О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 489            , гр. Добрич, 20.08.2018 г.

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                                          ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 372 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 577, вр. чл. 569 т. 5 от ГПК, по частна жалба, рег. № 5132/ 10.08.2018 г., подадена от Н.Б.В. *** п. к. 21, с ЕГН **********, против определение № 4/ 26.07.2018 г. на съдия по вписванията при РС гр. Ген. Тошево, с което е било отказано вписване на заявлението и за заличаване на Договор за аренда на земеделска земя, сключен между жалбоподателката, в качеството му на арендодател, и И.Х.П.в качеството му на арендатор. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, определението на съдията по вписванията било недопустимо, необосновано, неоснователно и незаконосъобразно. При вписване на изявление за прекратяване на договор за аренда проверката, която следвало да извърши съдията по вписванията била формална. В настоящия случай настоящата жалбоподателка била депозирала всички изискуеми документи, от които ставало ясно, че изявлението и за прекратяване на договорните отношения с арендатора, които водели до неговата облага, подлежало на вписване. Настоява се за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното определение.

Жалбата е допустима. Постъпила е в СлВп гр. Ген. Тошево на 02.08.2018 г., в рамките на едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, броим от връчването на страната на определението за отказ за вписване на 26.07.2018 г. и изхожда от легитимирано лице.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното определение на съдията по вписванията е правилно като краен резултат, макар и на основания, различни от изложените.

Видно от представените по делото доказателства, Н.Б.В. е депозирала в СлВп гр. Тошево заявление, което е именовала „за прекратяване на договор за аренда“. Всъщност е подадено заявление за стопансаката 2018/ 2019 г. не до арендатора, а до ОСЗ гр. Ген. Тошево, в което е направено изявление да бъдат заличени като незаконосъобразни договори за аренда № 193/ 08.03.2006 г. и преаренда № 4/ 14.04.2015  г. на собствените и недвижими имоти, тъй като било налице ползване на същите на отпаднало основание, поради което арендаторът се обогатявал незаконосъобразно, налице било преарендуване между свързани лица, поради което се настоява ОСЗ да прекрати регистрацията на тези и други лица като арендатори и преарендатори, да не се приемат заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, да уведомят Агенция по вписванията относно заличаването на договорите за аренда и да преустановят порочните действия по регистрация на арендатора И.Х.П..

Представен е договор за аренда, сключен между Н.Б.В. и И.Х.П.на 08.03.2006 г., констативен протокол № 43 т. I вх. Рег. № 1409/ 2016 г. на нотариус с действие РС гр. Варна за изпращане на препоръчани писма с уведомления до И.Х.П.и И.Х.П., в качеството им на еднолични търговци, за неплащане на суми по съдебно решение, както и самото уведомление с нотариална заверка на подписа на Н.Б.В. на 22.02.2016 г.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК, вписването, предвидено в чл. 27,ал. 2 от ЗАЗ, е приложимо на общо основание при прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години поради извънсъдебното му разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от три месеца, съгласно чл. 28, ал. 1, изр.първо във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. За предвиденото в чл. 27, ал. 2 ЗАЗ вписване на прекратяването - развалянето на арендния договор на основанието по чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗАЗ, е необходимо пред съдията по вписванията да се представи актът /писменият документ/, материализиращ изявлението за разваляне на договора по причина забава в плащанията на арендната вноска повече от три месеца и да се удостовери достигането му до адресата. Прекратяването на арендния договор се регистрира в съответната общинска служба по земеделие след вписването му в службата по вписванията.

Настоящата жалбоподателка, независимо, че формално е посочила в заявлението си до СлВп гр. Ген. Тошево, че представя за вписване изявлението си за прекратяване на договор за аренда, не прилага такова. Приложено е заявление до ОСЗ гр. Ген. Тошево, а не до арендатора, което и изобщо не съдържа изявление за прекратяване или извънсъдебно разваляне на договора за аренда. Представените като доказателства уведомление до арендатора и констативен протокол, че такова му е изпратено, не касаят неизпълнение на задължението му за плащане по договора за аренда, а по съдебно решение, постановено между същите страни, за неоснователно обогатяване на арендатора и за иницииране на нови съдебни производства между страните. Няма данни това уведомление да е било връчено на неговия адресат.

При така изложените фактически данни се налага извода, че Н.Б.В. не е представила за вписване прекратяването на договора за аренда от 08.03.2006 г. поради направеното от нея изявление за извънсъдебното му разваляне поради неизпълнение на задълженията за арендно плащане повече от три месеца, поради което не е изпълнено основанието по чл.27 ал.2 от ЗАЗ, което да подлежи на вписване съгласно  чл. 4, б. "е" от Правилника за вписванията. Правилно вписване е било отказано, поради което  така атакуваното определение следва да бъда потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278, вр. чл. 577 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/ 26.07.2018 г. на съдия по вписванията при РС гр. Ген. Тошево, с което е било отказано вписване на заявлението и за заличаване на Договор за аренда на земеделска земя от 08.03.2006 г., сключен между Н.Б.В. *** п. к. 21, с ЕГН **********, и И.Х.П.от гр. Ген. Тошево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                              2.