О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430 , гр. Добрич, 18.07.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 317 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на 279, вр. чл. 278, вр. чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 121 от ГПК, по частна жалба, рег. № 11833/ 13.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищцата С.Ю.А. с адрес по местоживеене ***, с ЕГН **********, против определение № 1254/ 06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1330/ 2018 г. по описа на РС гр. Добрич, с което делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС гр. Т., което е местоживеенето на детето. Изложени са съображения, че неправилно съдът приел, че делото следвало да бъде разгледано от друг съд по местоживеене на ответника, както и че съдът при областния град, където били разположени социалните служби и други институции били по адекватни за разглеждане на делото. Адресът на ищцата по местоживеене ***, поради което следвало да бъде отменено определението за прекратяване и изпращане по подсъдност, а делото следвало да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на РС гр. Добрич.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна К.И.О., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на възведените в частната жалба оплаквания и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Препис от определението е връчено на ищцата чрез процесуалния и представител на 11.06.2018 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Относно основателността и, Окръжният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от С.Ю.А. ***, като законен представител на детето Е. К.И., чрез процесуалния и представител, против К.И. ***, с ЕГН **********, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. К.И. на майката, определяне местоживеене на детето при майката в Р Г., като и на основание чл. 127 а от СК съдът даде разрешение на детето да пътува в чужбина и замести съгласието на бащата на детето да бъдат издадени документи за самоличност. С допълнителна молба е заявено ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето, считано от влизане в сила на решението по изменение упражняването на родителските права.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът К.И.О., чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на заявената претенция. Релевирал е възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд гр. Добрич, тъй като детето било отглеждането и възпитавано от него. По силата на постигната спогодба между родителите, той упражнявал родителските права по отношение на детето и местоживеенето му било определено в с. П.Г., общ. Т., което налагало разглеждане на делото от местнокомпетентния РС гр. Т.. С определение № 1254/ 06.06.2018 г. ДРС прекратил пред себе си производството и го изпратил за разглеждане на РС гр. Т..

Производството, инициирано от С.Ю.А., черпи основанието на претенцията и от нормата на чл. 127 ал. 2 от СК. Тук следва да се отбележи, че независимо, че в исковата молба е посочено, че ищцата предявява иска като майка и законен представител на детето Е., това съвсем не е така. Майката е ищца в лично качество, а не като представител на детето. Разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Настоящият адрес на детето е съобразен с местоживеенето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, в случая – на бащата и то е в с. П.Г., общ. Т., което от своя страна определя местната компетентност на РС гр. Т.. В този смисъл са и съображенията на първостепенния съд, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Оплакванията, че съдът е определил местнокомпетентния съд по местоживеенето на ответника, са неоснователни. От мотивите на съда става ясно, че е определена компетентността по местоживеене на детето. Останалите оплаквания, касаещи разглеждането на делото от съда в областния град и наличието на институции и социални служби, са неоснователни. Законодателят не е предвидил подобни съображения при определяне на местната подсъдност при разглеждане на делата.

При тези съображения въззивната инстанция намира подадената частна жалба за неоснователна. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБЛИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1254/ 06.06.2018 г. по гр. д. № 1330/ 2018 г. по описа на РС гр. Добрич.

На основание чл. 274 ал. 3 определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едносеседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.