Р Е Ш Е Н И Е

№ 218, гр. Д., 30.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

С участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. № **5 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 2121/ 29.03.2018 г., подадена от Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против Прокуратурата на Р България, за осъждането и да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, причинени му в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 256 ал. 2 от НК и по чл. 212 ал. 4 пр. I, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на първоначално привличане на ищеца като олвиняем до окончателното им изплащане.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 15.09.2008 г. било образувано досъдебно производство против „неизвестен извършител“ за това, че на 08.09.2006 г. в гр. Д., чрез използване на документ с невярно съдържание – СД № *****/ 02.08.2006 г. и фактура № **/ 31.07.2006 г., е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 600 000 лв., представляваща възстановяване на ДДС по посочената фактура, което представлявало престъпление по чл. 256 ал. 2 от НК. С постановление от 15.10.2012 г. Окръжна прокуратура гр. Д. приела, че престъплението е не такова по чл. 256 ал. 2 от НК, а по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което прекратила пред себе си досъдебното производство и го изпратила на Районна прокуратура гр. Д.. По сигнал на ДРП Апелативна прокуратура гр. В. отменила постановлението на ДОП и върнала делото със задължителни указания разследването да продължи по чл. 256 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Окръжна прокуратура гр. Д. внесла обвинителен акт в Д.кия окръжен съд, като с присъда № 22/ 12.09.2004 г. Х.Д.Х. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК. Присъдата е била обжалвана от ищеца пред Апелативен съд гр. В., който с решение № 48/ 20.03.2015 г. по ВНОХД № 322/ 20** г. отменил присъдата на ДОС и върнал делото на Окръжна прокуратура гр. Д. с указание за прецизиране на правната квалификация на делото по чл. 212 ал. 4 от НК. В изпълнение на указанията ДОП прекратила пред себе си производството и го препратила за разследване на Районна прокуратура гр. Д.. С постановление от 05.10.2015 г. Х.Д.Х. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК и му е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 17.10.2016 г. наказателното производство против него било прекратено, а постановлението за прекратяване било потвърдено с определение № 595/ 10.11.2016 г. по ЧНД № 1503/ 2016 г. на РС гр. Д.. Наказателното производство против ищеца продължило осем години. Несигурността за бъдещето му, създадена от висящото наказателно производство за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ му причинило болки и страдания, изразяващи се в тежък стрес и дезадаптация. Повдигането на обвинение и самия съдебен процес предизвикали разстройства на психиката му, което в последствие било диагностицирано като „параноидна шизофрения“. Започнал да страда от прояви на паническо разстройство, остра болка в сърдечната област и силно главоболие. Освен това наказателното производство станало достояние на широк кръг лица. Познатите му започнали да странят от него като лице от криминалния контингент. Продължителността на наказателното производство нарушило нормалния му начин на живот. Мярката за неотклонение „подписка“ препятствала пътуванията му зад граница, тъй като се изисквало разрешение на наблюдаващия делото прокурор. В следствие на силния стрес през 2012 г. било установено, че страда от захарен диабет. При тези съображения ищецът претендира Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., причинени му в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 256 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на първоначалното привличане на ищеца като обвиняем по пр. пр. № 261/ 2008 г. по описа на ДОС, до окончателното и плащане.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК Прокуратурата на РБ, чрез прокурора при ДОП С.К., е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявената претенция, тъй като ищецът не сочил кога е влязъл в сила съдебния акт, с който наказателното производство против него е било прекратено. Искът бил недоказан по основание и размер. Действително претърпените от ищеца вреди били елемент на доказване в процеса, а към исковата молба не били приложени доказателства, които да сочат, че моралните вреди: отрицателни последици в емоционален, социален и здравословен план, са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и от действията на Прокуратурата на РБ. Искът бил неоснователен по размер, тъй като размерът на обезщетението за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им, а не да са в дисхармония със справедливостта. Следвало да се съобразят икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, като се съобрази репаративния ефект на самото осъждане на ответника. В този смисъл претенцията на ищеца била изключително завишена. Продължителността на наказателното производство не била прекомерна, на ищеца била наложена най – леката мярка за процесуална принуда и наказателното производство било прекратено. Отговорността на Прокуратурата на РБ не можела да бъде ангажирана за продължителността на съдебната фаза на процеса. Твърденията за увреждане здравето на ищеца не обосновавали причинно – следствена връзка с конкретното обвинение. Настоява се за отхвърляне на претенцията.

Исковата претенция, черпеща правното си основание от чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е процесуално допустима, страните са легитимирани да участват в процеса.

