РЕШЕНИЕ№165
гр.Д., 10.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на десети юли през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря ………………………….. в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №302
по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано
е по жалба вх.№7559/21.05.2018г.на „И.”*
гр.Д., ул.”К.”4, ет.4, ап.7, длъжник по изп.д.№** на ЧСИ Н.Н., рег.№* на КЧСИ с район на
действие ОС-Д., срещу разноските по изпълнението, определени в поканата за
доброволно изпълнение, връчена на 11.05.2018г.
Незаконосъобразността на
обжалваното действие по определяне на разноските по изпълнението, дължими от
длъжника се ободновава с доводи, свеждащи се до определянето им в разрез с
разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗЧСИ при липса на посочено правно и фактическо
основание за начисляването им- не е посочена нормативната разпоредба за
начисляването им, не е ясно дали са внесени от взискателя, дали са дължими по
конкретното производство, липсвало. Иска отмяна на обжалваното действие с присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответникът по жалбата, взискателят по изпълнителното дело „Б. Т.“ * гр.С., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изпълнително дело №** на ЧСИ Н.Н., рег.№* на КЧСИ с район на
действие ОС-Д., е образувано по молба на „Б. Т.“ * гр.С. и изпълнителен лист от
11.04.2018г., издаден въз основа на определение №730/18.12.2017г. по ч.гр.д.№623/2017г.
на Апелативен съд-В., срещу „И.”* гр.Д., за събиране паричното му вземане от 5 015лева
съдебни разноски. Като способ за принудителното събиране на присъденото вземане
за разноски в молбата е посочен запор върху банкови сметки и възбрана върху
недвижими имоти след проучване от ЧСИ на имущественото състояние на длъжника.
Към молбата са приложени пълномощно за представителната власт на адв.М. Я., договор
за правна защита и съдействие, не подписан от страна на договарящия адвокат Я..
На 23.04.2018г. е изготвена сметка от ЧСИ за дължими
от взискателя такси по т.1,3,4,5 от ТТРЗЧСИ/за образуване на делото, справка за
имотно състояние на длъжника, за изпращане по пощата на книжа, връчване на
покана /, на обща стройност 66лева с ДДС. На същата дата и за същата сума е
издадена от ЧСИ и фактура. На същата дата 23.04.2018г. е изготвена и сметка за
такса по т.31 ТТРЗЧСИ-допълнителни разноски 0.80лева. Няма данни за внасяне от взискателя на така начислените
такси. Предприети са действия по проучване на имотното състояние, налагане на
запори върху сметки на длъжника в седем банки, за което е събрана от взискателя/платежно л.38/ общата
сума от 126лева с ДДС- такса по т.9 от ТТРЗЧСИ, като на 11.05.2018г. е издадена
фактура от ЧСИ за същата. На същата дата 11.05.2018г. е издадена от ЧСИ и
сметка за сумата от 13.65лева- такса по т.31 от тарифата, също събрана от
взискателя заедно със сумата от 126лева.
На осн. чл. 458 от ГПК е присъединена Д.в лицето на **-В. с вземания за 27 390.71лева. На
25.05.2018г. длъжникът е депозирал четири броя платежни нареждания към бюджета
от 22.05.2018г., т.е. удостоверяващи плащания във времето след връчване на призовката
за доброволно изпълнение с характер и на
акт на ЧСИ по определяне на разноски.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 11.05.2018г. на адреса му на управление, посочен в молбата,
идентичен с вписания в търговския регистър, по данни от извършената преди това от
ЧСИ електронна справка. При това положение настоящата инстанция приема, че поканата
за доброволно изпълнение, в която са определени разноските по изпълнението,
предмет на обжалване, е редовно връчена на посочената дата и броим от нея
едноседмичния преклузивен срок по чл.436,ал.1 от ГПК за обжалване на разноските
по изпълнението изтича на 18.05.2018г., на която дата жалбата е изпратена по
пощата, при което се явява подадена в срок. Подадена е от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт по аргумент на чл.435, ал.2, т.67 от ГПК и
ТР№3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, поради което и допустима. Разгледана по
същество е и основателна.
