Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

гр.Д. 22.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АДОС гражданско отделение

На двадесет и шести септември 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА С.

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №176 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.2* и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Ж.К.П. *** срещу решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която е признато в отношенията между страните правото на собственост в качеството на наследници на общия наследодател Й.К.Й.,***,върху нива с площ от 6,018 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.Л.,общ.Д.,на ищеца по делото К.Х.Й. в частта за горницата от 1/18 до 1/10 ид.ч.;на ищеца Е.М.Й. в частта за горницата от 1/27 до 1/10 ид.ч.;на ищцата Г.С.Г. върху 1/20 ид.ч.,респ. в частта,с която въззивницата Ж.К.П. е осъдена да предаде на К.Х.Й. владението върху горницата от 1/18 до 1/10 ид.ч. от описаната нива,на Е.М.Й. владението върху горницата от 1/27 до 1/10 ид.ч. от нивата и на Г.С.Г. владението върху 1/20 ид.ч. от нивата;в частта,с която констативен нотариален акт №**,т.*,д.№**/***.2011 г. на нотариус с рег.№** на НК е отменен изцяло,вкл. в частта на признатите с него права на въззивницата Ж.К.П. върху горницата от 5/54 до 54/54 ид.ч. от процесната нива;респ. в частта за разноските,присъдени в тежест на въззивницата с оглед уважаване на исковете в посочените обжалвани части.Подадена е и частна жалба от Ж.К.П. срещу определение №454/08.03.2018 г. по цитираното дело на ДРС,с което е оставено без уважение искането й за изменение на горното първоинстанционно решение в частта за разноските чрез възлагане в нейна тежест на разноски в размер на 12,50 лв държавна такса и 75 лв адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба срещу решението се настоява последното в частта на произнасянето по иска на Г.С.Г. да бъде обезсилено като недопустимо,тъй като с влязло в сила определение от 05.06.2017 г. производството по делото по отношение на Г. било прекратено.Недопустимо било прието от районния съд,че същата е надлежно конституирана наново като ищец в първото по делото заседание,защото в случая ставало въпрос за предявяване на нов иск,което не било сторено по установените процесуални правила.В останалата обжалвана част решението било неправилно,настоява се за отмяната му и за отхвърляне на исковете на К.Х.Й. и Е.М.Й. в посочените части.Неправилното определяне на квотите на наследниците в съсобствеността произтичало от факта,че пред районния съд било депозирано удостоверение за наследници на общия наследодател с неясно съдържание,доколкото част от наследниците били неправилно посочени като негови „преродена” и „заварени дъщери”,а в действителност същите били негови биологични дъщери от първия и втория му брак.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и в частта,с която е отменен цитираният нотариален акт в частта на признатите права за горницата от 5/54 до 54/54 ид.ч..Същият според въззивницата подлежал на частична отмяна само до размера на притежаваните от К.Й. и Е.Й. 5/54 ид.ч. от процесната нива.

Отговори на горната жалба не са подадени от въззиваемите К.Х.Й.,Е.М.Й. и Г.С.Г..В хода на въззивното производство въззиваемите К.Х.Й. и Г.С.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК жалбоподателката П. изразява недоволство от атакувания акт,като сочи,че РС неправилно присъдил с решението си всички разноски в полза на ищците К.Й.,Е.Й. и Г.Г. в размер на 50 лв държавна такса в полза на тримата и 300 лв адвокатско възнаграждение в полза на К.Й..РСне съобразил,че производството по част от исковете било прекратено,а по повечето от останалите искове приключило с тяхното отхвърляне.Горната ДТ била внесена за цялото производство,поради което ответницата П. дължала част от таксата съразмерно на уважената част от исковете в размер на 12,50 лв.По отношение адвокатското възнаграждение от 300 лв се сочи,че извършването на такива разноски не е доказано от ищеца К.Й.,доколкото в договора за правна защита не било удостоверено такова плащане в брой,нито били представени платежни документи за плащане по банков път.Настоява се горното възнаграждение изобщо да не бъде присъждано или евентуално да бъде редуцирано до 75 лв съразмерно на уважената част от иска на К.Й..

Отговори на частната жалба не са подадени от въззиваемите.В хода на въззивното производство въззиваемите К.Х.Й. и Г.С.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното определение.