От ангажираните в хода на съдебното дирене доказателства става ясно, че досъдебно производство № 81/ 2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Д. е било образувано с постановление от 15.09.2008 г. срещу „Неизвестен извършител“ за това, че на 08.09.2006 г. в гр. Д., чрез използване на документ с невярно съдържание – СД № *****/ 08.08.2006 г. и фактура № **/ 31.07.2006 г. е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 60 000 лв., представляващо възстановяване на ДДС по фактура № **/ 31.07.2006 г., съставляващо престъпление по чл. 256 ал. 2 от НК. На 26.10.2011 г. ответникът Х.Д.Х. бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че в периода 30.05.20016 г. – 08.09.2006 г. в гр. Д., чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.07.2006 г., данъчна фактура № **/ 31.07.2006 г. и искане за прихващане и възстановяване по чл. 77 ал. 2 от ЗДДС с вх. № *****/ 08.08.2006 г., дал възможност на друго лице – Ю.Г.М., като управител на „Д.О.“ ЕООД, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 60 000 лв., представляваща данък за възстановяване по чл. 76 от ЗДДС, представляващо чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК. Била му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Последвал е разпита му като обвиняем от същата дата – 26.10.2011 г. На 06.04.2012 г. Х.Д.Х. е бил привлечен повторно в качеството му на обвиняем за същото по вид и правна квалификация престъпление, като е бил променен единствено периода на извършването му – от 31.07.2006 г. до 08.08.2006 г., като е бил проведен разпита му в качествата му на обвиняем. На 09.12.2011 г. с протокол са били предявени материалите по разследването на Х.Д.Х.. Във връзка с направено от защитника на последния искане е било извършено ново предявяване на разследването с протокол от 20.01.2012 г. и в последствие на 09.04.2012 г. Процесуално – следствени действия през тези периоди не са били извършвани, били са изискани писмени доказателства. Окръжна прокуратура гр. Д. е изготвила и внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 81/ 2008 г. по описа на ОД на МВР гр. Д. на 05.06.2012 г., по което е било образувано НОХД № 267/ 2012 г. по описа на ДОС. Същото е било прекратено с разпореждане № 159/ 25.06.2012 г. и изпратено на ВКС за произнасяне по чл. 43 т. 1 от НПК. По образувано ч. н. д. № 1249/ 2012 г. по описа на ВКС, III н. о. е било постановено определение № 106/ 17.07.2012 г., с което е било оставено без уважение искането на съдията – докладчик по НОХД № 267/ 2012 г. за промяна на подсъдността и делото е било върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане № 210/ 27.08.2012 г. Окръжният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ДОП за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени процесуално нарушения. Делото е било върнато на ДОП на 20.09.2012 г.

С постановление от 15.10.2012 г. ДОП е прекратила досъдебно производство № 81/ 2008 г. по описа на ОД на МВР гр. Д. за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, като е разпоредено производството да продължи за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, по което компетентна е Районна прокуратура гр. Д., отменена е била и наложената на Х.Д.Х. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С разпореждане от 10.12.2012 г. разследването е било възложено на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Д., което е довело до преобразуването на досъдебното производство в такова под № 46/ 2012 г. по описа на ОСО при ДОП. Делото е било изпратено от Районна прокуратура гр. Д. на ОСО при ДОП с писмо, рег. № ***/ 11.12.2012 г., в което е посочено, че срокът на разследването изтича на 28.12.2012 г. и следователят следва да изготви искане за неговото удължаване до 19.12.2012 г. Няма данни такова продължаване да е било искано. Приложени са две писма на ДОП за продължаване на сроковете за разследване: с изх. № ****/ 19.10.2012 г. за продължаване срока за разследване с четири месеца до 28.12.2012 г., и с изх. № ****/ 26.02.2013 г. за продължаване срока за разследване с два месеца, считано от 28.02.2013 г. до 28.04.2013 г. Следващото процесуално – следствено действие е на 22.02.2013 г., когато ответникът Х.Д.Х. е бил разпитан в качеството му на свидетел по повод евентуално извършеното от него престъпление по чл. 212 от НК. Други процесуално – следствени действия в периода от около два месеца не са били извършени. С писмо, рег. № ***/ 08.03.2013 г., следователят, водещ разследването, е заявил, че изпраща делото на наблюдаващия прокурор, тъй като свидетелят Х.Х. прави искания, по които следва да се произнесе прокурор. Какви точно искания е направил ответника от протокола му за разпит на може да се установи, нито пък е посочена процесуалната стойност на искането на лице, което е разпитвано в качеството на свидетел, но за евентуално извършено от него престъпление, без да му е повдигнато обвинение и или без да притежава процесуалното качество на пострадал, за да би могъл да прави релевантни за производство искания. От датата на разпита на ищеца като свидетел до датата на изпращане на делото в ДРП не са извършвани процесуално – следствени действия. С писмо, изх. № ***/ 21.03.2013 г. Районна прокуратура гр. Д. е изискала делото от ОСО при ДОП. Със становище № ***/ 08.04.2013 г. е повдигнала въпроса относно собствената си компетентност за разследване на престъплението. С постановление от 16.04.2013 г. Апелативна прокуратура гр. В. е отменила постановлението на Окръжна прокуратура гр. Д. от 15.10.2012 г. за изпращане на досъдебно производство № 81/ 2008 г. по описа на ОД на МВР гр. Д. по компетентност на Районна прокуратура гр. Д. поради прекратяване на производството по същото за престъпление по чл. 256 от НК и преценка, че деянието съставлява престъпление по чл. 212 ал. 4 от НК и е върнала делото на ДОП за продължаване на разследването. С постановление от 18.04.2013 г. Окръжна прокуратура гр. Д. е изпратила делото на ОСО при ДОП и е разпоредила незабавно извършване на следствени действия с оглед най – бързото приключване на разследването. Ответникът Х.Д.Х. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че в периода 30.05.20016 г. – 08.09.2006 г. в гр. Д., чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.07.2006 г., данъчна фактура № **/ 31.07.2006 г. и искане за прихващане и възстановяване по чл. 77 ал. 2 от ЗДДС с вх. № *****/ 08.08.2006 г., дал възможност на друго лице – Ю.Г.М., като управител на „Д.О.“ ЕООД, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 60 000 лв., представляваща данък за възстановяване по чл. 76 от ЗДДС, с постановление от 12.06.2013 г., на същата дата е бил разпитан в качеството му на обвиняем. Наложена му е била мярка за неотклонение „Подписка“. През периода от постъпване на делото в ОСО при ДОП до тази дата са били извършени следсните процесуално – следствени действия: изпратено е писмо до ТД на НАП гр. Д. на 03.06.2013 г., отговорът по което е бил изпратен на 06.06.2013 г., направено е искане до Административен съд гр. Д. за образуване на производство за разкриване на данъчна и осигурителна информация от 05.06.2013 г., по което на същата дата е било постановено определение № 209 по ч. адм. д. № 522/ 2013 г. , извършени са били справка относно „Д.О.“ ЕООД и роднините на Х.Д.Х., и двете от 06.06.2013 г., а на 16.05.2013 г. Окръжна прокуратура гр. Д. е изпратила в ОСО при ДОП получената от ОСО при ОП гр. Велико Търново справка. Непосредствено след привличането на Х.Д.Х. в качеството му на обвиняем и разпита му, е пристъпено към предявяване на разследването с протокол от 12.06.2013 г. Направените от защитата искания не са били уважени от ДОП, видно от постановление от 13.06.2013 г., като на **.06.2013 г. е било изготвено постановление със заключително мнение за предаване на ответника на съд. На 17.07.2013 г. Окръжна прокуратура гр. Д. е внесла в ДОС обвинителен по досъдебно производство № 46/ 2012 г. по описа на ОСО при ДОП срещу Х.Д.Х. за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, по което е било образувано НОХД № 283/ 2013 г. по описа на ДОС. Същото е приключило с постановяването на присъда № 22/ 12.09.20** г., с която Х.Д.Х. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с три годишен изпитателен срок, като наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е била потвърдена. По подадена от защитника на подсъдимия Х.Д.Х. въззивна жалба, вх. № 6073/ 24.09.20** г. е било образувано ВНОХД № 322/ 20** г. по описа на Апелативен съд гр. В.. С постановеното по него решение № 48/ 20.03.2015 г. присъдата по първоинстанционното НОХД е била отменена и делото върнато на Окръжна прокуратура гр. Д. за ново разглеждане.

