Р Е Ш Е Н И Е

№ 154 , гр. Добрич, 02.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Е. СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Е. Стоянова в. гр. д. № 284 по описа за 2018 г. по описа на ДОС и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, вх. № 12200/ 04.04.2018 г., подадена от Д.Б.Д. ***, с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изп. д. № 201573704001163 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 на КЧСИ, против насочването на принудителното изпълнение по отношение на 1/ 2 ид. част от първи етаж, преустроен съгласно Разрешение за строеж № 491/ 08.10.1992 г. на Община гр. Добрич и одобрен проект за „Преустройство на част от съществуващо масивно жилище в кафе – аперитив“, разрешен за ползване с Разрешение за ползване № 45/ 12.01.1996 г., включващ барплот с девет места, 2 зали с 30 места, 2 склада, подготвително и санитарно помещения, функциониращ като „Снек – бар „****“, който първи етаж е с площ от 196. 15 кв. м. от двуетажна сграда, която сграда съгласно е с идентификатор ******** по кад. карта на гр. Добрич, със застроена площ от 179 кв. м., а по документ за собственост – масивна двуетажна сграда с разгърната застроена площ от 383. 52 кв. м., ведно със съответната 1/ 2 ид. част от изградената към търговската площ лятна тераса с търговско предназначение с площ от 130 кв. м. , със 100 бр. места за хранене, в поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „********“ № 1, с идентификатор ******* по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 480 кв. м. по акт за собственост, а по скица – с площ от 433 кв. м., ведно със съответното помещение с площ от 89. 50 кв. м. на сграда с идентификатор .1, и ведно със съответната част от общите части на сградата и върху 410 кв. м. ид. част от поземления имот, върху който е построена сградата. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, действието на съдебния изпълнител било нищожно, тъй като било насочено към вещ, която не представлявала недвижим имот. Описаното в призовката не съставлявало самостоятелен имот и не можело да бъде годен предмет на принудително изпълнение. Етажът от сграда не бил самостоятелен обект в тази сграда. За да е налице недвижим имот, той трябвало да има самостоятелно съществуване и да има собствен кадастрален идентификатор, какъвто в случая не бил налице. Обект на изпълнение можело да бъде самата сграда, но не и само етаж от нея, тъй като на собственика също било забранено да се разпорежда само с етаж от съществуващата сграда. След като вещта, предмет на принудително изпълнение не съществувала самостоятелно, то тя била несеквестируема. Освен това първият етаж от сградата бил съсобствен между жалбоподателя и неговата сестра, като незаконосъобразно съдебният изпълнител извършил опис на 1/ 2 ид. част от недвижимия имот. Тъй като делба не била извършена, нито собствениците, нито ЧСИ знаел кому принадлежи конкретната 1/ 2 ид. част. Съдебният изпълнител възложила на „Форекс проект“ ООД изготвяне на проект за изменение на кад. карта на гр. Добрич и да изготви проект на кад. схема на първи етаж на гореописаната сграда, които действия били незаконосъобразни, тъй като ЧСИ не били предвидени в кръга лица, които да инициират промяна в кад. карта, а по този начин се изземвали функциите на собственика на сградата. Настоява се за отмяна действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху негоден обект, евентуално като насочени срещу несеквестируемо имущество. Настоява се за спиране на изпълнителните действия на основание чл. 438 от ГПК.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят „***********“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ****, община ***, район „***“, ***, бул. „****“, с ЕИК ****, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражения против допустимостта, евентуално основателността на подадената жалба. Твърденията, че принудителното изпълнение било насочено срещу несъществуващ обект, представлявали въпрос, който не можел да бъде разрешен по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител. Спорът относно несеквестируемостта бил разрешен по в.г р. д. № 656/ 2016 г. по описа на ДОС, поради което бил налице отвод за пресъдено нещо.

От приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви на ЧСИ Л. Тасева се установява, че преценява жалбата за недопустима, съответно за неоснователна.

Призовката за доброволно изпълнение е била връчена на Д.Б.Д. на 28.03.2018 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Относно основателността и, Окръжният съд намира следното:

По молба на „*********“ ЕАД е било образувано изпълнително производство против „*******“ ООД, Д.Б.Д. и И.И.Г. по изпълнителен лист № 226/ 30.05.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2634/ 2011 г. по описа на РС гр. Добрич, по силата на който тримата длъжници са били осъдени солидарно да заплатят на кредитора сумата от 4 240 евро, представляваща неплатена главница по договор за инвестиционен кредит от 18.08.2008 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане; сумата от 2 826. 94 евро, представляваща просрочена редовна лихва по същия договор за периода от 10.03.2011 г. до 09.05.2011 г.; сумата от 8 119. 38 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 10.12.2010 г. до 25.95.2011 г., както и сумата от 594. 04 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски.

С постановлението за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот: 1/ 2 ид. част от поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Йордан Йовков“ № 1, с идентификатор 72624.623.477 по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 480 кв. м. по акт за собственост, а по скица – с площ от 433 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор идентификатор 72624.623.477.1 по кад. карта на гр. Добрич, със застроена площ от 179 кв. м., а по документ за собственост – масивна двуетажна сграда с разгърната застроена площ от 383. 52 кв. м., от които първи етаж – 196. 15 кв. м. и втори етаж – 187. 37 кв. м. и избено помещение с площ от 89. 50 кв. м. Покана за доброволно изпълнение на длъжника била връчена на 09.10.2015 г. По искане на взискателя е бил насрочен опис за 12.10.2016 г., като срещу него длъжникът подал жалба, по която било образувано гр. д. № 656/ 2017 г. по описа на ДОС. В нея са изтъкнати съображения за незаконосъобразност на насоченото от съдебния изпълнител принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество. С решение № 92/ 06.04.2017 г. подадената от Д.Б.Д. жалба е била оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е инициирал производството по промяна на кад. карта на гр. Добрич и присвояването на самостоятелен идентификатор на процесния първи етаж от гореописаната сграда.

