О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 494 , гр. Добрич, 21.08.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 321 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 от ГПК, по частна жалба, рег. № 2038/ 19.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответниците Г.А.Н., с ЕГН **********, и Д.З.Я., с ЕГН **********,***, за отмяна на определение № 179/ 04.06.2018 г., с което е било оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и за намаляване на присъдените на ищеца разноски до минималния размер от 600 лв., предвиден в Наредба № 1 за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, първоинстанционният съд следвало да уважи изцяло направеното от ответниците възражение за прекомерност, като намали присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до законово определения минимум. Настоява се за отмяна на определението и уважаване на възражението от въззивния съд.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна П.Н.П. ***, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на частната жалба с твърденията, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 710 лв. надвишавало със 110 лв. минималното такова, делото било с предмет ревандикация на недвижим имот и представлявало фактическа и правна сложност, налагало извършването на много процесуални действия. Настоява се за отхвърляне на молбата, претендира разноски.

Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима.

Първвоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която П.Н.П. е предявил против Г.А.Н. и Д.З.Я. претенция за признаване на установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Г.Т., представляващ стопанска постройка със застроена площ от 40 кв. м., построена в УПИ * – Общински в кв. * по ПУП на гр. Г.Т., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на имота. Исковата молба е депозирана от пълномощник на ищеца, към което пълномощно е представен договор за правна защита и съдействие, в който е вписан платен адвокатски хонорар в размер на 710 лв.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са изразили становище за неоснователност на иска, представили са доказателства за оспорване твърденията за принадлежност на правото на собственост на ищеца и на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК са привлекли като трето лице помагач В.С.П..

По делото са били проведени две открити съдебни заседания, в които са били събирани писмени и гласни доказателства, била изслушана съдебна експертиза. При даване ход на устните състезания процесуалният представител на ищеца е представил писмена защита.

С решение № 54/ 10. 05. 2018 год., с което предявените искове по чл. 108 ЗС при участието на трето лице - помагач са били изцяло уважени в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца са били присъдени сторените съдебни разноски в размер на 60 лв. за платени държавни такси, 150 лв. за платен депозит за вещо лице и 710 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Направеното в хода на устните състезания от процесуалния представител на ответниците възражение за прекомерност не е било уважено.

По реда и в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител, са депозирали молба за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като са изложили съображения, че делото не е представлявало фактическа и правна сложност, поради което на ищеца следвало да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По реда на чл. 248 ал. 2 от ГПК ищцовата страна, чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор, в който е посочила, че съгласно чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар за защита по иск за собственост на недвижим имот е 600 лв., а платеното от ищеца възнаграждение било в размер на 710 лв. Поради тази причина не следвало да бъде намалявано, тъй като делото представлявало фактическа и правна сложност.

С атакуваното определение съдът приел, че не е налице основание за намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение и отхвърлил молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

Мотивите на първостепенния съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК урежда правомощието на съда да намали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение при прекомерност – когато не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Касае се за правна възможност, а не за задължение на съда да удовлетвори всяко възражение за прекомерност. За степента на фактическа и правна сложност на делото следва да се съди от предмета на спора, материалния интерес, фактическите и правни възраженията на страните, обема на събраните доказателства. При преценка фактическата и правна сложност на спора следва да се вземат предвид не само факта на заявените от страната фактически и правни възражения, но също така и тяхната основателност. Също така е от значение и по чия инициатива е събран доказателствения материал по делото, а също и че в производството участва подпомагаща страна.

При тези съображения се налага извода, че делото представлява фактическа и правна сложност, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 710 лв., което надвишава със 110 лв. определеното в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерно. Ищецът, чийто иск е бил признат за основателен, е водил процес за установяване вещно право на собственост, който иск е бил оспорен от ответниците, носел е доказателствената тежест в процеса и е ангажирал събирането на относими и допустими доказателства. В този смисъл определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, е валидно, допустимо и правилно и не подлежи на отмяна.

В отговора на частната жалба е релевирано искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява платен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. С оглед изхода по подадената частна жалба, разноските следва да бъдат присъдени на ответната по частната жалба страна.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, рег. № 2038/ 19.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответниците Г.А.Н., с ЕГН **********, и Д.З.Я., с ЕГН **********,***, за отмяна на определение № 179/ 04.06.2018 г., с което е било оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и за намаляване на присъдените на ищеца П.Н.П. ***, с ЕГН **********, разноски в размер на 710 лв. /седемстотин и десет лева/ до минималния размер от 600 лв. /шестстотин лева/, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА Г.А.Н., с ЕГН **********, и Д.З.Я., с ЕГН **********,***, да заплатят на П.Н.П. ***, с ЕГН **********, сумата от двеста лева, представляващи сторени в настоящото производство разноски за адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.