О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№235

 

гр.Добрич, 10.08.2018г.

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

                                                                                                      КАЛИПТЕН  АЛИД                                                                             

Като разгледа докладваното от съдия К.Димитрова в.ч.н.д. № 245 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

            Производството е образувано по въззивна частна жалба от адв.Бранимир Балачев, в качеството си на пълномощник на В.С.С. против Определение № 313/07.06.2018г., постановено по ч.н.д № 618/2018г. по описа на РС –Добрич, с което е потвърдено Постановление от 08.05.2018г. на Районна прокуратура – Добрич за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 64/2017г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 от НК.

            Недоволен от така постановения съдебен акт останал В.С.С., който  го  обжалва  посредством  процесуалния  си  представител.

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок и е допустима.

            Разгледана по същество същата е неоснователна.

Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното : 

 

Досъдебно производство № 64/2017г. по описа ОСлО при ОП - Добрич е образувано  с  Постановление  на  следовател  от  ОСлО  при ОП – Добрич за това, че:

На 29.12.2017г. в сградата на първо РУ на МВР Д., на адрес бул.„Т.****“ № 8, полицейски  орган  при  изпълнение  на  службата  си  е  причинил  на В.С.С., ЕГН - ********** ***, лека телесна  повреда – престъпление  по  чл.131 ал.1 т.2 от НК. Към  материалите  по  д.п. № 64/2017г.  е  присъединена постъпила в РП – Добрич жалба с вх. № 21/02.01.2018г. от пострадалото лице В.С.С., ведно с копие от СМУ № 1326/2017г., издадено от д-р Д. А. Д. /съдебен лекар в МБАЛ – В./.

С Постановление от 08.05.2018г. на прокурор от РП – Добрич наказателното производство  по  д.п. 64/2017г.  по  описа  на  ОСлО  при  ОП - Добрич  е  прекратено на осн. чл.243 ал.1 т. 2 във вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Впоследствие постановлението за прекратяване е потвърдено от РС –Добрич с Определение № 313/07.06.2018г. по ч.н.д № 618/2018г.

По досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка :

На 29.12.2017г. около 21:10ч. поради получен сигнал за настъпило ПТП, по разпореждане на дежурен в ОДЧ на ОД на МВР Д., автопатрул е бил изпратен в района на ул.„Б. О.“, ул.„Х. Б.“, ул.„Б.“ и ул.„О.“ гр.Д.,  за  установяване  на  водач  на  автомобил  „Опел“  с  рег. № ****. След извършен обход, автомобилът бил намерен паркиран по ул.„“ № ** пред вх.„А“. Автомобилът бил собственост на С. К. И., който го управлявал  при  настъпване  на  ПТП-то. Със С. И. били свидетелите И. К. И. – негов брат и В.С.С. – син на съжителя с майка му. По ул.„Б.“ полицейските  служители  установили  и  л. а. „Ш.“ с рег. № ** и неговия водач С. Д. К.. На място пристигнал дежурен по КАТ полицейски служител – Г. Л. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“  при  ОД на МВР Д., който извършил проверка за употреба на алкохол на двамата водачи – С. Д. К. и С. К. И.. При проверката с техническо средство – „Дрегер 7510“ цифровият индикатор на уреда отчел съдържание в кръвта на С. К. И. 0,97 промила. В хода на проверката било установено още, че водачът С.  К.  И. бил неправоспособен, тъй като не притежавал издадено по надлежния ред свидетелство за управление на МПС. Въз основа на установените обстоятелства, двамата  водачи били отведени в сградата на Първо РУ Добрич, където да бъде проверена самоличността им. В стаята за прием на граждани мл. инспектор от КАТ Г. Л.  започнал  да  съставя необходимите документи във връзка с ПТП-то, което е допуснато между автомобилите, управлявани от С. К. И. и С. Д. К., а свидетелите И.К. И. и В.С.С.  решили  да  изчакат  пред  сградата  на  полицейското  управление.

Около 22:20ч. в сградата на Първо РУ на МВР Д. били въведени свидетелите С.И.А., Р. Г. Р. и Г. М. С., за  които  имало  данни, че  не  спрели  на  подаден  сигнал  със  „Стоп палка“ и  направили  опит да избягат, като осуетят по този начин извършването на проверка от органите на реда. Трите лица били въведени в сградата на МВР без белезници и били оставени да чакат в помещение, обособено като вътрешно фоайе. Свидетелят С. А. застанал да чака до западната стена на фоайето, в близост до коридора, а  свидетелите  Р.  Р.  и  Г.  С. – до  северната  стена  /именно  до тях  по-късно  бил  заставен  да  чака  и  пострадалият  В.  С./.

Около 23:10ч. пред сградата на Първо РУ – Д., на стълбищната площадка излезли  младшите  инспектори  И.  Р., М.  И., П.  Ж.  и Е.  П.. В  близост  до пейката пред сградата на Първо РУ на МВР Д., се намирали свидетелите И. К. И. и В.С.С.. Последният се приближил до полицаите и ги попитал кога ще излезе от сградата неговият познат С. К. И.. Служителите му отговорили, че с него работи служителят по КАТ и след като бъдат изготвени необходимите документи ще бъде освободен. Обяснили на С., че не са запознати със случая и не могат да дадат повече информация. Тогава свидетелят С. се обърнал към полицая М. И. и му казал: „Какво като си облякъл тази жълта жилетка? Какво от това, че си полицай? Какво се правиш на интересен?“ Полицейският служител П. Ж. разпоредил на  С.  да  престане  и  да  отиде на мястото, където изчаквал преди това, защото  в противен случай ще бъде задържан. С. не изпълнил разпореждането, а  продължил  да  говори: „Какво  като  сте  полицаи? На  какви  се  правите  като сте  полицаи? Нали  сте полицаи. Трябва да давате информация.“ След като С. не изпълнил полицейското разпореждане да се отдалечи и след като не престанал  да  говори  с  висок  и  подигравателен  тон, полицаите  Ж. и П. в качеството си на длъжностни лица на МВР, му поискали документите и му разпоредили  да  се  качи  по  стълбите  с  тях  в  Районното  управление  за съставяне на АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане. Свидетелят С. предоставил  личната  си  карта  и  тръгнал  с  тях.

Тъй като стаята за прием на граждани била все още заета, на св.В.С. било указано да остане във вътрешното фоайе докато му бъде изготвен АУАН. Мл. инспектор П. Ж. се заел към съставяне на акта и оформяне документите  по  задържането  на В. С.  във  взводната  стая  и  съставил  АУАН  № ****  за това, че на 29.12.2017г. около 23:10ч. в гр.Д., пред сградата на Първо РУ на МВР Д., след като му е разяснено за неговия приятел и му е разпоредено да отстъпи настрани, същият продължава да се държи нагло с думите: „какво  като  си  облякъл жълта жилетка и какво като си полицай“ спрямо мл. инспектор И., с което е нарушил чл.64 ал.4 от ЗМВР. При връчване на акта на нарушителя С. в съответната графа е записано „Съгласен съм със съдържанието на съставения ми акт“. Била издадена заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа  на  основание  чл.63  ал.1  т.2  от  ЗМВР  считано  от  23:10ч.  на   29.12.2017г.

Във фоайето обаче С. продължил да говори : „ На какви се правите? Полицаи ли сте? Смешници…“  „Вие сега задържате ли ме? Нямате право да ме задържате! За какво ме задържате?“ „Искам да изляза. Трябва да ме пуснете!“ Свидетели  на  провокативното  му  поведение  станали  задържаните  преди  това С.И.А., Р.  Г.  Р.  и  .Г. М. С.. Особено  нагло С. се държал спрямо св. М. И. – полицейски служител. В един момент предизвикателното поведение на С. взело своя връх и поради това  св.М.  И.  се обърнал към него и му разпоредил да се върне на указаното място и да престане с държанието си. За да го респектира полицейският служител М. И. хванал С. здраво с дясната си ръка и го издърпал към северната  стена  на фоайето. След тях се отправил и мл. инсп. И. Г.. Според показанията на В.С.С., в този момент полицаите му нанесли удари с юмруци по главата, блъскали го и в стената. В свидетелските си показания С. твърди „ Полицай П. Ж. ми изви ръцете назад, а М. И.в  започна да ме удря с юмруци по главата. От единия удар почувствах силна болка в дясното око и усетих, че ми потече кръв. Ръцете ми бяха извити назад от П. Ж.. Бях наведен напред и И. ме удряше  в главата и лицето с юмруци. В един момент ме хвана за гуглата на якето и започна да ми удря главата в стената. Всичко  продължи  около  минута“.

