О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500 , гр. Добрич, 28.08.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 379 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба, рег. № 2953/ 01.08.2018 г., подадена от процесуалния представител на „***“ ООД, с ЕИК ***, в качеството му на управител на Етажната собственост на Жилищно – търговски и рекреативен комплекс „***“ гр. Б., против определение № 423/ 03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 428/ 2018 г. по описа на РС гр. Балчик, с което е било прогласено, че българският съд е некомпетентен да разгледа предявените от дружеството искове и е прекратил производството по делото. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението било незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Макар и правилно да е съобразил, че приложими са процесуалноправните норми относно компетентността, регламентирани в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, първостепенният съд не съобразил наличието на изключителна компетентност съгласно чл. 26 от същия. Освен това спорното право имало гражданскоправен характер съобразно чл. 7 т. 2 от Регламента. Вземанията на Етажната собственост срещу отделните етажни собственици произтичали от правилото на чл. 41 от ЗС всеки собственик да участва в разходите за поддържането и възстановяването на общите части на етажната собственост съразмерно на дела си в общите части. Неучастието на един от етажните собственици причинявало вреда на Етажната собственост, а съгласно чл. 2 § 1 от Регламента, в понятието „вреда“ се включвали всички последици, произтичащи от непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или culpa in contrahendo. Тъй като бил налице института на водене на чужда работа без пълномощие от страна на управителя на Етажната собственост, българският съд бил компетентен да разгледа исковете на основание чл. 7 т. 2 от Регламента. Настоява се за отмяна на определението и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от прекратителното определение е било връчено на ищеца на 25.07.2018 г. Частната жалба, подадена на 01.08.2018 г., попада в с рока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „***“ ООД, с ЕИК ***, в качеството му на управител на Етажната собственост на Жилищно – търговски и рекреативен комплекс „***“ гр. Б., против Б.М.и А.Х.М., и двамата с адрес Г.,Н., провинция М., И., за осъждането им да заплатя солидарно, евентуално разделно парични суми с общ размер 11 583. 89 лв., представляващи сбор от годишните вноски към Етажната собственост за всяка от годините в периода 2012 г. – 2017 г., ведно с обезщетение за забава в изплащането на главните парични задължения, изчислени по размер на законната лихва. По указания на съда процесуалният представител на ищеца изразил становище, че не му е известен адрес на ответниците в Р България. С атакуваното определение първоинстанционният съд приел, че не е компетентен да разгледа исковете, а такъв е Ирландския съд, не е налице изключителна компетентност съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което и на основание чл. 27 от Регламента прогласил, че не е компетентен и прекратил производството по делото.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Ответниците Б.М.и А.Х.М. са граждани на И. и собственици в горепосочената Етажна собственост. Като такива и на основание чл. 6 ал. 1 т. 8 от ЗУЕС са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на Етажната собственост. Управител на ЕС е дружеството – ищец, видно от приложената регистрационна карта в Община гр. Балчик. От приложения по делото протокол от Общо събрание на ЕС на 27.04.2011 г. става ясно, че са били взети решения за определяне на парична вноска за разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде 10 евро на кв. м. застроена площ без ДДС за апартаментите и 5 евро на кв. м. за магазините, а също така и такса ремонт и обновяване в размер на 1 евро на кв. м. Ответниците притежават право на собственост върху апартамент № 113 в Жилищно – търговски и рекреативен комплекс „***“ гр. Б.. Двамата, както е посочено в исковата молба, а и в нотариалния акт, легитимиращ ги като собственици, са с адрес в И.. Няма данни да са временно или постоянно пребиваващи в Р България, да имат адресна регистрация тук или да са посочили пълномощник, който да ги представлява на територията на страната и да получава от тяхно име съдебни и др. книжа. Местоживеенето им е на територията на И.. Като граждани на ЕС, по отношение на тях намират приложение разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който действа до 10.01.2015 г. и на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който действа след посочената дата.

Двата регламента съдържат сходни разпоредби, че не са приложими по отношение на данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт, гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак; банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства; социална сигурност; арбитраж; задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или отношения по сватовство; завещания и наследяване, включително задължения за издръжка, произтичащи в случай на смърт. Чл. 2 от Регламент № 44/ 2011 г. и чл. 4 ал. 1 от Регламент № 1215/ 2012 г. са идентични относно общата компетентност на съдилищата, като е залегнало правилото искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. По силата на тези разпоредби исковете, предмет на гр. д. № 428/ 2018 г. на БРС следва да бъдат предявени в И.. И двата регламента предвиждат специална компетентност в следните случаи: по дела, свързани с договор - в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, по делата за издръжка - в съдилищата на мястото, където получаващият издръжка има местоживеене или обичайно пребиваване, или ако делото е свързано с производство относно гражданското състояние на лице - в съда, който съобразно своето право е компетентен да разглежда такова производство, освен ако тази компетентност се основава единствено на гражданството на една от страните, по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict - в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, по отношение на граждански иск за вреди или реституция вследствие на деяние, което води до наказателно производство - в съда, сезиран с това производство, доколкото този съд съгласно своето право е компетентен да разглежда граждански искове; по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство - в съдилищата на мястото, където е разположен клонът, агенцията или представителството; в качеството на учредител, доверителен собственик (trustee) или бенефициер на доверителна собственост (trust), създадена по силата на закон или на писмен документ, или устно и доказана писмено - в съдилищата на държавата-членка, където се намира доверителната собственост (trust); по отношение на спор относно плащане на възнаграждение, искано във връзка със спасяване на товар или навло - в съда, в обсега на чиято компетентност въпросният товар или навло. Няма спор, че исковете, предмет на първоинстанционното производство нямат за предмет някои от визираните случаи, изискващи специално компетентност на съдилищата. Тъй като делото не е във връзка със застраховане, при потребителски договори и трудови договори, не намират приложения изключенията, предвидени в регламентите. Изключителната компетентност по чл. 22 от Регламент № 44/ 2001, респективно чл. 24 от Регламент № 1215/ 2012 касае дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот, съдилищата на държавата-членка, в която е разположен имотът, освен в случаите на договор за наем на недвижим имот, сключен за временно ползване с максимален срок от шест последователни месеца; по дела, които имат за предмет действителността на създаването, недействителност или прекратяване на търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически лица, или действителността на решения на техните органи, съдилищата на държавата-членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението. За да се определи това седалище, съдът прилага своите правила на международното частно право; по дела, които имат за предмет действителността на вписванията в публични регистри, съдилищата на държавата-членка, в която се води регистърът; по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, съдилищата на държавата-членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция; както и по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения, съдилищата на държава-членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено. Предмет на първоинстанционното производство не са вещни права върху недвижим имот в Р България, нито е налице някоя от другите хипотези, които да налагат изключение от общата компетентност по местоживеене на ответника. Не е налице и пророгация на компетентност, следователно правилно Районен съд гр. Балчик е достигнал да извода, че не е компетентен да разгледа предявените от него искове.

В жалбата са изложени оплаквания, че българският съд не съобразил наличието на изключителна компетентност съгласно чл. 26 от Регламент № 1215/2012, съгласно която разпоредба, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът, което правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. Очевидно е, че разпоредбата е субсидиарна и се прилага в случаите, в които не действат правила за компетентност съгласно предходните правила на Регламента, каквото правило, това на чл. 4, е приложимо в случая. В тази връзка изложените оплаквания са неоснователни.

Частният жалбоподател излага твърдения, че постановеното от РС гр. Балчик определение е неправилно, тъй щото не е съобразено, че предмет на исковете представлява водене на чужда работа без пълномощие, която хипотеза попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Тези съображения не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Отношенията между етажните собственици и Етажната собственост са регламентирани от националното право, според което те са извъндоговорни, но категорично не са деликтни. Не е налице непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, нито пък е налице водене на чужда работа без пълномощие, тъй като Управителят на Етажната собственост е такъв по силата било на договор, било на друг вид мандат да управлява същата. Изпълнението на неговите задължения не се вписва в хипотезата на гесцията, поради което материалноправните разпоредби на Регламент Рим II не са приложими. При тези съображения изложените изложените в жалбата оплаквания не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Обжалваното определение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна.

В жалбата се съдържа искане за присъждане на разноски. Такива не се следват на страната в настоящото производство не само поради изхода на спора, но и тъй като принципът на отговорността за разноски е процесуалното поведение на другата страна. Процесуално отношение с ответниците не е създадено и не могат сторените от ищеца разноски да им бъдат възлагани.

Предвид изложеното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, рег. № 2953/ 01.08.2018 г., подадена от процесуалния представител на „***“ ООД, с ЕИК ***, в качеството му на управител на Етажната собственост на Жилищно – търговски и рекреативен комплекс „***“ гр. Б., против определение № 423/ 03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 428/ 2018 г. по описа на РС гр. Балчик, с което е било прогласено, че българският съд е некомпетентен да разгледа предявените от дружеството искове и е прекратил производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.