РЕШЕНИЕ
№199
гр.Д.,17.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на седемнадесети
септември през 2018г.в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №84
по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба вх.№1355/26.02.2018г. от Община град
Д., гр.Д., ул.”Б.”№**, представлявана от кмета Й.Й., с която срещу ***,
представлява от кмета Н.А., са предявени искове за установяване на
вземане-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №472/05.12.2017г.,
поправена с разпореждане №1452/29.12.2017г. по ч.гр.д.№772/2017г.на БРС, в размер на сумата от 88 636.06лева незаплатена стойност по фактура №***. за
извършени услуги по обезвреждане на битови и неопасни отпадъци и строителни
отпадъци съгласно чл.2, ал.3 и 4 от Споразумение ДР-**/02.04.2015г., сключено
на 02.04.2015г. между ***и ***и договор ДР-***/24.09.2014г., сключен между ***и
консорциум „***”; в размер на сумата от 32 953.55лева,
представляваща общ размер на незаплатени разходи за обезпечението по чл.60 от
ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба №7/19.12.2013г. на МОСВ за периода
м.април 2017г.-м.август 2017г.; в размер на сумата 479 324лева ., представляваща общ размер на незаплатени
отчисления за обезвреждане на отпадъците за всеки депониран отпадък по чл.64 от
ЗУО във връзка с чл.21 ал.3 от Наредба №7/19.12.2013г. на МОСВ за периода
м.април 2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва върху главниците, от
датата на подаване на заявлението-30.11.2017г.
Обосноваващите претенцията на ищеца твърдения са за
право на собственост върху регионално депо за отпадъци в с.С., сключване
на договор ДР-**/24.09.2014г., с който
Община град Д. възложила на консорциум „***”, срещу възнаграждение,
изпълнението на дейностите по експлоатация на регионалното депо за
отпадъци/включващо съоръжения, инсталации, площадки за третиране, рециклиране и
обезвреждане на неопасни отпадъци/. Поето било от изпълнителя задължение да
приема отпадъците от организираната
система за сметосъбиране и сметоизвозване от териториите на общините град Д., Д.ка,
Т., К., Б., Ш., Г.Т., К. и Н.К., както и от ПСО Т. и ПСО Б..
На 02.04.2015г.
било подписано Споразумение ДР-**/02.04.2015г., между ***и ***като ползвател на
депото, по силата на което Община Б. се задължавала за заплаща разходите по
обезвреждане на предадените в депото отпадъци по цени съгласно договор ДР-**/24.09.2014гмеждуОбщина
град Д. и консорциум „***”, а именно 40.70лева/тон без ДДС за обезвреждане на
входящи неопасни отпадъци и 4.00лева/тон без ДДС за обезвреждане на входящи
строителни отпадъци , като Община град Д. се задължила да предоставя на Община Б.
извлечение от компютърната програма към електронната везна на депото с
посочените количества за предходния календарен месец на приетите за
обезвреждане отпадъци и депонираните отпадъци от Община Б.. Уговорено било и
подписването от оправомощени представители на двете общини на двустранни
протоколи, в които се отразявали количествата приети и депонирани отпадъци от
Община Б. през съответния предходен месец. Въз основа на тези протоколи община
град Д. издавала фактури с точно фиксираните разходи за приетите отпадъци без
ДДС.
Излага се и, че за м.август 2017г.от територията на
Община Б. и ПСО Б. били приети 3362.060 тона битови отпадъци, за което бил
подписан двустранен протокол и издадена фактура №***/13.09.2017г. на обща
стойност 136 835.84лева. Фактурата била получена от представител на община
Б. на 26.09.2017г. и имала действието на покана за плащане. За м.септември
2017г.били приети 2177.680тона битови отпадъци и 1.120тона строителни отпадъци,
за което и въз основа на двустранно
подписания протокол била издадена фактура №***. на обща стойност
88 636.06лева. Фактурата, с действие на покана за плащане, била получена
от ответната община на 23.10.2017г.
Количествата депонирани отпадъци от Община Б. като
ползвател на депото били основание за плащане и на отчисленията по чл.60 и
чл.64 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/.
Обезпечението по чл.60 от ЗУО било под формата на
месечни отчисления в банковата сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято
територия се намира депото. Месечните отчисления се определяли в левове за един
тон отпадъци съгласно Наредба №7 от 19.**.2013г. за реда и начина за
изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при
депониране на отпадъци, от собственика на депото въз основа на инвестиционен
проект по формулите по приложение 1 на Наредба №7/19.**.2013г. Определеният
размер на обезпечението от Община град Д. бил 2.75лева. Сочи се, че на база на подписаните двустранни протоколи и
според количеството депонирани отпадъци за всеки месец, за периода
м.април-м.август 2017г., ответната община дължи общо 32 953.55лева разходи за отчисления по чл.60 от ЗУО, от които
за м.април 4 148.26лева за депонирани 1504.82тона, за м.май 5185.13лева за
депонирани 1885.50тона отпадъци, за м.юни 6 293.60лева за 2288.58тона
отпадъци, за м.юли 8090.89лева за
депонирани 2942.14тона отпадъци, за м.август.9245.67лева
за 3362.06тона .
Отчисленията по чл.64 от ЗУО също се определяли в
левове за един тон отпадъци и съгласно чл.20, ал.1, б.”д” от Наредба №7/19.**.2013г., за един тон отпадък
за 2017г. се дължали отчисления в размер на 40лв./т., платими до 10-то число на месеца за предходния месец. На
база на подписаните двустранни протоколи и според количеството депонирани
отпадъци за всеки месец, за периода м.април-м.август 2017г., ответната община
дължи общо 479 324.00лева
отчисления за обезвреждане на отпадъци по чл.64 от ЗУО, от които за
м.април 60192.80лева за депонирани
1504.82тона, за м.май 75 420лева за депонирани 1885.50тона отпадъци, за
м.юни 915420лева за 2288.58тона отпадъци,
за м.юли 117 685.60лева за депонирани 2942.14тона отпадъци, за м.август 134 482.40лева за
3362.06тона депонирани отпадъци .
Подробно се излагат обстоятелства във връзка с водени
разговори по повод очертаните по-горе отношения, изпращане на писмени покани за
плащане. Излага се и, че поради липса на изпълнение на описаните по-горе по
основание и размер задължения, на 30.11.2017г. Община град Д. е инициирала
заповедно производство по чл.417 от ГПК, приключило с издаването на заповед за
незабавно изпълнение №472 от 05.12.2017г. по ч.гр.д.№772/2017г.на БРС и
изпълнителен лист от 06.12.2017г., очевидна фактическа грешка в която била отстранена
с разпореждане №1452/29.12.2017г. по същото дело.
Ищецът сочи и, че в деня на издаване на изпълнителния
лист 06.12.2017г. било извършено плащане от ответната община на сумата от
136 835.84лева за погасяване задължението му по фактура №***/13.09.2017г.
Образувано било изпълнително производство за събиране на остатъка от общо
600 913.61лева- изп.д.№2017г.8100400706 по описа на ЧСИ Н.Н.. На
10.01.2018г. било сключено между страните споразумение относно съществуването
на вземането по изпълнителния лист и начина и сроковете за погасяването му. На
31.01.2018г. било извършено плащане от страна на ответната община на сумата от
156 289лева, от която сума на ищеца били преведени 151 663.62лева.
Действията по подписване на споразумението и последвалото плащане били
признание на задължението от страна на ответната община.
Правния си интерес да води настоящия иск Община град Д.
обосновава с подаденото от Община Б. възражение
с вх.№4617/29.**.2017г., изпратено по пощата на 22.12.2017г., срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение. Излага подробни доводи, обосноваващи правен
интерес от установяване съществуването на част от вземането/предвид извършеното
плащане преди образуване на изпълнителното производство/, като счита, че има
интерес от установяване и на тази част от вземането, за която е извършено
плащане в хода на изпълнителното производство, в която връзка се позовава на
съдебна практика и ТР №4/2014г.на ОСГТК на ВКС.
При тези обстоятелства е заявено искане за
установяване на вземане-предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №472/05.12.2017г., поправена с разпореждане №1452/29.12.2017г. по
ч.гр.д.№772/2017г.на БРС, в частта на
сумата от 88 636.06лева
незаплатена стойност по фактура №***. за извършени услуги по обезвреждане на
битови и неопасни отпадъци и строителни отпадъци ; 32 953.55лева, представляваща общ размер на незаплатени
разходи за обезпечението по чл.60 от ЗУО за периода м.април 2017г.-м.август
2017г.; 479 324лева .,
представляваща общ размер на незаплатени отчисленията за обезвреждане на
отпадъците за всеки депониран отпадък по чл.64 от ЗУО за периода м.април
2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва върху главниците, от датата
на подаване на заявлението-30.11.2017г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител признава иска, като излага и да е изпълнил
задължението си чрез плащане на целия дълг съгласно постигнато между страните
споразумение №ДР-* от 10.01.2018г. По данни от представеното пълномощно/л.85/, изявленията във
връзка с признанието са направени от пълномощник, който има изрично пълномощно
да признава исканията на другата страна, съгласно чл. 34, ал.3 ГПК. При липса на заявено обаче от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на решение при признание на
предявения/а не на ответника, сторил такова/, не са налице предпоставките по
чл.237 от ГПК. Признанието на иска като изявление за основателността му не
рефлектира и върху допустимостта на иска, чиято правната квалификация като
такъв по чл.422 от ГПК изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум, която допустимост е
предпоставена от наличието на издадена заповед за изпълнение, подаденото в
рамките на законоустановения двуседмичен срок възражение и спазване на
едномесечния срок за предявяването му.
В случая не е спорно, установява се от
събраните по делото доказателства, че въз основа на подадено от ищеца на 30.11.2017г. заявление е образувано ч.гр.дело №772/2017г.по описа на Балчишки
районен съд, производството по което е приключило с издаване в полза на
заявителя на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК №472/05.12.2017г., поправена по
реда на чл.244 от ГПК с разпореждане №1452/29.12.2017г., и изпълнителен лист за сумата от общо 737 749.45лева, от които 225 372.90,
представляващи общ сбор на задълженията по фактури №***/13.09.2017г. и №**/19.10.2017г.
за услуги по обезвреждане на битови и неопасни отпадъци и строителни отпадъци,
съгласно чл.2, ал.3 и чл.4 от споразумение **-**/02.04.2015г., сключено между
Община град Д. и община Б. и договор **/24.09.2014г., сключен между Община град
Д. и консорциум „РСУД-Д.”; сумата от 32 953.55лева,
представляваща общ размер на незаплатени разходи за обезпечението по чл.60 от
ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба №7/19.12.2013г. на МОСВ за периода
м.април 2017г.-м.август 2017г.; в размер на сумата 479 324лева ., представляваща общ размер на незаплатени
отчисления за обезвреждане на отпадъците за всеки депониран отпадък по чл.64 от
ЗУО във връзка с чл.21 ал.3 от Наредба №7/19.12.2013г. на МОСВ за периода м.април
2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва върху главниците, от датата
на подаване на заявлението-30.11.2017г.
Против заповедта е подадено в срок и
прието възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, което не е оттеглено. Искът е
предявен в срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 422 от ГПК,
кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, като
продължение на защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство. Предмет на настоящия
установителен иск е част от вземането, предмет и на издадената заповед за
изпълнение, а именно: за сумата от 88 636.06лева незаплатена стойност
по фактура №**/19.10.2017г. за извършени услуги по обезвреждане на битови и
неопасни отпадъци и строителни отпадъци съгласно чл.2, ал.3 и 4 от Споразумение
**-**/02.04.2015г., сключено на 02.04.2015г. между ***и ***и договор **/24.09.2014г.,
сключен между ***и консорциум „***”; за сумата от 32 953.55лева, представляваща общ размер на незаплатени
разходи за обезпечението по чл.60 от ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба
№7/19.12.2013г. на МОСВ за периода м.април 2017г.-м.август 2017г.; за сумата 479 324лева ., представляваща общ
размер на незаплатени отчисления за обезвреждане на отпадъците за всеки
депониран отпадък по чл.64 от ЗУО във връзка с чл.21 ал.3 от Наредба №7/19.12.2013г.
на МОСВ за периода м.април 2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва
върху главниците, от датата на подаване на заявлението-30.11.2017г. Извън
предмета на установителния иск е вземането от 136 835.84лева по фактура №***/13.09.2017г.,
част от 225 372.90лева,
представляващи общ сбор на задълженията по фактури №***/13.09.2017г. и №**/19.10.2017г.
за услуги по обезвреждане на битови и неопасни отпадъци и строителни отпадъци,
предмет и на издадената заповед за изпълнение.
По делото е представен вписан в СлВп-гр.Д. Акт за
публична общинска собственост №** от 18.08.2016г. за застроен поземлен
имот №***, находящ се в землището на с.С.,
общ.Д.ка, с площ от 217 862кв.м. Не е спорно, установява се от същия АОС,
че имотът е с трайно предназначение
„сметище/депо за отпадъци/”, публична собственост на Община град Д.. По силата
на договор от 24.09.2014г. , сключен
между Община град Д. като възложител и консорциум „***” гр.С. като изпълнител, на последният е
възложено срещу възнаграждение изпълнението на дейностите по експлоатацията на
депото, като съгласно чл.12, ал.3 от договора, изпълнителят се задължава да
приема на регионалното депо отпадъците от организираната система за
сметосъбиране и сметоизвозване от
територията на общините Д., Д.ка, Т., К. Б., Ш., Г.Т., К., Н.К., както и
отпадъците от ПСО/претоварна станция за отпадъци/ Т./обслужваща общини Т. и Н.К./
и ПСО Б./обслужваща общини Ш., К. и Б./. На 02.04.2015г. между Община град Д. и
Община Б. е сключено споразумение относно условията и реда за определяне и
заплащане на разходите за обезвреждане на приетите в депото количества отпадъци
от територията на община Б., както и заплащането на разходите за обезпеченията
по чл.60 и отчисленията по чл.64 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/. Уговорено
е в началото на всеки текущ месец/от 1 до 10 число/ Община град Д. да
предоставя на община Б. извлечение от компютърната програма към електронната
везна на депото за количеството входящи отпадъци от територията на Община Б. за
съответния предходен месец, съставянето въз основа на извлечението на
двустранен протокол за същите, подписан от оправомощени представители на двете
общини, издаването въз основа на него на фактура от Община град Д. за разходите
по обезвреждане по цени за обезвреждане на неопасни отпадъци 40.70лева/тон без
ДДС и за обезвреждане на строителни отпадъци по цени 4.00лева/тон без ДДС,
задължение на Община Б. за внасяне на ДДС съгласно чл.163а от ЗДДС, както и заплащане
от страна на Община Б. въз основа на количеството входящи отпадъци за
съответния месец на отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО. Дължимостта на разходите
за обезпеченията по чл.60 и отчисленията по чл.64 от Закона за управление на
отпадъците е предпоставена и от реалното ползване на депото от ответната община
през процесните месеци, в какъвто смисъл е регламентацията в чл.3, ал.5 и чл.21
от Наредба №7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци/ДВ бр.111 от 27.12.2013г.,
изм.доп.бр.№7 от 20.01.2017г./.
Спор във връзка с ползването, респ.приемането в депото
на отпадъци от територията на Община Б. през процесните месеци в периода м.април
2017г.- м.септември 2017г. между страните няма. Не се спори относно
количеството на входираните през всеки от съответните месеци в процесния период
отпадъци, нито относно реда за определяне и размера на разходите за
обезвреждане и разходите за обезпеченията по чл.60 и отчисленията по чл.64 от
Закона за управление на отпадъците. Установява се и от събраните по делото
писмени доказателства, не оспорени по надлежния ред, и изслушаното заключение
на вещото лице Е.Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че през
м.септември 2017г. са приети за обезвреждане чрез депониране 2177.680тона
битови неопасни отпадъци и 1.**0тона строителни отпадъци/протокол л.19/, за
което и въз основа на двустранно
подписания протокол е издадена фактура №**/19.10.2017г./л.31, л.107/ на обща
стойност 88 636.06лева, на каквато
стойност възлизат и разходите за обезвреждане съгласно договорените цени -
40.70лева/тон без ДДС за обезвреждане на входящи неопасни отпадъци и
4.00лева/тон без ДДС за обезвреждане на входящи строителни отпадъци. Фактурата
е получена от ответната община, съобразно отбелязването върху нея, на
23.10.2017г. Установява се и, че в периода м.април 2017г.- м.август 2017г. са приети
за обезвреждане общо 11 983.10т.
отпадъци, от които 1504.82т.през м.април , 1885.50т.през м.май, 2288.58т.през
м.юни, 2942.14т.през м.юли и 3362.06т.през м.август. Размерът на разходите за
обезпечението по чл.60 от ЗУО, изчислен на база така установеното количество приети
отпадъци при определен съобразно правилата на Наредба №7 от 19.12.2013г. размер
на отчисленията от 2.75лв/т., възлиза на сумата от общо 32953.55лева. Размерът на отчисленията
по чл.64 от ЗУО, определен в чл.20, ал.1, т.1, б.”д” от Наредба №7 от 19.12.2013г. е 40лв./т., или за обезвреждане на така
установеното количество приети отпадъци на Община Б. за периода м.април 2017г.-
м.август 2017г. от общо 11 983.10т. отчисленията възлизат на сумата от общо 479 324лева.
Няма спор по делото и, че към датата на подаване на
заявлението 30.11.2017г. Община Б. не е изпълнила задължението си за плащане на
така установените по основание и размер разходи за обезвреждане и разходите за
обезпечение по чл.60 и отчисленията по чл.64 от Закона за управление на
отпадъците, както и, че към датата на предявяване на иска е изпълнила част от
задължението като на 06.12.2017г. е превела по сметка на ищеца сума от
136 835.84лева по фактура №**/13.09.2017г., което не е в предмета на
настоящия иск. Изпълнението на процесните
вземания чрез плащане по сметка на ЧСИ е станало в рамките на изпълнителното
производство по изп.д.№№2017г.8100400706 по описа на ЧСИ Н.Н., образувано въз
основа на издадения изпълнителен лист на основание разпореждането за незабавно
изпълнение. В хода на изпълнителното производство и след връчването на 11.12.2018г.
на покана за доброволно изпълнение , на 10.01.2018г. страните са сключили
споразумение , по силата на което ответникът-длъжник по изпълнението е поел
задължение за плащане по сметка на ЧСИ на част от сумите по изпълнителния лист,
а именно: сумата от 600 913.61лева явяваща се сбор от главните задължения /88 636.06лева+32 953.55лева+479 324лева/, ведно със законна лихва от датата на
заявлението 30.11.2017г.,т.е. изключая вече платената на 6.12.2017г., поради
което и приспадната от общия сбор на главните задължения, сума от
136 835.84лева по фактура №**/13.09.2017г.; сумата от 14 754.99лева
държавна такса за заповедното производство и сумата от 9 521.09лева
адвокатско възнаграждение, в договорените срокове, а ищеца-взискател по
изпълнението да поиска спиране на изпълнителните действия докато текат тези
срокове.
Според заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, в който смисъл и признанието на процесуалния
представител на ищеца, понастоящем вземането на ищеца по издадения изпълнителния
лист на основание разпореждането за
незабавно изпълнение, предмет и на настоящия установителен иск, е изцяло погасено чрез плащане при
съобразяване структурата на дълга/главница, лихви, разноски/не пряко на
взискателя, а по сметка на ЧСИ и последвало превеждане по сметка на ищеца на
разпределените от ЧСИ за погасяване на дълга суми. Удовлетворяването на процесното
вземането, по установения начин/в образувания изпълнителен процес/ без значение
на погасителния способ-чрез изпълнителни действия, с извършване на които е
настъпило принудителното събиране/запор, възбрана, продан на вещ, възлагане за
събиране или вместо плащане и др./, или по друг начин, включително плащане от
длъжника по сметка на ЧСИ, тъй като е на основание съдебен акт- разпореждане за
незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес/ което
основание не е „отпаднало” с постигнатото споразумение в хода на изпълнителното
производство/, не обосновава приложението на чл.235, ал.3 от ГПК/така
разрешението, дадено в.т.9 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС /, респ. не
следва да бъде съобразявано като факт, настъпил след подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, рефлектиращ върху основателността на иска.
При така установеното спорът за съществуването
на процесното вземането следва да се разреши в полза на ищеца като се уважи
установителния иск за сумите от 88 636.06лева
незаплатена стойност по фактура №***. за извършени услуги по обезвреждане на
битови и неопасни отпадъци и строителни отпадъци ; 32 953.55лева, представляваща общ размер на незаплатени
разходи за обезпечението по чл.60 от ЗУО за периода м.април 2017г.-м.август
2017г.; 479 324лева .,
представляваща общ размер на незаплатени отчисленията за обезвреждане на
отпадъците за всеки депониран отпадък по чл.64 от ЗУО за периода м.април
2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва върху главниците, от датата
на подаване на заявлението-30.11.2017г.
По
общо правило отговорността за разноски е
отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната,
която с поведението си е станала причина за завеждане на делото -чл.78 ал.1-3
от ГПК. Изхода от настоящия спор обосновава наличието на хипотезата на чл.78,
ал.1 от ГПК и липсата на основание за прилагане разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК, изискваща кумулативното наличие на две предпоставки – поведение на
ответника, лишаващо ищеца от повод за водене на иска /извършеното в хода на
производството плащане не води до отпадане на повода за водене на иска за
установяване на съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение и срещу дължимостта на което ответникът е възразил/ и признание на предявения иск. В този смисъл основателна е и претенцията на ищеца за
съдебни разноски, дължими за настоящото производство /вземането му за разноски
в заповедното производство-държавна такса 14 754-99лева и
9 521.09лева адвокатско възнаграждение, е дължимо, но понастоящем погасено
чрез плащане, съгласно установеното от заключението на вещото лице, поради
което и следва да се приспадне/ в размер на 8 054.39 лева държавна такса,
200лева възнаграждение за вещо лице и 4 800лева адвокатско възнаграждение,
предвид неоснователността на възражението на ответника за прекомерност на
последното, преценено на база разходите на ищеца за адвокатско възнаграждение и
в двете производства/заповедно и исково/. Платеното от ищеца възнаграждение не
се явява прекомерно предвид степента на фактическа и правна сложност на спора,
за решаването на който са проведени три съдебни заседания, и предвид факта, че
при материален интерес за ищеца от 600 913.61лева, минималния размер на
адвокатското възнаграждение се равнява на сумата от 13548.27лева/чл.7, ал.2, т.5
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/,
респ. не е налице основание за намаляване на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждане.
По тия съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ***, представлявана от кмета Й.Й., и ***, представлява от кмета Н.А., че
Община Б., гр.Б., ДЪЛЖИ на Община град Д., гр.Д., сумата от 88 636.06лева незаплатена стойност по фактура №***.
за извършени услуги по обезвреждане на битови и неопасни отпадъци и строителни
отпадъци съгласно чл.2, ал.3 и 4 от Споразумение **-**/02.04.2015г., сключено
на 02.04.2015г. между ***и ***и договор **/24.09.2014г., сключен между ***и
консорциум „***”; сумата от 32 953.55лева, представляваща общ
размер на незаплатени разходи за обезпечението по чл.60 от ЗУО във връзка с
чл.3, ал.5 от Наредба №7/19.**.2013г. на МОСВ за периода м.април
2017г.-м.август 2017г.; сумата от 479 324лева ., представляваща общ
размер на незаплатени отчисления за обезвреждане на отпадъците за всеки
депониран отпадък по чл.64 от ЗУО във връзка с чл.21 ал.3 от Наредба №7/19.12.2013г.
на МОСВ за периода м.април 2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва
върху главниците, от датата на подаване на заявлението-30.11.2017г.
ОСЪЖДА Община Б., гр.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Община
град Д., гр.Д., съдебно деловодни разноски за исковото производство в
размер на 8 054.39 лева държавна такса , 200лева възнаграждение за вещо лице
и 4 800лева адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: