Р Е Ш Е Н И Е

 

  158        , гр. Добрич, 04.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                                     ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

С участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 235 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 8051/ 23.04.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищеца Й.И.П. ***, с ЕГН **********, против решение № 282/ 02.04.2017 г. по гр. д. № 3729/ 2017 г. по описа на ДРС, с което са били отхвърлени претенциите му против „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***, с ЕИК ***, за установяване недължимостта на сумата от 829. 88 лв., представляваща стойността на преизчислената електроенергия за периода 29.06.2016 г. – 28.06.2017 г. за адрес на потребление с. Д., общ. Д., кл. № *** по фактура № ***г., като в тежест на ищеца са били възложени и сторените от ответника разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания решението било незаконосъобразно в материалноправен аспект и необосновано. Корекционната процедура, предприета на основание чл. 50 от ПИКЕЕ била допустима при наличието на грешка в измерването в резултат на външна намеса, а в случая била налице намеса в тарифната схема на електромера. СТИ било средство на електропреносното дружество и същото имало задължение да предоставя на абонатите такива електромери, върху които потребителите да могат да осъществяват контрол. Електромерът не бил от типа „смарт“, а отчетът му бил възможен само със специален софтуер. Настоява се за отмяна на решението, претендирани са разноски за две съдебни инстанции.

С писмо, рег. № 3415/ 30.05.2018 г., е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, който е извън срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, броим от датата на връчване на препис от жалбата на ответника / 10.05.2018 г./.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 11.04.2018 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от Й.И.П. против „***“ АД претенции за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 829. 88 лв., представляваща стойността на преизчислената електроенергия за периода 29.06.2016 г. – 28.06.2017 г. за адрес на потребление с. Д., общ. Д., клиентски № *** по фактура № ***г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 28.06.2017 г. е била извършена проверка на СТИ, измервателни системи и свързващи електрически инсталации, отчитащи абонатен № **. В последствие ищецът получил фактура, с която му била начислена за плащане сума в размер на 829. 88 лв. От представени от електроразпределителното дружество протоколи ставало ясно, че електромерът е изпратен за проверка в БИМ – Р., по време на която се установило, че липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Липсвали доказателства за външно вмешателство. Всички СТИ подлежат на първоначална и последваща проверки по ЗИ и подлежат на метрологичен контрол. Поведението на ответника било недобросъвестно, тъй като не можело да се установи началната дата на неотчитане на ел. енергията със средството за измерване. Посоченият в издадената фактура период бил произволно определен. Ответникът не представил доказателства, че е начислена сума за реално количество доставена и потребена от абоната ел. енергия. В тази връзка се настоява да бъде съдебно установено, че не дължи посочената парична сума, претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който се е противопоставило на основателността на заявената претенция с възражението, че сумата по фактура № ***г. е дължима, тъй като при проверката на СТИ е било установено, че не отговаря на нормираните характеристики. При софтуерното четене на електромера е била установена намеса в тарифната му схема, която за конкретния електромер включва две тарифи Т1 и Т2. В процесния случай действително потребената ел. енергия се е разпределяла и върху невизиуализирана тарифа Т3. Отчетеното по този начин количество ел. енергия е било начислено като корекция за периода от 29.06.2016 г. до 28.06.2017 г. за собствения на ищеца обект, за което била издадена фактура № ***г. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът  е потребител на ел. енергия, доставяна от ответника на адрес на потребление в с. Д., общ. Д., кл. № ***, абонатен № **.

 На 28.06.2017 г. служители на ответника извършили проверка на средството за търговско измерване, поставено електрозахранвания обект, обективирана в  Констативен протокол № **. Електромерът е бил демонтиран и заменен с нов.  Демонтираният електромер е предаден за експертиза в Български институт по метрология гр.В..

От приложения Констативен протокол от метрологична експертиза, проведена от БИМ се установява, че е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера; констатирано е наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера; наличие на знак от метрологична проверка /пломба/, фирмен знак /пломба/ и допълнителни стикери. При софтуерното четене на електромера е установена намеса в тарифната схема на електромера , която за тип електромер **следва да се състои от две тарифи Т 1 и Т 2. Действително потребената енергия, според заключението, се разпределя и невизуализираната тарифа Т 3, по която са отчетени **kWh електроенергия.

   С писмо, изх. № 44456_КП**_2/ 13.09.2017 г. ответното дружество е уведомил ищеца, че в съответствие с чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИККЕЕ/, издадени от ДКЕВР /сега КЕВР/ ще предприеме корекция на сметката за електроенергия съгласно приложената справка. В резултат на преизчислените количества енергия за адреса на потребление е издадена фактура по фактура № ***г., за сумата от 829. 88 лв. със срок на плащане 03.10.2017г.

Първоинстанционния съд е назначил съдебно - техническата експертиза, от обективното заключение по която се установява,  че процесното СТИ е било монтирано в електромерно табл , закрепено на стълб от електропроводна линия ниско напрежение, което се установявало от данните в Констативния протокол № **/ 28.06.2017 г. Електромерът бил свързан правилно към захранващата мрежа и консуматорите и измервал с грешка  плюс/ минус 1 % от преминалата електроенергия. Потребената енергия се измервала не само като част от визуализираните тарифи Т 1 и Т 2, но част от нея се регистрирала  в невизуализиран за отчет регистър, поради която тази част не била отчетена като потребена до този момент. Според вещото лице, липсвали данни за повреда или външно вмешателство в схемата за свързване на процесното СТИ  към електроразпределителната мрежа. Неизправността на електромера се изразявала в промяна на настройката на тарифните регистри, тъй като бил активиран и трети тарифен регистър, чиято визуализация на дисплея е забранена. Невизуализирането на измерената енергия е софтуерно реализирано /извършена е обратима промяна на параметризацията/, а не се дължи на физическа повреда на измервателния уред. За извършване на описаното въздействие върху СТИ се изискват ползване на софтуер за комуникация с електромера , хардуер /компютъри интерфейс за връзка, обикновено през оптичния порт на електромера/, умения за работа със софтуера, кодовете за съответните нива на достъп до паметта на електромера.

В съдебно заседание пред въззивният съд процесуалният представител на въззиваемото дружество е потвърдил, че не са в състояние да ангажират доказателства относно показанията на третия тарифен регистър към момента на монтажа на средството за измерване. Не може да бъде установено, включително чрез експертиза, кога се е активирал третия тарифен регистър, началният и крайният момент на активността му.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Й.И.П. *** против „***“ АД гр. В. отрицателен установителен иск е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му, въззивният съд намира следното:

За да отхвърли ищцовата претенция, първостепенният съд е приел, че дружеството – ответник, като оператор на съответната мрежа, има право и на основание чл. 50 от ПИКЕЕ да коригира количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия.  В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел.енергия и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. На това основание и във връзка със заключението на СТЕ паървостепенният съд е приел, че цялата консумирана от ищцата ел. енергия е правилно измерена и отчетена от електромера, като част от електроенергията (тази по трети регистър) не е била визуализирана на дисплея, за да бъде възприета от отчетника и включена в сметката за дължимата за нея цена. В тази връзка е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил.

Така изложените мотиви не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Ответникът по отрицателния установителен иск за парично вземане  следва да установи фактите, от които според него то произтича, а именно: извършване на софтуерната манипулация; несъответствие между данните на параметрите на измервателната група /по три тарифни регистъра/ и заявените от потребителя параметри за измерване /по два тарифни регистъра/; причинната връзка между първите два факта; временастъпването на несъответствието /грешката/ и размера на разликата между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода, не по – голям от една година на неправилното изчисляване на енергийното потребление.

Претендираното за заплащане от ответното дружество количество ел. енергия е от невизуализирания за отчет регистър Т 3, който не се отчита по принцип. Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Налице е активиране на трети тарифен регистър, който не е визуализиран на дисплея. Преминаващата ел.  енергия е измерена от СТИ в тарифните регистри на паметта, но част от нея не е отчетена. Не може да се изчисли достоверно действителното потребление, тъй като това е функция от работата на отделните уреди, но и на времето на работа. Не може да се установи кога е активиран този трети регистър, отчитал ли е междувременно, какво и кога. Не може да се определи реалното потребление на наличните уреди при всекидневно 8-часово ползване с оглед спецификата на всеки уред. СТИ № ** е монтирано на 17.02.2016 г., съставен е протокол за монтаж № **, където са записани нулеви начални показания за Т 1 /нощна/ и Т 2 /дневна/. Липсват данни за часови интервали от денонощието, през които измерената ел. енергия се е записвала на съответния тарифен регистър, няма данни за подаване от клиента на заявление за промяна в параметризацията на СТИ чрез отчет на Т 3, както и за какъв период от време не е отчетена правилно потребената ел. енергия от клиента. Количеството електрическа енергия за корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е начислено цялото записано на невизуализирания регистър количество. Допълнително начислено е цялото количество ел. енергия, записано в невизуализирания регистър Т 3. Корекционни изчисления не са извършвани. Във фактура № ***г. на стойност 829. 88 лв., са приложени цени на технологични разходи и  мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. Изчисленията са верни, а периодът на корекция е определен в съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ за максималния срок от 365 дни. В съдебно заседание, на поставените допълнителни въпроси се уточнява, че не може да се посочи датата, на която е активиран регистър Т 3 – това е отговорът от ответното дружество, софтуерът им не го позволява. СТИ е метрологично изправно, грешките са в нормата. Не може да се говори за повреда, промяна на настройки, липсва физическа повреда или въздействие. Чл. 48 от ПИКЕЕ регламентира извършване на корекции в случаи, когато се установи неточно измерване или неизмерване, което в случая отсъства и в двете хипотези, т.е. същият е неприложим. Приложен е чл. 50 ПИКЕЕ, т.е. ел. енергията е преминала през СТИ, тъй като то е метрологично изправно.

Съгласно нормата на чл. 83 ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. (отменени с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51 с Решение № 1500 от 06.02.2017  год. по адм.д. № 2385/2016 год. на ВАС). При правоотношението възникнало от договор за доставка на ел. енергия, абонатът дължи цената на потребените количества, различни от реално отчетените от оператора, при наличие на всички елементи от уредените фактически състави на случаи и начини на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи /раздел IX от ПИКЕЕ/, при спазване нормите на ЗЕ и на ОУДПЕЕ и ОУДПЕЕЕМ. В случая контролната проверка в обекта на потребление е извършена  при действието на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ, като хипотезите позволяващи корекция при условията визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими, доколкото не е установено вмешателство в измервателната схема или схемата на свързване на електромера. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер не е смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството - доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 11 от  ПИКЕЕ и чл. 120 ал.4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е бил параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи - 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните цени на ищеца видно от Справка за потреблението .Не са налице твърдения, а съответно и данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез отчет по трета тарифа /1.8.3 за върхова енергия/, за да се отчита потреблението му и по нея при условията на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ. Такъв отчет е и недопустим, поради липса на определени цени на върхова енергия за битови абонати. Следва да се отбележи също, че по делото липсват данни в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели,доказателства за тарифната група, по която евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете за върхова енергия, както и дали изобщо потреблението е било осъществявано от абоната и  в посочения в справката по чл. 50 от ПИКЕЕ времеви период.

Няма данни за момента и авторството на извършената софтуерна намеса в програмата за параметризация. При липса на доказателства по тези релевантни факти, всеки извод би бил вероятен, но не и категоричен, а решението не може да се основе на предположения.

При тези съображения първоинстанционното  решение е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, като отрицателната установителна претенция на ищеца бъде уважена.

Съобразно изхода на спора, на ищеца, сега въззивник, следва да бъдат присъдени разноските, включително адвокатско възнаграждение – 310 лв. за първоинстанционното и 25 лв. за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 282/ 02.04.2017 г. по гр. д. № 3729/ 2017 г. по описа на ДРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.И.П. ***, с ЕГН **********, не дължи на  „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***, с ЕИК ***, сумата от 829. 88 лв. /осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на преизчислената електроенергия за периода 29.06.2016 г. – 28.06.2017 г. за адрес на потребление с. Д., общ. Д., кл. № *** по фактура № ***г.

ОСЪЖДА „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***, с ЕИК *** да заплати на Й.И.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 335 лв. /триста тридесет и пет лева/, сторени от него разноски в две съдебни инстанции.

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.