На 07.02.2018 г. взискателят е посочил нов обект на изпълнение – 1/ 2 ид. част от „Снек бар „****“ 1, представляващ 1/ 2 ид. част от първи етаж, преустроен съгласно Разрешение за строеж № 491/ 08.10.1992 г. на Община гр. Добрич и одобрен проект за „Преустройство на част от съществуващо масивно жилище в кафе – аперитив“, разрешен за ползване с Разрешение за ползване № 45/ 12.01.1996 г., включващ барплот с девет места, 2 зали с 30 места, 2 склада, подготвително и санитарно помещения, функциониращ като „Снек – бар „****“, който първи етаж е с площ от 196. 15 кв. м. от двуетажна сграда, която сграда съгласно е с идентификатор 72624.623.477.1 по кад. карта на гр. Добрич, със застроена площ от 179 кв. м., а по документ за собственост – масивна двуетажна сграда с разгърната застроена площ от 383. 52 кв. м., ведно със съответната 1/ 2 ид. част от изградената към търговската площ лятна тераса с търговско предназначение с площ от 130 кв. м. , със 100 бр. места за хранене, в поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Йордан Йовков“ № 1, с идентификатор 72624.623.477 по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 480 кв. м. по акт за собственост, а по скица – с площ от 433 кв. м., ведно със съответното помещение с площ от 89. 50 кв. м. на сграда с идентификатор .1, и ведно със съответната част от общите части на сградата и върху 410 кв. м. ид. част от поземления имот, върху който е построена сградата, върху който е наложена нова възбрана. Насрочен е бил опис 27.04.2018 г. , за което длъжникът е бил уведомен с призовка за доброволно изпълнение, връчена му на 28.03.2018 г. Настоящата жалба има за предмет насочването на принудително изпълнение върху така описаната 1/ 2 ид. част от първи етаж от процесната сграда.

Жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 110 ал. 1 от ЗС предвижда, че недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Следователно описаният в призовката за принудително изпълнение имот представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 от ЗС. Развитото допълнително твърдение, че процесният първи етаж от сграда не представлява самостоятелен обект в тази сграда е без значение. Нормата на чл. 37 ал. 1 от ЗС сочи, че етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици, следователно притежаването на етаж или идеална част от него не е забранено от закона. Дали въпросният първи етаж представлява или не самостоятелен обект в сградата е без значение за принудителното изпълнение, тъй като законодателят допуска изпълнение върху идеални части от недвижим имот или движима вещ. Дали имотът е заснет кадастрално или не и дали му е присвоен идентификатор е без никакво значение за принадлежността на правото на собственост, съответно за възможността имотът да бъде предмет на принудително изпълнение. Това е така, тъй като кадастралното заснемане нито създава, нито прекратява вещни права върху недвижимите имоти.

Твърдението е, че имотът е несеквестируем, е неоснователно. Не е налице отвод за пресъдено нещо, доколкото жалбата, по която е било образувано в. гр. д. № 656/ 2017 г. по описа на ДОС е касаела недвижим имот, различен от новия обект за изпълнение, посочен от взискателя на 07.02.2018 г. Жалбоподателят намира, че имотът е несеквестируем, тъй като не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост. Изложените по – горе съображения на съда установяват, че имотът съществува като такъв, без значение дали предмет на принудителното изпълнение е целия имот или идеална част от него. Несеквестируемостта, залегнала в нормата на чл. 444 от ГПК, се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще – в този смисъл Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о. Въпросният недвижим имот не попада в нито една от хипотезите, визирани в чл. 444 от ГПК, поради което не представлява несеквестируемо имущество. В тази връзка оплакванията, изложени в жалбата, са неоснователни.

Възраженията по повод извършения от съдебния изпълнител опис и предприемане на действия за кадастралното планоснемане на имота, предмет на принудителното производство, не са действия, които подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК и не се налага да бъдат обсъждани.

При така изложените съображения се налага извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 12200/ 04.04.2018 г., подадена от Д.Б.Д. ***, с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изп. д. № 201573704001163 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 на КЧСИ, против насочването на принудителното изпълнение по отношение на 1/ 2 ид. част от първи етаж, преустроен съгласно Разрешение за строеж № 491/ 08.10.1992 г. на Община гр. Добрич и одобрен проект за „Преустройство на част от съществуващо масивно жилище в кафе – аперитив“, разрешен за ползване с Разрешение за ползване № 45/ 12.01.1996 г., включващ барплот с девет места, 2 зали с 30 места, 2 склада, подготвително и санитарно помещения, функциониращ като „Снек – бар „****“, който първи етаж е с площ от 196. 15 кв. м. от двуетажна сграда, която сграда съгласно е с идентификатор 72624.623.477.1 по кад. карта на гр. Добрич, със застроена площ от 179 кв. м., а по документ за собственост – масивна двуетажна сграда с разгърната застроена площ от 383. 52 кв. м., ведно със съответната 1/ 2 ид. част от изградената към търговската площ лятна тераса с търговско предназначение с площ от 130 кв. м. , със 100 бр. места за хранене, в поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „******“ № 1, с идентификатор ******* по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 480 кв. м. по акт за собственост, а по скица – с площ от 433 кв. м., ведно със съответното помещение с площ от 89. 50 кв. м. на сграда с идентификатор .1, и ведно със съответната част от общите части на сградата и върху 410 кв. м. ид. част от поземления имот, върху който е построена сградата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.