Като постави на разглеждане подадените жалби,ДОС установи следното:

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 22.01.2018 г.,а жалбата е подадена на 02.02.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 05.02.2018 г./.Частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК е подадена в указания в определението двуседмичен срок /жалбоподателката е уведомена за определението на 09.03.2018 г.,а жалбата е подадена на 23.03.2018 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 23.03.2018 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционните решение и определение в неизгодните за него части.

По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение:

Решението на ДРС е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е процесуално недопустимо в обжалваните му части относно произнасянето по ревандикационните искове и подлежи на обезсилване поради следните съображения:

Гр.д.№3192/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.№18672/08.11.2016 г.,с която са предявени ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС от множество ищци /22 бр. при идентичност на ищците под №17 и №23/ срещу Ж.К.П. ***.Според обстоятелствената част и петитума на исковата молба се настоява от ищците да се признае за установено по отношение на ответницата,че същите са собственици на нива с площ от 6,018 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.Л.,общ.Д.,по наследяване от Й.К.Й.,***,и реституция на имота в полза на наследници на горното лице по реда на ЗСПЗЗ,като се иска и осъждане на ответницата да им предаде владението на цялата нива.На основание чл.537 ал.2 от ГПК като последица от уважаване на горните искове се настоява за отмяна на нотариален акт №*,т.*,рег.№**,н.д.№**/**.2011 г. на нотариус с рег.№** на НК Р.Г.с район на действие ДРС,с който ответницата е призната за собственик на процесната нива по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.С влязло в сила определение №1039/05.06.2017 г. РС е прекратил на основание чл.129 ал.3 от ГПК частично производството по делото и е върнал на подателите й исковата молба,изхождаща от 15 ищци.Като ищци по делото са останали седем лица,а именно С.Й.Ц. ***,М.С.А. от с.П.И.,Ц.Й.Ц. от с.П.И.,Д.Й.Ц. от с.П.И.,Г.Ц.С. ***,К.Х.Й. от с.П.И. и Е.М.Й. ***.С определение,постановено в открито съдебно заседание на 19.12.2017 г.,ДРС е конституирал по тяхна молба като ищци по делото наново три лица,посочени в исковата молба като първоначални ищци,по отношение на които производството е било прекратено с определението от 05.06.2017 г.,а именно А.Ц.А. ***,Г.С.Г. *** и К.Ц. ***.С молба на лист 203 от делото на ДРС,изхождаща само от двама от ищците К.Х.Й. и С.Й.Ц.,е предприето уточняване на петитума на исковата молба в насока,че ищците настояват да се признае за установено по отношение на ответницата,че процесната нива е собственост на всички наследници на Й.К.Й.,и за осъждането й да предаде на съсобствениците-наследници на горното лице,т.е. вкл. и на самата себе си,съсобствения недвижим имот.Горното уточнение очевидно е продиктувано от факта,който е убягнал на ищците при подаване на първоначалната искова молба,че ответницата Ж.К.П. също има качеството на наследник по закон на общия наследодател,което е наложило да се иска не установяване правото на собственост на ищците върху нивата /петитум по исковата молба/,а изобщо правото на собственост на всички наследници на Й.К.Й.,включая и правото на дял от съсобствеността на ответницата П..Горното уточнение е подкрепено от останалите ищци чрез пълномощника им адв.Хр.Х. в посоченото съдебно заседание.С решението си РСсе произнася по ревандикационни искове за установяване поединично правото на собственост на част от ищците,за които е счетено,че исковете са основателни,върху припадащите им се по наследяване от общия наследодател идеални части от съсобствения имот,като съответно ответницата Ж.К.П. е осъдена да им предаде на всеки поотделно владението върху установените притежавани от тях ид.части от имота.Така са уважени искове за ревандикация на 1/10 ид.ч. от имота в полза на К.Х.Й.;1/10 ид.ч. в полза на Е.М.Й. и 1/20 ид.ч. в полза на Г.С.Г..Исковете на останалите ищци са отхвърлени и решението в тази част не е било обжалвано от същите,т.е. е влязло в сила.Така производството по делото е висящо във въззивната инстанция само по ревандикационни искове на К.Х.Й.,Е.М.Й. и Г.С.Г. и то частично,доколкото решението е обжалвано от ответницата П. само частично в тази част.Посочените ищци не са обжалвали първоинстанционното решение в отхвърлителна част,нито са искали допълването му с такава отхвърлителна част,доколкото исковите им претенции са били за установяване на правото на собственост върху целия имот в лицето на всички наследници,а не поотделно за идеални части от имота.Поведението им и колебанието на първоинстанционния съд какви искове разглежда наложи въззивният съд да задължи ищците К.Х.Й.,Е.М.Й. и Г.С.Г.,по отношение на които производството все още е висящо,по реда на чл.129 ал.2 от ГПК да уточнят исковете си по чл.108 от ЗС,като посочат всеки поотделно установяване на правото на собственост върху каква припадаща им се по наследяване ид.част от процесната нива претендират,респ. за осъждане на ответницата да им предаде владението върху каква ид.част от нивата настояват.Горното уточнение е било наложително предвид установените от въззивния съд с определение №239/25.04.2018 г. нередовности на исковата молба.Указанията са дадени при съобразяване,че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл.108 от ЗС и срещу друг съсобственик,но искът гарантира съдебна защита на правото на съсобственика в обема на притежавания от него дял от съсобствеността;че съсобственикът не може да упражнява чужди права и да претендира за установяване правото на собственост и ревандикация в полза на други съсобственици,които не са ищци в производството,макар и да притежават права върху същия имот,произтичащи от общ юридически факт като наследяването,в случай,когато исковете са насочени срещу друг участник в същата съсобственост;че цялостно предявяване на общи права от един или част от съсобствениците е допустимо като действие на обикновено управление само при хипотеза на осъществяване на защита срещу трето на съсобствеността лице,в която хипотеза притежателят на идеална част от имота може да ревандикира целия имот от третото лице,което го владее или държи без основание,каквато хипотеза в случая не е налице,доколкото ответницата по исковете Ж.К.П. е също наследник на общия наследодател и има качеството на съсобственик.

След двукратно продължаване на указания с определение №239/25.04.2018 г. на ДОС срок за изправяне нередовностите на исковата молба в полза на ищците по делото К.Х.Й. и Г.С.Г. /така определения на ДОС №279/15.05.2018 г. и №346/08.06.2018 г./ само горните ищци са уточнили в рамките на продължения срок исковите си претенции.С молба вх.№4309/03.07.2018 г. К.Х.Й. е посочил,че претендира ревандикация на притежаваните от него 5/108 ид.ч. от процесната нива,а Г.С.Г. заявява,че претендира ревандикация на 1/36 ид.ч. от нивата.Същите са внесли и дължимите държавни такси за водене на делото пред първата инстанция.

Въззиваемият и ищец по делото Е.М.Й. не е изпълнил вмененото му с определение №239/25.04.2018 г. на ДОС задължение да уточни претенцията си по чл.108 от ЗС.Същият е отправил две нередовни молби за продължаване на срока за изправяне на нередовностите на исковата молба.С определение №346/08.06.2018 г. ДОС е задължил въззиваемия и ищец по делото Е.М.Й. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за горното определение да поправи нередовностите на двете молби за продължаване на срока за изправяне нередовности на исковата молба,даден с определение №239/25.04.2018 г. на ДОС,а именно молби вх.№29*/10.05.2018 г. и №3523/04.06.2018 г. в частта,в която изхождат от същия,като подпише молбите лично или представи пълномощно,удостоверяващо представителната власт на адв.Н.А. спрямо него към датата на подаване на молбите,или писмено да потвърди подаването на молбите от негово име чрез лице без представителна власт спрямо същия.Молителят е предупреден изрично,че при неизпълнение на горното задължение в указания срок двете молби за продължаване на срок ще му бъдат върнати като нередовни,респ. ще бъдат оставени без разглеждане.За определението на ДОС от 08.06.2018 г. Е. М.Й. е уведомен чрез надлежния си процесуален представител адв.Хр.Х. на 12.06.2018 г.В указания срок,изтекъл на 19.06.2018 г.,Е.Й. не е изправил нередовността на цитираните две молби,поради което с определение №398/05.07.2018 г. молбите за продължаване на срок са оставени без разглеждане и са му върнати.Исковата молба в частта,в която изхожда от ищеца Е.М.Й.,е останала нередовна.

От изложеното следва,че произнасянето на районния съд по предявения от Е.М.Й. срещу Ж.К.П. иск по чл.108 от ЗС е по нередовна искова молба.Упражняването на правото на иск е ненадлежно и това обуславя недопустимост на предявения иск и на произнасянето по него.Доколкото обаче съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение само в обжалваната му част,то същият е оправомощен да обезсили решението на ДРС само в обжалваната от ответницата по делото Ж. К.П. част,т.е. в частта,с която е признато за установено правото на собственост на Е.М.Й. върху горницата от 1/27 ид.ч./=20/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч. /=54/540 ид.ч./ от процесния имот,респ.ответницата е осъдена да му предаде владението върху горницата от 1/27 ид.ч./=20/540/ до 1/10 ид.ч. /=54/540/ от имота.На практика в тази част РС се е произнесъл по непредявен иск.В частта на признатите права на Е.М.Й. върху 1/27 ид.ч. /20/540/ първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Като недопустимо следва да се обезсили първоинстанционното решение и в частта на уважения ревандикационен иск на Г.С.Г..Както вече бе посочено,Г.С.Г. е била първоначален ищец по делото /под №2 в първоначалната искова молба/.Производството по делото обаче е било прекратено по предявения от същата иск с влязлото в сила определение №1039/05.06.2017 г.,като исковата молба й е била върната като нередовна.Нова искова молба с изискуемото съдържание по чл.127 ал.1 от ГПК и приложенията към нея по чл.128 от ГПК не е била подадена от тази ищца и присъединена за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело,респ. препис от такава нова искова молба не е бил връчен на ответницата с право на отговор в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Въпреки липсата на надлежно предявен иск Г.С.Г. е била конституирана наново като ищец по делото с определение на ДРС в открито съдебно заседание на 19.12.2017 г. в нарушение на посочените процесуални правила.РС се е произнесъл по непредявен иск на Г.С.Г.,поради което решението му в тази част следва да бъде обезсилено.

Като недопустимо поради произнасянето свръхпетитум следва да се обезсили първоинстанционното решение и в частта на произнасянето по ревандикационния иск на К.Х.Й. в частта на установеното негово право на собственост за горницата от 1/18 до 1/10 ид.ч. от процесната нива и за осъждане на ответницата П. да му предаде владението върху тази горница.Както бе посочено,РСсе е произнесъл по нередовна искова молба.В хода на въззивното производство предявеният от К.Х.Й. ревандикационен иск бе уточнен с молбата на листи 56-* от делото на ДОС.Ищецът К.Й. претендира според тази молба установяване на правото си на собственост върху 5/108 ид.ч. от процесната нива и осъждане на ответницата Ж.П. да му предаде владението върху 5/108 ид.ч. от имота.В частта на произнасянето от районния съд за горницата от 5/108 ид.ч./=25/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч./=54/540 ид.ч./ първоинстанционното решение е недопустимо.Същото подлежи на обезсилване като такова обаче само в обжалваната от въззивницата П. част,т.е. в частта на произнасянето за горницата от 1/18 ид.ч. /=30/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч./=54/540 ид.ч./.

