О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 371

гр. Добрич, 11.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на един*есети юли две хиляди и осемн*есета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: *РИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докл*ваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ ч. т. д. № 180/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Частно гражданско дело № 180/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частна жалба на „А. К. П. З.“ ** гр. С. срещу Разпореждане № 161/26.03.2018 г. по ч. гр. д. № 172/2018 г. по описа на Районен съд – Балчик.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил исконето на молителя за издаване на заповед за изпълнение срещу И.М.И. с пост. и наст. *рес *** за сумата от 147.84 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на з*ължение.

В частната жалба са инвокирани доводи относно неправилността на обжалвания съдебен акт пор*и противоречието му с материалния закон и за нарушение на съдопроизводствените правила.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като под*ена от н*лежна страна в срок и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Съда са следните:

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

„А. К. П. З.“ ** гр. С. е подала срещу И.М.И. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. вх. № 2757/08.02.2018 г., с дата на пощенското клеймо 06.02.2018 г. за плащане на следните суми: главница – 300.00 лв., договорна лихва за периода 26.05.2017 г. – 13.10.2017 г. – 26.13 лв., неустойка за неизпълнение на з*ължението – 147.84 лв., разходи за извънсъдебно събиране на вземането – 45.00 лв., законна лихва за периода 27.05.2018 г. – 12.27 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението до изплащането на вземането, както и разноски в заповедното производство – 25.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е пояснил, че вземането срещу длъжника произтича от договор за паричен заем, сключен на 18.05.2017 г. между „И. А. М.“ * гр. С. като заемодател и И.М.И. като заемател, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателя сума в размер на 300.00 лв., а заемателят се е з*ължил да я върне съобразно условията и сроковете на договора.

На 01.12.2017 г. „И. А. М.“ * гр. С. като цедент е прехвърлил по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД на „А. К. П. З.“ ** гр. С. като цесионер вземанията си срещу длъжника И.М.И. в размер на гореописаните суми.

Цедентът е уведомил длъжника за цесията на 04.12.2017 г.

По повод под*еното от „А. К. П. З.“ ** гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в Районен съд – Добрич е образувано ч. гр. д. № 613/2018 г.

С определение № 260/08.02.2018 г. по ч. гр. д. № 613/2018 г., РС-Добрич на основание чл. 411, т. 1 във вр. с чл. 118, ал. 2 ГПК е прекратил производството по делото и го е изпратил на местно компетентния РС – Балчик.

РС – Балчик по този повод е образувал ч. гр. д. № 172/2018 г.

РС – Балчик е издал Заповед № 130/23.03.2018 г. за изпълнение на парично з*ължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредил длъжникът И.М.И. да заплати на кредитора „А. К. П. З.“ ** гр. С. следните суми: главница – 300.00 лв., договорна лихва за периода 26.05.2017 г. – 13.10.2017 г. – 26.13 лв., разходи за извънсъдебно събиране на вземането – 45.00 лв., законна лихва за периода 27.05.2018 г. – 12.27 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението до изплащането на вземането, както и разноски в заповедното производство – 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 161/26.03.2018 г. по ч. гр. д. № 172/2018 г. РС-Балчик е отхвърли искането на „А. К. П. З.“ ** гр. С. за издаване на заповед за изпълнение срещу И.М.И. за сумата от 147.84 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на з*ължението. В мотивите на своя акт, първостепенният съд е приел, че при вмененото му съгласно практиката на съда на ЕС з*ължение за служебна експертиза за наличието на неравноправни клаузи в предявеното със заявлението вземане, е констатирал нищожността на клаузата за неустойка съгласно чл. 143, т. 5 ЗПП.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото са правомощията на първостепенния съд при установени в рамките на заповедното производство неравноправни клаузи от гледна точка на стандартите, з**ени с решения на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 14.06.2012 г. по дело С-618/10.

В националното ни законодателство защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи в потребителските договори е регламентирана в глава шеста от Закона за защита на потребителите ( обн. ДВ, бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., с изм. и доп. ), с която съгласно т. 9 от параграф 13а от Допълнителните разпоредби на закона ( обн. ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г. ) са траспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Българският законодател е прогласил в чл. 146, ал. 1 ЗПП нищожността на неравноправните клаузи, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/31/ЕИО неравноправните клаузи да не обвързват потребителя. Доктрината и практиката безпротиворечиво приемат, че за нищожността съдът следи служебно. З*ължението на съда да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане може да се обоснове с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи, доколкото се намират в пряко противоречие с императивните норми, призвани да закрилят потребителите, поп*ат в приложното поле на тази разпоредба.

Възприетото от настоящия състав на Съда виждане обективно съответства на стандартите на дължимата в заповедното производство проверка, з**ена в редица решения на съда на Европейския съюз в Люксембург. Актовете на Съда на ЕС имат з*ължителен характер съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от гледна точка на тълкуването на нормите на общностното право. Според т. 1 от решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С – 618/10, Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава – член на ЕС, която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in limine litis ( в началото на производството ) или на който и да е друг етап от него неравноправния характер на клауза за мораторни лихви в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не под*е възражение. С оглед д*еното з*ължително тълкуване на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО следва да се приеме, че в заповедното производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка относно наличието на неравноправна клауза в предявеното със заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 ГПК вземане. В случай, че първостепенният съд констатира наличието на неравноправна клауза, следва да отхвърли заявлението. Служебният характер на проверката е подчертан изрично в т. 2 от решение на съда на ЕС от 04.06.2009 г. по дело С – 243/08.

В процесния казус, първостепенният съд ex officio е констатирал наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПП в предявеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, пор*и което е отхвърлил заявлението в тази му част.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първостепенния съд, постановен в заповедното производство, се явява правилен и законосъобразен, пор*и което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на осн. чл. 278 във вр. с чл. 413 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 161/26.03.2018 г. по ч. гр. д. № 172/2018 г. по описа на Районен съд – Балчик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.