С постановление от 24.03.2015 г. Д.ка окръжна прокуратура е прекратила обвинението против Х.Д.Х. за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК и е разпоредила производството да продължи срещу него за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като е отменил мярката за неотклонение „Подписка“, наложена на ответника. С постановление от 29.04.2015 г. Окръжна прокуратура гр. Д. е изпратила делото на Районна прокуратура. С писмо от 04.05.2015 г. ДОП е продължила срока за разследване с два месеца, считано от 07.04.2015 г. до 07.06.2015 г. На 25.05.2015 г. ОСО при ДОП е отправила до Окръжна прокуратура гр. Д. ново искане за удължаване срока на разследване с два месеца от 07.06.2015 г. до 07.08.2015 г. На 13.07.2015 г. ДОП е продължила разследването с два месеца, считано от 07.08.2015 г. до 07.10.2015 г. На 13.07.2015 г. в Районна прокуратура е постъпил проект за постановление за привличане на обвиняем на Х.Д.Х. за престъпление по чл. 212 ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Самото привличане на ответника като обвиняем за това престъпление, за това че в периода 30.05.20016 г. – 08.09.2006 г. в гр. Д., чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.07.2006 г., данъчна фактура № **/ 31.07.2006 г. и искане за прихващане и възстановяване по чл. 77 ал. 2 от ЗДДС с вх. № *****/ 08.08.2006 г., дал възможност на друго лице – Ю.Г.М., като управител на „Д.О.“ ЕООД, да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 60 000 лв., представляваща данък за възстановяване по чл. 76 от ЗДДС, с намерение да ги присвои, е било извършено с постановление от 05.10.2015 г., на която дата е бил проведен и разпита му в това му качество. На същата дата му е било предявено и разследването. На 06.10.2015 г. делото е било изпратено от ОСО при ДОП на наблюдаващия прокурор от ДРП за проверка, контрол и даване на указания по разследването съобразно чл. 196 от НПК. На същата дата е отправено и искане за продължаване срока за разследване. На 12.10.2015 г. делото е било върнато от ДРП на ОСО при ДОП с постановление. Същото е последвано от постановление на Х.Д.Х. в качеството му на обвиняем и разпита му в качеството му на обвиняемо лице, но и двете датират от 05.10.2015 г., от която дата е и протокола за предявяване на разследването. Извършено е предявяване на разследването на пострадалото лице на 23.10.2015 г., както и предявяване на разследването на ответника като обвиняем на 21.10.2015 г., 22.10.2015 г. и 23.10.2015 г. С постановление от 03.12.2015 г. наблюдаващият делото прокурор е върнал досъдебното производство на ОСО при ДОП за изпълнение на дадените указания. В тази връзка на 22.12.2015 г. е бил разпитан един свидетел, а на 23.12.2015 г. следователят е възложил извършването на отделни процесуално – следствени действия на следовател, определен от Завеждащ отдел „Следствен“ при СГП. Свидетелят е бил разпитан на 11.01.2016 г. С постановление от 18.02.2016 г. водещият разследването следовател е възложил отново извършването на отделни следствени действия на следовател, определен от Завеждащ отдел „Следствен“ при СГП. Свидетелите са били разпитани на 10.03.2016 г. и на 29.03.2016 г. На 08.02.2016 г. ДОП е продължила срока за разследването с два месеца, от 07.02.2016 г. до 07.04.2016 г. Липсват протоколи за извършени от следователя процесуално – следствени действия през целия посочен срок. На 04.05.2016 г. с постановление на ДРП досъдебно производство № 46/ 2012 г.е изпратено на ОСО при ДОП за продължаване на разследването с указания за запознаване на обвиняемия и защитника с материалите по разследването, след което делото да се докладва. На 19.05.2016 г. с протокол за предявяване на разследването ответникът и защитникът му са запознати с материалите по делото, следващи процесуално – следствени действия не са били извършвани. На 28.07.2016 г. Окръжна прокуратура гр. Д. е продължила срока на разследването с два месеца от 07.08.2016 г. до 07.10.2016 г. На 19.08.2016 г. делото е било изпратено от ДРП на ОСО при ДОП за изготвяне на опис и писмено /заключително/ мнение по чл. 235 от НПК. Такова е изготвено едва на 15.09.2016 г. с мнение за предаване на ответника в качеството му на обвиняем на съд. На 27.10.2016 г. с постановление на ДРП наказателното производство е било частично прекратено досежно воденото против Х.Д.Х. такова за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ е била отменена, а производството е разпоредено да продължи против „неизвестен извършител“ и е спряно. С определение № 595/ 10.11.2016 г. по ч. н. д. № 1503/ 2016 г. Д.кият районен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта му относно прекратяването му против Х.Д.Х.. Определението е влязло в сила на 22.11.2016 г.