Правата на ищеца К.Х.Й. върху процесната нива са действително в посочения при уточняване на исковата молба от него обем-5/108 ид.ч.Не е спорно по делото,че същите произтичат по силата на наследяване от общия на страните наследодател Й.К.Й.,починал през 1983 г.Процесната нива с площ от 6,018 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.Л.,общ.Д.,е реституирана на всичките му наследници с решение на ОПК-Д. с конститутивно действие №32/27/12.04.1994 г. по преписка №17647/1992 г. и представлява новооткрито наследство-съсобствено между неговите наследници по закон.Ответницата Ж.К.П. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху нивата по давност №*,т.*,рег.№**,н.д.№**/2011 г. на нотариуса Р.Г.с район на действие ДРС,като с отговора на исковата молба е признала правата върху имота на всички наследници на общия на страните наследодател Й.К.Й. и е отрекла да е придобила собствеността върху целия имот по давност.От всички представени по делото удостоверения за наследници на листи 8-12,141-142 от делото на ДРС и листи 36-40 от делото на ДОС,респ. твърденията на въззивницата във въззивната й жалба относно кръга от наследници,които не са оспорени и дори подкрепени от въззиваемия К.Х.Й. в молбата на листи 56-* от делото на ДОС,се установява,че общият наследодател е оставил след смъртта си през 1983 г. осем низходящи /С.Й.Е.-дъщеря от първи брак на наследодателя;К.Й.К.-син от първия брак;Д.Й.Ц.-дъщеря от първия брак,М.Й.Г.-дъщеря от първия брак,Т.а Й.К.-дъщеря от първия брак,Й.Й.И.-дъщеря от втория брак на наследодателя,Х. Й.Й.-син от втория брак и М. Й.Й.-син от втория брак/ и преживяла втора съпруга К. Х. Й..Доколкото не е било спорно,че и наследниците на втората съпруга К. участват в наследяването при неприлагане на ограничението по чл.9а от ЗН /забел. не се твърди К. да е последваща съпруга по смисъла на цитираната разпоредба,т.е. бракът да е сключен след одържавяване на земеделския имот и включването му в ТКЗС,а дори и да е такава,ограничението спрямо наследниците й не важи,тъй като от брака й с общия наследодател има родени деца/,то право на дял от нейното наследство имат не само низходящите й,родени от брака й с Й.К.Й.,но и низходящите й,родени от предходен брак.По правилата на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН всичките осем низходящи и съпругата на общия наследодател наследяват равни части от процесната нива-в случая по 1/9 ид.ч.Въззиваемият К.Х.Й. е низходящ на починалия след общия наследодател през 2010 г. негов син от втория му брак Х. Й.Й.,като последният е оставил трима наследници-съпруга Я.Д.Й. /поч.след Х. през 2013 г. и оставила за свой наследник син очевидно от предходен брак М.К.Б./,син К. Х.Й. и дъщеря М. Хр.Й..Делът на Х. Й.Й. от нивата включва както полагащата му се по наследство от баща му Й.К.Й. 1/9 ид.ч.,така и полагащата му се по наследство след смъртта на майка му /втората съпруга на общия наследодател/ К. Х. Й. 1/36 ид.ч. /забел. К. оставя четирима низходящи-Ц.Ц.Д.-дъщеря от предходен брак,Й.Й.И.,Х. Й.Й. и М. Й.Й.-деца от брака й с общия наследодател/.Квотата на Х. Й.Й. е в общ размер от 5/36 ид.ч.По наследяване синът му К.Х.Й. става собственик на 5/108 ид.ч. /5/36:3/.Тъй като обаче ответницата Ж.П. не е обжалвала решението на ДРС в частта на уважаване на иска на К.Й. за горницата от 5/108 ид.ч. /=25/540/ до 1/18 ид.ч./=30/540/,въззивният съд не е оправомощен да извършва контрол за законосъобразност на решението в тази част,в която същото е влязло в сила.

При този изход от производството и предвид постановения от районния съд резултат по исковете първоинстанционното решение е неправилно в частта,с която констативен нотариален акт за собственост по давност №*,т.*,рег.№**,н.д.№**/2011 г. на нотариуса Р.Г.с район на действие ДРС е отменен изцяло на основание чл.537 ал.2 от ГПК.Същият подлежи на отмяна само в частта на отречените със съдебното решение права на Ж.К.П. върху процесната нива-30/540 ид.ч. /признати за собственост на К.Х.Й./ и 20/540 ид.ч. /признати за собственост на Е.М.Й./,т.е. следва да се отмени в частта на признатите права върху нивата до размер от 50/540 ид.ч.В тази част решението на ДРС следва да бъде отменено и да се постанови горният резултат като последица от уважената част от предявените ревандикационни искове /забел. претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК не е самостоятелен иск,а е последица от изхода по предявените искове на основание чл.108 от ЗС,поради което съдът не дължи отхвърлителна част по това искане/.

По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК:

Разгледана по същество,частната жалба е частично основателна.

С първоинстанционното решение ответницата по делото Ж.К.П. е осъдена да заплати на тримата ищци К.Х.Й.,Е.М.Й. и Г.С.Г. разноски в размер на 50 лв държавна такса и само на ищеца К.Х.Й. разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение.С молба вх.№2299/02.02.2018 г. Ж.П. е настояла за изменение на горното решение в частта за разноските и е поискала редуциране на дължимата държавна такса до размер от 12,50 лв и на адвокатското възнаграждение до размер от 75 лв съразмерно на уважената част от исковете,като относно адвокатското възнаграждение дори е настояла за цялостно отхвърляне на претенцията за заплащането му поради липса на доказателства същото да е било реално заплатено от ищеца К.Й..С атакуваното определение на ДРС горната молба е оставена без уважение.

При цялостно уважаване на предявения от К.Х.Й. ревандикационен иск /забел. в обезсилената от ДОС по този иск част на първоинстанционното решение се касае за произнасяне на районния съд свръхпетитум/ на същия се следват на основание чл.78 ал.1 от ГПК претендираните от него разноски,сторени в първата инстанция,в техния пълен размер.В договора за правна защита и съдействие на лист 192 от делото на ДРС е отразено изрично,че по договора е внесена от горния ищец сума от 300 лв.Действително в договора не е посочен размер на договорено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на страната адв.Н.А.,нито е посочено по какъв начин ще се извърши плащането на такова възнаграждение /в брой или по банков път/,но отразяването в графа „внесена сума”,че е изплатена сумата от 300 лв,е достатъчно да обоснове дължимост на същата като очевидно уговорено в този размер и платено в брой възнаграждение.Според т.1 от ТР №*/**.11.2013 г. по тълк.д.№*/20** г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно вписването за направеното плащане в договора за правна защита и съдействие и в тази част договорът има характер на разписка за извършено плащане в брой.Следователно присъдената от районния съд в полза на К.Х.Й. сума от 300 лв адвокатско възнаграждение е дължима от ответницата Ж.П. и правилно първоинстанционният съд е отказал да измени решението си в тази част.Атакуваното определение по чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено в частта,с която е оставена без уважение молбата на Ж. К.П. да се измени решението на ДРС в частта на присъдените в полза на К.Х.Й. разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение.

По сметка на районния съд е заплатена в хода на първоинстанционното производство еднократно държавна такса за водене на делото в размер на 50 лв по всички искове /лист 26 от делото на ДРС/,а е била дължима в този минимален размер по чл.1 от ТДТКССГПК по всеки един от обективно съединените искове от всеки ищец.Така по исковете на К.Й.,Е.Й. и Г.Г. е следвало да е събрана държавна такса в общ размер от 150 лв.Дължимите от всеки от тях по сметка на ДРС държавни такси са внесени с вносна бележка от 10.05.2018 г. на лист 45 от делото на ДОС в изпълнение указанията на въззивния съд,дадени с определение №239/25.04.2018 г.Така макар и внесената в рамките на първоинстанционното производство държавна такса от 50 лв да не може да се съотнесе конкретно към някой от исковете на посочените трима ищци,то изправянето на посочената нередовност на исковата молба в хода на въззивното производство обуславя наличие на доказателства за действително сторени от тези трима ищци разноски за първата инстанция под формата на по 50 лв държавна такса за водене на делото.Решението на районния съд по иск на Г.С.Г. се обезсилва от въззивния съд поради това,че надлежно предявен иск от тази ищца не е налице,което обуславя липса на право на Г. на разноски за първата инстанция.В частта от първоинстанционното решение,с която се присъждат разноски в полза на Г.С.Г.,съдебният акт на ДРС следва да бъде изменен,т.е. определението по чл.248 от ГПК в частта,с която е отказано такова изменение,следва да бъде отменено.При осъждането на ответницата П. РСне е посочил изрично каква сума от присъдените 50 лв се следва в полза на всеки от тримата ищци,поради което следва да се приеме,че сумата се разпределя между тях по равно,т.е. в полза на Г.Г. са присъдени 16,66 лв.В тази част /относно разноските в полза на Г.Г./ решението на районния съд следва да бъде отменено.Останалите 33,34 лв са присъдени в полза на К.Й. и Е.Й..Искът на К.Х.Й. е уважен изцяло,поради което на същия се следват всички разноски,сторени от него в първата инстанция.Уважен е с влязло в сила решение и иск на Е.М.Й..Следователно на двамата ищци К.Й. и Е.Й. се следват разноски под формата на внесена държавна такса за водене на делото.Същите са внесли държавни такси от по 50 лв за исковете си,т.е. общо 100 лв.Тъй като обаче РСе разпределил отговорността за разноски спрямо тях само досежно сума от 33,34 лв ДТ,то въззивният съд не може да влоши положението на жалбоподателката Ж.П. и да разпредели отговорност за разноски в размер на 100 лв,а може да стори това само относно присъдените от ДРС 33,34 лв.Така в полза на К.Х.Й. се следват разноски за първата инстанция под формата на внесена ДТ в размер на 16,67 лв и в полза на Е.М.Й. разноски в размер на 16,67 лв ДТ,колкото им е присъдил районният съд.Следователно в тази част определението по чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Присъждане на разноски за въззивната инстанция е претендирано изрично единствено от въззивницата Ж.К.П..С оглед изхода от производството по въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение същата има право на сторените от нея разноски по тази жалба в размер на 75 лв държавна такса по обжалването и 3 лв банкова такса,платими от тримата въззиваеми.Частната й жалба е частично основателна /само относно разноските в полза на Г. Ст.Г. в размер на 16,66 лв ДТ за първата инстанция/,поради което й се следват за производството по нея съразмерно на уважената част разноски под формата на внесена ДТ и банкова такса в размер на 0,78 лв /изчислено на база 15 лв ДТ и 1,50 лв банкова такса/,платими от въззиваемата Г. Ст.Г..

