Р Е Ш Е Н И Е

№ 196 , гр. Добрич, 15.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

С участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 165 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 115439/ 07.09.2017 г. на СГС/ приложена по гр. д. № 11416/ 2017 г. на СГС, прекратено с определение № 3805/ 16.02.2018 г. и изпратено по подсъдност на ДОС/, с която Д.И.М. с адрес за призоваване гр. С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, е предявил против М.И.М. ***, с ЕГН **********, претенция за осъждането и да заплати сума в размер на 70 000лв. представляваща сума, с която неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, изтегляйки от личната му банкова сметка *** „Юробанк България“ АД следните парични суми: на 20.04.2016 г. – сумата от 30 000 лв. и на 25.04.2016 г. – сума в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.04.2016 г. за сумата от 30 000 лв. и считано от 25.04.2016 г. за сумата от 40 000 лв. до окончателното им изплащане, както и съдебно – деловодни разноски.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, страните са съпрузи, сключили граждански брак на 22.11.1980 г. През 2010 г. настъпил разрив в отношенията им, довел до напускане на ответницата на семейното жилище в гр. Добрич. На 20.04.2016 г. М.И.М. изтеглила от личната банкова сметка ***., а на 25.04. 2016 г. изтеглила сумата от 40 000 лв. Тегленето на горните парични суми било без знанието или съгласието на ищеца, не било търсено и последващото им одобрение. Ако се приемело, че било налице валидно упълномощаване, учредяващо представителна власт на ответницата да извършва действия от името и за сметка на представлявания, то пълната власт на М.И.М. върху имуществено на ищеца била ограничена от неговия личен интерес. Действията и били насочени против удовлетворяване интересите на упълномощителя. Целели обогатяване на нея самата или на трето лице, което се потвърждавало от липсата на отчет за извършените разпореждания. Ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като в случая нейното обогатяване и неговото обедняване били обусловени и функционално свързани. В тази връзка се настоява за пълно удовлетворяване на заявената претенция, претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответницата М.И.М. е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на допустимостта на заявената претенция с възражението, че страните са съпрузи, като ищецът е делегирал с валидно учредена представителна власт в полза на ответницата правомощия да извършва действия на разпореждане с имуществото му. Ищецът разполагал с друг път на искова защита. Освен това претенцията била неоснователна. Докато били в брак всеки от съпрузите имал принос в семейното имущество съобразно доходите и възможностите си. Различията в паричната еквивалентност на приноса на всеки един от тях не осъществявал института на неоснователното обогатяване. Ищецът не работил от 2005 г., поради което плащането на всички задължения, свързани със семейството, били поемани от ответницата. Тя движила всички дейности по фирмата, която регистрирала на името на съпруга си за семеен бизнес. Поради тази причина Д.И.М. и предоставил неограничени права с генерални пълномощни. Не отговаряли на истината твърденията, че ответницата е изтеглила всички парични средства от банковата сметка на съпруга си. Сумата е била прехвърлена към семейната им банкова сметка ***, по който ищецът бил титуляр, а ответницата – задължено лице. За извършените преводи е получавал SMS от банката, поради което е знаел за тях. Не било налице неоснователно обогатяване, тъй като липсвало разместване на имуществени блага. Действията на ответницата били в резултат на валидни правоотношения, от които произтичали правата и да извършва всякакви действия, чиито последици настъпвали направо в патримонуима на упълномощителя, който от своя страна бил длъжен да ги търпи. Искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД бил субсидиарен и с него можело да се търси защита, когато страната не разполагала с друг иск на разположение. Наличието на възможност ищецът да се защити с иск за непозволено увреждане, такъв, който се основава на съществуващо между страните правоотношение, напр. иск за реално изпълнение или за обезщетение от неизпълнение, изключвали основателността на претенцията за неоснователно обогатяване. Твърденията на ищеца, че по силата на упълномощаването за ответницата възниквало задължение да даде отчет, били неоснователни, тъй като помежду им не съществувало мандатно правоотношение. Главната искова претенция била неоснователна, както и акцесорната за лихви. Най – сетне страните били съпрузи с имуществена общност в режим на СИО. При постъпването на паричните суми по семейната им сметка те ставали неделима семейна общност, което от своя страна изключвало задължителните предпоставки за уважаване на иска – обедняването на ответника и обогатяването на ответницата. Настоява се за отхвърляне на иска, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Исковете за връщане на сумата, с която ответницата се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца намират правното си основание в нормата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД и са допустими, страните са легитимирани да участват в процеса.

