Решение по Гражданско дело 1/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

гр. Добрич, 17.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седемнадесети септември година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА С.

Секретар П.М.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 1 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от „***“ЕООД – с.К., общ.Добричка и „***“ЕООД – гр.Пловдив срещу решение №463/18.05.2017г. по гр.д.№3615/2015г. на Добричкия районен съд, с което

по предявените от Р.С.П. и Г.А.П. срещу П.П.А. искове

е признато за установено, че упълномощителна сделка с нотариално удостоверяване на подписа №***/11.03.2015г. и нотариално удостоверено съдържание №***на нотариус с рег.№*** и район на действие ВРС е нищожна поради липса на съгласие и

е признато за установено, че договор продажба, сключен на 22.04.2015г. с нот.акт ***и договор за продажба, сключен на 22.04.2015г. с нотариален акт ***г. – двата на нотариус с рег. №***и район на действие ДРС, с които Р.С.П. и Г.А.П., представлявани от Б.Д.Н. продали на П.П.А., недвижими имоти /подробно описани/ са относително недействителени поради сключването им за продавачите от пълномощник без представителна власт, както и

са уважени предявените от Р.С.П. и Г.А.П. искове по чл.108 от ЗС срещу първия въззивник за нива с площ от 38.998дка, имот №***е в землището на с.***, общ.Добричка, а срещу втория въззивник за нива с площ 21.000дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка и нива с площ 40.001дка, имот № *** в землището на с.***, общ.Добричка.

И в двете жалби са изложени идентични оплаквания за необоснованост и неправилност на фактическите изводи на първоинстанционния съд, довели до противоречие на решението в обжалваните части с материалния закон. Възразява се срещу заключението на изслушаната по делото графологична експертиза с подробни доводи за неговата необоснованост поради липса на специални знания и компетентности на лицето, което я е изготвило. Поддържа се, че от посоченото заключение не може да се съди за неистинност на подписите на ищците върху пълномощното, въз основа на което те чрез пълномощник продали процесните имоти. Съответно се възразява срещу изводите на първоинстанционния съд за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, срещу приетото в обжалваното решение за недействителност на извършената от ненадлежно представляваните ищци продажба на имотите им и свързаните с това последици касателно вещния ефект на разпореждането и на придобиването от страна на въззивниците на правото на собственост.

Иска се решението да бъде отменено и исковите претенции да се отхвърлят.

Въззивниците са подали и частни жалби срещу определение №2019/01.11.2017г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбите на жалбоподателите за изменение на решението в частта за разноските.

Изложени са доводи за неправилно възлагане в тежест на въззивниците да заплатят на насрещната страна суми за адвокатско възнаграждение и се иска решението в тази част да бъде изменено след съответна отмяна на неправилното определение, отхвърлящо молбите на жалбоподателите за това.

От извършената от въззивния съд проверка въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.С.П. и Г.А.П.,***, срещу П.П.А. ***, „***“ЕООД – гр.Пловдив и „***“ЕООД – гр.Добрич.

Ищците са посочили, че по наследство притежавали правото на собственост върху: - нива от 40.001дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка, - нива от 21дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка и - нива от 38.998дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка.

На 22.04.2015г. с нотариален акт ***. на нотариус с рег.№***с район на действие ДРС бил сключен договор за покупко-продажба между ищците, като продавачи, и ответницата П.П.А., като купувач, за два от имотите - нива от 21дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка и нива от 40.001дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка. На същата дата с нотариален акт ***. на нотариус с рег.№***с район на действие ДРС бил сключен договор за покупко-продажба между ищците, като продавачи, и ответницата П.П.А., като купувач, за имота - нива от 38.998дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка.

При сключване и на двата договора ищците - продавачи били представлявани от лицето Б.Д.Н. въз основа на пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите рег.№*** и с нотариално удостоверено съдържание рег***на нотариус с рег.№*** и район на действие ВРС.

Ищците не били упълномощавали Б.Д.Н. да продаде имотите им. Представеното при сключване на договорите пълномощно не било подписано от тях, било неистинско, неавтентично.

После с договор от 14.05.2015г., сключен с нотариален акт ***на нотариус с рег.№***и район на действие ДРС, П.П.А. продала на Д.Г.Д. имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка, а Д.Г.Д. продала имота на ответника „***“ЕООД – нотариален акт ******д.№*** на нотариус с рег.№*** и район на действие ДРС.

С договор от 28.05.2015г., сключен с нотариален акт ***П.П.А. продала на ответника „***“ООД другите два имота - №*** в землището на с.***, общ.Добричка и №*** в землището на с.***, общ.Добричка.

С оглед изложените обстоятелства ищците искат по предявените от тях срещу П.П.А. искове да бъде признато за установено

- че упълномощителните сделки с нотариално удостоверяване на подписите рег.№*** и нотариално удостоверено съдържание рег***на нотариус с рег.№*** и район на действие ВРС са нищожни поради липса на съгласие и,

- че договорите за покупко-продажба, сключени с нотариален акт ***. и с нотариален акт ***. на нотариус с рег.№***с район на действие ДРС, са недействителни по отношение на ищците, защото за тях, като продавачи, са сключени от пълномощник без представителна власт и не са потвърдени.

Следствие последното, договорите не породили ефект. Имотите останали в патримониума на ищците, а купувачката П.П.А. не придобила правото на собственост върху тях, съответно и купувачите по после сключените договори не го придобили.

С оглед на това срещу втория и третия ответник са предявени искове за установяване на принадлежащото на ищците право на собственост и за осъждане на ответниците да им предадат владението, а именно: срещу ответника „***“ЕООД – за нива от 38.998дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка, и срещу ответника „***“ООД - за нива от 21дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка и за нива от 40.001дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка.

Ответниците „***“ЕООД и „***“ООД са оспорили исковете по съображения, че пълномощното на Б.Д.Н. за продажба на имотите им е дадено от ищците и обратно твърдяното от тях не било доказано.

Ответницата П.П.А. не е изразила становище по предявените срещу нея искове.

С исключение на въпроса относно автентичността на пълномощното, останалите твърдяни от ищците и приети за установени от първоинстанционния съд факти не са спорни.

По наследство ищците са придобили правото на собственост върху три недвижими имота - нива от 40.001дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка, - нива от 21дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка и - нива от 38.998дка, имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка /л.17 – л.19, л.39 – л.47/.

С договор от 22.04.2015г. по нотариален акт ***. на нотариус с рег.№***с район на действие ДРС ищците продали на ответницата П.П.А. имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка и имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка. С договор от същата дата по нотариален акт ***. на нотариус с рег.№***с район на действие ДРС ищците продали на ответницата П.П.А. имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка. При сключване на договорите ищците били представлявани от лицето Б.Д.Н., легитимирал се като техен пълномощник с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите рег.№*** и с нотариално удостоверено съдържание рег***на нотариус с рег.№*** и район на действие ВРС. С договор от 14.05.2015г. по нотариален акт ***на нотариус с рег.№***и район на действие ДРС П.П.А. продала имот №*** в землището на с.***, общ.Добричка на Д.Г.Д., която на следващо място го продала на ответника „***“ЕООД – нотариален акт ******д.№*** на нотариус с рег.№*** и район на действие ДРС. С договор от 28.05.2015г. по нотариален акт ***П.П.А. продала на ответника „***“ООД другите два имота №*** в землището на с.***, общ.Добричка и №*** в землището на с.***, общ.Добричка.

Спорът е относно пълномощното, с което Б.Д.Н. се е легитимирал като представител на ищците при сключване на договорите, с които имотите им били продадени на ответницата П.П.А. – пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите рег.№*** и с нотариално удостоверено съдържание рег***на нотариус с рег.№*** и район на действие ВРС.

Първоинстанционният съд е приел, че пълномощното е неистинско, не е подписано от ищците и не те са написали трите си имена в документа.

Изводът е основан на изслушаната и приета в първоинстанционното производство експертиза, срещу която въззивните жалбоподатели с основание възразяват. Експертизата е извършена от лице, което не е включено в списък по чл.396 ал.1 от ЗСВ като специалист по почерковите и графични изследвания за авторството на текст и подпис, за което няма данни да разполага с компетентност в тази област и някои от методите, посочени от него, че са използвани за конкретното изследване, са приложими в други области, но не и за установяване авторството на текст и подпис. По тези съображения заключението на назначеното в първоинстанционното производство вещо лице не може да служи за сигурни изводи по спорния въпрос за автентичността на пълномощното.

Във въззивното производство е назначено друго вещо лице, което да извърши почерково и графично изследване на имената и подписите в пълномощното и да отговори дали те са изписани и поставени от ищците. Това вещо лице е включено в списъка по чл.396 ал.1 от ЗСВ и е безспорно, че разполага с необходимите знания за извършване на експертизата. Вещото лице е изследвало оригинала на пълномощното в съпоставка с изписаните пред него от всяка от ищците трите им имена и поставени пред него техни подписи.

Заключението му е категорично и еднозначно, че подписите на документа не са положени от ищците, както и имената на ищцата Р.С.П. не са изписани от нея. Заключението е задълбочено, обосновано и убедително и следва да се възприеме.

Вещото лице не е дало отговор единствено на въпроса дали имената на ищцата Г.А.П. в пълномощното са изписани от нея. Експертът е посочил, че текстът с имената на тази ищца в пълномощното е изпълнен ръкописно и е несъпоставим с изпълнения в стилизиран /технически, архитектурен/ шрифт текст на имената й, който тя е написала пред него.

Документът - пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите рег.№*** и с нотариално удостоверено съдържание рег***на нотариус с рег.№*** и район на действие ВРС, обективира две упълномощителни сделки. Щом като ищцата Р.С.П. не е изписала имената си и не е подписала пълномощното, то тя не е изразявала воля да упълномощи лицето Б.Д.Н. да продаде идеалната й част от описаните имоти. Идентичен е изводът и касателно втората ищца Г.А.П. – достатъчно е това, че тя не е положила подпис под пълномощното, което означава, че тя не е извършила волеизявление за упълномощаване.

Следователно и двете упълномощителни сделки поради липса на съгласие и на осн.чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД са нищожни, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Нищожните упълномощавания не са породили представителна власт за Б.Д.Н. и сключените от него, като пълномощник на ищците, два договора за продажба на имотите им в полза на ответницата П.А. не са потвърдени от мнимо представляваните. Поради това и в съответствие с чл.42 ал.2 от ЗЗД договорите са недействителни по отношение на ищците.

Недействителните договори не са породили действие. Въз основа на тях ответницата П.А. не е придобила правото на собственост върху имотите и, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава, правото на собственост върху съответните имоти не е придобито от ответниците „***“ЕООД и „***“ЕООД. Същото принадлежи на ищците и претенциите им по чл.108 от ЗС срещу ответните дружества за установяване на правата им и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху имотите са основателни.

От изложеното следва, че обжалваното първоинстанционно решение в частта по предявените искове е правилно и следва да бъде потвърдено.

В съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат право да получат от ответниците разходите, които са сторили за водене на делото.

Първоинстанционният съд е приел, че общо разходите на ищците за водене на делото пред него възлизат на 5 310 лева, от които 4 860 лева съставляват възнаграждението за адвоката им. От общата сума 5 310 лева 3/5 части са възложени в тежест на ответницата П.П.А., а всеки от другите двама ответници „***“ЕООД и „***“ЕООД е осъден за по 1/5 част, а именно за по 1 062 лева.

Т.е. в сумата 1 062 лева – разноски на ищците за първата инстанция, възложена на всеки от ответниците по отделно, е включена по 1/5 част от адвокатското възнаграждение, прието за платено от първоинсатницонния съд, а именно това са по 972 лева в тежест на всеки ответник по отделно.

Ответниците „***“ЕООД и „***“ЕООД са възразили и са поискали изменение на решението в тази част по съображения, че ищците не са представили доказателства за плащане на възнаграждение на адвоката им.

С постановеното по този повод определение №2019/01.11.2017г. първоинстанционният съд е отказал да измени решението в частта за разноските и частните жалби на двамата ответници срещу това определение са основателни.

Противно на приетото от районния съд, в първоинстанционното дело няма доказателства за плащане от страна на ищците на възнаграждение на адвоката им. Представени са пълномощно, договор за правна помощ, две фактури, но не и платежни документи. Верно е, че в списъка на ищците по чл.80 от ГПК е посочено, че се представят и платежни нареждания, заверени от банка, но фактически до приключване на устните състезания в първата инстанция такива ищците не са представили. За първи път платежни документи за възнаграждението на адвоката им са представени с отговора на въззивните жалби и е видно, че плащане е извършено, и то преди приключване на първоинстанционното производство.

Независимо от последното, тъй като доказателствата за плащане на възнаграждението не са представени до приключване на устните състезания пред него, първоинстанционният съд не е следвало да присъжда тази сума на ищците. Съответно налице са били основания за изменение на решението в частта за разноските, като възложените в тежест на ответниците „***“ЕООД и „***“ЕООД такива се намалят с по 972 лева, а именно от 1 062 лева на 90 лева.

Така определението, с което е отхвърлено искането на въззивниците за изменение на решението в частта за разноските, като неправилно следва да се отмени и да се постанови исканото изменение, съответно на гореизложеното.

С въззивното решение в тежест на всеки от жалбоподателите следва да се възложи сума от по 1 050 лева – платено от ищците на адвоката им възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №463/18.05.2017г. по гр.д.№3615/2015г. на Добричкия районен съд в частта по предявените искове.

ОТМЕНЯ определение №2019/01.11.2017г. по гр.д.№3615/2015г. на Добричкия районен съд, като

ИЗМЕНЯ решение №463/18.05.2017г. по гр.д.№3615/2015г. на Добричкия районен съд в частта за разноските, които „***“ЕООД е осъден да заплати на Р.С.П. и Г.А.П., като намалява същите от 1 062 лева на 90 лева.

ОСЪЖДА „***“ЕООД от гр.Пловдив, район ***, бул. „***” №5, да заплати на Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П. с ЕГН **********,***, сумата 1 050 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „***“ЕООД от с.К., общ.Добричка, ул.„***”№13, да заплати на Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П. с ЕГН **********,***, сумата 1 050 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.