Въззиваемите не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното,ДОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която е признато за установено в отношенията между страните К.Х.Й. с ЕГН ********** ***,Е.М.Й. с ЕГН ********** ***,Г.С.Г. с ЕГН ********** *** и Ж. К.П. с ЕГН ********** *** правото на собственост в качеството на наследници на общия наследодател Й.К.Й.,***,върху нива с площ от 6,018 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.Л.,общ.Д.,на ищеца по делото К.Х.Й. в частта върху горницата от 1/18 ид.ч. /=30/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч. /=54/540 ид.ч./ от описаната нивата;на ищеца Е.М.Й. в частта върху горницата от 1/27 ид.ч. /=20/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч. /=54/540 ид.ч./ от описаната нива;на ищцата Г.С.Г. върху 1/20 ид.ч. /=27/540 ид.ч./ от описаната нива,респ. в частта,с която ответницата по делото Ж.К.П. е осъдена да предаде на К.Х.Й. владението върху горницата от 1/18 ид.ч. /=30/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч. /=54/540 ид.ч./ от описаната нивата,на Е.М.Й. владението върху горницата от 1/27 ид.ч. /=20/540 ид.ч./ до 1/10 ид.ч. /=54/540 ид.ч./ от описаната нива и на Г.С.Г. владението върху 1/20 ид.ч. /=27/540 ид.ч./ от описаната нива.

ОТМЕНЯ решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която констативен нотариален акт №*,т.*,д.№**/**.**.20** г. на нотариус с рег.№** на НК е отменен изцяло,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност №*,т.*,рег.№**,н.д.№**/**.**.20** г. на нотариус с рег.№** на НК Р.Г.с район на действие ДРС в частта на признатото с него право на собственост на Ж.К.П. с ЕГН ********** *** върху 50/540 ид.ч. от нива с площ от 6,018 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.Л.,общ.Д..

ПОТВЪРЖДАВА определение №454/08.03.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която е оставено без уважение искането на Ж.К.П. с ЕГН ********** *** за изменение на решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която Ж.К.П. е осъдена да заплати на К.Х.Й. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение и в размер на 16,67 лв държавна такса за водене на делото,както и на Е.М.Й. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция разноски в размер на 16,67 лв държавна такса за водене на делото /общо на двамата държавна такса в размер на 33,34 лв/.

ОТМЕНЯ определение №454/08.03.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която е оставено без уважение искането на Ж.К.П. с ЕГН ********** *** за изменение на решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която Ж.К.П. е осъдена да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция разноски в размер на 16,66 лв държавна такса за водене на делото,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта за разноските,като

ОТМЕНЯ решение №64/18.01.2018 г. по гр.д.№3192/2016 г. на ДРС в частта,с която Ж.К.П. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция разноски в размер на 16,66 лв държавна такса за водене на делото.

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж. К.П. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция разноски по повод на подадената от втората частна жалба в размер на 0,78 лв /седемдесет и осем стотинки/ държавна такса и банкова такса съразмерно на уважената част от частната жалба.

ОСЪЖДА К.Х.Й. с ЕГН ********** ***,Е.М.Й. с ЕГН ********** *** и Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на Ж. К.П. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски по повод въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в размер на 78 лв /седемдесет и осем лева/ държавна такса по обжалването и банкова такса.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.