О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№540

гр. Добрич, 20.09.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесети септември година 2018

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

Г. ЖЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело номер 404 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г.П.П. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №1999/10.09.2018г. по гр.д.№3525/2018г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка да бъде допуснато обезпечение на предявения от нея срещу „***“АД иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на вземането на ответника от „***“АД – к.к.“***“ по договор за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода до размера от 4 790 лева.

Частната жалба е редовна, допустима и, при липсата на данни за съобщаване на обжалваното определение, следва да се приеме за подадена в срок.

Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Г.П.П. срещу „***“АД иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищцата от ответника, за което по ч.гр.д.№2841/2018г. на ДРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, а именно – сумата 4 790 лева, съставляваща дължимото от ответника на ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№267/2017г. на ДОС.

С исковата молба е заявено и искане по чл.389 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявената претенция чрез налагане на „запор“ на вземането на ответника „***“АД от „***“АД по договор за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства /договор за абонаментно обслужване №Дог-43/19.06.2017г., пълномощно за процесуално представителство по т.д.№267/2017г. на ДОС, протоколи и съдебни актове по т.д.№267/2017г./, от които може да се направи извод, че ищцата има обезпечителна нужда, защото съществува опасност да се затрудни да реализира правата си по едно вероятно изгодно за нея решение по иска й срещу „***“АД.

Въпреки последното първоинстанционният съд е преценил молбата по чл.389 от ГПК за неоснователна и крайният му извод е правилен.

Посочената от ищцата обезпечителна мярка е по чл.397 ал.1 т.2 пр.второ от ГПК – „запор“ на вземането, което ответникът „***“АД има от трето лице, а именно „***“АД по договор за доставка, пречистване и отвеждане на питейна вода. Така посочено, вземането на ответника от третото лице, което се иска да бъде запорирано за обезпечение на спорното вземане на ищцата от ответника, е абсолютно неконкретизирано.

Фактът, че ответникът „***“АД единствен доставя отвежда и пречиства питейна вода в Добричка област, в която третото лице „***“АД притежава поземлен имот /представената с частната жалба справка от службата по вписванията/, не води до друг извод.

Като се има предвид действието по чл.401 от ГПК на обезпечителната мярка, както за ответника „***“АД, така и за третото лице „***“АД трябва да е пределно ясно, вземането на първия, респ.задължението на втория по кой точно договор между тях за водоснабдителна услуга е обект на запор в полза на ищцата. Недопустимо би било да се наложи запор върху /общо казано/ вземане на ответника от третото лице по договор за водоснабдителна услуга, най-малкото защото между тях може да съществуват повече от един договори за доставка, пречистване и отвеждане на питейна вода от ответника в повече един водоснабдени имоти на третото лице. За яснота - както не се налага запор на вземане на ответника от банка /общо казано/, а на вземане на ответника от банка по конкретна банкова сметка /***, депозит/, така и при искане за запор на друго вземане на ответника – то следва да бъде индивидуализирано мексимално ясно, конкретно и недвусмислено. В случая това не е сторено от ищцата, с оглед на което посочената от нея обезпечителна мярка се явява неподходяща.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователна молбата за обезпечаване на предявения иск. Частната жалба срещу постановеното от него определение за отхвърляне на молбата е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1999/10.09.2018г. по гр.д.№3525/2018г. на Добричкия районен съд

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.