На 02.01.2018г. в РП Д.  е подадена жалба с вх. № 21/02.01.2018г. от В.С.С. ***, за нанесен му побой от полицейски служители по време на задържането му в Първо РУ Д. на 29.12.2017г., вследствие  на  което му били причинени телесни увреждания. Приложено  е  СМУ № 1326/2017г., издадено  от  д-р Д.  А.  Д., в  което е обективирано: разкъсно контузна рана, травматичен оток и кръвонадясане в областта на лицето, травматичен оток по окосмената част на главата, ожулвания на двете киткови стави. С постановление от 03.01.2018г. жалбата е присъединена към вече  образуваното  д.п.  № 64/2017г.  по  описа  на  ОСлО  при  ОП – Добрич.

В процесуалното качество на свидетели са разпитани С.И.А., Р. Г. Р. и Г. М. С., които са се намирали във фоайето на управлението към момента на инцидента. Никой от тези свидетели не е видял полицейските служители да нанасят удари на В.С.С.. Възприели  са  единствено, че  полицаите  са  бутали  С.  към  северната  стена, за  да  застане  на  мястото  си. В  показанията  си  св.Г.  М.  С.  сочи: „…..…видях, че двамата полицаи го натиснаха към стената. Само това видях, как го бутнаха към стената, тъй с рамото. Не съм видял да го бият. Не го биха. Сигурен съм.“ Същите отричат, да са видели нанасяне на побой на жалбоподателя.

Полицейските служители М. К. И. – мл. инспектор полицай/водач на патрулен автомобил в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР Д. и И. Г. Г. – полицай в Група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ на МВР Д.  също  са разпитани като свидетели. Според техните показания, същите са били принудени от предизвикателното държание на В.С. да употребят физическа  сила, за  да  се  върне  той  на  указаното  му  място  до  северната  стена във вътрешното фоайе. Според показанията на полицаите в този момент В.С.  казал : „Сега ще видите какво ще стане“, „Сега ще си ударя главата“, хванал дървената врата и я отворил, като си ударил главата в ръба на вратата. Полицаите незабавно издърпали С. встрани от вратата и организирали откарването му в Центъра за спешна медицинска  помощ, за  да  бъде  прегледан  и  освидетелстван.

При извършения преглед в ЦСМП при МБАЛ Д., бил съставен фиш за спешна медицинска помощ с рег. № ****/29.12.2017г. Дежурният д-р К.К. установил, че прегледаното лице е във видимо нетрезво състояние, с разкъсно контузна рана в областта на дясната вежда, от която тече кръв, с приблизителни размери 1,5 – 2,00 см. Раната била обработена и зашита с два шева. Според показанията  на  д-р К. „ докато  зашивах  раната, от  него  имаше  отчетлив дъх  на  алкохол. Предвид поведението му – психомоторно възбуден, предположих, че може да е взел и наркотици. Отидох до него и го убодох с химикала леко по крака и го попитах дали усеща допира. Той каза „съвсем слабо“. Бях наясно, че пациентът симулира. Казах му, че трябва да изчакаме действието на диазепама. Категорично заявявам, че пациентът нямаше данни за неврологичен дефицит и нарушение в зрението… Полицаите получиха обаждане и излязоха в коридора на Спешното отделение. В  момента, в който влязох в Шокова зала пациентът изведнъж седна на носилката и започна да се смее на глас. Заяви „Докторе, добре съм, нищо ми няма, аз правих цирк пред полицаите. Преструвах се нарочно. Чувствам се добре.“ Съобщи, че  се  чувства  добре, субективно  без  други  оплаквания  и  беше освободен  в  добро  общо  състояние  в  01:20ч. „

В хода на досъдебното производство е била назначена е изготвена Съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице - д-р Д. Д., вследствие  на  настъпилия  инцидент  на  29.12.2017г., пострадалият В.С. е получил следните травматични увреждания: Оток и кръвонасядане на горния клепач на дясно око. Разкъсно-контузна рана под дясната вежда. Травматичен оток на меки черепни  обвивки  вляво теменно. Ожулване по двете китки. Получените увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето му, неопасно за живота  по  смисъла  на  чл.130  ал.1  от  НК. Д-р Д.  е  посочил  в експертизата, че  разкъсно – контузната  рана  в  областта  на  ъгъла  на  дясната  очница  е резултат от  удар  с  или върху твърд предмет с изразен ръб и най-вероятно е резултат от удар в ръб на дървена врата или елементи на метална решетка. Подобна рана с кръвонасядане само на горния клепач на окото е малко вероятно да е резултат от нанесен  удар  с  юмрук  или  ритник. По  медицински  път  не  може  да  се  определи дали се касае за самонараняване или за блъскане на главата върху веритикално разположени ръбове на дървена врата. Експертът допуска, че са възможни и двата механизма. Констатираните линейни ожулвания в областта на гривнените стави на ръцете, вещото  лице  обяснява получаването им от движение на ръцете при поставяне  на  помощни  средства – белезници.

В хода на разследването  към материалите по досъдебното производство са приобщени видеозаписите от 29.12.2017г., заснети от видеокамери в сградата на полицейското управление. Извършена е Техническа експертиза от криминалист в Научноизследователския  институт по криминалистика към МВР С.. Експертизата е изследвала целия времеви период на престоя на С. в сградата на полицейското  управление  и  е  установила  следната  хронология  на  събитията :

-          В 23:11:33ч. В.С. влиза в сградата, въведен от полицейски служител;

-          Фиксирани са часовете, в които разговаря с униформен служител / 23:25:54ч./, отговарящ  по  общи  признаци  на  М.  И.;

-          В 23:26ч. униформен служител хваща С. с дясната си ръка и го издърпва към решетка, последвани от И. Г. и лице със сходни общи  черти  на  главата  и  лицето  с  тези  на  П.  П.;

-          В 23:30:23ч. С. е изведен от управлението от полицейски служители;

-          В 01:25:12ч. С. се връща в полицейското управление, като в дясната страна  в  областта  на  веждата  се  вижда, че  има  лепенка/превръзка;

-          В 02:07:04ч. В.С. е напуснал стаята и излязъл от полицейския участък.

Видно от изложената в експертизата хронология, не са установени заснети кадри, които да съдържат информация за действия, изразяващи се в нанесен побой над пострадалия от страна на длъжностни лица от състава на ОД на МВР Д..

При така установената фактическа обстановка по делото е безспорно, че на датата 29.12.2017г. св.В.С.С. в действителност се е намирал в сградата  на  Първо  РУ на МВР – Д. във връзка с изясняване на възникнал преди това инцидент на пътен участък  на ул.„Б.“, гр.Д.. На С. е бил съставен АУАН и е бил задържан за срок от 24 часа за неизпълнение на полицейско разпореждане. Няма спор, че на 29.12.2017г. С. е получил телесни увреждания, обективирани във фиш за оказана спешна медицинска помощ. При прегледа е констатирана  разкъсно – контузна  рана, травматичен оток и кръвонасядане в областта  на  лицето.

Въпреки предприетите в хода на досъдебното производство процесуални следствени  действия – разпити  на свидетели и експертизи, не са събрани категорични  доказателства, които  да  водят  до  безспорния  извод, че  уврежданията на С. са получени в следствие на побой, нанесен му от полицейски служители. По делото са установени всички полицейски служители, които са разговаряли със С. по време на престоя му в Първо РУ на МВР Добрич, както и служителите, които са свидетели на действията на С. по време на задържането му и след това. В качеството на свидетели са разпитани и намиращите се към момента в сградата задържани лица, които са незаинтересовани – С.И.А., Р.Г. Р. и Г. М. С. Техните показания не подкрепят версията на С., че в сградата на полицейското управление му е бил нанесен побой. В показанията си разпитаният лекар, оказал спешна помощ на пострадалия, ясно е заявил, че когато полицаите са излезли от помещението на Спешната медицинска  помощ, С.  е  седнал  на  носилката, започнал  е  да  се  смее  на глас  и  е  заявил, че  е  добре, нищо  му  няма  и  е  правил “цирк“  на  полицаите. Докторът сочи също, че С. е имал отчетлив дъх на алкохол. СМЕ дава заключение, че  получените  от  С.  увреждания  е  малко  вероятно  да  са получени  в  резултат  на  нанесен  удар  с  юмрук  или  ритник.

Не на последно място, като релевантно е прието и обстоятелството, че след освобождаване от полицейското управление, във видеоклип на страницата му във Фейсбук В.С. е написал „Наложи се да имитирам два часа някакви гърчове  и така нататък, само  и само да не ме закарат в районното, щото знам, че  ако  бях  отишъл в районното за 24 часа щях да изям много, много, много бой. Тва е.“ – обективирано в справка от извършена проверка с рег. № 357р – 1847 от 19.02.2018г. /л. 64-72 том 2 - д.п./.

Въз основа на изложеното Въззивната инстанция намира, че за да формира своето вътрешно убеждение по смисъла на чл.14 от НК, Районен съд гр.Добрич  всестранно и пълно е анализирал всички доказателства по делото, както по отделно, така  и  в  тяхната  съвкупност, като  правилно  и  обосновано  е  достигнал  до  извода, че не са налице категорични и безспорни доказателства, от които да се съди по несъмнен начин, че по отношение на В.С.С. на 29.12.2017г. в сградата  на  Първо  РУ  на  МВР гр.Д.  е  било  извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.2 от НК от  длъжностни лица от състава на МВР при и по повод изпълнение  на  служебните  им  задължения.

Разследващите  органи, в  пределите  на  своята  компетентност, са  взели всички възможни мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Досъдебното производство се състои от два тома. Проведени са разпити на всички възможни свидетели. Назначени са и са изготвени съдебни експертизи. Въпреки  проведените множество процесуално-следствени действия по делото, така и не са събрани нужните доказателства, от които да се стигне до категоричния извод за извършено  спрямо В.С. престъпление. Обвиненията се основават единствено на предположения, а съгласно нормата на чл.246 ал.1 от НПК прокурорът съставя обвинителен акт, само когато е убеден, че са събрани всички необходими доказателства  за разкриване  на  обективната  истина  и  за  повдигане  на  обвинение пред съда. В случай, че намери, че обвинението не е доказано по категоричен начин, прокурорът прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.

С  оглед  преценка  на  изложената  фактическа  обстановка  констатацията, че няма осъществено деяние по чл.131 ал.1 т.2 от НК, се споделя от настоящия  съдебен  състав, имайки  предвид  изложеното  вече  по-горе. Предвид  факта, че  процесното  деяние  не  е  било  доказано  по  безспорен  и  категоричен  начин, че  не са събрани достатъчни и убедителни доказателства, то изводите на Районна  прокуратура  гр.Добрич, а  в последствие  и  Районен съд гр.Добрич  в  тази  насока  са  законосъобразни.

Тези фактически положения са установени въз основа на преценката  на  всички  доказателства, събрани  по  реда  предвиден  в  НПК  и  при  спазване  разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК. Установени  са  всички  обстоятелства, имащи  значение  за  предмета  на доказване, съобразно чл.102 от НПК. Изложени са подробни  съображения  на  направените  доводи, като  не  се  установява  по делото процесуалните  права  на  участниците в наказателното производство  да  са  нарушени  с  факта  на  прекратяване  на  същото. Ето  защо, Добрички  окръжен  съд  намира, че правомощията по чл.243  ал.1  от  НПК, които  в  рамките  на  приключилото  разследване се  ограничават  до  посочените  оценка  на  конкретизираното  по  време, място  и  начин  на  извършване на  деянието, както  и  до  точната  индивидуализация  на дееца, във връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, са правилно осъществени. По въпроси, свързани с възникване на основания за започване на  разследване по отношение на извършени деяния и съответно повдигане  на  обвинение  за  тях, съдът  не  може  да  измества  прокурора. И  това  е  така, защото  при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се  прекратява наказателното производство, следва да се държи сметка освен за правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките  по  чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и за конституционно установените правомощия на прокурора  да  предприеме  или  да  откаже  наказателно  преследване  срещу  дадено лице. От това следва извода, че в производството по чл.243 от НПК, съдът не е  оправомощен  да  се  произнася  по  въпросите  от  компетентността  на  прокурора, чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на  доказателствата, събрани  в  досъдебната   фаза.

Районният  съд  е  развил  подробно  своите  съображения  със  своя  съдебен акт, с  които  настоящата  съдебна  инстанция  е  изцяло  съгласна, споделят  се, поради  и  което  счита, че  не  следва  да  бъдат  преповтаряни.

Гореизложеното указва на  всестранно  и  обосновано  разследване  по  смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК от страна на прокуратурата, поради което  Определението  на  Районен  съд - Добрич, предмет  на  настоящия  процес,  следва  да  бъде  потвърдено. 

 

В  хода на производството пред районния съд, не са допуснати съществени нарушения  на  процесуалните  правила, които да основават отмяната или изменението  на  обжалвания  съдебен  акт.

 

Предвид  гореизложеното  и  на  осн. чл.338  вр.  с  чл.243  ал.8  от  НПК,         

                         

                            ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

 

 

 

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло  Определение  № 313  от  07.06.2018г.,  постановено  по НЧД  № 618/2018г.  по  описа  на  Районен съд  гр.Добрич, с  което  е  потвърдено Постановление от 08.05.2018г. на Районна прокуратура – Добрич за прекратяване на наказателното производство по ДП № 64/2017г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, водено  за  престъпление  по  чл.131  ал.1  т.2  от  НК.

 

Определението   е   окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.