О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 444 ,25.07.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГЕОРГИ ПАВЛОВ ЕЛИЦА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело номер 343 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1873/ 4.06.2018 г. ( по регистратурата на ГТРС, изпратена по куриер на дата 31.05.2018 г. ) на адвокат Веселина Георгиева ,пълномощник на ищците Я.А.Д. *** и И.А. ***, срещу определение № 149 от 14.05.2018 година на Генералто-шевския районен съд по гр.д.№ 523/2017 г., с което е допълнено прекрати-телното определение по иска им за делба на : част от жилищна сграда в град Г.Г.; дворно място със сграда и друга постройка в село Л., един земеделски имот в същото село и два земеделски имота в селоС., въз основа на оттегляне, срещу ответниците К.С.Т.и В.Т.Т.в частта относно разноските- от адвокатско възнаграждение .

В частната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност на оп-ределението поради : неприложимост на реда за допълване относно раз-носките ( вместо обжалването на прекратяването ) ; наличието на произна-сяне в първото определение по въпроса за дължимост в полза на ответни-ците на разноски и поради прекомерност на адвокатското възнаграждение .

В отговор на адвокат Н.Т., пълномощник на ответниците, частната жалба се оспорва като неоснователна ,защото разноските за ад-вокат са реално заплатени ,съответстват на защитата , осъществена с отго-вора на исковата молба ,в който аргументирано е отречено съществуването на съсобственост между страните по оттегления иск в заявеното за делба имущество ; в минималния размер по Наредба № 1 са и при пропуск за присъждането им със завършващия производството акт – определение , редът за допълване по член 248 от ГПК е съответно приложим съобразно член 253 от ГПК. Настоява се определението да се потвърди с присъждане на разноски и за това производство .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица с правен интерес да обжалват неизгодното за тях, подлежащо на съдебен контрол в съгласие с член 248,ал.3 във връзка с член 274,ал.1,т.1 от ГПК определение за допълване на друго такова по прекратяване на делото. Правото си на частна жалба те са упражнили редовно и в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 23.05.2018 г. и спиран за един ден ( на дата 24.05.2018 г.) по член 61,ал.2 от ГПК.

Определение № 103 от 10.04.2018 г. е постановено в закрито съдебно заседание и е за частично прекратяване на производството за съдебна дел-ба на основание член 232 от ГПК ( оттегляне на иска за делба спрямо част от ответниците, в т.ч. К.С.Т.и В.Т.Т.) и не съдържа в диспозитив произнасяне по разноските. Пропус-кът за произнасяне по искането за разноски е отстраним по реда на член 248,ал.1 от ГПК, тъй като и решението и прекратителното определение са актове по 81 от ГПК и правилата за поправяне на решенията се прилагат съответно към определенията.

Искането на ответниците за допълване на акта в частта по разноските е заявено с молба с вх.№ 1379/23.04.2018 г., в първия ден на срока за об-жалването ,без необходимост като условие за допустимост ( защото не е за изменение ) от наличието на приложен по делото списък за разноските. С отговора на исковата молба с вх.№ 827/ 8.03.2018 г., изготвен от упълномо-щения адвокат с подробни, обосновани правоизключващи възражения, от-ветниците са поискали присъждане на разноски. Приложили са пълномощ-но и договор за правна защита (на л. 67), с вписано заплащане на 6.03.2018 г. от двамата на адвокатско възнаграждение от 600 лева.

В първата фаза на делбата интересът на страните по делото ( с оглед стойността на дела им в допуснатите до делба имоти ) все още не е опреде-лен ( затова ДТ за въззивното обжалване на решението по допускане на делбата се определя на база ДТ по неоценяем иск ) т.17 от ТР № 6.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС . Предвид прекратяването на делото в първата фаза преди провеждането на първото по делото заседание , съдът намира, че минималното възнаграждение е това по член 9,ал.1 във връзка с член 7, ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните разме-ри на адвокатските възнаграждения – не по – малко от 300 лева. Следова-телно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер , не е прекомерно ( и с оглед защитата с отговора ) . Присъждането на всеки от ответниците на по 300 лева ( или общо 600 лева ) с определе-нието по допълване е правилно и следва да се потвърди .

Въззивният съд е на становище ,че в „ процеса относно разноските ” страните нямат право да искат присъждане на разноски и за него. Поради това искането на ответниците по частната жалба за такива разноски от 300 лева следва да се отхвърли .

Воден от горните съображения ,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 14.05.2018 година на Ге-нералтошевския районен съд по гр.д.№ 523/2017 г., с което е допълнено определение № 103 от 10.04.2018 година за прекратяване на производство-то само по иска за делба срещу К.С.Т.и В.Т.в частта относно разноските, с осъждането на Я. А. Д. ,ЕГН: ********** *** и И.А.И., ЕГН: ********** *** да им заплатят разноски за адво-катско възнаграждение от общо 600 ( шестстотин ) лева на основание член 78,ал.4 от ГПК .

ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.Т.и В.Т.Т.за присъждане на разноски за настоящото производст-во в размер от 300 ( триста ) лева .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщава-нето му на страните на основание член 274,ал.3,т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.