Р Е Ш Е Н И Е

№ 177 , гр. Д., 16.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на петнадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

КАЛИПТЕН АЛИД

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 350 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 12886/ 28.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника Ж.С.Ж. ***, с ЕГН **********, против решение № 623/ 15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 799/ 2018 г. по описа на РС гр. Д., с което е бил изменен размера на месечната издръжка, която жалбоподателят да заплаща на детето С.Ж.Ж., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.Ж., с ЕГН **********,***, определена въз основа на решение по гр. дело № 2580/ 2016 г. по описа на РС гр. Д. от 120 лв. /сто и двадесет лева/ на 210 лв. /двеста и десет лева/ месечно, считано от 23.02.2018г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.02.2018г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване, бил е изменен размера на месечната издръжка, която жалбоподателят да заплаща на детето Д.Ж.Ж., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.Ж., с ЕГН **********,***, определена въз основа на решение по гр. дело № 2580 /2016г. по описа на РС Д. от 120 лв. / сто и двадесет лева/ на 210 лв. /двеста и десет лева/ месечно, считано от 23.02.2018г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.02.2018г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване като в тежест на ответницата са били възложени сторените от ищеца разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, определената от съда издръжка би затруднила в значителна степен ответника, който закупувал всичко необходимо за децата като храна, дрехи и обувки, лекарства и пр., а също така имал задължение да издържа и друго малолетно дете. Действително, майката плащала вноските по ипотечен кредит за жилището, в което живеела с децата, но бащата също изплащал кредити и не принуждавал майката да му заплаща наем за ползваната от нея идеална част от жилището. Настоява за отмяна на решението в частта над определяне издръжка на всяко дете в размер на 150 лв. и отхвърляне на иска за увеличение на издръжката.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна М.С.Ж., в качеството на майка и законен представител на децата С. и Д., чрез процесуалния им представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на въззивната жалба и настоява решението като валидно, допустимо и правилно да бъде потвърдено. Майката поемала всички нужди на децата, заплащала участието им в извънкласни форми на обучение. Издръжката на малолетното дете на ответника, което било на възраст 3 месеца, била значително по – ниска по размер от тази на децата С. и М..

Препис от решението е било връчено на ищцата чрез процесуалния и представител на 19.06.2018 г. Въззивната жалба попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от децата С. и Д. Ж. Ж., чрез тяхната майка и законен представител М.С. Ж., против Ж.С.Ж. за изменение на издръжката, която баща им следва да им заплаща месечно и която е била определена с решение по гр. д. № 2580/ 2016 г. по описа на Районен съд гр. Д. в размер на по 120 лв. за всяко дете, в размер на по 210 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, от момента на определяне издръжката на децата е изтекъл период от около две години, през който нуждите им са се увеличили. Майката реализира доход в размер на 550 лв. месечно и определената от съда издръжка не е достатъчна, за да покрива разходите на децата за училище като храна, облекло и обувки, заплащането на извънкласни форми на обучение и пр. Децата се разболявали често, което водело до увеличение на средствата, необходими за лекарства. Таксата за детската градина на детето М. била увеличена. Майката плащала ипотечен кредит за жилището, в което живеела с децата и който кредит бил изтеглен по време на брака и с ответника. Настоява се за уважаване на исковете.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Ж.С.Ж., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции за сумата над 150 лв. за всяко дете. Участват в издръжката на децата, помагал с парични средства, закупувал дрехи и лекарства. Реализирал доходи от около 1 000 лв. месечно. В първото съдебно заседание е заявил, че има задължение за издръжка на още едно малолетно дете М. Ж.Ж., родено на *** г., от новата му връзка. Изплащал ипотечен кредит за жилището, което закупил след развода си с майката на ищците. Настоява за уважаване претенциите до размер от 150 лв. и отхвърлянето им над този размер.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Д.окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Децата С.Ж. Р. и Д.Ж. Р.а са родени на *** г., съответно 08.05.2014 г. от родители М.С.Ж. и Ж.С.Ж., чийто брак е бил прекратен с развод по силата на решение № 1272/ 20.12.2016 г. по гр. д. № 2580/ 2016 г. по описа на ДРС. С решението упражняването на родителските права по отношение на децата е било предоставено на майката, а на бащата е бил определен режим на лични отношения, като е бил осъден да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по 120 лв.

От представеното Допълнително споразумение № 153/ 15.01.2018 г. става ясно, че М.С.Ж. е трудово ангажирана в МБАЛ гр. Д. и получава основно месечно възнаграждение в размер на 550 лв.

Ж.С.Ж. е регистриран като земеделски стопанин и реализира доходи в размер на 14 228. 35 лв. годишно. Не е представена исканата от Р. съд справка за размера на получаваните от него субсидии.

От представената служебна бележка от „С.“ ЕООД става ясно, че детето С. обядва в училищния стол, като за периода 15.09.2017 г. – 08.02.2018 г. са закупени 80 бр. купони по 2. 80 лв. всеки, на обща стойност 224 лв.

Доказателства за участието на всяко от децата в платени извънкласни форми на обучение не са представени.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. М.а И.И., роднина на М.С.Ж., е заявила, че С. е в първи клас, а Д. посещава детска градина. Децата били във възраст, в която израствали бързо и трябвало по – често да им се закупуват дрехи и обувки. Момиченцето посещавало логопед два пъти седмично, като страните не спорят, че средствата за логопедичните консултации се поемат по равно от двамата родители. Момченцето искало да се занимава с футбол и баскетбол, но средствата на майката не стигали, за да заплаща заниманията му.