С оглед доводите и твърденията, изложени от страните в процеса, и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че са съпрузи. Към настоящия момент е образувано първоинстанционно производство за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с развод, по което не е постановен влязъл в сила съдебен акт.

Д.И.М. притежава сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN ***. От представените извлечения от движенията по сметката му за периода от 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. е видно, че на 20.04.2016 г. е бил извършен превод от сметката му на сумата от 30 000 лв. по сметка с IBAN ***, на основание „захранване на сметка“, с получател Д.И.М.. На 25.04.2016 г. е извършен нов превод на сумата от 40 000 лв. от сметката на ищеца към сметката с горепосочения IBAN, *** М. и Д. М., на основание „прехвърляне на средства от семейни спестявания“. И двата превода са били наредени от М.И.М. по силата на представителната и власт, дадена с пълномощно № 7641/ 06.04.2005 г.

Видно от представената генерално пълномощно, заверено с нотариална заверка под № 7641/ 06.04.2005 г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 160 на НК гр. София, Д.И.М. е упълномощил М.И.М. да извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка, да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, включително и да извършва разпоредителни действия, като под т. 2 е посочено да го представлява пред всички действащи банки в Р България и да извършва всякакви действия, сделки, прехвърляния и други операции без ограничение, по всякакви негови влогове; да извършва неограничено теглене, прехвърляне и приемане на неограничени по размер суми и на всякакви документи, да извършва и приема правни действия по или във връзка с влоговете му в банките; да открива и закрива всякакви негови сметки във всички банки и т. н.

Страните са сключили договор за ипотечен кредит № 10/ 13409 от 27.04.2006 г. със „**“ АД. Разплащателната сметка, записана в договора, по която да се усвоява кредита, е № **, впоследствие променен на IBAN ***. Титуляри по сметката са Д. и М. М..

С оглед изразените от ответницата твърдения, че средствата в банковата сметка на ищеца имат семеен произход и тях има принос в набирането им, всяка от страните е ангажирала писмени и гласни доказателства. Независимо, че такива са събрани, Окръжният съд намира, че не се налага обсъждането им, предвид следното:

Съгласно действащият СК, обнародван в ДВ бр. 47/23.06.2009 година, който е в сила от 01.09.2009 година, в случаите, когато отношенията между съпрузите се уреждат при закона режим на общност, съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права. Това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК. Тази разпоредба не съдържа правило, което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), с което съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в останалите разпоредби уреждащи законовия режим на общност в отношенията между съпрузите. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това означава, че след влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.); . Затова по отношение на паричните влогове са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от СК правила относно съпружеската имуществена общност. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК /в този смисъл изрично Определение № 732 от 18.09.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1628/2018 г./.

Съдът е назначил ССЕ, от приетото като обективно и компетентно заключение по която се установява, че целта на договора за кредит е придобиването на недвижим имот, а размерът му е възлизал в размер на 20 500 лв. и е бил за срок от 15 години. От общата стойност на кредита, 440 лв. са били платени като такса обслужване, 17 000 лв. са били изтеглени на 16.05.2016 г., а останалите 3 060 лв. са послужили за погасяване на първите 14 вноски и част от 15. С допълнително внесени суми в размер на 33 757. 05 лв. са били погасени 36 524. 46 лв. главници и лихви по кредите и 211. 11 лв. банкови такси. От тези допълнително внесени суми 31 912. 85 лв. са внесени от М.И.М., 1000 лв. от Д.И.М., 500 лв. от Снежана М., 134. 20 лв. от „ДЗИ Общо застраховане“ и 210 лв. на основание дистанционно внасяне от Д. и М. М.. Общата стойност на погасените вноски по погасителен план възлиза на 36 699. 77 лв., като от представената от вещото лице таблица става ясно, че са били направени 120 вноски с договорения в договора за кредит размер, а на 05.05.2016 г. е платена сума в размер на 10 464. 08 лв., с която кредитът е изцяло предсрочно погасен. Вещото лице потвърждава, че на 20.04.2017 г. от банкова сметка № BG 69 BPBI 7938 40 54474201 /с титуляр ищеца/ е бил направен превод на сумата от 30 000 лв. по сметка № BG 18 TTBB 9400 1509 0168 40 /с титуляри Д. и М. М./. От представеното извлечение за движението по сметката става ясно, че сумата от 30 000 лв. е била преведена на същата дата от последната сметка по сметка № BG 18 TTBB 9400 1527 4639 42 с титуляр М.И.М.. На 22.04.2016 г. от нейната лична сметка е нареден превод по общата на страните сметка в размер на 11 500 лв., от които е извършено погашението на ипотечния кредит в размер на 10 464. 08 лв. На 25.04.2016 г. е бил направен превод отново от банкова сметка № BG 69 BPBI 7938 40 54474201 към сметка № BG 18 TTBB 9400 1509 0168 40 в размер на 40 000 лв. На същата дата М.М. е наредила превод на сумата от 40 000 лв. от общата с ищеца сметка към личната си банкова сметка.

***ричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от Д.И.М. против М.И.М. иск е с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че на посочените две дати – 20.04.2016 г. и 25.04.2016 г. ответницата е изтеглила от банковата сметка на ищеца лични негови средства в общ размер на 70 000 лв., с които той е обеднял, а тя се е обогатила. При уточняване на фактическата страна на спора ищецът категорично е отрекъл съществуването на мандатно правоотношение между него и ответницата /по повод дадените му от съда указания във връзка с твърденията за липса на отчет за извършените преводи/, но е потвърдил съществуването на упълномощителна сделка и не е оспорил представеното от М.И.М. пълномощно, заверено с нотариална заверка под № 7641/ 06.94.2005 г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 160 на НК гр. София, по силата на което на ответницата е била делегирана представителна власт да извършва правни действия от негово име и за негова сметка, включително да извършва всякакви банкови операции от сметките, по които е титуляр. Освен липсата на оспорване, не са релевирани каквито и да е възражения от страна на ищеца, че упълномощителната сделка е недействителна, поради което съдът приема за установено, че ответницата е разполагала с валидно учредена представителна власт да се разпорежда със средствата от личната му банкова сметка. ***ще е, че с факта на изтеглянето на паричните суми в общ размер на 70 000 лв. от личната банкова сметка *** „Юробанк България“ АД е настъпило обедняването на ищеца и съответно обогатяването на ответницата, поради което се настоява тя да бъде осъдена да върне това, с което се е обогатила до размера на обедняването.

Съгласно изричната нормата на чл. 59 ал. 2 от ЗЗД, правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити.

Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не - по неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то е породено /Решение № 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о./.

На това основание Окръжният съд намира, че предявеният иск за неоснователно обогатяване е процесуално допустим, но по същество неоснователен.

Договорното представителство поражда както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или между представителя и третото лице (при косвено представителство). При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия…Наличието на пълномощно изключва гестията, защото нейните правила са приложими, не само при отсъствието на мандат - предприелият работата не е натоварен, но е длъжен да продължи да се грижи за нея, докато заинтересованият може да я поеме; но също и при отсъствието на пълномощно, тъй като ако е налице пълномощие, работата винаги е предприета уместно и заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, без значение дали работата е добре, или зле управлявана - той е обвързан от всички действия на представителя по силата на даденото пълномощие (освен при сговаряне във вреда на представлявания - чл. 40 ЗЗД). Правилата на гестията и на неоснователното обогатяване са приложими в отношенията между мнимо представлявания и представителя без представителна власт (в т. ч. при надхвърляне на представителната власт)…Ако действията са предприети против волята на мнимо представлявания, последиците се уреждат от правилата за неоснователно обогатяване / Решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о./. Следователно институтът на неоснователното обогатяване би бил приложим в отношенията между страните по делото единствено в хипотезата, в която М.И.М. не е разполагала с представителна власт да извърши двете банкови тегления от личната сметка на ищеца или действайки като мним пълномощник, ако към този момент учредената и представителна власт е била оттеглена от упълномощителя.

Субсидиарността на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД предпоставя разглеждане на възможността ищецът да реализира правата си посредством друг път на защита. Това поражда необходимостта да се отговори на въпроса каква би могла да бъде отговорността на пълномощника, ако действията му в рамките на неговата представителна власт, последиците от които настъпват непосредствено в патримониума на упълномощителя, не се одобряват от последния като резултат.

Овластяването на едно лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-често използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето същество то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като никой не може да бъде задължен чрез едностранно изявление да извършва действия, то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото упълномощаване обаче не представлява предложение за сключването на такъв договор.

Гореизложеното сочи, че отговорността на пълномощника може да бъде договорна или деликтна. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Увреденият обаче не може сам да избира основанието си /договорно или деликтно/, то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти / в този смисъл Решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о./. Твърденията на ищеца, изложени в процеса, са в насока на несъществуване на мандатно правоотношение между него и ищцата, но ако такива бяха изложени, щяха да обусловят договорната отговорност на ответницата. В противен случай отговорността и би била деликтна и ищецът би черпил правото си на иск от нормата на чл. 45 от ЗЗД. Искът по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди и искът за имуществено изравняване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване, не се основават на едни и същи обстоятелства и нямат едно и също основание, макар възможен предмет на претенцията и при двете правни основания да е остойностяване и присъждане на еднаква по размер парична сума /вж. Решение № 403 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 758/2010 г., IV г. о./.

При това положение Окръжният съд намира, че ищецът разполага с възможност да защити правата си, реализирайки, според твърденията си, договорната или деликтната отговорност на ответницата, поради което субсидиарният иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е неоснователен.

Съдът намира, че за яснота и вън от горните съображения е необходимо да изложи и следното:

Дори и ищецът да разполагаше с единствена възможност да реализира правата си против ответницата, предявявайки против нея иск за връщане на това, с което той е обеднял, а тя се е обогатила, искът би бил неоснователен, предвид следното:

В исковата си молба и изобщо в хода на процеса Д.И.М. е поддържал твърдението, че действията на М.И.М., които са довели до неоснователното разместване на имуществени блага в неговата правна сфера са предприетите от нея тегления от банковата му сметка на 20.04.2016 г., съответно на 25.04.2016 г. Доказателствата по делото сочат несъмнено, че именно ответницата на въпросните дати е наредила преводите от личната банкова сметка ***., съответно 40 000 лв. Тя не ги е „изтеглила“, тъй като от данните за движението по сметката на ищеца става ясно, че е наредила превеждането им по друга банкова сметка. ***а в имуществената сфера на ищеца, тъй като и двете парични суми са преведени от личната му банкова сметка ***, по която също е титуляр заедно с ответницата, т.е. разполагал е с правомощие да се разпорежда с тях. Това означава, че въпросните два банкови превода не са довели до обедняване в неговия патримониум. След постъпването им по банковата сметка с № BG 18 TTBB 9400 1509 0168 40 по общата на страните сметка в „**“ АД, са били наредени два нови превода от ответницата от общата им сметка по личната и сметка. Настоящият съдебен състав намира, че именно тези две действия, извършени от ответницата са довели до намаляване патримониума на ищеца с процесните парични суми. Такива твърдения обаче не са изложени в исковата молба. Ищецът е поддържал твърдението си, че фактите, от които произтича неговата обедняване, съответно обогатяване на ответницата, са преводите, които тя е извършила в рамките на представителната си власт по нареждане на преводите от банкова сметка № BG 69 BPBI 7938 40 54474201, по която той е титуляр, на сумите от 30 000 лв. и 40 000 лв., по сметка № BG 18 TTBB 9400 1509 0168 40, по която титуляри са Д. и М. М.. Поради това претенцията за неоснователно обогатяване би била неоснователна дори и Д.И.М. да не разполагаше с друг път за защита.

Гореизложеното води на извода, че така заявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, ведно с акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за законовата лихва върху главното парично задължение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски съобразно представения списък. Процесуалният представител на ищеца е заявил възражение за платения от ответницата адвокатски хонорар в размер на 2 700 лв. Възражението е неоснователно, тъй като размерът на минималното адвокатско възнаграждение, изчислен на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 2 630 лв., т. е. договореният и платен от ответната страна адвокатски хонорар е около минималния и не се налага редуцирането му. В тази връзка на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 138. 50 лв.

Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от Д.И.М. с адрес за призоваване гр. С., с ЕГН **********, против М.И.М. ***, с ЕГН **********, претенция за осъждането и да заплати сума в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лв. представляваща сума, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, изтегляйки от личната му банкова сметка *** „Юробанк България“ АД следните парични суми: на 20.04.2016 г. – сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв. и на 25.04.2016 г. – сума в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.04.2016 г. за сумата от 30 000 / тридесет хиляди/ лв. и считано от 25.04.2016 г. за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА от Д.И.М. с адрес за призоваване гр. С., с ЕГН **********, да заплати М.И.М. ***, с ЕГН **********, сторени от нея разноски в производството в размер на 3 138. 50 лв. /три хиляди сто тридесет и осем лева и петдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

СЪДИЯ: