Р Е Ш Е Н И Е

№ 178 , гр. Д., 17.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на петнадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

КАЛИПТЕН АЛИД

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 358 по описа на Д.О.С. за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, , по въззивна жалба, рег. № 13 750/ 10.07.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищцата Д.Й.И. ***, с ЕГН **********, против решение № 663/ 26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1386/ 2018 г. по описа на РС гр. Д., с което са отхвърлени претенциите и против „***” AД, със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ***, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване незаконността уволнението и, извършено със Заповед **от 31.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за отмяна на уволнителния акт и за възстановяването и на длъжност „касиер ел. каса”, която е заемала преди уволнението, като в тежест на ищцата са били възложени и сторените от ответното дружество разноски. Решението било постановено в противоречие с процесуалните правила, материалния закон, и било необосновано. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана, не ставало ясно дали действително е налице престой и дали той е продължил повече от 15 дни. Работодателят се е възползвал от предвидената от законодателя възможност да промени мястото и характера на работата на ищцата по време на престоя. Действал недобросъвестно, тъй като не и е предоставил възможност да ползва платен годишен отпуск. Настоява за отмяна на решението, уважаване в цялост на исковете и присъждане на разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна „***“ АД гр. Д., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на възведените в жалбата оплаквания. Заповедта била мотивирана, а от ищцата била запозната с акта на работодателя, с който е бил обявен престой. Настоява за потвърждаване на решението, претенидра разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 315 ал. 2, вр. чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д.Й.И. *** претенции за признаване незаконността на уволнението, извършено със Заповед № **/ 31.01.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, отмяна на уволнителния акт и възстановяването и на длъжността, която е заемала преди уволнението. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, заповедта за прекратяването на трудовото и правоотношение била нищожна, тъй като не била подписана от лице, което разполага с представителна власт по отношение на работодателя. Била също така незаконосъобразна, тъй като основанието за уволнението и – чл. 328 ал.1 т.4 от КТ предполагало престой на предприятието или част от него за период, по – голям от 15 дни. Независимо, че имало акт на работодателя, с което било постановено спиране на работата на ел. каси в експлоатационните райони в гр. Т., гр. Д. и гр. Г.Т., а ищцата заемала длъжността „касиер ел. каса гр. Г.Т.“, престой не бил доказан за повече от 15 дни. В тази връзка и заповедта за уволнение не била мотивирана. Работодателят променил едностранно трудовото правоотношение на ищцата, като със заповед от 08.01.2018 г. я преназначил на друга длъжност. Освен това не изпълнил задължението си да и предостави ползването на платен годишен отпуск. Настоява за уважаване на главната претенция с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ и на акцесорната с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „***“ АД гр. Д., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с твърденията, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била подписана то лице с представителна власт. Било налице спиране работата на конкретно звено в предприятието на работодателя, което било известно на ищцата. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса Д.О.С. приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно трудов договор № **/ 24.06.1996 г., сключен между Д.Й.И. и „***“ ЕООД /понастоящем АД/ гр. Д., ищцата е заемала длъжността „инкасатор”, а впоследствие длъжността „касиер на електронна каса” в район гр. Г.Т..

Ответникът твърди, че Заповед № **/ 31.01.2018 г. е подписан от лицето М.К.Г.. Този факт не се оспорва от ищцовата страна. От представения Договор за възлагане на управлението на акционерно дружество с държавно участие в капитала № **от 30.08.2017г., става ясно, че управител на ответното дружество е Т.И.Г.. Със заповед № **/ 05.09.2017г. той е упълномощил техническия секретар на дружеството М.К.Г. да подписва заявления и заповеди за платен полагаем отпуск, след изразено становище на началника на отдела/района, да резолира входящи и вътрешни преписки на дружеството. Със заповед № **#1 от 21.12.2017г. и в допълнение на предходната заповед, последната е упълномощена да подписва входяща, изходяща и вътрешна документация, свързана с дейността на дружеството, в това число съдебна кореспонденция, свързана с финансово-счетоводна дейност, административна и др., включително да подписва предизвестия и заповеди за прекратяване на трудови провоотношения, но без право да подписва заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.

Със заповед № **/ 05.01.2018г. изпълнителният директор на ответното дружество е разпоредил спиране на работата на ел. касите в експлоатационни райони Т. /считано от 09.01.2018г./, Г.Т./считано от 09.01.2018г./ и Д. /считано от 10.01.2018г./. В самата заповед не е посочен периода на престой. В рамките на първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че в конкретното звено в предприятието, в което е работила ищцата, работата е била спряна по обективни причини и че периодът на престой е времетраел поне 15 дни.

Със заповед № КЗ – */ 08.01.2018 г. на изпълнителния директор на „***“ АД гр. Д. на Д.Й.И., заемаща длъжността „Касиер ел. каса“, да премине на длъжността „Отчетник измервателни уреди” поради производствена необходимост за срок от 24 календарни дни, считано от 08.01.2018 г. до 31.01.2018 г. включително. Няма данни заповедта да е била обжалвана, поради което е влязла в законна сила.

На 31.01.2018 г. било издадено предизвестие, изх. № ЛД – * за прекратяване на трудовото и правоотношение след изтичането на 30 – дневен срок или за изплащане на обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ при неспазването му.

На същата дата, 31.01.2018 г. била издадена Заповед № **, с която трудовото правоотношение с ищцата е била прекратено, считано от 01.02.2018 г., на която дата и е била връчена същата.

При така изложените фактически данни Д. окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от Д.Й.И. против работодателя „***“ АД гр. Д. искове черпят правното си основание от нормите чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и работодателя - ответник, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение и за възстановяването му длъжността, която е заемал преди уволнението. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността му О.С.намира следното:

За да отхвърли ищцовите претенции първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни. Макар и да е цитирал пространно съдебна практика, съдът не е дал отговор на въпроса защо приема заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата за законосъобразна и налице ли са основанията за уволнението и на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ. В исковата молба ищцата е въвела ясно и конкретно твърдение, че не е налице основание за прекратяване на трудовото и правоотношение на това основание, тъй като към датата на издаване на уволнителния акт няма данни да е имало налице престой и че той да е продължил в изискуемия срок от повече от 15 работни дни. Мотиви относно основателността или неоснователността на това твърдение не са изложени. Съдейки от разрешението на спора по същество с отхвърляне на исковете на Д.Й.И., Р. съд е приел, че твърденията и са неоснователни, независимо, че е цитирал съдебна практика, че самото спиране трябва да се дължи на организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, които пречат на работодателя да осъществява съответната дейност, като по този начин отпада и необходимостта от работната сила на заетите с дейността работници или служители. Посочил е, че не може работодателят, по свое усмотрение, без да са налице такива причини, да разпорежда спиране на работата на съответното предприятие или самостоятелно обособено звено от него, като впоследствие прекрати трудовите договори на работниците или служителите на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Цитирал е също така постулатите относно необходимостта, при оспорване на законосъобразността на уволнението работодателят да установи съществуването на причините за спирането на работата, даващи му правото да прекрати трудовите договори на работниците или служителите на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Сам Р. съд е посочил в своите мотиви, че е недопустимо, без да са налице обстоятелства от организационно-технически или икономически характер, които да създават пречки работодателят да осъществява съответната дейност, той по свое усмотрение да разпорежда спирането на работата и по този начин сам да създаде условие за приложението на чл.328, ал.1, т.4 КТ.

Решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не е съобразено с представените по делото доказателства, от които не може да бъде установено, че е бил налице престой за период, по – голям от 15 работни дни в предприятието на ответното дружество.

Факт е, че работодателят е издал заповед № РД – * – */ 05.01.2018 г., с която е разпоредил спиране на работата на ел. касите в експлоатационните райони в гр. Т., гр. Г.Т., в който работи ищцата, и в гр. Д.. Посочени са единствено началните моменти на престоя, но не и неговата продължителност. Тази заповед разполага с формална доказателствена сила, каквато и придава чл. 180 ГПК, изразяваща се в това, че тя съставлява доказателство, че изявлението, съдържащо се в нея, е направено от подписалото я лице. Тя обаче не установява действителното спиране на работата в продължение на повече от 15 работни дни.

Спирането на работата означава временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление. В хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си, така че, без значение е дали работникът или служителят, по същото време, не е можел да полага труд и поради друга причина. Престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали, поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ.

След като престоят представлява обективен факт, той подлежи на доказване в съдебното производство, при положение, че е въведено такова основание за незаконосъобразност на уволнението. По делото не са представени други доказателства извън заповедта от 05.01.2018 г. за престой, от които да се установи, че спиране на работата е било налице в конкретното звено на ответника за период, по – голям от 15 работни дни.

За да възникне основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.4 от КТ е необходимо реалното преустановяване на дейността на предприятието - било изцяло, било частично. След като не е доказано действителното спиране на работата на предприятието за срок, по – голям от 15 работни дни, то уволнението на ищцата на това основание е незаконосъобразно и следва да бъде прогласено за такова, като бъде отменен уволнителния акт. Основателността на основната претенция по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ предпоставя основателността и на акцесорния иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, като ищцата бъде възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението. Решението е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, като въззивният съд по същество на спора уважи предявените искове.

На отмяна подлежи първоинстанционното решение и в частта му относно произнасянето на разноските. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъдат възложени съдебно – деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за първоинстанционното производство.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 663/ 26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1386/ 2018 г. по описа на РС гр. Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА уволнението на Д.Й.И. ***, с ЕГН **********, извършено със Заповед **от 31.01.2018г. на изпълнителния директор на „***” AД, със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ***, на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, за незаконно и отменя Заповед **от 31.01.2018г.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Й.И. ***, с ЕГН **********, на длъжността „касиер ел. каса“ в експлоатационен район гр. Г.Т., която е заемала преди уволнението.

ОСЪЖДА „***” AД, със седалище и адрес на управление гр. Д., ЕИК ***, да заплати Д.Й.И. ***, с ЕГН **********, сумата от петстотин лева разноски за адвокат в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 и ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от 29.08.2018 г., пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.