О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 433 , гр. Добрич, 19.07.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 327 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 420 ал. 3 от ГПК, по частна жалба, подадена от ***, представлявана от Н.А., против определение № 198/ 08.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 82/ 2018 г. по описа на РС гр. Каварна, с което е било спряно принудителното изпълнение по изп. д. № *** по описа на ДСИ при СИС при РС гр. Каварна, образувано по издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 53/ 02.03.2018 г. по ч. гр. д. № 82/ 2018 г. по описа на КРС изпълнителен лист. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, предвидените от законодателя възможности за спиране на принудителното изпълнение били две: при представянето на обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, каквото не било представено към момента на представяне на молбата за спиране на изпълнението. Не били представени и убедителни писмени доказателства, които да установявали основание за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 420 ал. 2 от ГПК. При тези съображения се настоява постановеното по реда на чл. 420 ал. 1 от ГПК спиране на принудителното изпълнение да бъде отменено, при отмяна на обжалвания съдебен акт.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна ***, представлявана от Н.С., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на възведените в частната жалба оплаквания и настоява за потвърждаване на определението.

Препис от съдебния акт е бил връчена на *** на 15.05.2018 г. Частната жалба е подадена на 22.05.2018 г., изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Относно основателността и Окръжният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадено от *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ***. По силата на Заповед № 53/ 02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК *** е била осъдена да заплати на *** сумата от 344 654. 07 лв., представляваща главница по Споразумение № 269/ 24.03.3016 г. между ***, *** и ***, сключено на основание Договор № 918/ 02.10.2015 г., подписан между *** и „***“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.03.2018 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 6 893. 08 лв. платена държавна такса. По издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство № *** по описа на ДСИ при СИС при РС гр. Каварна.

На 27.04.2018 г. длъжникът подал възражение против заповедта за изпълнение, както и молба за спиране на допуснато незабавно изпълнение, в което изразил готовност да внесе гаранция по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в определен от съда размер. Приложени са и писмени документи, които обаче, разгледани в своята съвкупност, не са в състояние безусловно да разколебаят съда в дължимостта на сумата по заповедта за незабавно изпълнение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд спрял принудителното изпълнение, като указал молителят да внесе сумата от 34 465. 71 лв., който размер представлява около 10 % от задължението по заповедта за незабавно изпълнение.

По подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение заповедният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си и поради неизпълнение на това указание, с определение № 329/ 25.06.2018 г. обезсилил заповедта за незабавно изпълнение.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до правния извод за неоснователност на подадената частна жалба.

В настоящата хипотеза спирането на принудителното изпълнение произтича от разпоредбата на чл. 420 ал. 1 от ГПК. Независимо, че към молбата за спиране за представени писмени доказателства, те не разколебават удостоверителната сила на изпълнителното основание. Представена е обаче гаранция по реда чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, в обичайния размер от 10 % и независимо, че документът за внасянето и е приложен след издаването на съдебния акт, факт е, че такава е внесена. Още повече, към настоящия момент има произнесен съдебен акт за обезсилване заповедта за изпълнение, макар и невлязъл в законна сила, което е допълнително основание за правилност на обжалваното определение.

Водим от горното и на основание чл. 420 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 197/ 08.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 82/ 2018 г. по описа на РС гр. Каварна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.