О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     413                                     10.07.2018 год.                               гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На десети юли                                                                               2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ДИАНА ДЯКОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:             ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 309/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК по жалба рег.№ 11594/08.06.2018 год. на адв.Д.М.Д.,като процесуален представител на С.С.С.,ЕГН ********** и В.К.С.,ЕГН ********** срещу определение № 1243/05.06.2018 год. по гр.д.№ 4125/2017 год. на Д.кия районен съд за прекратяване на производството като недопустимо поради липса на правен интерес.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се настоява за отмяната му.Изложени са твърдения,че искът по чл.124 ал.1 от ГПК е заявен с редовна искова молба,в която са изложени подробни твърдения и представени всички доказателства,легитимиращи страните по делото и трето неучастващо по спора лице за съсобственици на недвижим имот,както и данни,че ответниците извънсъдебно оспорват правата на ищците,вкл.чрез подаване на жалба до полицейските органи.Правният интерес на ищците да предявят установителния иск  се изразявал в извънсъдебното оспорване на правата им от ответниците,въпреки че  по делото привидно и чрез процесуалния си представител не оспорвали същите.

При данни,че обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание с участието на адв.Д.,жалбата е подадена в срока по 275ал.1 изр.ІІ-ро от ГПК и е процесуално допустима.

         Ответниците по делото П. В. Д.,ЕГН ********** и М.И.Д.,ЕГН ********* считат частната жалба за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.Сочат,че с отговора на исковата молба  и в съдебно заседание не са оспорили правата на ищците в обем от ** кв.м. в идеални части от имот ,целия с площ от ** кв.м. и с идентификатор ****,ведно с жилище на първия етаж от двуетажна сграда.Исковата молба била нередовна,а указанията на съда за отстраняване на нередовности-неизпълнени,т.е. прекратяването на производството било законосъобразно постановено.

         От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Искова молба рег.№ 18960/07.11.2017 год.  е подадена от С.С.С.,ЕГН ********** и В.К.С.,ЕГН ********** и с нея е заявена установителна претенция за вещно право на собственост  относно недвижим имот  по чл.124 ал.1 от ГПК срещу  П. В. Д.,ЕГН ********** и М.И.Д.,ЕГН ********* .В обстоятелствената й част са изложени твърдения,че поземлен имот с идентификатор **** с площ от ** кв.м. е обект на съвместно притежание на ищците в обем от ** кв. в идеални части,на неучастващо по делото лице-Г. Д. К.в обем от * кв.м. в идеални части и на ответниците за разликата от посочената площ (**-**-195 = 81).Ответниците подали декларация в Дирекция“Местни данъци и такси“ в Община гр.Д.,че притежават 195 кв.м. от посочения недвижим имот,в който случай площта на целия имот следвало да надхвърля посочената по скица в размер от ** кв.м. и да възлиза на 498 кв.м.Извършената от Община гр.Д. проверка по жалба на ищците,потвърдила горното несъответствие,вън от горното налице били данни,че ответниците предлагали за продажба правата си в имота,което би накърнило тези на ищците .Тъй като бил налице спор за собствеността на имота относно размера на идеалните части само между ищците и ответниците,се настоява да бъде установено,че ищците са собственици на ** кв.м. идеални части от поземления имот.

В случая са изложени както твърдения ,че ищците притежават идеални части от поземления имот в определен обем,така и такива,че ответниците не притежават идеални части от поземления имот в обема,в който го декларират и желаят да се разпоредят с тях,респективно отправено е искане да бъдат съдебно установени правата на ищците. Исковете за установяване съществуването на вещни права на ищците  и исковете за установяване несъществуването на  вещни права в лицето на ответниците са различни. В първия случай, спорни са правата на   ищците  с твърдяните правопораждащи факти , а във втория случай – правото на собственост на ответниците  с изчерпателно изброени в отговора под страх от преклудиране основания за придобиването на правата.На въпросите относно разликата в положителния и отрицателния установителен иск за собственост,респективно в кои от случаите е налице правен интерес от предявяването им е даден отговор в тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС .

Петитумът на исковата молба следва да се разглежда не само с оглед на формалното му заявяване (чл. 127 ал.1 т.5 ГПК), а предвид неговото съответствие с изложението на обстоятелствата (чл.127 ал.1 т.4). Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба (изложени твърдения) и  заявен петитум,което  създава неяснота относно вида и обема на потърсената от ищците съдебна защита,т.е. исковата молба е нередовна.

В съдебно заседание от дата 30.03.2018 год. на ищците,във връзка с ясно изразеното становище на ответниците,че не оспорват претенцията  и нуждата да обосноват правен интерес от водене на иска,са били дадени указания да формулират прецизен петитум срещу ответниците,като изложат подробни и ясни обстоятелства относно процесния имот .Така дадените указания са общи,неясни за страната  и несъобразени с конкретните пороци на исковата молба,поради което неизпълнението им не може да има за последица прекратяване на производството.

Обжалваното определение е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено.

 

 

 

 

По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 1243/05.06.2018 год. по гр.д.№ 4125/2017 год. на Д.кия районен съд и връща делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия-тези по чл.129 ал.2 от ГПК и съобразно постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                   2.