Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр. О., 09.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

О.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и пети юни година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 252 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на О. – гр.О. срещу решение №334/17.04.2018г. по гр.д.№4838/2017г. на О.кия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н.Н.Й. ***, извършено със заповед №1/18.10.2017г. на кмета на О. О. и извършеното на това основание със заповед №17/18.10.2017г. прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ищцатата Н.Н.Й. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” към дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища” на О. О. и последната е осъдена за разноски в полза на ищцата и за държавна такса.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта, с която на въззиваемата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че заповедта съдържа подробно описание на обстоятелствата, наложили извода за извършено от въззиваемата дисциплинарно нарушение, при което фактът, че на същата не са връчени и цитираните в заповедта документи, от които са извлечени обстоятелствата, не прави заповедта немотивирана. Възразява се на следващо място за необсъждане от първоинстанционния съд на събраните по делото гласни доказателства, за което липсвала обоснована причина. Доказателствата – гласни и писмени, кореспондирали и в съвкупност установявали, че на посочените в заповедта две последователни дати въззиваемата не се явила на работа. Настоява се решението на районния съд да бъде отменено и предявените искове като неоснователни да се отхвърлят.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата Н.Н.Й., чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата и моли за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени от Н.Н.Й. *** обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ – да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед №1/18.10.2017г. на кмета на О.-О., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №17/18.10.2017г. на кмета на О.-О., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност.

Установено е по делото, че към датата на издаване на заповедите ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“ към дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища” при О. – О.. Със заповед №1/18.10.2017г., издадена от кмета на О.та, за допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, следствие което и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ със заповед №17 от същата дата е прекратено трудовото правоотношение между страните.

В исковата си молба ищцата оспорила уволнението като незаконно на няколко основания – липса на ясна връзка на последователност между двете горепосочени заповеди и липса на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание, несъбиране на обясненията на ищцата за вмененото й нарушение преди налагане на наказанието, неосъществяване от страна на ищцата на нарушението, за което е санкционирана и реална липса на оценка от страна на работодателя на всички обстоятелства, на тежестта и последиците на нарушението.

По правило издаването на две заповеди /една - за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и друга - за прекратяване на трудовото правоотношение/ не е необходимо. Такова законово изискване не съществува и поради това издаването само на заповед, с която се налага дисциплинарното наказание "уволнение", е напълно достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ, която втора заповед има само констативен характер. В тези случаи ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение настъпва с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и изискването по чл.195 ал.1 от КТ за мотивираност е относимо към нея.

В настоящия спор на една дата работодателят е издал две заповеди – една, с която е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ и друга, с която поради наложеното наказание е прекратил трудовото правоотношение. Поредността на издаване на заповедите е без съществено значение. И двете заповеди са връчени на ищцата в един ден и с оглед разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ следва да се приеме, че ефектът на дисциплинарното наказание и прекратяването на трудовото правоотношение е произтекъл от първата по ред на връчването им заповед. По делото са разпитани свидетелите Нели Желева, ***и Димитринка Димитрова - първата, извършила връчването, а другите две присъствали на връчването и отказа на ищцата да получи заповедите. От показанията на свидетелите се установява, че първо е връчена заповед №1/18.10.2017г. и това е заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание.

Следователно заповед №1/18.10.2017г. е тази, която трябва да отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ за мотивираност и, видно от заповедта, тези изисквания са спазени.

Посочено е в заповедта, че дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищцата се налага за това, че тя не се явила на работа в два последователни работни дни – 13. и 14. септември 2017г. Изложени са и обстоятелствата, които работодателят е приел за осъществени и, които са го мотивирали да приеме, че на посочените две дати ищцата не се явила на работа. Така, според заповедта, на 13.09.2017г. директорът на ОУ“***“ подал сигнал в дирекция „Хуманитарни дейности“ при О. – О., че в 9.00 часа ищцата не е на работа за насрочения медицински преглед на учениците; в телефонен разговор в 9.06 часа ищцата уверила главния експерт от дирекцията, че отива на работа, но при проверка в 9.15 часа било установено, че тя не е на работното си място. После на 14.09.2017г. директорът на ОУ“***“ подал идентичен сигнал и при проверка в 9.30 часа в училището било установено, че ищцата не е на работа. Посочено е и, че неявяването на ищцата на работа на 13. и 14.09.2017г. се установява и от доклад от директора на ОУ“***“. В заключение са изброени документите, въз основа на които работодателят е приел за установени горните факти.

При така изложеното съдържание на заповедта, е очевидно, че тя напълно отговаря на изискванията по чл.195 ал.1 от КТ. Настина че, в нея са изброени няколко документа /констативни протоколи и докладна записка/, които не са връчени на ищцата, но това не прави заповедта немотивирана, както неправилно е приел районният съд.

Изискване на санкционирания работник/служител да се връчат и документите, въз основа на които работодателят е приел наличието на дисциплинарно нарушение, е налице тогава, когато в заповедта липсва изложение на фактите и обстоятелства, а вместо него заповедта препраща към съответните документи. Когато заповедта не препраща към други документи, а самата тя съдържа фактите и обстоятелствата, приети за установени от работодателя и квалифицирани от него като дисциплинарно нарушение, документите, въз основа на които са формирани фактическите и правни изводи на работодателя не е задължително да бъдат връчени на работника/служителя.

