Р Е Ш Е Н И Е

№ 153 , гр. Д., 02.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОССЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 201 по описа на ДОС за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 425/ 02.02.2018 г. /приложена по в. гр. д. № 108/ 2018 г. на ДОС/, подадена от процесуалния представител на ищеца А. ***, с ЕГН **********, против решение № 138/ 19.12.2017 г., поправено с решение № 38/ 22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 208/ 2017 г. по описа на РС гр. Г.Т., с което са били отхвърлени претенциите му против Основно училище „***“ с. ***, общ. Г.Т., ул. „***“ № *, с ЕИК ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Основно училище „***“ с. ***, общ. Г.Т., представлявано от директора ***, дължи на ищеца паричните суми по Заповед № **/ 09. 03. 2017 год. по ч. гр. д. № 66/ 2017 година по описа на РС Г.Т., а именно сумата от 4343. 22 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за допълнителни 6 месеца, ведно със законната лихва от 09. 02. 2017 г. до окончателното издължаване, като в тежест на ищеца е възложено заплащането и на сторените от ответника разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че през последните десет години А.А.А.не бил работил в сферата на образованието, тъй като доказателствата сочели, че не е имал друг работодател, което било единственото изискване за удовлетворяване на ищцовата претенция. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на иска, включително се претендира и отмяната му в частта относно осъждането на ищеца да заплати държавна такса по сметка на Районния съд, тъй като делото било трудово и работникът бил освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона. Претендирани са съдебно – деловодни разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението. Претендирани са разноски.

Препис от решението е връчено на ищеца на 20.01.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 02.02.2018 г., изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване в неизгодна за страната част съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Постъпила е и втора въззивна жалба, вх. № 1149/ 04.04.2018 г. от процесуалния представител на ищеца А.А.А.против решение № 38/ 22.03.2018 г., с което е била отстранена допуснатата в първото решение очевидна фактическа грешка. В жалбата не са изложени съображения против наличието на законовите предпоставки за законосъобразното отстраняване на фактическата грешка, а са изложени съображения против разрешението по съществото на спора.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемото ОУ „***“ с. ***, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от А.А.А.против ОУ „***“ с. ***, общ. Г.Т., за признаване на установено в отношенията между страните, че има вземане против ответника в размер на 4 343. 22 лв., представляващо неизплатен остатък от брутно трудово обезщетение, изчислено в размер на шест работни заплати, при придобиване право на лична пенсия по чл. 222 ал. 3 от КТ, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 66/ 2017 г. по описа на РС гр. Г.Т., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът е работил в ответното училище до 29.06.2016 г., когато придобил право на лична пенсия, заемал е длъжността „старши учител“. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ и Отраслов КТД, сключен за системата на народната просвета, на педагогическите специалисти, които през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, се изплащат на основание чл. 222 ал. 3 от КТ осем брутни трудови заплати. По време на действие на ОКТД ищецът е бил член на синдикалната организация на КНСБ. Ищецът твърди, че през последните десет години преди да придобие право на пенсия е работил в различни училища. Не е сключвал трудов договор и не е имал друг работодател извън системата на образованието. Тъй като към момента на прекратяване на трудовия си договор поради придобиване право на пенсия на ищеца са били изплатени единствено две брутни трудови възнаграждения обезщетения, за разликата от обезщетението, равняващо се на шест брутни трудови заплати и изчислено в размер на 4 343. 22 лв., се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66/ 2017 г. по описа на РС гр. Г.Т.. Длъжникът е възразил писмено против заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК заявителят е предявил иска за установяване на вземането си. Настоява за уважаване на претенцията, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ОУ „***“ с. ***, общ. Г.Т., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената претенция с твърденията, че ищецът е имал прекъсвания в работата си в системата на образованието, имал сключен трудов договор с „М.“ ЕООД. Освен това в изискуемия десет годишен период има прекъсване в трудовите правоотношения в системата на образованието и бил регистриран в „“ като безработен. Поради тази причина му било изплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения. Настоява се за отхвърляне на иска, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, ДОС съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № **/ 28.06.2016 г., издадена от Директора на ОУ „***“ с. ***, общ. Г.Т., трудовото правоотношение с А.А.А.е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.06. 2016 г., като на основание л. 222 ал. 3 от КТ следва да му бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца.

От представеното извлечение от трудовата книжка на ищеца и от извършената справка с ТП на ** гр. Д. става ясно, че ищецът е бил трудово ангажира в „М.“ ЕООД в размер на два работни дни през м.09.2005 г., а през останалия период е бил трудово ангажиран единствено в трудовоправни отношения с различни училища. Бил е вписан като безработен в дирекция „Б.Т.“ през следните периоди: 22.10.2005 г. - 17.10.2006 г., 04.09.2007 г. - 04.11.2007 г., 09.05.2008 г. - 14.09.2008 г., 01.09.2009 г. - 30.08.2010 г., 31.08.2010 г. - 19.09.2010 г.

Представен е КТД за системата на народната просвета, сключен на 19.06.2016 г., съгласно чл. 32 т. 2 от който на работници и служители, членове на синдикалните организации, страни по договора, се изплаща обезщетение в следния размер: на педагогическите специалисти, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието - 8 брутни заплати до влизане в сила на ЗПУО.

Страните по делото не спорят, че ищецът е бил член на синдикалната организация на КНСБ, която е страна по отрасловия КТД.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СИЕ се установява, че общият период на трудовия стаж на ищеца в системата на образованието възлиза на 10 години 2 месеца и 2 дни, ако в този период се включат и периодите, в които е бил регистриран като безработен в Дирекция „Б.Т.“. Ако периодите, в които ищецът е бил регистриран в Дирекция „Б.Т.“ като безработен бъдат изключени от релевантния десетгодишен период, общият размер на трудовия ми стаж в системата на образованието възлиза на 9 години 6 месеца и 2 дни.

При така изложените фактически данни ДОС достига до следните правни изводи:

Предявените от А.А.А.против ОУ „***” с. ***, общ. Г.Т. претенции са допустими и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира решението за валидно и допустимо.

Относно правилността му ОС намира следното:

Не се спори между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.06.2016 г., поради което и на основание чл. 222 ал. 3 от КТ има право на парично обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, които са му били начислени със Заповед № **/ 28.06.2016 г. Разпоредбата на чл. 32 т. 2 от отрасловия КТД, в сила от 19.06.2016 г., предвижда, че на педагогическите специалисти, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието се изплаща обезщетение в размер на 8 брутни заплати до влизане в сила на ЗПУО. От заключението на вещото лице по назначената СИЕ, а и от справката в ** относно регистрираните трудови договори на ищеца става ясно, че е работил в системата на образованието повече от 10 години, но трудовият му стаж не е бил непрекъснат. През периодите 22.10.2005 г. - 17.10.2006 г., 04.09.2007 г. - 04.11.2007 г., 09.05.2008 г. - 14.09.2008 г., 01.09.2009 г. - 30.08.2010 г., 31.08.2010 г. - 19.09.2010 г. е бил регистриран в Дирекция „Б.Т.“ като безработен. Действително тези периоди и на основание чл. 354 ал. 1 т. 7 от КТ се зачитат за трудов и осигурителен стаж, но не представлява стаж по трудово правоотношение в сферата на образованието. Разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ предоставя на работник или служител, работещ при един и същ работодател, в случая – работодателят следва да е от системата на народната просвета, правото да получи обезщетение в по – голям размер. От значение е действително прослуженото време в съществуващо трудово правоотношение. Времето на регистрирането като безработно лице се зачита за трудов и осигурителен стаж по силата на законова презумпция, но трудово правоотношение не съществува. Десетгодишният срок е календарен и изтича с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в цялото му времетраене е необходимо съществуването на трудово правоотношение между ищеца и организация или звено на бюджетна издръжка в сферата на образованието. От заключението на вещото лице по назначената СИЕ се установява, че правоотношението между ищеца и различни училища е съществувало в период от 9 години 6 месеца и 2 дни в рамките на изискуемия десетгодишен период, поради което за него не възниква правото да получи обезщетение в размер, по – висок от две брутни трудови възнаграждения, колкото му е било начислено. Ищецът няма вземане против ответника в размер на 4 343. 22 лв., представляващи обезщетение, изчислено по размер на шест брутни трудови възнаграждения, за което вземане се е снабдил със заповед за изпълнение, поради което правилно искът му е бил отхвърлен.

По отношение на жалбата против поправящото решение № 38/ 22.03.2018 г., то в нея са изложени съображения по съществото на спора. Решението за поправка на явна фактическа грешка важи с обратна сила и представлява едно цяло с поправеното решение. Въззивната жалба, насочена против поправящото решение, за да бъде разгледана самостоятелно, следва да съдържа доводи относно наличието на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка. Такива доводи не са изложени, а са развити оплаквания по същество на спора, каквито вече са изложени с първата жалба и подлежат на разглеждане.

Съобразно изхода на спора първоинстанционният съд е възложил на ищеца сторените от ответника разноски. Неправилно е възлагането в тежест на А.А.А.на заплащането на държавна такса, тъй като спорът е трудов, иницииран от ищеца – работник или служител, поради което разноските за държавна такса се поемат от бюджета на съда.

При настоящото разглеждане на спора въззиваемият ответник претендира разноски, каквито, в размер на 460 лв. са сторени за платено адвокатско възнаграждение и следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОССЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/ 19.12.2017 г., поправено с решение № 38/ 22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 208/ 2017 г. по описа на РС гр. Г.Т..

ОТМЕНЯВА решение № 138/ 19.12.2017 г., постановено по гр. д. № 208/ 2017 г. по описа на РС гр. Г.Т., в частта му, с която А. ***, с ЕГН **********, е бил осъден да заплати държавна такса в размер на тридесет лева по сметка на РС гр. Г.Т..

ОСЪЖДА А. ***, с ЕГН **********, да заплати на ОУ „***“ с. ***, общ. Г.Т., сумата от 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.