Във връчената на 11.05.2018г. покана за доброволно
изпълнение е посочен размера на дълга общо - 36 285.33лева, и по пера-
„ 5015лева неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н/, 850лева
разноски по изпълнителното дело, 3 029.62лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични
държавни вземания в размер на 27 390.71,лева, дължими към 23.05.2018г.” .
Обжалват се действията на ЧСИ по възлагане в
тежест на длъжника на 850лева разноски по изпълнителното дело и
3 029.62лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Въпросът за
разноските в изпълнителното производство
е уреден в част І, глава VІІІ, раздел ІІ, чл.71-84
от ГПК и като норми от общата
част на процесуалния закон тези правила
на общо основание са приложими и за изпълнителното производство . Безспорно длъжника отговаря за
сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско
възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Когато се касае за разноски за
адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи
плащането им в удостоверения размер или
в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК. Безспорно, че извършено плащане в срока за
доброволно изпълнение не освобождава длъжника от дължимостта на разноските, по аргумент на чл. 79, ал.1, т.1
от ГПК предвид
прогласяване нищожността на норма на т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014 на ВАС /ДВ бр.100/2015г./. В чл.78, ал.1
и чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е предвидено, че таксите се събират за извършване на
изпълнителни и други действия, като размерът им се определя от ТТРЧСИ, а за
събирането им се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице,
като в чл.79, ал.2
от ЗЧСИ е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите
на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата
и последиците от неплащането..
Начина на
определяне в случая от ЧСИ на дължимите от длъжника такси и разноски /само по
размер и при липсата на яснота относно основанието им/ не дават възможност същият да упражни правото си на защита,
предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК, препятстват
и
възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния
изпълнител по тяхното изчисляване, за преценката,
дали именно длъжникът следва да отговаря за тях по правилото на чл. 79 от ГПК и
в какъв размер. Формалното обстоятелството, че определените в призовката за
доброволно изпълнение разноски от 850лева съвпадат по размер с адвокатското
възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, който не носи подпис
на адвоката, респ. не обективира съгласие относно размера на възнаграждението, не
може да обоснове извод, че се касае именно за възложени в тежест на длъжника
разходи на взискателя за адвокатско възнаграждение. Данните по цитираните
по-горе сметки и фактури от 23.04.2018г. и 11.05.2018г. на ЧСИ относно
дължимите от взискателя прости такси, при съобразяване на обстоятелството, че към
момента на постановяване на обжалвания акт/призовката за доброволно изпълнение,
обективираща акт на ЧСИ за определяне на такси по изпълнението/ не е налице
каквото и да е фактическо и правно основание за определяне на каквато и да е
пропорционална такса по раздел II от ТТРЗЧСИ, сочат на явно несъответствие между дължими към
него момент и начислени такси, а като цяло лишават от яснота формирана воля на
ЧСИ за определяне на таксите и разноските по изпълнението, дължими от длъжника.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 год. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу
действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици
на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния
валидно да повтори същото. В този смисъл постановлението на ЧСИ относно
разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение следва да бъде
отменено и делото да му бъде върнато за извършване на следващите се изпълнителни действия във
връзка с отговорността за таксите и разноските, възложени в тежест на длъжника
при съобразяване изискванията на чл.79, ал.1 и2 от ЗЧСИ .
Въпреки
постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя, сторил искане за
присъждане на разноски за настоящото производство такива не следва да се
присъждат. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина
за завеждане на делото -чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае
за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните
по изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата
страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство.
Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно изпълнение
страните по изпълнението могат да реализират по отношение на ЧСИ по реда,
указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК-общия исков ред.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението
по възлагане в тежест на длъжника „И.”* гр.Д. на 850лева разноски по
изпълнителното дело и 3 029.62лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, инкорпорирано в
поканата за доброволно изпълнение, връчена на 11.05.2018г. по изп.д.№** на ЧСИ Н.Н., рег.№* на КЧСИ с район на
действие ОС-Д..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.