О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396 04.07.2018 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти юли 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№295 /2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.396 ал.1 от ГПК въз основа на жалба рег.№ 1825/31.05.2018 год.,подадена от Б.В.К.,ЕГН **********,*** и М.П.М.,ЕГН *********,*** срещу определение № 156/17.05.2018 год. по ч.гр.д.№ 271/2018 год. на Районен съд гр.Генерал Тошево,с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл.145 от ТЗ и чл. 45 от ЗЗД,всеки с цена от по 175 000 лв.,предявими от И.В.Г.,ЕГН ********** –лично за себе си и като законен представител на детето си В.Г.Г.,ЕГН ********** и Н.Г.Г.,ЕГН ********** ,със съгласието на своята майка И.В.Г.,ЕГН ********** срещу Б.В.К. и М.П.М.,чрез налагане на запор върху всички банкови сметки в страната на М.П.М.;запор на всички банкови касетки,намиращи се в трезорите на всички банки в страната с титуляр М.П.М.;запор върху дружествени дялове на М.П.М. в две търговски дружества;възбрана върху притежаваните от М.П.М. поземлени имоти-дворни места,сгради и земеделски земи;запор върху дружествен дял на Б.В.К. в търговско дружество.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се настоява за отмяната му ,като молбата за допускане на обезпечение бъде оставена без уважение.

Молителите в обезпечителното производство считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.

Жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес и доказана представителна власт,поради което е допустима.

От събраните по делото доказателства и служебни справки,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Постъпила е молба вх.№7448/20.11.2017 год. от И.В.Г., лично и като законен представител на В.Г.Г. и Н.Г.Г. за допускане на обезпечение на бъдещите им осъдителни искове срещу „***”ЕООД гр.Добрич за сумите от по 175 000лева, част от сумите от по 250 000лева обезщетение за причинени неимущестени вреди от смъртта на техния съпруг и баща ***Г. в следствие на трудова злополука, станала на 28.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.10.2016г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху банковата сметка на бъдещия ответник в ДБанк, клон Добрич.Касае е се за искове от вреди от трудова злополука, която е причинила смъртта на наследодателя/съпруг и баща/ на ищците. Споровете относно имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, регламентирани в раздел I на Кодекса на труда, са трудови -така определение №36 от 2.02.2007 год. на ВКС по ч.гр.д.№424/2006год., III г.о. , поради което съобразно общото правило на чл.103 вр.чл.104, т.4 от ГПК са подсъдни на районен съд като първа инстанция.По тези съображения и с определение № 1031/20.11.2017 год. ,производството по гр.д.№ 528/2017 год. на Добричкия окръжен съд е било прекратено и молбата изпратена по подсъдност на Генерал Тошевския районен съд.

С определение № 267/21.11.2017 год. по ч.гр.д.№ 465/2017 год. на Генерал Тошевския районен съд е било допуснато обезпечение на бъдещи искове на И.В.Г., В.Г.Г. и Н.Г.Г. за заплащане на обезщетение в размер от по 175 000 лв. за неимуществени вреди от настъпила смърт на техния съпруг и баща ***Г.,починал на 28.10.2016 год. вследствие на трудова злополука съгласно чл. 55 ал.1 от КСО,чрез налагане на запор върху банковата сметка на „***”ЕООД гр.Добрич в ДБанк, клон Добрич.Определен е едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове.

Подадена е била искова молба вх. № 8191/ 21.12.2017 год. от И.В.Г. лично и в качеството и на законен представител на малолетните Н.Г.Г. и В.Г.Г., с която са предявени искове против „***“ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „***“ № 66, с ЕИК *** за осъждането му да заплати на всеки от тримата ищци сума в размер на по 175 000 лв. за всеки от тях, , представляващо обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на ***Г. – работник на дружеството – ответник, починал на 28.10.2016 год. при изпълнение на трудовите си задължения при ПТП, която трудова злополука е установена с Разпореждане за установяване на трудова злополука № 49/ 02.12.2016 год. на НОИ. Предявените искове черпят правното си основание от нормата на чл. 200 ал. 1 от КТ. Исковете за присъждане на вреди от трудова злополука, която е причинила смърт на работника са трудов спор по смисъла на чл. 357 ал. 1 от КТ, защото касаят съществуването и изпълнението на трудово правоотношение. На основание  чл. 104 ал. 1 т. 4 от КТ исковете за трудови спорове са родово подсъдни на районния съд като първа инстанция, независимо от тяхната цена.По тези съображения и определение № 1108/22.12.2017 год. е било прекратено производството по гр.д.№ 573/2017 год. на Добричкия окръжен съд и делото изпратено по родова компетентност за разглеждане от Районен съд гр.Добрич.

Добричкият районен съд е образувал гр.д.1691/2018 год.,обявено за решаване в съдебно заседание от дата 26.06.2018 год.

От И.В.Г.,ЕГН ********** –лично за себе си и като законен представител на детето си В.Г.Г.,ЕГН ********** и Н.Г.Г.,ЕГН ********** ,със съгласието на своята майка И.В.Г.,ЕГН ********** срещу Б.В.К. и М.П.М. е била подадена до Районен съд гр.Генерал Тошево молба рег.№ 1686/17.05.2018 год. за обезпечаване на бъдещите им искове,всеки с цена от по 175 000 лв.Като правно основание на бъдещите осъдителни искове са посочени разпоредбите чл. 145 от ТЗ и чл. 45 от ЗЗД.Изложени са твърдения,че по повод издадената им обезпечителна заповед по исковете по чл. 200 ал.1 от КТ е било образувано изпълнително дело № ** год. на ЧСИ ***,рег.№ ** на КЧСИ.От извършените проверки се установило,че към датата на трудовата злополука,при която настъпила смъртта на наследодателя,в сметката на дружеството работодател била налична сумата от 1 200 000 лв.До датата на налагане на обезпечението по исковете по чл. 200 от КТ , Б.В.К.,като управител и М.П.М.,като негов пълномощник периодично теглили големи суми без фактическо основание във връзка с дейността на дружеството,възлизащи на посочената по-горе сума. Б.В.К. прекратил и дейността си като управител на дружеството,което прехвърлил на физическо лице,което е собственик на други 10 търговски дружества, длъжници на НАП,физически и юридически лица.С тези си действия, ответниците увреждали ищците и препятствали удовлетворяването им ,поради което се настоява да бъдат осъдени солидарно да им заплатят исковите суми.

С обжалваното определение ,бъдещите искове са преценени като подсъдни на Генерал Тошевския районен съд по правилото на чл.104 т.4 от ГПК,тъй като споровете за изплащане на обезщетение за смъртта на работник,вследствие на трудова злополука били трудови .Тъй като били подкрепени с убедителни доказателства,молбата за обезпечението им е била уважена.Определен е бил едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове,считано от съобщаването на определението (връчено на дата 17.05.2018 год.).

Исковете са били заявени с искова молба рег.№ 4031/21.06.2018 год. ,въз основа на която е било образувано гр.д.№ 279/2018 год. на Добричкия окръжен съд-висящо понастоящем.

Така изложената фактическа обстановка води до извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 390 ал.1 от ГПК,обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.Поискано е обезпечаване на бъдещи осъдителни искове със страни физически лица и цена над 25 000 лв. ,което обуславя родовата им подсъдност на окръжен съд по правилото на чл. 104 т.4 от ГПК.Исковете не са между работник или служител и работодателя (търговско дружество) относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и по повод изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж,респективно различни са от вече заявените пред ДРС искове по чл. 200 от КТ,т.е. не са трудови по смисъла на чл. 357 от КТ и изключението на чл.104 т.4 от ГПК не е приложимо.

Горното води до извод,че подадената до Районен съд гр.Генерал Тошево молба рег.№ 1686/17.05.2018 год. за обезпечаване на бъдещите искове е следвало да бъде разгледана от родово компетентния Окръжен съд Добрич,а не от Генерал Тошевския районен съд.В производството на разглеждане и решаване на частната жалба приложими са правилата за обжалване на решенията-чл. 278 ал.4 от ГПК,поради което на основание чл. 270ал.3 изр.ІІ-ро от ГПК,обжалваното определение следва да бъде обезсилено и след влизането му в сила делото изпратено на компетентния съд-Окръжен съд гр.Добрич и пред който вече са висящи бъдещите искове.

Разноски в производството не следва да бъдат присъждани на страните-така т.5 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 156/17.05.2018 год. по ч.гр.д.№ 271/2018 год. на Районен съд гр.Генерал Тошево и изпраща делото по родова компетентност за разглеждане от Окръжен съд Добрич .

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните ,чрез процесуалните им представители –адв.Милен Янков/адв.В.Златарова и адв. Стелла Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.