Именно такъв е настоящият случай. Заповед №1/18.10.2017г. буквално преповтаря съдържанието на цитираните в нея констативни протоколи и докладна записка, а не препраща към тях, поради което и тяхното невръчване на ищцата не ограничава правата и възможностите й за защита. В заповедта подробно и ясно са изложени обстоятелствата, които работодателят е приел за установени и, които са го мотивирали за извод, че на 13. и 14.09.2017г. ищцата не се е явила на работа, с което е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 от КТ, даващо основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Или заповедта е надлежно мотивирана и посоченото по този въпрос във въззивната жалба е основателно.

Следващите оплаквания на въззивния жалбоподател обаче са неоснователни. Нарушението на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 от КТ се изразява в това, че работникът/служителят отсъства от работа в пълното работно време в два последователни работни дни.

Факт е, че на 13.09.2017г. в 9.00 – 9.15 часа и на 14.09.2017г. в 9.30 часа ищцата не е била на работа в ОУ“***“. Това се установява от показанията на свидетелите, а и не се отрича от ищцата.

Със заповед №1097/13.09.2016г. на кмета на О. – О., считано от 15.09.2016г. ищцата е била разпределена да осъществява медицинското обслужване на учениците от ОУ“***“ и ОУ“***“. Със заповед №1075/11.09.2017г., считано от 15.09.2017г. ищцата е била разпределена да осъществява медицинско обслужване на учениците от ОУ“***“ и ОУ“***“.

Или на въпросните две дати 13.09.2017г. и 14.09.2017г. ищцата е трябвало да изпълнява трудовите си задължения в ОУ“***“ и ОУ“***“. Ясно е, че това не би могло да се осъществява едновременно в двете училища, а утвърден от работодателя график за разпределяне на работното време/работната седмица на ищцата между двете училища няма. Свидетелката ***– главен специалист в дирекция „Хуманитарни дейности“ при О. – О., посочила в показанията си, че ищцата трябвало да работи в понеделник, сряда и петък в ОУ“***“, а във вторник и четвъртък в ОУ“***“. При справка с календара се установява, че 13.09.2017г. е ден - сряда, а 14.09.2017г. е ден – четвъртък. Следователно на 14.09.2017г. – четвъртък ищцата е трябвало да изпълнява трудовите си задължения в ОУ“***“, а не в ОУ“***“. Посоченото от свидетелката ***, директор на ОУ“***, че графикът за медицинските прегледи в ръководеното от нея училище бил утвърден отрано, ищцата била известена за него и поради това трябвало да се яви в това училище, не може да се възприеме. Това е така, защото свидетелката ***– главен специалист в дирекция „Хуманитарни дейности“ изрично е посочила разпределението на работната седмица на ищцата между двете училища и в показанията й не се съдържат сведения за отклонение от това разпределение по един или друг повод. Ето защо от факта, че в 9.30 на 14.09.2017г. ищцата не е била в ОУ“***“ не може да се изведе, че на тази дата тя не се е явила на работа. Въпреки посоченото от нея в обясненията й по чл.193 ал.1 от КТ, че на 14.09.2017г. била в ОУ“***“ /и в ново възложеното й „***/, работодателят не е проверил дали това е така. Формирал е извода си, че на 14.09.2017г. ищцата не се е явила на работа единствено въз основа на констатацията, че в 9.30 не е била в ОУ“***“, без да отчете, че на ищцата е възложено да изпълнява трудовите си задължения и в ОУ“***“, да изясни разпределението на работното й време от прекия й ръководител и твърдяното от нея изпълнение на задълженията й в посоченото училище „***“. Така приетото в заповедта е необосновано и по делото не може да се приеме, че на 14.09.2017г. ищцата не се е явила на работа.

Само това е достатъчно, за да се изключи наличието на хипотезата на чл.190 ал.1 т.2 от КТ.

Наистина 13.09.2017г. е ден – сряда, ищцата е трябвало да изпълнява трудовите си задължения в ОУ“***“ и в 9.00 – 9.15 часа тя не е била на работа. Доказателства, че и след този час тя не се е явила на работа, по делото няма. Но дори и да се приеме, че през целия работен ден ищцата не се е явила на работа в това училище, както е била длъжна, неявяването е само в един работен ден. Това безспорно е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 от КТ, но не и от категорията по чл.190 ал.1 т.2 от КТ безусловно даващо основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно чл.190 ал.1 т.7 от КТ то би могло да бъде наложено и за други тежки нарушения, извън изрично визираните в т.1 – 6 на разпоредбата, но не това е имал предвид работодателят в случая.

На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че в два последователни работни дни, а именно на 13.09.2017г. и на 14.09.2017г., не се е явила на работа. С оглед изложеното, тя не е извършила нарушението, за което е наказана. Без значение е дали поведението й съставлява друго нарушение и дали то би било основание да й бъде наложено същото /или друго/ дисциплинарно наказание. Щом като ищцата не е извършила конкретното нарушение, за което й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, тя е незаконосъобразно санкционирана.

Следователно изводът на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението на ищцата е правилен. Обжалваното първоинстанционно решение, с което предявеният основателен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е удовлетворен, следва да бъде потвърдено. Решението е правилно и следва да се потвърди и в частта на уважения акцесорен иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната заемана от нея длъжност, както и в частта, осъждаща ответната страна за разноските на ищцата и за държавна такса.

Съответно на този резултат въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноските за настоящата инстанция, изразяващи се платеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 612 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №334/17.04.2018г. по гр.д.№4838/2017г. на О.кия районен съд.

ОСЪЖДА О. – О. да заплати на Н.Н.Й. с ЕГН ********** ***, сумата 612 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от датата на обявяването му – 09.07.2018г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.