По делото е приложена заповед № */ 11.11.2011 г., издадена от „***“ ООД гр. С., с която е бил прекратен трудовия договор с ищеца. Като основание за това е посочено обективна невъзможност за изпълнение на трудовите функции, тъй като е привлечен като обвиняем в престъпление, наложена му е била мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и има задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния прокурор, постоянният му адрес бил в гр. Д., а местоработата – в гр. С..

В подкрепа на своите твърдения, ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Н.М.Н.и Цв.Цв.Р.. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни, че ищецът много тежко е приел наказателното производство против него, което било образувано през 2008 г. Към този момент работел, но в последствие бил уволнен от работа. Развил диабет. Изпаднал в депресия, затворил се, изолирал се от приятелите си, разделил се с приятелката си, с която живеел на семейни начала. Започнал да пие успокоителни лекарства. Финансово бил недобре. Започнали психичните му проблеми, изразяващи се в безсъние, изнервеност, потиснатост, параноя, мания от подслушване на телефоните и от преследване. Отказвал да си вдига телефона, а предмет на разговорите било наказателното производство против него. Изпадал в паник – атаки, изразяващи се в превъзбудено състояние, пиел „Ксанакс“, пиел и лекарства срещу безсъние. Преди образуването на наказателното производство бил жизнен, ходел на фитнес, а след това развил хипертония. За тази цел през 2018 г. бил приет в болница в гр. С., където му били назначавани множество изследвания.

Към исковата молба ищецът е приложил медицинско направление от 28.02.2012 г., изготвено от психиатър, в който е записана диагноза „Параноидна шизофрения, параноиден синдром“.

Приложен е един протокол за изписване на лекарства, заплащани от НЗОК от 21.01.2009 г., с който на ищеца е било изписано лекарство „Ризолепт табл.“ 2 мг х 20. В представения амбулаторен лист № ***/ 08.11.2012 г. е записана основна диагноза „неинсулинозависим захарен диабет, новооткрит“.

Окръжният съд е назначил комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че ищецът злоупотребява с алкохол и бензодиазепини, не са налице когнитивни промени в паметта и интелекта. Налице е негативна емоционалност, има ниска самооценка, угриженост и безспокойство, песимистично отношение към бъдещето, затвореност. Налице са общи симптоми на тревожност като високо вътрешно напрежение, психосоматични проблеми /сърцебиене, задух/, разстройства на съня, безпокойства и тревоги, тъжно и депресивно настроение. Вещите лице са посочили, че ако се кредитират обясненията на ищеца по време на обследването, психичното му състояние се е влошило още към момента на узнаване, че срещу него се води наказателно производство през 2008 г. Той е споделил симптоми на тежка депресия, съчетани с висока по интензивност тревожност, а от своя страна тази тревожно депресивна реакция е приела характеристиката на протрахирана тревожно – депресивна реакция, в рамките на формираното разстройство в адаптацията. Вещите лица определят нарастващото напрежение, страхова ангажираност, опресия в сърдечната област, аритмии, екстрасистоли, дори суицидни мисли и намерения като компенсаторна реакция на масивната злоупотреба на алкохол, довела до консултите му с лекари през 2008 г. в гр. В. и в Клиниката по кардиология при „С.К.“ гр. С. на 27.05.2018 г. По повод пролежаването на ищеца в Психиатрично отделение в гр. В. вещите лица дават заключение за невярност на диагнозата, поставена там поради противоречие между анамнестичните данни и описания психичен статус на ищеца. Освен това било посочено, че след 11 – дневен престой и няколкодневна терапия било налице подобрение в съня и видимо успокоение на Х.Д.Х., при положение, че е необходим период от около шест месеца, за да е налице някакво видимо подобрение в психичното му състояние, тъй като паническото разстройство е трудно овлядяемо заболяване, изискващо сериозно и продължително лечение. По повод описаното в медицинското направление от 28.02.2012 г. забовяване „параноидна шизофрения“, вещите лица са дали заключение, че в този случай на преден план в психичното състояние на ищеца биха се проявили личностов дефицит, параноидна интерпретация на околната ситуация, емоционално – волева промяна от шизофренен тип, паралогични преплъзвания, мисловна амбивалентност с резки афективни колебания, каквито нарушения вещите лица не са констатирали при обследването на ищеца, което води на извода за преекспониране на преживяванията и целенасочена подвеждане на лекаря. Във връзка с хоспитализирането на Х.Д.Х. в неврологично отделение при МБАЛ гр. Д. през 2012 г., то е била налице органична причина за страданието му /световъртеж от централен произход/, а не влошаване на психичното му състояние. По отношение вписаното в амбулаторния лист заболяване „неинсулинозависим деабет“, вещите лица са посочили, че показанията на кръвната му захар при изследвания през 2013 г., 2016 г. и 2017 г. са по – ниски от изследваните през 2012 г. Това според тях се дължи на следните причини: некоректно проведено параклинично изследване, т. е. неспазване на изискването изследването да е на гладно и предишната вечер да не е консумирана захар или да е поеман алкохол, заболяване на панкреаса на ищеца през 1996 г., което води до раздвижени стойности на кръвната захар. По повод изследването на инсулина е била извършена ехография на щитовидната жлеза, което е показало дифузни промени в нея. Вещите лица са дали заключение, че психичното състояние на ищеца към момента на изготвяне на експертизата съгласно Международната класификация на болестите, 10 – та ревизия, се изразява във вредна употреба на алкохол, психични и поведенчески проблеми, дължащи се на употреба на бензодиазепини, синдром на зависимост. Вещите лица не са установили психично заболяване в тесния клиничен смисъл или психотична декомпенсация в рамките на личностово разстройство през периода 2009 г. – 2012 г., както и към момента на изготвяне на експертизата. Преживените от ищеца страхови изживявания, мнителност, чувство за преследване и подслушване са изводими от наличния психотравмен момент – привличането му като обвиняем по досъдебното производство. Повдигнатото му обвинение е изиграло ролята на масивна психотравма, което е довело до влошаване проявите на нестабилното му психическо състояние, проявило се е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, появили са се мисли и идеи за самоубийство. Имал сериозни затруднения при справянето си с ангажиментите си, нарушения в съсредоточаването и в концентрацията на внимание. На преден план са се провявали конверзионни и дисоциативни прояви от хистерионен тип, като получавал кризи от сърцебиене, задушаване и стягане в сърдечната област, нощният му сън бил неспокоен, хранел се оскъдно и системно злоупотребявал с алкохол и бензодиазепини. Осъдителната присъда по НОХД № 283/ 2013 г. на ДОС представлявал пореден психотравмен момент, преживян като „шок“. Не е било проведено адекватно лечение на лабилното му психическо състояние.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от Х.Д.Х. против Прокуратурата на Република Българския иск черпи правното си основание си от нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и е процесуално допустима.

В исковата молба се съдържа фактическо твърдение, че разследването е продължило 8 години. Не са изложени допълнителни обстоятелства и не е формулиран петитум, който да сочи, че е предявен иск по чл. 2 б от ЗОДОВ, за нарушение на правото на ищеца наказателното производство да бъде разгледано от него в разумен срок.

Според тази законова разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За да възникне основанието за обезщетение за вреди, следва да бъдат установени кумулативно всички елементи на състава на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно да е образувано наказателно производство против конкретно лице, то да е привлечено към наказателна отговорност в качеството на обвиняем, включително и да му е наложена мярка за неотклонение, като наказателното производство бъде прекратено било защото деянието не съставлява престъпление, било защото не е извършено от обвиняемото лице.

