О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№242

 

гр. Добрич,16.08.2018г.

 

ДОБРИЧКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета  година  в  състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

                                                                                                                     

Разгледа  ч.н.д. № 254 по  описа на  Добричкия  окръжен  съд  за  2018г. и за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното :

            Производството е по чл.244 ал.5 от НПК.

            Производството е образувано по жалба от Х.С.Х., с ЕГН - **********, от гр.Ш., против Постановление от 29.06.2018г.  на зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, с което е спряно наказателното производство по ДП № 61/2018г. по описа на Сектор  “ПИП“  при  ОД  на  МВР  гр.Добрич.

 

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок и е допустима.

            Разгледана по същество същата е неоснователна.

 

Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените  към  делото  материали, както  и  на  изложеното  в  жалбата която  е  бланкетна  и  съвсем  лаконична, установи  следното : 

            Досъдебното производство е образувано въз основа на жалба от Х.С.Х. за това, че на 20.07.2016г. неизвестно лице е изтеглило  от  банкомат  различни  суми  от  дебитната  карта  на  Хр.Х. в размер общо на 1 140лв. Първоначално ДП е образувано под № 121/2016г., включвайки  в своя предмет освен използването на чужд платежен инструмент – дебитна карта, също и злоупотреба с финансови средства от фондове на ЕС – Европейски социален фонд – Оперативна програма за „Развитие на човешки ресурси“. Впоследствие ДП 121/2016г. е разделено на две, от които досъдебно производство  № 61/2018г.  касае  настоящия  случай.

            Видно от материалите по делото, срокът на разследване е бил удължаван многократно. Установени са и са разпитани всички възможни свидетели – Ц. К. А. – служител във фирмата, в която Х.Х. се е водила на работа към процесния момент, Р. Р. Р. – работодател на Х.Х. към процесния момент, С. К. Д.  - банков служител, С. Д. Д. – колежка на Х.  Х., Д. Н. Н. – колега на Хр. Х., И.Н. Г. – колега на Хр. Х., също и свидетелите – Г. Т. Ж., В. Ив. С.а, М. А. Г., С. С. Х., Д. Й. Д.. В хода на разследването са извършени очни ставки между св.С. К. Д. и пострадалата Х.Х., както и между св. Ц. К.  А.  и  Хр. Х.. Приложени  са копия от банкови документи – извлечения от транзакции, извършени с дебитната карта на пострадалата. Назначени са и са извършени съдебни експертизи – графическа, почеркова и счетоводна. От банката са изискани видео записите от процесната дата, но същите  не  са  предоставени  поради  техническа  невъзможност.

Въпреки предприетите в хода на досъдебното производство процесуални следствени действия извършителят на процесното деяние не е разкрит. Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.1 т.2 от НПК, при това положение прокурорът следва да постанови спиране на наказателното производство. В тази насока съдът изцяло споделя становището на прокурора, че към този процесуален  момент са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, с цел установяване автора на престъплението и същевременно възможностите за предприемане на други такива, са изчерпани.

Настоящият съдебен състав на ДОС счита този извод на прокурора за правилен и обоснован, тъй като независимо от проведеното с необходимата пълнота, всестранност  и обективност разследване по делото, при което са били изяснени и проверени възможните версии относно евентуалния извършител на престъплението, то събраните до настоящия процесуален момент доказателства, действително не позволяват да се направи извод за авторството  на  престъплението.

В конкретния случай, от една страна липсват доказателства, относими към съпричастност на определено лице към извършеното деяние и съответно предпоставящи предявяване на обвинение за извършено престъпление по чл.249 ал.1 от НК. Неоснователно е и становището на жалбоподателя, че в хода  на  разследването  не  са  изследвани  всеобхватно  всички  релевантни по  делото  въпроси и в частност тези факти и обстоятелства, посочени от него в депозираната пред настоящия съд жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че така изложените твърдения, предполагат провеждането на оперативни мероприятия, получените данни от които при преценка за относимост към предмета на разследване да бъдат приобщени с извършването на съответните процесуално-следствени действия - дейност, която по никакъв начин не се препятства от спирането на разследването по настоящото дело. Това  е  така, тъй като спирането на наказателното производство от прокурора е правно-регламентирана дейност, с която само временно се преустановява извършването на процесуално-следствени действия. Целта е от една страна процесуална  икономия, а от друга - да бъдат насочени усилията на съответните  органи  за  отстраняване  на  възникналите  пречки, докато делото е спряно, като при отпадане на основанията за спиране, наказателното производство се възобновява по съответния законов ред и процедурата продължава  до  пълното  изясняване  обстоятелствата  по  делото.

Следва да се отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от НПК, в  случаите на спиране на наказателно производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, какъвто е и настоящия случай, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаване на издирването. Едва след разкриване на извършителя на престъплението  от органите на полицията, това обстоятелство ще е основание задължаващо  прокурора  да  възобнови  спряното  наказателно  производство. Не на последно място е и обстоятелството, че на този етап от наказателното производство е извън компетентността на съда да извършва контрол върху квалификацията и състава на престъплението, за което е образувано досъдебното  производство.

При гореизложените съображения, не може да се направи обоснован правен извод за съпричастност на определено лице към извършеното престъпно деяние. Предвид на това съдът намира, че правилно и при наличието на законовите основания за това, визирани в  чл.244 ал.1 т.2 от НПК, прокурорът е постановил своя акт, като е спрял наказателното производство, поради  което  този  акт  следва  да  бъде  потвърден  изцяло.

 

Предвид  гореизложеното  и  на  осн.  чл.244  ал.5  от  НПК: 

 

                  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Постановление от 29.06.2018г. на зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич за спиране на ДП № 61/2018г. по описа  на  Сектор  “ПИП“  при  ОД  на  МВР  гр.Добрич.

 

Определението  е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: