ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 478

гр.Добрич, 10.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на десети август през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА Ч.гр.дело №371 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба вх.№896/21.03.2018Г. от З.Г.Г. с ЕГН ********** ***, срещу определение №51/12.02.2018г. по гр.д.№290/2016г. на КРС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба вх.№3421/28.09.2017г. срещу решение №92/14.08.2017г. по същото дело. Изразява несъгласие с изводите на съда, че представената от него декларация била непълна, тъй като не съдържала данни относно цялото притежавано от него имущество и твърдение в обратния смисъл. Неправилно намира констатацията, че през 2016г. е продал имот с площ от 718дка, тъй като такъв имот никога не бил притежавал. Неоснователно намира обобщението, че е заявил права върху множество имоти в различни населени места и права в съсобственост с други лица без конкретизиране на същите.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок по чл.275, ал.1 от ГПК от активно легитимирано лице и е допустима. С решение №92/14.08.2017г. по гр.д.№290/2016г. на КРС жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Р.К.И.сумата от 20 000лева обезщетение за лишаването и в перида 14.12.2010г.-14.12.2015г. от ползването на собствената и 1/2ид.част от апартамент в гр.С., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2015г.

Срещу осъдителното решение З.Г.Г. е подал въззивна жалба вх.№3421/28.09.2017г. при липса на доказателства за внасянето на дължимата за разглеждането и държавна такса от 400лева. С разпореждане №1237/02.10.2017г. КРС му е указал необходимостта от внасянето на същата в седмичен срок, като разпореждането му е връчено лично на 13.12.2017г. В срока за изправяне на нередовностите на въззивната жалба същият е подал молба за освобождаване от държавна такса за въззивното производство поради липса на достатъчно средства да я за плати.

Пред районния съд желбоподателя е представил декларация, съдържаща изявление, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК, с която е декларирал, че е неженен, с призната 52%нетрудоспособност поради сърдечна недостатъчност и аритмия, че притежава жилище от 60кв.м. в къща от 1920г., негодно за обитаване и нуждаещо се от основен ремонт, със 100кв.м.двор и 1/5ид.част от зем.земя и гора в с.Д.обл.К., общо около 15дка, необроботваема. Декларирал е и, че има банков влог от 15лева, догод от пенсия 230лева, както и, че източник на средствата му за издръжка е и адвокатската му практика. Конкретен доход от адвокатската си практика не е посочил. Здравословното му състояние и пенсията за осигурителен стаж и възраст са удостоверени с разпореждане на ТП-НОИ гр.София от 30.05.2013г., епикриза от „Втора многопрофилна болница за активно лечение-София”АД за хоспитализирането му в периода 25-26.02.2016г. с диагноза остра левокамерна сърдечна недостатъчност-кардиална астма, пристъпно предсърдно мъждене, артериална хипертония II степен, ЕР на ТЕЛК-общи заболявания IVМБАЛ София ЕАД-втори състав №1856 от зас.№104/18.07.2017г.

В резултат на извършената служебна проверка относно материалното състояние на молителя, районния съд е констатирал вписването на молителя като адвокат, деклариране на доходи по чл.50 от ЗДДФЛ , т.е. извън пенсията, както и множество възмездни разпоредителни сделки не много назад във времето преди момента на искането за освобождаване от държавна такса. Установено е, че молителя З.Г. *** и упражнява адвокатска практика от 1993 год., че освен декларираната от молителя пенсия в размер на 230.00 лв./към датата на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК - 232.21лева, според справка на л.216-217 от делото на КРС/, в последната подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г. е декларирал доход в размер на 12 446.25 лв.

По данни от изисканата от СлВп-Каварна справка/л.222-241 от делото на КРС/ от персоналната партида на молителя само на 17.11.2016г./пореден №12 по справката/ същият се е разпоредил възмездно/с договор за покупко-продажба/в полза на М.Г.С.с множество недвижими имоти, находящи се в землището на с.Д., общ.Н., обл.К. /общо 13 земеделски имота с площ под и над 1.000дка и един 3.900дка/. Преди това, на 10.06.2016г./пореден №12 по справката/ молителят е продал на С.Н.С.находящи се в същото населено място сграда с площ от 42кв.м. и поземлен имот с пл.№36, парцел 13 с „площ по док.-718.000дка”. По данни от справката продадените имоти са придобити по завещание от И.Д.С., наред с други /вписани са като придобити по завещание от И.Д.С.общо 27имота, в някой от които правата са в ид.част-пор.№16 по справката/. Няма данни за размера на продажната цена, но разпоредителните действия несъмнено са от естество да генерират доходи. Справката дава информация и за установени по съдебен ред права на собственост на молителя в обем на 100/245ид.части от недвижим имот в гр.В., с пл.№6 в кв.118 заедно с несутеренен жил. етаж от къща. Вписани са и множество други разпоредителни сделки от страна на молителя по-назад във времето, както и искови молби, в които молителят като ищец е заявил права върху множество имоти в различни населени места.

При тези данни правилен се явява извода на районния съд да не е налице установена по категоричен начин невъзможност за внасяне на дължимата държавна такса, възлизаща в размер на 400лева. Данните за общото материално състояние на молителя, като дори само данните за размера на доходите от пенсия и адвокатска практика, съпоставени с размера на дължимата държавна такса, не дават основание за извод в обратния смисъл, респ.не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което молбата за освобождаване от заплащането и не следва да бъде уважена. Атакувания акт следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №51/12.02.2018г. по гр.д.№290/2016г. на КРС .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.