№ 446 , гр. Добрич, 25.07.2018 г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Разгледа докладваното от съдия
Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 344 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 274 ал. 1 т.2 , вр. чл. 248 от ГПК, по частна жалба, вх. № 12281/
19.06.2018 г., подадена от ищцата А.А.С., с ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител, против определение № 1304/ 11.06.2018 г., постановено по гр. д. №
2939/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била оставена без уважение
молбата и за изменение на решение № 245/ 20.03.2018 г. в частта му за
разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението било
незаконосъобразно, неправилно и тенденциозно, тъй като адвокатското
възнаграждение било посочено в приложен към пълномощното договор за правна
защита и съдействие, а процесуалният представител, в молбата за изменение на
решението, декларирал, че възнаграждението му е било заплатено напълно и в
цялост. Настоява се за отмяна на определението и постановяване на ново от
въззивния съд, с което претендираните разноски да бъдат присъдени.
Ответната по частната жалба страна А.Г.С., чрез
особения си представител, не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 276 ал.
1 от ГПК.
Препис от определението е връчено на ищцата чрез
пълномощника и на 19. 06.2018 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба, с която А.А.С. ***, с ЕГН**********, е предявила против А.Г.С. ***,
с ЕГН **********, за прекратяване на сключения между тях на 30.06.2016 г. пред
длъжностно лице по гражданското състояние гр. Добрич граждански брак с развод.
Към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно, придружено от договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., без да е декларирано плащането му. С
решение № 245/ 20.03.2018 г., с което уважил предявената ищцова претенция,
Районният съд отказал присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в
полза на ищцовата страна, тъй като не е доказано плащането им. С молба, рег. №
6080/ 23.03.2018 г., ищцата, чрез процесуалния си представител е настоявала
допълване, а фактически изменение на първоинстанционното решение в частта му за
разноските относно платения от нея адвокатски хонорар в размер на 600 лв., като
пълномощникът е декларирал писмено, че му е бил изплатен напълно и в брой. С
атакуваното определение първоинстанционният съд отхвърлил молбата за изменение,
тъй като по делото липсвали доказателства за плащане на възнаграждението, а
изявлението на пълномощника нямало характер на разписка.
Само когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. – в този смисъл
са изрично постановките на т. 1 от ТР 6/ 2012 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/
2012 г. на ОСГТК. Както е посочено в самото тълкувателно решение, следва да е
представена разписка за плащането на адвокатското възнаграждение, без значение
дали ще бъде инкорпорирана в нарочен акт или в самия договор за правна защита и
съдействие и без значение дали същият ще е обективиран върху обикновен лист или
върху бланка, утвърдена от адвокатската колегия. В конкретния случай липсва
документ, удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение, а
изявлението, направено от процесуалния представител на ищцата в молбата за
изменение на решението в частта му за разноските, че разноските са платени,
първо, не е направено под страх от наказателна отговорност по чл. 313 ал. 1 от
НК. Второ, дори и да имаше
предупреждение за наказателна отговорност, това изявление би било ирелевантно,
тъй като разпоредбата на чл. 313 ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност
за този, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а изявлението за плащане не
е установено по силата на закон, указ или постановление на МС. Най – сетне,
това изявление не съставлява разписка, която да удостовери действително
извършеното плащане от страна на ищцата на адвокатското възнаграждение. Поради
тази причина правилно и в съответствие със закона Районният съд е оставил без
уважение молбата на ищцата за изменение на първоинстанционното решение в частта
му за разноските и присъждане на адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 12281/
19.06.2018 г., подадена от ищцата А.А.С., с ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител, против определение № 1304/ 11.06.2018 г., постановено по гр. д. №
2939/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била оставена без уважение
молбата и за изменение на решение № 245/ 20.03.2018 г. в частта му за
разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване с
частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок
от връчването му на страната пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.