О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

гр. Добрич, 03.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети август година 2018

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело номер 365 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „***“АД, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №385/19.06.2018г. по гр.д.№340/2016г. на Балчишкия районен съд, с което И.Н.Г. е осъдена да заплати на частния жалбоподател сумата 2 000 лева – адвокатско възнаграждение.

С доводи за неправилност на определението се настоява за удовлетворяване молбата на жалбоподателя за присъждане на пълния размер на платеното от него адвокатско възнаграждение по делото, а именно сумата 5 184 лева.

В писмен отговор насрещната страна И.Н.Г. оспорва частната жалба като неоснователна по съображения за прекомерност на пълния размер на платеното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Производството по гр.д.№340/2016г. е било образувано по предявените от И.Н.Г. от гр.Варна срещу „***“АД искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ – за отмяна, като незаконно, уволнението на ищцата, извършено с едностранно писмено волеизявление на работодателя, за възстановяване на ищцата заеманата от нея преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, претендирано за период от шест месеца общо в размер на 117 349.80 лева.

По предявената срещу него искова молба ответникът представил писмен отговор, с който изложил подробни съображения за неоснователност на исковете. Отговорът е изготвен от упълномощен адвокат. Видно от приложения към отговора договор за правна помощ, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 184 лева с ДДС. Уговорено е ответникът да плати възнаграждението по банкова сметка, ***, до първото заседание по делото.

Ход на делото в първоинстанционния съд не е даден – с определение №286/11.07.2016г. производството е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№318/2016г. на БРС.

С определение №133/07.03.2018г. производството е възобновено и делото е насрочено за 30.04.2018г.

С молба вх.№1587/23.04.2018г. ищцата заявила, че оттегля предявените искове и съдът прекратил делото – определение №267/27.04.2018г.

С молба вх.№1933/16.05.2018г. ответникът „***“АД поискал прекратителното определение да бъде допълнено в частта за разноските, като му се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 5 184 лева. Към молбата е приложен документ, удостоверяващ извършено на 09.05.2016г. плащане от ответника на договореното възнаграждение на адвоката.

Молбата е по чл.248 ал.1 от ГПК. Тя е подадена в законоустановения срок, предвид, че определението за прекратяване подлежи на обжалване, връчено е на ответника на 08.05.2018г., а молбата за допълване е изпратена по пощата на 14.05.2018г. Касае се освен това за съдебен акт, приключващ производството, при постановяването на какъвто съдът се произнася и за разноските. Това в случая е било пропуснато, макар искане за присъждане на разноските на ответника да е било направено още в отговора му по исковата молба. Следователно молбата за допълване е допустима и правилно е била разгледана от първоинстанционния съд.

В отговор по чл.248 ал.2 от ГПК ищцата по делото И.Н.Г. не възразила по наличието на предпоставки за допълване на прекратителното определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение на другата страна; възразила обаче по размера на адвокатското възнаграждение, който според ищцата бил прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото, предвид, че по него не били извършвани същински процесуални действия. Идентични са възраженията й и сега в отговора на частната жалба.

Първоинстанционният съд приел, че, с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговото прекратяване и цената на предявените искове, платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 5 184 лева е прекомерно, с оглед което му присъдил част от 2 000 лева.

Договорът за правна помощ между ищеца и адвоката му е сключен на 18.04.2016г. и е за пълно процесуално представителство /не само за изготвяне на отговор на исковата молба/ в първоинстанционното производство по три обективно съединени иска.

Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ в ред. ДВ бр.28/2014г., действала при сключване на договора, по искове за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато са предявени самостоятелно, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на една минимална работна заплата към момента на сключване на договора или определяне на възнаграждението. Следователно, когато двата иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ са предявени с една искова молба – възнаграждението за двата иска е само едно и то е в размер на минималната работна заплата към момента на сключване на договора. В случая двата иска са предявени с една искова молба и минималното възнаграждение за защита по тези искове за адвоката на ответника е в размер на една минимална работна заплата, възлизаща на 18.04.2016г. на 460 лева.

Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ минималното възнаграждение за трудови дела с определен интерес се определя по реда на ал.2. В случая третият иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е оценяем; цената му е 117 349.80 лева, при което минималното възнаграждение на адвоката за защита по този иск се определя по правилото на чл.7 ал.2 т.4 от НМВАВ в ред. ДВ бр.28/2014г., действала на датата на сключване на договора за правна помощ. Съгласно тази разпоредба при интерес над 10 000 лева възнаграждението се определя на: 830 лева + 3% за горницата над 10 000 лева. Така определено, минималното адвокатско възнаграждение за защита по иск с цена 117 349 лева възлиза на 4 050.47 лева.

Или общо за защита по трите предявени в случая искове минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 4 510 лева. Върху тази сума се начислява ДДС 20 % - 902.09 лева.

Или минималното адвокатско възнаграждение за трите иска възлиза на 5 412.56 лева с ДДС.

Видно е, че реално договореното и платено от ответника на адвоката му възнаграждение в размер на 5 184 лева е по-малко от минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено за същия вид и брой искове в чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.4 от НМРАВ в редакцията им, действала при сключване на договора за правна помощ.

Само това е достатъчно да покаже, че в случая няма основание за приложение на чл.78 ал.5 от ГПК.

Наред с горното, следва да се посочи, че прекратяването на делото не е обстоятелство, което само по себе си е достатъчно да обоснове извод за по-ниска фактическа и правна сложност на спора, като основание за намаляване на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Преценката за фактическата и правна сложност е конкретна и различна в различните дела.

Наистина в случая ищцата е оттеглила исковете и производството е прекратено преди даване въобще ход на делото. Ответникът обаче е договарял адвокатската си защита и е платил на адвоката си две години по-рано. Той не е могъл да знае, че, като краен резултат няма да има нужда от друга защита освен от отговора по исковата молба, за да договори и плати по-малко възнаграждение на адвоката си. Договореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение е под минималното и е съответно на нуждата му към онзи момент от пълна процесуална защита по спор, който не е лишен от фактическа и правна сложност и материалният интерес от който е изключително висок. Прекратяването на делото поради оттегляне на исковата молба преди първото заседание е резултат, на който ответникът по никакъв начин не би могъл да повлияе. Поради това той не може да носи негатива и да получи само част от платеното от него адвокатско възнаграждение, по причина, че спорът не се бил развил сложно – изцяло само по волята на ищеца.

По тези съображения, въззивният съд счита, че не е налице основание по чл.78 ал.5 от ГПК на ответника да се присъди само част от платеното от него на адвоката му възнаграждение. Обратно приетото в обжалваното определение е неправилно и освен присъдените с него 2 000 лева, ответникът има право да получи и разликата над тази сума до пълния платен от него на адвоката му размер 5 184 лева.

В първоинстанционното определение липсва отхвърлителен диспозитив за разликата над присъдените 2000 лева. Такъв и не се постановява, когато съдът се произнася за разноските. Поради това с настоящото определение въззивният съд следва само да се произнесе за присъждане на горепосочената сума.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА И.Н. Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на „***“АД – к.к.***, обл.Добрич, разликата над присъдената с определение №385/19.06.2018г. по гр.д.№340/2016г. на БРС сума от 2 000 лева до пълния размер от 5 184 лева на платеното от „***“АД възнаграждение за адвокатска защита по гр.д.№340/2016г. на БРС.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.