Св. Д.Н.М., баба на децата по майчина линия, е заявила, че средствата на майката не достигали за обгрижването на децата, недостатъчна била и заплащаната от бащата издръжка. Всеки понеделник закупувала купони за храна за детето С. в училище. Налагало се да му купуват маратонки всеки месец. Дрехите им бързо се износвали. Детето Д. пеело в сформирана в детската градина група, което също се заплащало. Децата били асматици, разболявали се често и това налагало закупуването ежемесечно на лекарства. Свидетелката потвърждава, че подпомагали финансово майката с около 150 лв. месечно.

Св. Р.С.Ж., сестра на ответника, е потвърдила, че децата боледували често. Бащата купувал дрехи, храни и лекарства. Той купувал храна, когато децата били при него. Купувал дрехи, които оставали при него.

От представеното удостоверение за раждане е видно, че детето М. Ж.Ж., родено на *** г., произхожда от родители Д. Н.К.и Ж.С.Ж..

При така изложените фактически данни Д.окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от майката и законен представител на ненавършилите пълнолетие деца С.Ж.Ж. и Д.Ж.Ж. против техния баща иск с правно основание чл. 150 от СК, за изменение на присъдената на децата месечна издръжка е допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

За да уважи изцяло предявените претенции първоинстанционният съд е приел, че от момента на първоначалното определяне на издръжката е изтекъл период от около две години, през който потребностите на децата са нараснали. Тези съображения се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Спорът при настоящото разглеждане на спора е относно възможността на бащата Ж.С.Ж. да заплаща месечна издръжка на своите деца С. и Д. месечна издръжка за разликата 150 лв. до 210 лв. месечно.

В настоящата хипотеза детето С. е на 8 години, предстои му записване във втори клас, което сочи на необходимост от осигуряване на учебни помагала и пособия. Не са налице доказателства за хронифицирани или тежки заболявания или други обстоятелства, които да налагат по – високи разходи за лечение или възпитание на детето. Представените доказателства са за обичайни за възрастта на детето заболявания. Към момента то живее при майката, която полага и грижи във връзка с отглеждането и възпитанието му, съответно поема обичайните разходи. При определянето на месечна издръжка на дете се съобразяват възможностите и на двамата родители, като на първо място следва да бъде определена дължимата на детето от двамата родители месечна издръжка на детето С.. С оглед възрастта на детето и посочените по – горе обстоятелства следва да бъде прието, че парична сума в размер на 300 лв. месечно би покрила изцяло нуждите на детето. Доходите на ответника – въззивник надвишават доходите на майката, а последната отглежда и възпитава детето. При това положение дължимата на детето следва да бъде разпределена, както следва: издръжка в размер на 90 лв. следва да бъдат поета от майката М.С.Ж., а Ж.С.Ж. следва да заплаща 210 лв. Следва да се отчете, че независимо от задължението за издръжка на още един низходящ, бащата следва да заплаща определения от първоинстанционния размер издръжка на детето С.. Детето М. е в много ниска възраст и неговата издръжка се поема и от двамата му родители, които полагат и грижи за него. При тези съображения съдът намира жалбата на въззивника и искането му за намаляване размера на дължимата от него издръжка в полза на детето С. от 210 лв. на 150 лв. за неоснователна. В тази му част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на Д. Р.т съд не е съобразил неговата възраст и потребности. Детето е на 4 години, посещава детска градина. Разходите за логопедичните му консултации се поемат по равно от двамата родители. Не са налице доказателства за хронифицирани или тежки заболявания или други обстоятелства, които да налагат по – високи разходи за лечение или възпитание на детето. Представените доказателства са за обичайни за възрастта на детето заболявания. Нуждите му могат да бъдат задоволени с месечна издръжка в размер на 250 лв., дължима от двамата родители. И по отношение на него следва да се отчете, че детето се отглежда от майката, а доходите на бащата са значително по – високи, поради което М.С.Ж. следва да поема издръжка в размер на 70 лв., а бащата Ж.С.Ж. – 180 лв. В тази му част първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта относно произнасянето над увеличаване на издръжката за детето Д. до размера от 180 лв., платима от баща и, като ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена над този размер до претендирания такъв от 210 лв.

Във въззивното производство разноски не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 623/ 15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 799/ 2018 г. по описа на РС гр. Д., с което е бил изменен размера на месечната издръжка, която Ж.С.Ж. ***, с ЕГН **********, да заплаща на детето С.Ж.Ж., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.Ж., с ЕГН **********,***, определена въз основа на решение по гр. дело № 2580/ 2016 г. по описа на РС гр. Д. от 120 лв. /сто и двадесет лева/ на 210 лв. /двеста и десет лева/ месечно, считано от 23.02.2018г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.02.2018г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 623/ 15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 799/ 2018 г. по описа на РС гр. Д., с което е бил изменен размера на месечната издръжка, която Ж.С.Ж. ***, с ЕГН **********, да заплаща на детето Д.Ж.Ж., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.Ж., с ЕГН **********,***, определена въз основа на решение по гр. дело № 2580 /2016г. по описа на РС Д., в частта относно произнасянето за изменение на издръжката от 120 лв. /сто и двадесет лева/ на 180 лв. /сто и осемдесет лева/, като го ОТМЕНЯВА в частта за изменение на издръжката за разликата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ до 210 лв. /двеста и десет лева/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.Ж.Ж., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.Ж., с ЕГН **********,***, против Ж.С.Ж. ***, с ЕГН **********, претенция за изменение на месечната издръжка, която Ж.С.Ж. ***, с ЕГН **********, да заплаща на детето Д.Ж.Ж., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.Ж., с ЕГН **********,***, определена въз основа на решение по гр. дело № 2580 /2016г. по описа на РС Д. за разликата над определения от Окръжния съд размер от 180 лв. / сто и осемдесет лева/ до претендирания размер от 210 лв. /двеста и десет лева/ месечно, считано от 23.02.2018г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.02.2018г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.