категорична причинно-следствена връзка между психологическите преживявания на ищцата вследствие воденото срещу нея наказателно производство и психичното ѝ състояние.Към момента на провеждане на изследването психичните преживявания на ищцата не са отшумели.Същата е тревожна,с ниска самооценка,угрижена,измъчвана от безпокойство и чувство за вина,като е установена склонност да вярва в „най-лошия възможен сценарий”.Всички гореизложени констатации обосновават завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От друга страна следва да се вземе предвид,че разследването по процесното досъдебно производство е продължило в рамките на около девет месеца /образувано на 10.01.2011 г. и прекратено с постановление на ДРПр от 03.10.2011 г./и не е налице забавяне в неразумни срокове.Досъдебното производство е приключило с постановление за прекратяване и не се е стигнало до съдебно производство.Освен това ищцата е била ангажирана с производството в рамките на два дни-15 и 16 август 2011 г.,като преди тези дати същата не е знаела за него.Кратката продължителност на разследването и на процесуално-следствените действия с ищцата обуславят по-слаб времеви интензитет на негативно въздействие върху психиката й,което следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в посока на понижаването му.Освен това от показанията на свидетелите не може да се приеме за доказано,че процесното разследване се е отразило негативно на отношенията между ищцата и нейни близки и познати.Самият факт,че разпитаните свидетели споделят за продължаващ контакт между тях и ищцата след случая,е красноречив в насока,че разрив в отношенията им не е настъпил и никой от близките на ищцата не е променил отношението си към нея,нито е започнал да я счита за престъпник.Не са депозирани от С. и доказателства името й в обществото да е уронено съществено вследствие процесното обвинение,доколкото същата не се позовава на разгласяване на разследването чрез длъжности лица при ответната прокуратура напр. чрез средства за масова информация,печатни издания,електронни сайтове и пр.

Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение,съдът констатира превес на тези,обуславящи по-голям размер на обезщетението.За всеки човек,който не е имал досег с правозащитни органи,събитията от 15 и 16 август 2011 г. биха породили значителен стрес.Чувството за наранени чест и достойнство при ищцата С. на летището в гр.Б. е било с голям интензитет,доколкото събитията са се случили на обществено място пред много хора.Същата е преживяла шок от последващото й задържане и принудително превеждане в гр.Д.,последиците от който тя търпи и до днес вече почти седем години.

Предвид горното съдът оценява настъпилите за ищцата от незаконното обвинение неимуществени вреди по справедливост на сума от 4 000 лв,която ответната Прокуратура следва да бъде осъдена да заплати.Първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено в отхвърлителната му част по този иск за горницата от 1000 лв до 4000 лв,като искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 4000 лв.В отхвърлителната част по иска за горницата от 4000 лв до 5000 лв първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и в съответствие с указанията в т.4 от ТР №3/22.04.2004 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС в полза на ищцата се следва законната лихва върху сумите на двете обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,начиная от датата на влизане в сила на постановлението на ДРПр за прекратяване на наказателното производство.В случая ищцата е уведомена за постановлението от 03.10.2011 г. на РП-Д. чрез процесуалния си представител адв.Светозар Дуков на 03.04.2012 г. и седемдневният срок за обжалването му по чл.243 ал.4 от НПК /предишна ал.3/ е изтекъл на 10.04.2012 г.,като постановлението за прекратяване на ДП е влязло в сила на 11.04.2012 г.Счита се,че от този момент Прокуратурата е в забава и дължи обезщетение за вреди от незаконното обвинение ведно със законната лихва върху него.Така законна лихва върху двете процесни обезщетения се дължи от датата 11.04.2012 г.Ответната Прокуратура обаче е навела възражение по чл.111 от ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение претенциите за лихви,което е частично основателно.В този случай законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди,начиная три години назад от датата на предявяване на исковете,т.е. считано от 04.08.2013 г.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта,с която са отхвърлени претенциите за лихви за периода 16.08.2011 г.-03.08.2013 г. вкл.В останалата част,с която тези претенции са отхвърлени за периода 04.08.2013 г.-03.08.2016 г. вкл.,първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Ищцата е претендирала сторените от нея разноски и в двете инстанции.Първоинстанционният съд е присъдил разноски на същата в размер на 148,37 лв адвокатско възнаграждение,10 лв държавна такса за водене на делото и 200 лв възнаграждение за вещо лице.Така ДРС е присъдил на ищцата изцяло сторените от нея разноски за ДТ и възнаграждение за вещо лице съобразно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.По смисъла на последната при цялостно или частично уважаване на иска съдът осъжда ответника да заплати на ищеца всички сторени от него разноски по делото в цялост /не съразмерно на уважената част/.Единствено досежно адвокатското възнаграждение /чл.10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ/ се предвижда присъждане съразмерно на уважената част от иска.Следователно при допълнителното уважаване на част от иска за неимуществени вреди от въззивния съд в полза на ищцата С. следва да се присъди за първоинстанционното производство допълнителна сума от изплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 323,72 лв /изчислено на база доказателства за изплатено адв.възнаграждение в размер на 580 лв съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 48 от делото на ДРС при уважени искови претенции в общ размер от 4 375 лв-обезщетение за имуществени и неимуществени вреди/.

Въззивницата С. е претендирала присъждане на сторени от нея разноски и във въззивното производство.При частичното уважаване на въззивната й жалба и по правилото на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ на същата се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 5 лв държавна такса по обжалването.Според договора за правна защита и съдействие на лист 10 от делото на ДОС същата е изплатила на упълномощения си адвокат възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв.С оглед обжалваемия интерес /предмет на жалбата е първоинстанционното решение в отхвърлителната част за горницата от 1 000 лв до 5 000 лв,т.е. сума в размер на 4 000 лв/ дължимото минимално възнаграждение за една инстанция съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 510 лв.Следователно изплатеното възнаграждение не е прекомерно,каквото възражение е наведено от въззиваемата Прокуратура на РБ.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е в този смисъл неоснователно.С оглед уважената от въззивния съд част от иска за обезщетяване на неимуществени вреди в полза на ищцата-въззивник следва да се присъди за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв.

Въззиваемата Прокуратура на РБ не е претендирала присъждане на разноски за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба,но и липсват доказателства да са сторени такива от нея,поради което не следва да й се присъждат.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №702/31.07.2017 г. по гр.д.№2525/2016 г. на Д.кия районен съд,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1038/10.11.2017 г. и изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение №696/30.03.2018 г. по същото дело на ДРС,като всички изброени актове съставляват единно цяло,в частта,с която е отхвърлен предявеният от Г.С.С. *** срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в психически и емоционални страдания,уронване на доброто ѝ име,чест и достойнство,негативни душевни преживявания и дискомфорт,вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК,за което е образувано и водено срещу ищцата досъдебно производство №***/2011 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР-гр. Д.,в частта за горницата от 1 000 лв до 4 000 лв,както и в частта,с която е отхвърлено искането на Г.С.С. за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 04.08.2013 г. до 03.08.2016 г. вкл.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.С.С. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 3 000 лв /общо с присъдената от Д.ки районен съд сума обезщетение в размер на 4 000 лв/,представляваща обезщетение за претърпени от Г.С. неимуществени вреди,изразяващи се в психически и емоционални страдания,уронване на доброто ѝ име,чест и достойнство,негативни душевни преживявания и дискомфорт,вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК,за което е образувано и водено срещу нея досъдебно производство №***/2011 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР-гр. Д.,ведно със законната лихва върху присъденото от двете инстанции обезщетение в общ размер на 4 000 лв,начиная от 04.08.2013 г.,до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.С.С. с ЕГН ********** *** законната лихва върху присъдената от Д.кия районен съд сума в размер на 375 лв,представляваща обезщетение за претърпени от Г.С. имуществени вреди-стойността на повторно закупен самолетен билет до Лондон,Великобритания поради задържането ѝ по водено срещу нея досъдебно производство №***/2011 г. по описа на 01 РУ на ОДМВР гр. Д.,начиная от 04.08.2013 г., до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение №702/31.07.2017 г. по гр.д.№2525/2016 г. на Д.кия районен съд,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1038/10.11.2017 г. и изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение №696/30.03.2018 г. по същото дело на ДРС,като всички изброени актове съставляват единно цяло,в частта,с която предявеният от Г.С.С. *** срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е отхвърлен в частта за горницата от 4 000 лв до 5 000 лв,както и в частта,с която е отхвърлено искането на Г.С.С. за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 16.08.2011 г. до 03.08.2013 г. вкл.

В останалата част решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.С.С. с ЕГН ********** *** допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 323,72 лв /триста двадесет и три лева и 72 стотинки/ съразмерно на допълнително уважената от ДОС част от иска за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.С.С. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер от 380 лв /триста и осемдесет лева/,от които 5 лв държавна такса и 375 лв адвокатско възнаграждение съразмерно на допълнително уважената от ДОС част от иска за неимуществени вреди.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.