О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№241

град Добрич, 16.08.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети август , две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖЕВА

ЧЛЕНОВЕ : АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ТЕМЕНУГА СТОЕВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

в.ч.н.дело № 263, по описа за 2018 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Протоколно определение от 11.07.2018г., постановено по НЧХД №716/2017г., Районен съд – Добрич е прекратил наказателното производство по същото дело, като е прекратил производството и в гражданската му част, с която съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от М.Г.М. срещу подсъдимия Т.А.Т. граждански иск в размер на 3000лв., с който се претендира репариране на неимуществени вреди.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба от М.Г.М. чрез адв. Х.Х. от ДАК, с която се настоява същото да бъде отменено изцяло. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

Въззивният състав, след като се запозна с приложеното към делото, намери за установено следното :

Частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на глава XXI НПК, от правно легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което жалбата се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е било образувано въз основа на тъжба от М.Г.М., ЕГН ********** *** срещу Т.А.Т., ЕГН ********** също от гр. Добрич за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и чл.144 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство Районният съд констатира, че е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение наказателното преследване на подсъдимия, поради което на основание чл. 289, ал. 1 във вр. чл. 24, ал.1, т. 3 във вр. ал. 2 от НПК е постановил прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 716/2017г. по описа на ДРС.

Видно от материалите по делото деянията, за които подсъдимия Т. е предаден на съд, са извършени на дата 10.01.2011г. Обвинението, което е повдигнато на подсъдимия с частната тъжба е за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 144 от НК, които предвиждат наказание лишаване от свобода съответно до две години или пробация и лишаване от свобода до три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от прекъсването и спирането на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден по чл. 80 от НК. При това положение на основание чл. 80, ал. 1,т. 4 от НК давността за наказателното преследване по отношение на двете деяния е петгодишна. Увеличена с ½ съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК абсолютната погасителна давност възлиза на седем години и шест месеца. Към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт този погасителен давностен срок е изтекъл. Следователно районният съд правилно и законосъобразно е приел, че относно извършените от подсъдимия деяния е изтекла абсолютната погасителна давност, предвидена от чл. 81, ал. 3 от НК, което налага прекратяване на наказателното преследване.

След извършената от Въззивната инстанция проверка на обжалвания съдебен акт обаче се установява, че не е спазен надлежния процесуален ред, по който подсъдимият следва да се позове на изтеклата абсолютна погасителна давност. Волеизявлението за това изхожда от процесуалният му представител – адв. М.Я.от ДАК, докато самият подсъдим не се явява и не присъства на проведеното пред районния съд съдебно заседание, за да заяви своята воля. Съдебната практика изисква волеизявлението да изхожда лично от подсъдимия, поради което липсата на лично отправено от подсъдимия волеизявление относно изтеклата абсолютна погасителна давност на извършеното от него деяние съставлява нарушение на процесуалните правила и влече след себе си незаконосъобразност на постановения при това нарушение съдебен акт.

Що се касае за приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск : С прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 716/2017г. ДРС прекратява и производството в гражданската му част, с която съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от М.Г.М. срещу подсъдимия Т.А.Т. граждански иск в размер на 3000лв., с който се претендира репариране на неимуществени вреди.е постановил прекратяване на производството и в гражданската му част.

Въззивната инстанция намира това за неправилно поради следните съображения : ТР № 1 от 04.02.2013г. на ВКС, ОС на НК, постановено по ТД № 2 по описа за 2013г. на ВКС дава ясен отговор на въпроса дължи ли съдът произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалите, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство, поради настъпване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК – смърт на дееца, изтичане на предвидената в закона давност или последвала амнистия.

Обвързаността на гражданския иск с наказателния процес не е абсолютна и задължителна, доколкото неговото предявяване срещу лицето,

спрямо което е повдигнато обвинение, е само процесуална възможност в съдебната фаза на производството и не е конститутивен елемент за съществуването му. Тази особеност на гражданския иск обосновава неговия акцесорен характер спрямо наказателния процес. Това предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което изходът на процеса поначало споделя съдбата му. Когато подсъдимият бъде оправдан, предявената гражданско-правна претенция следва да бъде отхвърлена. Гражданска отговорност в наказателния процес обаче може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца. Такива са случаите, при които не е изключен гражданският деликт: престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние; при последвал закон за амнистия; съответно при погасена наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената в НК давност; както и при освобождаване от наказателна отговорност. Изложените съображения предопределят правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само при осъдителни,но и при оправдателни присъди, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно нормативните изисквания и данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско-правната претенция. Както при уважаване, така и при отхвърляне на гражданския иск, съдът трябва мотивирано да посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните изводи.

Въз основа на изложеното Въззивната инстанция намира, че Районният съд неправилно е прекратил производството и в гражданската му част, вместо да се произнесе по предявения граждански иск като мотивира обстойно своето решение.

След извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт Въззивната инстанция констатира, че при постановяване на същия Районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ограничаване процесуалните права на страните, които нарушения са неотстраними във фазата на въззивното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 11.07.2018г., постановено по НЧХД №716/2017г.по описа на Районен съд - Добрич.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Добрич за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

1.

2.