Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

гр.Добрич 02.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОС гражданско отделение

На двадесет и пети юни 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА С.

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №207 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№115/2018 г. на ДОС/ от Е.Д.А. ***,живееща понастоящем в Г.,срещу решение №179/22.12.2017 г. по гр.д.№287/2016 г. на БРС,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Р.А.Ч. *** искове по чл.127 ал.2 от СК и чл.127а ал.2 от СК,като е определено местоживеене на детето на страните ***на адреса на бащата Р.А.Ч. ***;упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на бащата;определен е режим на лични контакти на детето с майката Е. Д.А. и последната е осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 160 лв,считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,респ. да заплати по сметка на БРС сума от 230,40 лв-ДТ върху присъдената издръжка.Излага се в жалбата,че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Ответникът Ч. не представил в срок отговор на исковата молба и не се явил лично в първото заседание по делото,нито оспорил представените от майката доказателства,като и не представил в своя полза такива.Решението се основавало на два социални доклада на ДСП-Б. и заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза.Социалните доклади не били годно доказателствено средство,защото от съдържанието им не личало фактите да са установени от проверка на място от социалните работници,които се доверили единствено на твърденията на лицето-обект на проверката.От друга страна депозираните от въззивницата писмени доказателства били многобройни и удостоверявали информация за нейната трудова заетост,жилищни условия и подкрепяща я роднинска среда в Г..Първоинстанционният съд допуснал два процесуални пропуска в ущърб на въззивницата,а именно не осъществил искан разпит по делегация на нейни родственици в Г. и не организирал изготвяне на социален доклад от немските социални служби.Въпреки това въззивницата сама положила усилия да се снабди с такъв доклад,сочещ,че условията в дома й са подходящи за отглеждане на деца,респ. представила доказателства за подкрепящите действия на нейните близки.Тези доказателства обаче не били взети под внимание от районния съд.Изразява се недоволство от безрезервното възприемане на заключението по СПЕ и неправилното тълкуване на констатациите на вещото лице при несъблюдаване интереса на детето и качествата на двамата родители.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на всички предявени от въззивницата искове.Същата претендира сторените от нея разноски по делото.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Р.А.Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените от него разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,ДОС установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 10.01.2018 г.,а жалбата е подадена чрез пощенски оператор-куриерска служба на 24.01.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 24.01.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено в изискуемата форма от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество обаче е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

Гр.д.№287/2016 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59 от СК и на основание чл.127а ал.2 от СК от Е.Д.А.,понастоящем живуща в Г.,срещу Р.А.Ч. *** за определяне местоживеене на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете *** при майката;предоставяне родителските права спрямо детето на майката;определяне режим на лични контакти на детето с бащата;разрешаване издаването на задграничен паспорт на детето само по искане на майката и даване разрешение,заместващо съгласието на бащата,за неограничен брой пътувания на детето извън пределите на Р.Б. до Г. и други страни от Европейския съюз с цел постоянно живеене и обучение в Г. до навършване на пълнолетие,т.е. за срок до 29.06.2027 г.,при което детето да се придружава от майката или от упълномощено от нея лице.

Безспорно е установено по делото,че страните са имали съвместно съжителство на семейни начала,през времетраене на което на 29.06.2009 г. е родено заченатото от същите дете ***/виж удостоверението за раждане на лист 7 от делото на БРС/.Понастоящем детето е на 9 години.Не е спорно също така,че между страните е настъпила окончателна фактическа раздяла преди няколко години /преди около 5 години/,когато майката Е. Д.А. напуска дома им в с.***,общ.Б.,при което детето остава да живее при баща си.Съгласно изявление на майката /неоспорено от другата страна/ в съдебно заседание на 25.06.2018 г. пред ДОС същата не живее с детето от 2013 г.Според доказателствата по делото /така договор за наем на жилище от 11.09.2014 г. на листи 13-14 от делото на ДРС и удостоверение за регистрация относно нанасяне в жилище от 01.10.2014 г. на лист 30 от делото на БРС/ от есента на 2014 г. майката се е установила да живее постоянно в Г.,гр.З..Не е спорно,че лицата от най-близкия роднински кръг на майката /нейните майка Д.А.Х.и сестра Й.Д.А..,последната омъжена за немски гражданин Ф.Р.Б.-виж удостоверенията за раждане и удостоверението за гр.брак на листи 8-10 от делото на БРС и удостоверение за пребиваване в Р.Г. на лист 28 от делото на БРС/ са се установили трайно в Г.-сестрата преди 2010 г. предвид данните за сключен от нея гр.брак през 2007 г.,а майката от 04.06.2012 г.В Г. ищцата А. живее съвместно с детето си от друго съжителство И.К.А.,на 12 години /виж удостоверението за раждане на лист 12 от делото на БРС,удостоверението за регистрация на жилище на лист 30 от делото на БРС и удостоверение за посещаване на училище,считано от 10.09.2014 г.,на лист 26 от делото на БРС/.

Не е спорно също така,че от раждането си до настоящия момент детето *** живее в дома на баща си Р.А.Ч. ***,където се полагат ежедневните и непосредствени грижи за нея от баща й и от неговата майка И.А.Ч..Връзките между детето и неговата майка Е.А. не са прекъснати,макар и личните контакти да са редки предвид пребиваването на А. в чужбина,като не е спорно,че при завръщането си в Б. майката винаги е вземала детето при себе си,както и че през всичките години на фактическа раздяла не е престанала да се интересува от детето и да изпраща почти ежемесечно парични средства за издръжката му /така парични преводи на суми от порядъка на 100 евро на името на бабата на детето по бащина линия И.Ч.през периода септември 2014 г.-март 2016 г. на листи 56-80 от делото на БРС и през юни 2017 г. на лист 208 от делото на БРС/.Горните факти не са оспорени от ответника,който е споделил информация,че майката изпраща колети с играчки и захарни изделия,както и парични средства,и пред социалните работници /така социални доклади на ДСП-Б. от октомври и декември 2016 г.,от ноември 2017 г./.

При решаване на въпроса кой от двамата родители да упражнява родителските права следва да се подходи чрез обективна и безпристрастна преценка на редица обстоятелства,които законът въздига като критерии.Така според разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК съдът следва да реши въпросите-предмет на спора,като изходи основно от интереса на детето и прецени възпитателските качества на двамата родители,полаганите до момента грижи и отношение към детето,желанието на родителите,привързаността на детето към родителите,пола и възрастта на детето,възможността за помощ от трети лица-близки на родителите,социалното обкръжение и материалните възможности.Безспорно определящ при вземане на решение кой от двамата родители да упражнява родителските права е критерият „най-добър интерес на детето” по смисъла на §1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето,преценен във връзка с останалите изброени по-горе критерии.

Доказателствата по делото сочат,че бащата Р.А.Ч. до настоящия момент лично и чрез активната,дори преимуществена,подкрепа на своята майка И.Ч.е успял да отгледа и възпита детето,без да създава рискове за неговото здраве и развитие.От депозираните по делото социални доклади от 18.10.2016 г.,13.12.2016 г. и 24.11.2017 г. /листи 132-133,92-93 и 247-248 от делото на БРС/,отговор по повод сигнал от майката от 24.04.2017 г. /лист 155 от делото на БРС/,всички изготвени от ДСП-гр.Б.,се извлича еднопосочна и непротиворечива информация в насока,че детето е отглеждано от бащата,активно подпомаган в ежедневието от неговите родители /баба и дядо по бащина линия/.Детето е с напълно задоволени потребности от подслон,храна,облекло,здравна грижа.От учебната 2016/2017 г. същото редовно посещава и училище,справя се задоволително с усвояването на учебния материал,винаги е добре облечено и чисто,снабдено с необходимите учебни помагала,като бащата и бабата по бащина линия винаги се отзовават при нужда от явяване в училището /така удостоверение от октомври 2016 г. на лист 94 от делото и непротиворечивите показания на разпитаните във въззивната инстанция свидетели К.Г.-класен ръководител на детето,и Р.К.-директор на училището/.

Според неоспорените данни от социалните доклади на адреса на бащата в с.*** има две жилищни сгради.В едната,състояща се от две стаи без санитарен възел,живее бащата Р.Ч. с настоящата си жена и роденото от съвместното им съжителство дете,а детето *** дели една стая с неговата баба по бащина линия в друга едноетажна къща със сутерен,като една стая в тази къща се ползва от брата на бащата Р.Ч..,който има психично заболяване,но доколкото няма данни за негово агресивно и застрашаващо поведение спрямо *** присъствието му в дома не е било проблемно до момента,а в сутерена на сградата живее дядото по бащина линия А. Ч..В социалните доклади липсват данни за лоши битови условия,неподходящи за отглеждане на дете,в горните две жилищни сгради.Сочи се,че домът е електрифициран и водоснабден,поддържан е чист и отоплен през зимата.При отглеждане на детето бащата Р.Ч. е подпомаган изключително много от бабата на детето по бащина линия И.Ч.,която на практика е иззела функциите на липсващата майка в живота на детето.Факт е,че близкото родствено обкръжение на бащата изключително много му помага при отглеждането и възпитанието на детето и този факт също не е спорен между страните.Доколкото има данни от изявления на самия Р.Ч. пред социалните работници,че същият също напуска страната,за да работи в чужбина /напр. такъв е бил периодът август-октомври 2016 г./,то очевидно в Б. грижите за детето са делегирани основно на неговата баба по бащина линия,с която детето живее в една стая в дома им в с.***.Горният факт е индиция,че бащата Р.Ч. не изпълнява в пълна степен родителските си задължения,а е натоварил със същите преимуществено други свои родственици.

Няма доказателства по делото за постоянна трудова заетост на бащата.Пред социалните работници съобразно отразеното в социалните доклади същият е заявил доход от 500 лв месечно /според доклада от декември 2016 г./ и от 1000 лв месечно /според доклада от ноември 2017 г./.,но не е уточнил източника на своите доходи,нито горните му твърдения са подкрепени с някакви доказателства.Изявленията му са противоречиви относно размера на реализираните доходи и очевидно същият няма постоянна трудова заетост в страната,щом се налага да пътува в чужбина,за да работи.Детето има по-силна емоционална връзка с баща си и роднините си по бащина линия,но това е нормално,доколкото именно в тяхното обкръжение е израснало.Констатираният от вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза факт,че при *** не се наблюдава синдром на родителско отчуждение спрямо майката,е показател за сравнително добри възпитателски качества на бащата Р.Ч.,който въпреки влошените си отношения с Е.А. не е допуснал пълно отчуждаване на детето от майка му.В тази насока следва да се цитира и фактът,че същият никога не е отказвал на майката да вземе детето при себе си в дома на нейната майка в гр.Ш.,когато се завръща в Б..В съдебно заседание на 25.06.2018 г. пред ДОС майката Е.А. заяви,че детето към датата на заседанието е при нея и се чувства добре и спокойно,т.е. очевидно контактите между детето и майката не се препятстват.Твърди се,че бащата ограничавал контактите на детето с майката по телефона,но в тази насока не са депозирани доказателства от ищцата.Опитът на ищцата да удостовери наложена от бащата забрана в училището на детето последното да бъде осигурявано за разговор с майката по телефона е неуспешен.Допуснатите във въззивната инстанция в тази насока свидетели Г. и К. заявяват,че не са имали разговори с такова съдържание с бащата.Добрите родителски качества на бащата прозират и от факта,че същият стриктно е изпълнил предписанията на ДСП-Б. относно възможността да ползва социална услуга за превенция на натрупания у детето стрес и на евентуално родителско отчуждение и е подал заявление за ползване на такава услуга /в тази насока данните в отговор на ДСП-Б. вх.№ от 25.04.2017 г. на лист 155 от делото на БРС;направление за ползване на социални услуги от 04.05.2017 г.,издадено от ДСП-Б.-на лист 166;договор за предоставяне на социална услуга от 17.05.2017 г.,сключен между бащата и Ц.О.П. на „С.С.” ООД-лист 168 от делото на БРС;междинен доклад от 17.08.2017 г. на горния ЦОП-Б.,от който е видно,че детето стриктно е водено от бащата или неговата баба по бащина линия на насрочените срещи с психолог,педагог и социален работник/.Все пак се констатират някои проблеми с доброто възпитание на детето.Така в междинния доклад на ЦОП-Б. /листи 249 и сл. от делото на БРС/ са отразени констатации,че детето „не използва „вежливи” думички,употребява „ко” /вместо „моля” и „какво”/,вдига рамене вместо отговор.Установено е,че на детето е предоставен в къщи свободен достъп до гримове и същото се гримира,без да му е обяснено,че това е вредно за неговата възраст.Установено е също така,че бащата обича детето си и се грижи за него,но не умее да взема категорични решения по проблеми с възпитанието му.Оставя решаването им на бабата И.Ч.,която пък прилагала либерален метод на възпитание-липсвали ясни правила,всяка прищявка на детето се удовлетворявала,което водело до това,че детето често правело,каквото пожелае,и трудно приемало чуждо мнение и препоръки за поведение,невинаги приемало авторитета на баща си и баба си,като понякога изпадало в гневни изблици,за да получи желаното.

От друга страна по делото са събрани многобройни писмени доказателства,които обосновават извод за по-добро материално положение на майката Е. Д.А. в сравнение с бащата.Според депозирания договор за наем /на немски и в превод на български език/ на листи 13-14 от делото на БРС майката е наела самостоятелно жилище в гр.З.,Г. още през октомври 2014 г.,където се е установила и е създала подходящ за отглеждане на деца дом.Според обясненията й по реда на чл.59 ал.6 от СК пред въззивния съд в това жилище живеят тя,приятелят й и синът й И.,на 12 г./в тази насока и удостоверение за регистрация на лист 30 от делото на БРС/.По делото е представен социален доклад на Р.К.,Отдел за закрила на деца и юноши-район Л.Д.,Р.Г. /листи 177 и сл. от делото на БРС/,според който домът на А. е тристайно жилище в гр.З..В същия има една стая,обзаведена с всичко необходимо,предназначена за децата.Жилището е приветливо и много светло.Мебелите са обикновени и практични.На таванския етаж на сградата има и още една детска стая за игра.Изводите на социалния работник са,че жилището е напълно подходящо за отглеждане на деца.Освен това майката Е.А. реализира високи в сравнение със средния месечен доход за Б. доходи,като личи стремеж да е ангажирана по трудово правоотношение,респ. когато не е,същата е подпомагана в достатъчна степен от социалната система на немската държава /така данни за получавани социални помощи в размер на над 900 евро месечно за А. и сина й И. през периода октомври 2015 г.-февруари 2016 г. от БТ Л.Д. на листи 34-35 от делото на БРС;данни за месечни помощи в общ размер на 947,48 евро за А. и сина й през периода септември 2016-февруари 2017 г. на листи 98-99 от делото на БРС;трудов договор за периода 13.07.2016-31.10.2016 г. на листи 114-115 от делото на БРС,сочещ на получавано възнаграждение по 9,80 евро брутно на час или месечно над 1 000 евро съгласно извлеченията на листи 119-122 от делото на БРС;трудов договор за периода 27.10.2016-31.12.2016 г. на лист 200 от делото на БРС;трудов договор на пълно работно време,безсрочен от 28.06.2017 г. на листи 182-185/.Според неоспорените обяснения на А. в съдебно заседание на 25.06.2018 г. пред ДОС същата получава средно месечно възнаграждение в размер на 1 200 евро,200 евро детски надбавки и 270 евро за издръжка на сина й.Разходите й за квартира,храна и битови нужди са около 620 евро.Очевидно същата разполага с достатъчно средства да посреща всички нужди-своите и на двете си деца.Не е спорна наличната в Г. подкрепяща среда за майката-живеещите там нейни майка и сестра /втората омъжена за немски гражданин/.За добрите възпитателски качества на майката и стремежът й да създаде добри условия за развитие на децата си говори фактът,че голямото й дете И. редовно посещава немско училище от четири години,т.е. същата съзнава значението на образованието за бъдещето на децата си.Пред въззивния съд заявява,че дори вече е записала детето *** предварително на училище за следваща учебна година,подготвяйки се за неговото евентуално пребиваване в Г..Както вече бе посочено,майката не е преставала да се интересува от ***,търсила е постоянно връзка с нея по телефона и по възможност лично при престоите си в Б.,изпращала е колети и парични средства.Самият баща Р.Ч. не отрича,че майката има добра финансова основа да осигури добър живот на *** в Г.,както и не оспорва добрите й възпитателски и родителски качества.Същият не изразява никакви съмнения,че А. ще е добра майка и ще полага нужните грижи за отглеждането и възпитанието на ***.Пред въззивния съд същият изразява единствено опасения,като такава е била и позицията му в първата инстанция,че заминаването на детето за чужбина ще го отчужди от него,ще прекъсне връзката с бащата завинаги,тъй като имал негативен опит в такава насока с друго свое дете.Вещото лице по допуснатата СПЕ сочи,че майката също има родителски капацитет на добро ниво,като има известен уклон към по-авторитарно и свръхобгрижващо поведение,което обаче е обяснимо като компенсация на твърде мекото и либерално поведение на бащата при общуването му с детето,което бе посочено по-горе,водещо до това детето да не зачита авторитета на възрастните.В този смисъл възпитателните методи на майката биха били от полза за детето,стига същата да не достига до крайности,за каквито нейни драстични прояви няма данни по делото.В заключението си по СПЕ вещото лице е констатирало,че детето няма развит синдром на родителско отчуждение спрямо майката;показва известна дистанцираност от нея и нетолкова силна емоционална връзка с нея,както с бащата,но това е напълно логично и обяснимо с факта,че майката и детето не са живели заедно от над четири години,а детето е намерило заместител на женската фигура в живота си в лицето на своята баба по бащина линия и на новата съпруга на баща си.Пред вещото лице детето е изказало слаби негативи спрямо майката,но това негово отношение не е продиктувано от силни емоции,причинени от нейно грубо отношение спрямо детето или лошо поведение,а по детски *** е заявила,че й е било скучно,но това е обяснимо предвид откъсването й при пребиваването при майката от обичайната й създадена в с.*** среда от близки и приятели.Иначе детето е заявило обич и топли чувства към майка си.В този смисъл няма някакви необичайни негативни прояви на майката,които биха попречили на бъдеща по-добра емоционална връзка между нея и детето.Важното е,че емоционалната връзка между детето и майката не е прекъсната и житейски няма пречка да бъде обогатена и напълно възстановена при един продължителен престой на детето при майката,при който същото би могло да се адаптира към нова семейна среда и приятелски кръг,така че да преодолее „скуката”.

След като и двамата родители обичат детето и са еднакво отговорни и загрижени за него;изразяват еднаква готовност да се грижат за него и имат добри битови условия за отглеждането му-при бащата добри с оглед българския стандарт за това,а при майката безспорно по-добри с оглед стандарта на живот в държавата,в която пребивава;имат добри възпитателски качества /в тази насока констатациите на вещото лице по СПЕ/,при преценката си кой от родителите да упражнява родителските права и при кого да живее детето съдът следва да даде приоритет на допълнителни критерии като възраст и пол на детето,перспективи за развитието му,физически,психически и емоционални потребности на детето,желания и чувства на същото,последици за детето от промяна на обстоятелствата.

Според вещото лице-психолог няма сериозни показатели,че съжителството на детето с който и да е от двамата родители ще причини някакви силни негативи върху развитието и психичното му здраве.От гледна точка на факта,че детето е привикнало към живота при баща си и семейството му,открило е важни за него фигури в това обкръжение и се чувства спокойно и уверено там,за него според вещото лице би било по-лесно да продължи живота си по този начин,в този семеен кръг.Експертът е приел,че преместването в друга държава би породило стрес за детето и че от гледна точка на емоционалната му стабилност било по-добре да не преживява промени.Съдът не споделя горния извод на експерта поради следните съображения:

Както е посочил и психологът,*** е будно,жизнерадостно,активно дете,което бързо се отпуска и установява контакт.Тази нейна контактност,откритост и емоционалност биха й помогнали бързо да се адаптира в нова среда,да си намери нови приятелства и нови важни фигури в живота,в нов семеен кръг при майката в чужбина.Детската психика е крехка,но ранната възраст е предпоставка и за по-бърза и лесна адаптация в нова среда,като в случая *** като общително дете не би имала сериозни проблеми в адаптацията.Рискът от временен стрес и емоционална нестабилност си струва да бъде поет,ако това е в името на по-големи възможности за развитие и пълноценен и материално обезпечен живот в чужда държава с по-висок стандарт на икономически и социален живот.Случаят е именно такъв.Няма спор,че в Г. майката на детето ще може да му осигури по-добри битови условия за съществуване,по-добри перспективи за образование и бъдеща реализация.Освен това не по-малко важно е,че детето е момиче,вече на 9 години,което очевидно има нужда от силна женска фигура като обект на подражание и подкрепа при решаване на житейски проблеми.Тепърва му предстоят предизвикателствата на пубертета-период,през който същото ще се нуждае от съветите и житейския опит на по-възрастна жена.По-логично житейски и емоционално с оглед естествената биологична връзка между майка и дъщеря тази значима женска фигура за детето да бъде неговата майка.Последното би спомогнало и за неговото емоционално укрепване и уравновесяване.Все пак емоционалната връзка майка-дъщеря не може да бъде заменена и от най-добрата връзка с други жени от обкръжението.Горните обстоятелства дават превес на майката като родител,който според съда ще има по-положително въздействие върху бъдещото развитие на детето.Предвид горното съдът намира,че исковете на Е.А. по чл.127 ал.2 от СК следва да бъдат уважени,като се определи местоживеене на детето при майката,на която да се предостави упражняването на родителските права.Следва да се определи режим на лични контакти между детето и бащата Р.Ч.,който следва да е съобразен с факта,че обичайният режим в случая е неприложим поради това,че детето и бащата ще живеят в различни държави.Подходящо е да се определи специален режим,съобразен с горния факт,а именно след съгласуване между майката и бащата вторият да взема детето за един месец през лятото по време на лятната ваканция и една седмица през коледната/новогодишната ваканции.Въпреки че не е предявен иск за заплащане на издръжка,съдът следва служебно да разреши и този въпрос.При данните за материално положение на бащата /липса на постоянна трудова заетост,непостоянни доходи/ и по-доброто материално положение на майката,както и предвид факта,че бащата има още едно малолетно дете,към което е задължен за издръжка,същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на *** в размер на 130 лв,считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Следва да се уважи и претенцията на майката по чл.127а ал.2 от СК.Безспорно на детето е нужно да се издаде международен паспорт по реда на ЗБЛД с оглед бъдещите му пътувания извън страната и обратно,които ще са наложителни както за осъществяване упражняването на родителските права от майката в Г.,така и за реализиране определения режим на лични контакти между детето и бащата.Правото на детето на свободно придвижване,правото да пътува и опознава различни светове и култури,правото да живее с родителя,на когото са предоставени родителските права,и да осъществява контакт с другия родител са права на детето,които следва да бъдат зачетени и гарантирани.Това може да стане чрез разрешаване исканото неограничено по брой пътуване на детето до Г. и в други държави от ЕС.Опасенията на бащата за вероятно бъдещо нарушаване от майката на режима на лични контакти на детето с него касаят бъдещи несигурни събития,които не могат да аргументират постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване на детето в чужбина и по този начин да се нарушат основни негови права.Все пак,за да се даде на бащата някаква сигурност,че връзките му с детето няма да бъдат преустановени,съдът намира за удачно да ограничи горното разрешение с по-кратък срок,а именно 3-годишен.Този срок ще стимулира майката да изпълнява своите задължения по осигуряване режима на лични отношения между детето и бащата и запазване на добър тон на диалога с него,за да си гарантира неговото доброволно съгласие занапред детето да осъществява безпрепятствено пътувания между двете държави.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено,а предявените от Е.Д.А. искове следва да бъдат уважени като основателни.

И двете страни претендират сторените от тях разноски.Право на такива с оглед изхода от спора има за двете инстанции майката Е.А..На същата следва да се присъдят разноски в размер,както следва:за първа инстанция 695,95 лв,от които-60 лв държавна такса за водене на делото;5 лв държавна такса за издаване на съдебно удостоверение;500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено на процесуалния представител П.Д. на две вноски по 250 лв по банков път съгласно уговореното с договора за правна защита и съдействие на лист 6 от делото на БРС и банкови извлечения на листи 254 и 255 от делото на БРС;130,95 лв-възнаграждение за вещо лице /забел. първоначално БРС определя всяка от страните да внесе по 225 лв възнаграждение за вещото лице по СПЕ;съгласно платежно нареждане на лист 224 от делото на БРС Е.А. внася 130 евро=254,26 лв;определено е окончателно възнаграждение на вещото лице ведно с осигуровки в размер на 261,90 лв,т.е. на ищцата се припада част от горната сума в размер на 130,95 лв,а платеното в повече извън дължимото за възнаграждение на вещото лице подлежи на връщане от районния съд/;за въззивна инстанция-501,87 лв,от които 140,20 лв държавна такса по обжалването;30 лв депозит за свидетели и 331,67 лв адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 38 от делото на ДОС и банково извлечение на лист 40 от делото на ДОС.Ответникът по делото и въззиваем Р.А.Ч.,срещу когото исковете са уважени,няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.2 от ГПК ответникът по делото Р.Ч. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС дължимата върху присъдената издръжка държавна такса в размер на 187,20 лв.

Водим от гореизложеното,ДОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №179/22.12.2017 г. по гр.д.№287/2016 г. на БРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето ***с ЕГН ********** на майката Е.Д.А. с ЕГН **********,понастоящем живуща в Р.Г.,и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между детето ***с ЕГН ********** и бащата Р.А.Ч. с ЕГН ********** ***,както следва: след предварително съгласуване между майката и бащата вторият да взема детето за един месец през лятото по време на лятната ваканция и една седмица през коледната/новогодишната ваканции.

ОСЪЖДА Р.А.Ч. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете ***с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Д.А. с ЕГН **********,понастоящем живуща в Р.Г.,месечна издръжка в размер на 130 лв,начиная от датата на влизане в сила на настоящото решение в частта относно родителските права,режима на лични контакти и издръжката,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

РАЗРЕШАВА издаване на паспорт за задгранично пътуване по реда на ЗБЛД на малолетното дете ***с ЕГН ********** по заявление,подадено само от нейната майка и законен представител Е.Д.А. с ЕГН **********,понастоящем живуща в Р.Г.,без съгласието на бащата на детето Р.А.Ч. с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на малолетното дете ***с ЕГН ********** неограничен брой пътувания от Б. до Г. и до други държави-членки на Европейския съюз и обратно без съгласие на бащата Р.А.Ч. с ЕГН ********** ***,при които пътувания детето да бъде придружавано от майка си Е.Д.А. с ЕГН **********,понастоящем живуща в Р.Г.,или от друго упълномощено от майката лице,като разрешението е за срок от три години,считано от влизане на решението по чл.127а ал.2 от СК в сила.

ОСЪЖДА Р.А.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Д.А. с ЕГН **********,понастоящем живуща в Р.Г.,сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 695,95 лв /шестстотин деветдесет и пет лева и 95 стотинки/.

ОСЪЖДА Р.А.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Д.А. с ЕГН **********,понастоящем живуща в Р.Г.,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 501,87 лв /петстотин и един лева и 87 стотинки/.

ОСЪЖДА Р.А.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ДОСдържавна такса върху присъдената издръжка в размер на 187,20 лв /сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в частта на произнасянето по исковете на основание чл.127 ал.2 от СК /местоживеене на детето,родителски права,режим на лични контакти и издръжка/,а в останалата част по иска на основание чл.127а ал.2 от СК същото е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.