В настоящата хипотеза против ищеца е било образувано досъдебно производство № 81/ 2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Д., по което е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК на 26.10.2011 г. и на 06.04.2011 г. Била му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Предвиденото от законодателя наказание за това престъпление е „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.

Наказателното производство е било преобразувано в досъдебно производство № № 46/ 2012 г. по описа на ОСО при ДОП, по което ищецът е бил привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 256 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК на 12.06.2013 г., за което престъпление е било образувано НОХД № 283/ 2013 г. по описа на ДОС. На 05.10.2015 г. е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като му е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. За това престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години.

Наказателното производство против ищеца е било прекратено с постановление от 27.10.2016 г., влязло в сила с потвърждаването му с влязло в сила на 22.11.2016 г. определение № 595/ 10.11.2016 г. по ч. н. д. № 1503/ 2016 г. на ДРС. Следователно наказателното производство против ищеца е приключило в досъдебната си фаза. Прокуратурата на РБ, dominus litis в досъдебното производство, е пасивно легитимирана да отговаря по исковете за вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение, в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Следователно са налице формалните и материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, т. е. за основателност на предявената претенция.

Ищецът претендира репариране на причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение. В понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживяване на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. За определяне на обезщетението е от значение броя и вида на обвиненията, повдигнати на обвиняемия, вида на наложената му мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство и пр.

По силата на общото правило на чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса на своите твърдения относно претърпените от него неприятни психологически и емоционални изживявания и социален дискомфорт /неимуществени вреди/ във връзка с незаконното обвинение, което му е било повдигнато. В настоящото производство е доказал факта на незаконното обвинение, за тежки по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпления. Наказанието, предвидено от законодателя за престъпленията по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК е „лишаване от свобода“ от три до десет, съответно до петнадесет години. Това сочи, че над ищеца е тегнела угрозата от налагането на едно тежко наказание, което обуславя по - висок интензитет на търпените от ищеца негативни последици от обвинението. Мерките за неотклонение, които са му били наложени, са били от вида „парична гаранция“ и „подписка“. Съгласно чл. 61 ал. 1 от НПК гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. Неизпълнението на така наложената мярка за неотклонение е свързано с предвидената в чл. 61 ал. 5 от НПК санкция, ако гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1 от НПК, за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“. Според чл. 60 ал. 1 от НПК, „подписката“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Изпълнението и се контролира от структурите на МВР /чл. 60 ал. 3 от НПК/, които при констатирани нарушения уведомяват съда или прокуратурата. От материалите по досъдебното производство не е видно за наложената мярка за неотклонение „Подписка“ да са били уведомени структурите на МВР /ал. 2 на с. чл./, нито има данни тези структури да са осъществявали какъвто и да е контрол по повод изпълнението на мярката за неотклонение. Самата мярка за неотклонение „Подписка“ не следва да се приравнява на забраната по чл. 68 от НПК, следователно твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни, още повече, че липсват доказателства в рамките на процесния период да е правил опити да напуска страната и тези опити да са били осуетени поради наложената му мярка за неотклонение във връзка с повдигнатото му обвинение.

Във връзка с обвинението, повдигнато на ищеца същият твърди причиняване на вреди във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка са и гласните доказателства, които еднопосочно сочат, че Х.Д.Х. работел в магазин за авточасти в гр. С., откъдето бил уволнен заради наказателното преследване срещу него. В тази връзка е представена и заповед № */ 11.11.2011 г., издадена от „***“ ООД гр. С. за прекратяване на трудовия му договор на основание обективна невъзможност за изпълнение на трудовите функции, предвид привличането му като обвиняем в престъпление, налагане мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и поемането на задължение да не напуска местоживеенето си в гр. Д., при месторабота в гр. С., без разрешение на съответния прокурор. Заповедта за уволнение не е била оспорена като писмено доказателство от ответника. Независимо, че посоченото в уволнителния акт основание е незаконосъобразно, тъй като наложената на ищеца към онзи момент мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е била обвързана със забрана за физическото му придвижване в пространството, той не е бил атакуван съдебно, съответно е довел до прекратяването на трудовия му договор. Следователно в правната сфера на Х.Д.Х. е настъпила неблагоприятна последица от незаконно повдигнатото му обвинение, която се изразява в прекратяване на трудовото му правоотношение.

По отношение твърденията на ищеца за причиняване на физически страдания в резултат от повдигнатото му обвинение, изразяващи се в заболяване от параноидна шизофрения, хипертония, депресия, съпроводена от панически атаки, изразяващи се физически в силно главоболие, сърцебиене, задушаване, остра болка в сърдечната област, както и развитието на диабет, то Окръжният съд намира същите за недоказани да се намират в пряка причинно – следствена връзка с незаконното обвинение, повдигнато на Х.Д.Х.. От заключението по назначената комплексна СППЕ се установява, че при наличие на „параноидна шизофрения“, на преден план в психичното състояние на ищеца биха се проявили личностов дефицит, параноидна интерпретация на околната ситуация, емоционално – волева промяна от шизофренен тип, паралогични преплъзвания, мисловна амбивалентност с резки афективни колебания, каквито нарушения вещите лица не са констатирали при обследването му, което сочи преекспониране на преживяванията и целенасочена подвеждане на лекаря. По отношение на заболяването „неинсулинозависим деабет, новооткрит“, описано в амбулаторен лист на ищеца, вещите лица са посочили, че показанията на кръвната му захар при изследвания през 2013 г., 2016 г. и 2017 г. са били по – ниски от изследваните през 2012 г., което според тях се дължи на некоректно проведено параклинично изследване, т. е. неспазване на изискването изследването да е на гладно и предишната вечер да не е консумирана захар или да е поеман алкохол, заболяване на панкреаса на ищеца през 1996 г., т.е. преди повдигането на обвинение, което води до раздвижени стойности на кръвната захар, без обаче да може да се постави категорична диагноза за диабетна болест. Ищецът е споделял по време на консулти през 2008 г. и през 2018 г. симптоми на тежка депресия, съчетани с висока по интензивност тревожност, а от своя страна тази тревожно депресивна реакция е приела характеристиката на протрахирана тревожно – депресивна реакция, в рамките на формираното разстройство в адаптацията. Вещите лица по назначената СППЕ определят нарастващото напрежение, според твърденията на Х.Д.Х., страхова ангажираност, опресия в сърдечната област, аритмии, екстрасистоли, дори суицидни мисли и намерения като компенсаторна реакция на масивната злоупотреба на алкохол и бензодиазепини. Твърденията за тежка депресия, довела до пролежаването му в Психиатрично отделение в гр. В. са неоснователни, доколкото вещите лица дават заключение за невярност на диагнозата, поставена там поради противоречие между анамнестичните данни и описания психичен статус на ищеца: например било посочено, че след 11 – дневен престой и няколкодневна терапия било налице подобрение в съня и видимо успокоение на Х.Д.Х., при положение, че е необходим период от около шест месеца, за да е налице някакво видимо подобрение в психичното му състояние, тъй като паническото разстройство е трудно овладяемо заболяване, изискващо сериозно и продължително лечение.

Твърденията на ищеца за претърпян социален дискомфорт в резултат на незаконното обвинение са останали недоказани. Доказателства за поставяне в социална изолация липсват. Гласните доказателства потвърждават, че сам ищецът се е отдръпнал от приятелите си, не е вдигал телефона, но въпреки това приятелката му връзка със свидетелите Н. и Р. са се запазили в години. В показанията си не се сочат, че някой извън кръга близките приятели на ищеца да са знаели за образуваното против него наказателно производство и за повдигнатото му обвинение. Липсват доказателства и за негативно отношение към личността му в резултат на обвинението както от страна на лица от близкия и приятелски кръг на ищцата, така и от страна на органите на досъдебно производство. Твърденията на ищеца, дадени пред вещите лица, че знаел, че полицаите са се хвалили, че ще го задържат, което му причинили значителен стрес, не са конкретизирани нито в исковата молба, нито по реда на чл. **3 ал. 1 от ГПК, съответно доказателства в тази връзка не са били ангажирани по надлежния ред. Няма доказателства да е бил заклеймяван като престъпник, нито да са били накърнявани чувствата му на гражданин, защитен от законите и Конституцията на РБ.

Окръжният съд намира за доказани твърденията на ищеца за претърпени от него негативни преживявания във връзка с незаконното му обвинение. Според вещите лица по назначената СППЕ, макар и да не са установили психично заболяване в тесния клиничен смисъл или психотична декомпенсация в рамките на личностово разстройство през периода 2009 г. – 2012 г., както и към момента на изготвяне на експертизата. Преживяните от ищеца страхови изживявания, мнителност, чувство за преследване и подслушване са изводими от наличния психотравмен момент – привличането му като обвиняем по досъдебното производство. Повдигнатото му обвинение е изиграло ролята на масивна психотравма, което е довело до влошаване проявите на нестабилното му психическо състояние, проявило се е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, появили са се мисли и идеи за самоубийство. Имал сериозни затруднения при справянето си с ангажиментите си, нарушения в съсредоточаването и в концентрацията на внимание. На преден план са се провявали конверзионни и дисоциативни прояви от хистерионен тип, като получавал кризи от сърцебиене, задушаване и стягане в сърдечната област, нощният му сън бил неспокоен, хранел се оскъдно и системно злоупотребявал с алкохол и бензодиазепини. Не следва да се обсъжда влиянието на осъдителната присъда по НОХД № 283/ 2013 г. по описа на ДОС, доколкото не е предявен иск против съда, който я е постановил. Причинените на ищеца вреди са със сравнително тежък интензитет, като от гласните доказателства се установява, че именно незаконното му обвинение е изиграло ролята на масивна психотравма, която е довела до влошаване психологичното и емоционалното здраве на ищеца.

