Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155 ,3.07.2018 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 233 по описа за 2018 година намира следното:
Производството
е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№
8216/24.04.2018 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ищеца С.А.Д. *** срещу
Решение № 284 от 2.04.2018 година, постановено от Добричкия районен съд по
гр.д.№ 1136/
В жалбата се поддържа, че ответникът не установил ,че е правопри-емник на дружеството „ **” , а ищецът се позовал на отрицателния факт ( липса на правоприемство ) , както и на това, че не е съгласен да плаща
( обратно на посоченото от него във възражението срещу заповедта ) . Иска отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на претенция-та .
В отговор на ответника „ ***”АД, град Варна жалбата се оспорва като неоснователна по съображения, че няма смяна на кредитора, а евентуална такава не съставлява материалноправна предпос-тавка за уважаване на иска по член 439 от ГПК. Настоява се за потвържда-ване на решението и присъждане на разноски .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемото дружество и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно , допустимо и правилно .
Искът на С.А.Д. *** срещу „ ***” АД, град Варна е за установяване несъществуването на парични вземания за заплащане стойността на потребена електрическа енергия в негов енергоснабден имот ( обект с абонатен № *** в град Добрич, ул. „ ***” № 12 ) в периода 12.11.2010 – 8.04.2013 г., чие-то количество е установено с 25 броя отчети по средството за техническо измерване в периода 12.11.2010 г. – 12.04.2013 г. ( по 25 броя фактури ) , в общ размер от 2 946,21 лева и обезщетения за периода на забавата , считан от 27.12.2010 г. до 15.05.2013 г., определени по размер от законните лихви от общо 440,09 лева – предмет на издадената в производството по член 410 от ГПК ( ч.гр.д.№ 2745/2013 г. по описа на ДРС ) заповед № 280 от дата 21.06.2013 г. Основание на иска са твърдените обстоятелства за : изтекла
( за всяка от 25 – те главници ) между 12.11.2013 г. и 12.04.2016 г. погаси-телна тригодишна давност, за погасяване на вземанията за лихви по член 119 от ЗЗД , както и за липса на правоприемство между „ **” и заявителя – кредитор „ ***” АД, град Варна .
Оспорените вземания са установени с влязла в сила на 23.07.2013 г.
( когато изтича двуседмичният срок за възражението на длъжника по член 414,ал.2 от ГПК ) заповед за изпълнение № 280 от 21.06.2013 г. на ДРС по ч.гр.д. .№ 2745/2013 г. Основание на заявения иск по член 439, ал.2 от ГПК могат да бъдат само новонастъпили ( след влизане в сила на заповедта към дата 23.07.2013 г и след това ) факти.
В жалбата няма оспорване на фактическите и правните изводи изво-ди на първоинстанционния съд по основанието - погасителна давност. Сле-дователно правното положение е това, което е прието от съда : оспорените вземания от главници не са погасени по давност и аксесорните вземания за лихви също не са погасени на основание член 119 от ЗЗД .
В съгласие с
приложимите и към настоящия случай разяснения по т. 16 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС преценката за това дали твърдени-те в исковата молба по член
439,ал.2 от ГПК обстоятелства са новонастъ-пили е от обуславящо значение за
допустимостта на иска . Влязлата в сила заповед по член 410 от ГПК установява
съществуването на парични взема-ния в полза на заявителя „ ***” АД, град Варна
. Също-то дружество е кредитор по издадения въз основа на съдебното изпълни-елно основание –
заповедта за изпълнение - изпълнителен лист и взискател по образуваното за
изпълнение на посочените в него притезания изпълни-елно дело № ** по описа на
ЧСИ, с рег.№ **на КЧСИ , с район на действие – ДОС. Вярно е, че до 10.09.2012
г. дружеството е имало фирмено наименование „ *** ” , а от 10.09.2012 г. то е
променено на настоящото „ ***” , видно от обявената в търговския регистър промяна
на това обстоятелство по член 7,ал.1 от ТЗ . Фактът на промяната във фирмата е могъл
да се установи от проверка за обявените в търговския регистър обстоятелства за
дружеството и с оглед правилото на член 23, ал.6 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ( загл. Изм.
,Дв,бр.74 от
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 284 от
2.04.2018 година, постановено от Добричкия районен съд по гр.д.№ 1136/
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН: ********** *** ,с адрес на пълномощника : адвокат А. ***,офис2 да заплати на
„ **” АД, град Варна, „ **”, бул.
„ **” № 258 сумата от 100 ( сто ) лева, възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.