Независимо от липсата на претенция по чл. 2 б от ЗОДОВ, ищецът е релевирал твърдения за незаконосъобразна продължителност на досъдебното производство като елемент от незаконността на повдигнатото му обвинение и в тази връзка твърденията му следва да бъдат обсъдени. Наказателното производство е било образувано през 2008 г., но срещу „Неизвестен извършител“, като първото привличане на Х.Д.Х. в качеството му на обвиняем датира от 26.10.2011 г. От този момент започва броенето на релевантния период за развитие на досъдебното производство до 05.06.2012 г., когато е било образувано НОХД № 267/ 2012 г. по описа на ДОС. Периодът от 05.06.2012 г. до 20.09.2012 г., когато делото е било върнато на ДОП, не следва да се включва, тъй като е било разглеждано от трето на производството лице – Д.кия окръжен съд. Вторият период на досъдебното производство следва да се разглежда от 20.09.2012 г. до 17.07.2013 г., когато е било образувано НОХД № 283/ 2013 г. по описа на ДОС. Периодът от тази дата до 20.03.2015 г., когато въззивният съд е отменил присъдата и е върнал делото на ДОП също не следва да се включва в релевантния период, доколкото делото е било разглеждано от различни съдебни инстанции. Периодът от 20.03.2015 г. до 27.10.2016 г., когато производството по обвинението срещу ищеца е било прекратено, също се включват в релевантния период. Следователно досъдебното производство, за срочното приключване на което отговаря ответната Прокуратура, е продължил общо 3 години и 1 месец /около 37 месеца/. Разпоредбата на чл. 234 ал. 1 от НПК предвижда, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, като съгласно ал. 4, при фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 4 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца. Сам по себе си срок от три години за разследване на тежко престъпление не е прекомерен, но в настоящата хипотеза съдът намира, че е, поради факта, че по – голямата част от доказателствата са били събрани преди привличането на ищеца в качеството му на обвиняем. След преобразуването на досъдебното производство и предаването му за разследване на ОСО при ДОП има извършени минимален на брой процесуално – следствени действия. Процесуалното бездействие на следователя за периоди от около два – три месеца всеки през цялото времетраене на разследването в ОСО при ДОП ангажира отговорността на Прокуратурата на Р България както поради включването на следствените отдели в състава на съответната прокуратура, но и поради функционалната и отговорност за движението и развитието на досъдебното производство. По време на разследването от ОСО при ДОП е имало големи периоди, в които процесуално – следствени действия не са били извършвани, въпреки продължаването на сроковете за разследване. Следователно досъдебно производство с времетраене от 3 години и 1 месец е прекомерно, доколкото в неговата продължителност са били извършени едва около 13 различни процесуално – следствени действия, което завишава интензитета на неблагоприятните преживявания на ищеца в резултат на незаконното обвинение.

При тези съображения съдът счита, че са установени в настоящото производство фактът на незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан, прекомерната продължителност на досъдебното производство, прекратяването на трудовото му правоотношение поради незаконното обвинение и негативните преживявания на ищеца. Гласните доказателства и заключението по СППЕ установяват причинно – следствената връзка между тях, следователно са налице основания за тяхното репариране.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като съдът следва да съобрази всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, за да постанови решение в съответствие с този принцип. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът счита, че справедливо спрямо претърпените от ищеца неимуществени вреди, е обезщетение в размер на 5 000 лв. То съответства напълно на повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, на интензитета на негативните емоционални преживявания в тази насока в един сравнително продължителен времеви период от 3 години и 1 месец. Преценката, че тези психологическия и емоционален дискомфорт у ищеца се е дължал както на незаконното обвинение, така и съдебния наказателен процес, репариране на последствията от който не са предмет на настоящото производство, също е от значение за размера на обезщетението. Липсата на доказателства за социална изолация, за разгласяване на фактите относно обвинението, както и липсата на други ограничения сочат, че определяне на обезщетението в по – висок размер биха били твърде завишени по размер и не биха довели до обезщетяване, а до обогатяване на ищеца. В този смисъл претенцията и следва да бъде уважена до размер от 5 000 лв., като за разликата над този размер до предявения от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлена.

Ищецът е претендирал паричното обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, изразяваща се първоначалното му привличане в качеството на обвиняем на 26.10.2011 г. Акцесорната претенция, черпеща правното си основание от нормата на чл. 86 от ЗЗД е процесуално допустима и основателна, но от датата на завеждане на исковата молба в съда. Съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, т. е. от 22.11.2016 г., от която дата следва да бъде уважено искането за присъждане на лихва върху главното парично задължение.

Ищцовата страна е претендирала съдебно – деловодни разноски. Съобразно чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да и заплати държавната такса в размер на 10 лв., както и съразмерните на уважената част от иска разноски за експертиза и адвокатски хонорар в общ размер на 91. 71 лв.

Водим от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт, прекратяване на трудовото му правоотношение в следствие на незаконното му обвинение за период от 37 месеца, за престъпление по чл. 265 ал. 2 пр. 4, вр. ал. 1 от НК, съответно чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 от НК, предмет на досъдебно производство досъдебно производство № 81/ 2008 г. на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Д., преобразувано в досъдебно производство № 46/ 2012 г. на ОСО при ДОП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ до предявения размер от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 26.10.2011 г. до 21.11.2016 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 91. 71 лв. /деветдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: