РЕШЕНИЕ
№200
гр.Д., 17.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на седемнадесети септември през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря П.
МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №213 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по по въззивна жалба вх.№6675/**.03.2018Г. от Д.С. *** ЕГН ********** *** , срещу решение №186/02.03.2018г. по гр.д.№869/2017г.на ДРС, с което се ОТМЕНЯ
даР.е от **.1.22016г. по нотариален акт №**, том **, дело №*** от **.12.2016г. на нотариус ***с рег.№*** на Нотариалната камара, вписан под №**, том **, дело №**/**.12.2016г. на Служба по вписвания Д., сключен
между ***ЕГН **********, починала на
13.03.2017г. като дарител и Д.С. *** ЕГН ********** като надарен за следните недвижими имоти в град Д.: 1/4 ид.части от жилище-апартамент на ул.”***”№**, вх.*, ет.*, ап.* с площ 88,23 кв.м ,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***състоящ се две стаи , столова , кухня ,
ниша, сервизни помещения ведно с прилежащите му части от избено помещение под №16
с площ 12,92 кв.м и от таванско
помещение под №12 с площ от 12,35 кв.м , както и 2,476% ид.части от общите
части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления имот; 1/4 ид.части от гараж №10 на ул.”***” №**
с площ 18,94 кв.м , представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***; 1/4
ид. части от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с идентификатор ***по
КККР на гр.Д..
Оплакванията са за
недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебния акт, постановен при
нарушения на материалния закон, процесуални нарушения, неизяснена фактическа
обстановка.
Недопустимостта се
обосновава с доводи, свеждащи се до липсата на процесуална правоспособност на ищцата ***с оглед датата на настъпилата
нейна смърт и датата на постъпване на исковата молба в съда- ищцата починала на
13.03.2017г., в деня когато исковата молба е предадена в регистратурата на
районния съд от куриерска фирма „Б.Е.К.”ООД. В тази връзка се излагат
обстоятелства за липсата на сключен
договор за куриерска услуга - в
товарителница №*** липсвали подпис на подадател,
подпис на получател, на час на доставка на пратката. Пратката била изпратена на
09.03.2017г. и съгласно Общите условия следвало да бъде доставена на следващия
ден, който бил „петък”-работен ден, в товарителницата бил фиксиран час на
доставката 10.03.2017г., а пратката била доставена на 13.03.2017г. Анализира
Общите условия на куриерската фирма и във връзка със сроковете за изпълнение на
куриерската услуга. Излага несъгласие с извода на съда, че представената
товарителница е редовна, макар и да не обективирала сключен между страните
договор за извършване на куриерска услуга, в резултат на който извод съдът
недопустимо разгледал иска, предявен от ищец, който към момента на постъпване
на исковата молба в съда вече е починал. Разпоредбата на чл.227 от ГПК не
намирала приложени в случая , тъй като предпоставка за приемство в процеса била
смъртта на физическото лице, по отношение на което е възникнало качеството на
страна по гражданското дело. Позовава се на съдебна практика, която счита за
приложима в случая. Излага и, че съдът се произнесъл по нередовна исковата
молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Описаната
фактическа обстановка не отговаряла на истината- посочено било, че ищцата няма
средства да подържа къща и двор, а тя живеела в апартамент.
Допуснато било и
съществено процесуално нарушение като в противоречие с нормата на чл.193 от ГПК
не било допуснато оспорване на товарителницата , в която връзка сочи съдебна
практика.
Липсвало
установяване относно наличието на неудовлетворена, трайна нужда, тъй като
липсвало ясно посочена величина на месечните доходи на ищцата. Съдът приел
съобразно изготвената съдебно-техническа експертиза, че необходимата месечна
сума на ищцата е в размер на 420лева, като не направил съпоставка с месечните
средства, с които ищцата разполага. Не отчел, че ищцата имала право на ползване
върху даР.те имоти, можела да отдава под наем гаража. Не отчел, че земеделската
земя е отдадена под аренда и от нея също се прибират доходи. Ищцата запазила
правото на ползване и върху продадения с н.а.№*/31.01.2017г.магазин и
получавала месечен наем от 150лева. Съдът анализирал избирателно събраните
доказателства. Заплатената сума от 1200лева от ищцата за лечение била единичен
случай и не следвало този разход да бъде начислен към нужните средства за
издръжка. Сумата била заплатена със собствени средства, което налагало извод,
че ищцата е успяла да посрещне разхода сама. Излагат се подробно обстоятелства
за отношенията между ищцата и нейния син, водено от последния дело за поставяне
на ищцата под запрещение, извежда се извод за липсата на воля от страна ищцата
за водене на настоящия процес. Излага се и, че не била установена нуждата от
издръжка, а след смъртта и тя е отпаднала, че липсвало установяване на отказ от
страна на ответника да дава издръжка на баба си. Анализират се и гласните
доказателства във връзка с отношенията между страните. Заявява се искане за
отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В писмен отговор
насрещната страна изразява становище за неоснователност на доводите на
въззивника. Нямало спор, че куриерската пратка е приета на 09.03.2017г., като в
рамките на тридневния срок е входирана в ДРС. С оглед становището на куриера
било потвърдено регистрирането така както е посочено. Съдът обсъдил всички
събрани доказателства и стигнал до извод за изключително укоримо поведение на
надаР.я. След като дарителката му прехвърлила безвъзмездно всичко притежавано
от нея, както и възможността да тегли от авоарите и, наличните в дома и
спестявания, тя била оставена сама, без възможност да заплаща за грижите на
жените, които са и помагали в ежедневието. След като получил правата върху
имотите и правото да се разпорежда с влога и, ответника идвал всяка събота.
Когато разбрал, че дарителката е установила изтеглянето на средствата и, спрял
да ходи. В последните седмици от края на дните си дарителката изпаднала в
крайно тежко състояние-болна, без средства, на грижите на втората си снаха. С
исковата молба е поискала средства в размер на **0лева . Според заключението на
вещото лице средномесечната и издръжка възлиза на 420лева, но при отчитане на
средствата, които са заплащани на жените, които са я обслужвали сумата
нараствала с още 720лева на месец. След като останала без всякакви средства,
тази сума била непосилна за нея. При отчитане на всички доказателства правилно
съдът достигнал до крайния извод за поведение на ответника с обществена
укоримост във висока степен, приравняващо се на останалите хипотези на чл.227
от ЗЗД. Решението следвало да бъде потвърдено.
При
данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 16.03.2018г.
въззивната жалба, внесена в съда на **.03.2018г. се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Д.кият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№869/2017
г. на ДРС е образувано /съобразно искова молба вх.№4288/13.03.2017г./ по предявен
от С. ***а В. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Ю.О.-ДАК, заместена поради
настъпилата нейна смърт от правоприемника си С.Д.С. с ЕГН ********** ***, срещу
Д.С.С. с ЕГН ************ ***, иск за отмяна на сключени с нотариален акт №**,
т.*, рег.№**, дело №***/2016г. на нотариус с рег.№*** в НК Е.З, вписан в СВ Д.
с вх.№***/**.12.2016г., акт.№**, т. ***, дело №**/2016г., между С. ***а В. като
дарител и Д.С.С. като дарен, даР.я на три недвижими имота: 1/4
ид.части от жилище-апартамент на ул.”***”№**, вх.*,ет.*,ап.* с площ 88,23 кв.м ,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***състоящ се две стаи , столова , кухня ,
ниша, сервизни помещения ведно с прилежащите му части от избено помещение под №16
с площ 12,92 кв.м и от таванско
помещение под №12 с площ от 12,35 кв.м , както и 2,476% ид.части от общите
части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления имот; 1/4 ид.части от гараж №10 на ул.”***” №**
с площ 18,94 кв.м , представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***; 1/4
ид. части от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с идентификатор ***по
КККР на гр.Д..
Изложени са в исковата молба обстоятелства
за сключен на **.12.2016г. с н.а. №**/2016г. на нотариус №*** договор за даР.е,
с който ищцата дарила на ответника, нейн внук, 1/4идеални части от собствените
си недвижими имоти, че от повече от месец от преди предявяване на иска ищцата
не се чувствала добре, била лежащо болна с необходимост да бъде обслужвана за хранене, готвене,
чистене, обличане, къпане. Приемала непрекъснато лекарства, препоръчан и бил
здравословен начин на хранене и живот. Пенсията не и достигала да покрива
всичките си ежедневни нужди, тъй като 1/3част от нея отделяла за лекарства, не
по-малко от 1/3част за плащане на жена да и готви, чисти, пере и помага в
ежедневните грижи. Голяма част давала за ток, вода, телефон, транспорт, данъци.
Остатъкът не и достигал да покрие
нуждите от храна, облекло, санаториална почивка и други разходи, които и се
налагали-поправка и подмяна на уреди и
ВиК инсталации, поддържане на къщата и дворното място и др. Няколко пъти
молила внука си да и окаже финансова помощ, но не срещнала ответ. Настоящата
искова молба да се считала покана за заплащане на месечна издръжка от **0лева.
До настоящия момент внукът и я търсел само когато трябвало да извлече облага.
Притискал я да му прехвърли имотите си, изтеглил спестяванията и като и
обещавал да я гледа и да се грижи за нея, да и дава средства, но вместо това
дори вече не и се обаждал, не се интересувал от нея, не и предоставял средства.
Формулирано е искане за отмяна на даР.ята.
В писмен отговор, в
срока по чл.*** от ГПК ответникът Д.С.С. е оспорил допустимостта на иска с твърдения, че исковата
молба е подадена след смъртта на ищцата на 13.03.2017г, оспорвайки доказателствената
сила на товарителницата относно удостоверената в нея дата на предаване на
куриера на исковата молба -09.03.2017г., с доводи, че товарителница не носи
подписи на подателя и куриера, в сайта на куриерската фирма няма регистрирана
пратка с такъв номер, доставена е извън сроковете съгласно общите условия на
куриерската фирма, антидатирана е. Възражениията му за неоснователност на
претенцията се свеждат до липса на основание за отмяна на даР.ята поради липса
на необходимост от допълнителни средства, липса на искане до надаР.я, при което
нямало как и да е налице отказ. Твърди да се неверни твърденията, че отказвал
финансова помощ, че я притискал да му прихвърли всичките си имоти, че няма средства
да поддържа къща и дворно място, тъй като ищцата живеела в апартамент. Излага
и, че той самият е във затруднено финансово положение, тъй като е студент,
живее на общежитие, не работи, не получава трудово възнаграждение и няма как да
изплаща издръжка.
Искът черпи
правното си основание от разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”В”ЗЗД- дарител иска
отмяна на даР.е, поради отказа на даР.я да дава на дарителя-ищец издръжка, от
която се нуждае, и е допустим.
Исковата
молба е постъпила в съда на 13.03.2017г., в 13.07часа по данни от извлечение от
входящия дневник на Д.кия районен съд /л.57 от делото на ДРС/. Ищцата е
починала на същата дата 13.03.2018г. в 7.**часа/препис –извлечение от акт за
смърт на л.** от делото на ДРС/. Върху първата страница на исковата молба е
налице щемпел „получено по пощата/куриер” и отбеляза дата на пощенско клеймо
09.03.2017г. Не е запазен плик, но е запазен и приложен превозен документ –
товарителница №***на Б.Е.К.”ООД. По данни от нея изпращач на пратката, за която
е създадена, е В. Г., адвокатско дружество „Г.в и…”с адрес ул.”М.К.” №*,
получател Районен съд-Д.. В товарителницата е отбелязана дата и час на приемане
на пратката от изпращача– 09.03.2017г. в 18.24часа. В отговор на протоколно определение
от 17.11.2017г. за представяне на информация
и документи за регистрацията на
пратка с товарителница №***с писмо /”становище”/ вх.№***/15.12.2017г. /л.146 от
делото на ДРС/, куриерската фирма е удостоверила, че пратка с товарителница №***е
била регистрирана на 09.03.2017г. в деня на получаването и, била е приета от
куриер С.А. от адвокатско дружество „Г.в и Г.в” и доставена на 13.03.2017г. в
Районен съд гр.Д.. Към становището на
куриерската фирма е приложено копие от съхранявания екземпляр от електронна
товарителница №***, съдържащо и данни за името на куриера, приел пратката- С.А., датата и часа на доставянето и на получателя-
13.03.2017г. в 11.00часа. Разпитан като свидетел във въззивната инстанция С.А.
дава информация, че към този момент е работил като куриер в „мобилна станция”,
чрез която куриерската фирма извършвала куриерски услуги в гр.Д.. Фактически
свидетелят работел в дома си. За пратката му се обадили на 09.03.2017г от
адвокатското дружество, което имало абонаментен договор с куриерската фирма. Същият
ден той взел пратката от адрес, като преди да тръгне за приемането и за
транспортиране до получателя, създал товарителницата в електронната система и я
разпечатал. Не си спомня в колко часа е приел обаждането и в колко часа е взел
пратката, но обяснява, че посоченият в товарителницата час на получаване излиза
автоматично при създаването на самия документ в електронната система. Взетата
на 09.03.2017г.-четвъртък пратка не доставил в рамките на ползваната от
изпращача услуга от 24часа, т.е. в петък, защото едва събота или неделя я
открил паднала под седалката на автомобила. Доставил я в
понеделник/13.03.2017г./. Отразеният час на доставката бил ориентировъчен.
Нанасял се в системата след разнасянето на пратката.
При така
установеното следва да се приеме, че удостоверената в товарителница дата на
приемане на пратката от куриера за транспортирането и до районния съд е именно
09.03.2017г. Обстоятелството, че куриера първо е създал пощенската пратка с товарителница
№***, а след това е приел за транспортиране пратката, съдържаща исковата молба,
е въпрос, който не рефлектира върху релевантния по спора факт - кога исковата молба е предадена на куриера.
Липсват обстоятелства, дискредитиращи показанията на свидетеля А., който в
качеството си на пощенски куриер, удостоверен като такъв и в самата
товарителница, е приел пратката. Доставянето
и извън срока за изпълнение на куриерската услуга е факт от значение за
отношенията между изпращача и куриерската фирма, но не е от значение за спора,
тъй като меродавна е датата на предаването и от изпращача на куриера. След като
исковата молба е предадена на куриера на 09.03.2017г., а ищцата С. С. е
починала на 13.03.2017г., то съдът е валидно сезиран, респ.предявеният иск не е
недопустим. Смъртта и се явява настъпила в хода на производството, което следва
и правилно на основание чл.227 от ГПК продължава с правоприемника и С.Д.С.,
единствен законен наследник-син на починалата ищца съгласно представеното
удостовеР.е за наследници/л.45 от делото на ДРС/.
Не е спорно между
страните, установява се и от представения нот.акт №**, т.*, рег.№**, дело №***/2016г.
на нотариус с рег.№*** в НК Е.З, вписан в СВ Д., че покойната вече ***на **.12.2016г.
дарява на внука си Д.С.С. собствените си
1/4ид.части апартамент на ул.”***”№**, вх.*,ет.*,ап.* с площ 88,23 кв.м ,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***ведно с прилежащите му части от избено
помещение под №16 с площ 12,92 кв.м и от
таванско помещение под №12 с площ от 12,35 кв.м , както и 2,476% ид.части от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления
имот; 1/4 ид.части от гараж №10 на
ул.”***” №** с площ 18,94 кв.м , представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ***; 1/4 ид. части от нива с площ
22,001 дка, представляваща имот с
идентификатор ***по КККР на гр.Д., при запазено право на ползване върху даР.те
идеални части от имотите.
По данни от нот.акт
№**, т.*, рег.№**, дело №***/2016г. на нотариус с рег.№*** в НК Е.З, вписан в
СВ Д., на същата дата **.12.2016г., след даР.ето/съобразно поредността на
вписване на актовете/, ищцата и продава
на внука си Д.С.С. още по 1/2ид.част от същите имоти за сумата от
9 500лева, отново при запазено право на ползване.
От обясненията на
страните и събраните по делото
доказателства, в това число показанията на свидетелите Ж.Т.Ц., М.П.П., двете без родство със
страните, П. В. М.-С.-съпруга на С.Д.С.,
заел позицията на ищец след настъпилата в хода на процеса смърт на ищцата С. С.,
че както към момента на даР.ето **.12.2016г., така и след това до смъртта си,
настъпила на 13.03.2017г. , ищцата е живяла в апартамента, с правата си в който
се е разпоредила с даР.ето и продажбата. Според св. П. В. М.-С., бракът и с
настоящия ищец С.С. датира от 2014г., като от 2008г. до 2014г. живели на
съпружески начала. Съвместното им фактическо и след това брачно съжителство се
е осъществявало в същия апартамент. Първоначалното родителите на съпруга и
живеели на тавана. След като свекър и се разболял, слезли да живеят в апартамента.
Свекър и починал през 2014г. Проблемите между тях и свекърва и започнали след
неговата смърт. Свекърва и се сближила с бившата си снаха/бившата съпруга на С.Д.С.
и майка на Д.С.С./, започнала да се отделя, да не контактува с тях, да заключва
стаята си. Пред св.Е.З/нотариус, извършил на **.12.2016г. и двете сделки по даР.я
и продажби на идеални части от трите имота/, С. В. заявила, че иска да се
разпореди в полза на внука си, който не поддържал контакти с баща си, с който и
тя самата не била в добри отношения. Според св.Ж.Т.покойната вече С. В. се
притеснявала, че втората снаха „ще вземе всичко”, „иска имотите”. Започнала да
прехвърля на единствения си внук имотите си за да не може втората снаха да
вземе нещо. Според св. П. М.-С. първо дала апартамента на ул.”Х.К.”, дала му
магазин, земи в с.П.. Една вечер, според св.П. М.-С., свекърва и не се прибрала
и на другия ден от личния и лекар разбрали, че си е счупила ръката. Отишла в
болницата с бившата си снаха и влязла на операция. По данни от епикриза ,
издадена от ортопедично отделение МБАЛ-Д. АД/л.138 от делото на ДРС/ С. В. е
била хоспитализирана за времето от 13.07.2016г. до 22.07.2016г. с диагноза
„счупване на долния край на ляв хумерус”/фрактура на лява раменна кост/.
Претърпяла е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Изписана е
за амбулаторно лечение като в епикризата е отразенено моментното и състояние -
„спокоен локален статус и с добро за възрастта си общо състояние, афебрилна”.
Препоръчана е медикаментозна терапия, сваляне на конците на 12-тия ден след
операцията, гипсова имобилизация на ляв горен крайник за **дни. От
представените по делото още две епикризи /л.140 и л.141/ се установяват още две
хоспитализации на С. В. назад във времето- в периода 10.01.2011г.-16.01.2011г.
по повод „тотален пролапс на матката” и в периода 22.07.2015г.-23.07.2015г. по
повод „пристъпна абсолютна аритмия при предсърдно мъждене”. По данни от
представените амбулаторни листи С. В. е страдала от „други видове стенокардия” /л.120,
122,124, 125,126,1**,1**1 ***/, като в амбулаторния лист от **.09.2016г./л.120/,
т.е. след претърпяната фрактура на лявата раменната кост, е отразена анамнеза „артериална
хипертония и ИБС от няколко години, лекувана редовно, няма сърдечни
оплаквания”. Диагностицирана е и със
старческа катаракта/амб.лист от 17.12.2015г./. В отговор на разпореждане от
15.01.2017г. за представяне на информация
за заболявания и лечение на С. В. за нуждите на назначената
съдебно-икономическа/битова/експертиза, личният и лекар д-р Кр.Г. е
удостоверил/л.176 от делото на ДРС/, че страда от хипертонична болест **Iст.сърдечна форма, исхемична болест на сърцето,
РН.Абсолютна аритмия при предсърдно мъждене, като от м.01.2015г. приема
метостад 25мг/1т.сутрин и синтром 4мг/четвъртинка дневно, които лекарства е
закупувала на свободна цена поради нежелание да има рецептурна книжка.
Според св.***към момента на сделките/даР.е и
продажба от **.12.2016г./ С. В. била трудно подвижна, бавно се движела и не
можела да си служи с дясната ръка. Свидетелката узнала от ответника и майка му,
че са наели жена да се грижи за нея. И според св.Ж.Ц., когато С. се разболяла,
наели две жени да я гледат. На жените плащала Р. /бивша съпруга на ищеца С.С. и
майка на ответника Д.С., починала в хода на делото - на 26.09.2017г., съгласно
удостовеР.е л.160/, като С. В. упълномощила внука си да разполага с нейните
пари. Според св.М.П., тя била наета от Р. и започнала да се грижи за С. В. от
05.01.2017г.. Седмица след наемането на свидетелката, С. В. легнала и повече не
станала/така и св.П. М.-С./. Пред
свидетелката казала, че има пари, че дала пълномощно на внука си да тегли от сметката и когато се налага да и плаща. И според св.П. М.-С. на жените плащал М./ответника
Д.С./, чрез майка си, но парите били на секърва и. И св. М.П. , и св.П. М.-С.
твърдят да знаят, че С. В. държала спестени пари и в дома си. Свидетелката М.П.
споделя, че и плаща ли седмично по 12лева/ден, като парите получавала в неделя
вечерта. Надницата била уговорена по часово, но свидетелката стояла по цял ден.
Грижела се за нея да я нахрани, да я облича. М. бил студент във В., събота и
неделя се прибирал, но само по един ден идвал при баба си и я дойде, я не
дойде. Носел и каквото ядяла-мандарини, портокали. Майка му Р. само на бегом
идвала, давала и бельото и заминавала. С. В. имала мобилен телефон, често
говорела с Р. преди „да се разбутат нещата, да се скарат”. Пред свидетелката
веднъж С. В. и бившата и снаха говорили за пари. С. В. казала на бившата си
снаха къде има пари, пенсията и била дошла, прочели 400лева, Р. ги взела, а С. В.
останала с 20лева. Към края на месец февруари С. В. разбрала, че всичките и
пари са изтеглени. Казала, че М. ги е изтеглил. Ядосала се и казала, че всичко
ще прехвърли обратно. Престанали да плащат на свидетелката и тя прекратила
работата си при В.. Неплатените надници на жените ги платил С.С., според св.П. М.-С.,
и освободили жените. Последните две седмици от живота на С. В. те поели грижите
за нея. Купували памперси, кремове за
зачервявания защото от два месеца лежала. Свидетелката и приготвяла храна,
миела я. С. В. дала пълномощно на сина си С.С. да провери банковата и сметка.
Имало само 2лева. Парите от влога ги бил изтеглил М..
По данни от справка
за движение по сметка с титуляр С. В. в Ю.Б.АД
за м.декември 2016г./л.153/ се установява, че в началото на периода, т.е. към
01.12.2016г. по сметката е имало 2145.40лева, а в края, т.е. към 31.12.2016г.-
2228.**лева, като приходите по сметката са от получени ренти за стопанската
2015-2016г. от трима арендатора -„Я.П.З”АД, ЕТ Н.М., АС ЕООД Разходите по
сметката са от изплатени на каса на 16.12.2016г. на каса на самата С. В.
700лева и на 27.12.2016г. на Д.С. 2000лева. По данни от справка за движение по
същата сметка за периода 01.01.2017г.-21.02.2017г./л.154/ липсват приходи, я
разходите са от изплатени на каса на Д.С. 2000лева на **.01.2017г. и две
картови транзакции -200лева на 02.02.2017г. и 20лева на 06.02.2017г.. Остатъкът
към 21.02.2017г. е 2.72лева.
Очевидно към
21.02.2017г. и до колкото липсват твърдения и доказателства да е имала и друга
банкова сметка, ***. Притежавала е обаче
вещно право на ползване в обема на даР.те
и продадени идеални части от трите имота в гр.Д.– апартамент, гараж, нива от
22.001дка. Жилищната и нужда е била задоволена като е живеела в същия
апартамент. Според св.***и св.П. М.-С. имала земеделски земи и в други землища,
с които според втората свидетелка се разпоредила в полза на единствения си
внук. Св. П. М.-С. твърди да знае, че имала със съпруга си около 100дка земя. Единствените
данни за разпореждане на С. В. в полза на Д.С. с друг/освен нивата от 22.001дка
в землището на гр.Д./ земеделски имот- нива от 16.999дка в с.П., се съдържат в
справката по персоналната имотна партида
на ответника Д.С. /л.1**/, под пореден №* в която е вписана продажба на същия
имот от 08.02.2017г. Това обстоятелство, предвид на обсъдените свидетелски
показания относно притежаването на земеделски земи, данните за получаване на
рента за стопанската 2015/2016г. от трима различни арендатора, т.е. за най-малко
три различни земеделски имота, налага извод за наличие на най-малко още един
земеделски имот и възможност за реализиране на приходи от рента и през
следващата стопанска година. Така и св.П. М.-С. излага, че дарителката „дала” на
внука си 17дка и оставила за себе си 17дка, но „той продал точно нейните 17дка”,
доказателства за каквато продажба по делото няма. Дарителката притежавала
според св.П. М.-С. и магазин в гр.Д., който също прехвърлила на внука си Д.С..
По данни от персоналната имотна партида на последния, под пореден №7 в
представената справка е вписана продажба от
31.01.2017г. на имот, чийто вид не е изрично обозначен като магазин, но
описанието му предполага такъв обект - самостоятелен обект в сграда с площ от
17.170кв. м., находящ се в гр. Д., ул.Х.К. №*, ет.*. Отразено е и запазено
право на ползване за продавача С. В. върху продадения обект.
Няма спор, че
дарителката е била пенсионер. Няма данни за размера на получаваната месечна
пенсия. Свидетелката М.П. е споделила за случай когато, след като
„дошла”пенсията на С. В., тя дала на бившата си снаха Р. 400лева от наличните в
дома и, но с показанията и не може да се приеме за установено, че пенсията и е в
размер на дадената сума, доколкото според разпитаните свидетели дарителката да
е държала спестявания в къщи. Била е със задоволена жилищна нужда, през
последните две седмици от живота си подпомагана с грижи от трети лица. Според
вещото лице по изслушаната съдебна експертиза В.П., сумата на необходимите
разходи, определена на база данните на НСИ и действителните разходи за здравеопазване
на дарителката, установени от вещото лице в размер на 1**5лева, за период една
година преди датата на исковата молба, имаща характер на покана/липсва
установяване до този момент ищцата да е искала издръжка от ответника/, възлиза
на 5021лева. В разходите за здравеопазване освен действителните разходи на
дарителката за лекарства, вещото лице е включило и сумата от 1200лева, платена
на 15.07.2016г. от дарителката на МБАЛ-Д. АД с посочено в платежния документ
основание „приходи от продажба на медиц”/л.103/ и очевидно във връзка с
проведеното оперативно лечение в периода 13.07-22.07.2016г.на фрактурата на
левия горен крайник, доколкото в обсъдената по-горе епикриза е отразено, че е
направена метална остиосинтеза с реконструктивна заключваща плака и 2 К-игли, и
липсват твърдения и данни към момента на извършването му дарителката да е имала
други отношения с болничното заведение. Този разход има инцидентен характер,
направен е във времето, за което не се твърди да е имала недостиг на средства,
не е и въведен като обстоятелство, обуславящо недостига на средства и следва да
се изключи от общата сума разходи за здравеопазване. В средствата за
съществуване според статистиката вещото лице е включило и такива за свободно
време, културен отдих и образование- 143лева годишно при липсата на каквито и
да е данни относно стандарт на живот и социална среда на дарителката, обуславящ
нуждата от такива средства. Дали е налице състояние на нужда не следва да се
преценява абстрактно дори и на базата на статистиката, а с оглед конкретно
установените обстоятелства във връзка с индивидуалните особености на дарителя и
начина му на живот. В статистическата месечна сума са включени и разходи за жилище
при категоричното установяване, че ищцата няма разходи за осигуряване на жилище
тъй като живее в дареното жилище. Съобразно установеното здравословното
състояние и невъзможност към датата на исковата молба дарителката да се
самообслужва, респ.нуждата и от болногледач, какъвто е бил нает срещу дневно
възнаграждение според св.М.П. от 12лева /не е установено плащане на още толкова
или в друг размер за втори болногледач, какъвто имала според св.Ц., св.П. и св.М.-С./,
или месечно 360лева. Така при приспадане от изчислената от вещото лице сума на
необходимите средства за годишен период в размер на 5021лева на сумата от
1200лева и 143лева, годишните средства за съществуване на ищцата възлизат в
размер на 3678лева или месечно **6.50лева. Към тази сума следва да се прибавят
и месечните средствата за болногледач от 360лева, при което необходимите за
издръжката на дарителката месечни средства възлизат на 666.50лева. Липсва
установяване на нуждата от специален режим на хранене, която да рефлектира и
върху размера на статистическите разходи за храна, както и установяване на
нуждата от санаториално лечение, както се твърди в исковата молба. Не се
установява необходимостта от средства за наложителна подмяна на уреди и
инсталации, а нуждата от средства за поддържане на къща и дворно място се явява необоснована при
услови, че дарителката е живяла в апартамент и няма данни за притежаван от нея подобен
имот.
Липсва установяване на конкретен размер на месечните средства, които ищцата
е имала на разположение, но е факт, че е имала доходи от пенсия, за които не се
твърди да не надвишават размера на минималната месечната пенсия за стаж и
възраст от 180 лева към датата на подаване на исковата молба. Напротив,
твърденията и са, че от пенсията 1/3 дава за болногледач, 1/3 за лекарства,
голяма част за консумативни разходи и остатъка не и стигат да покрие нуждите от
храна, облекло, санаториална почивка и други разходи, които и се
налагали-поправка и подмяна на уреди и
ВиК инсталации, поддържане на къщата и дворното място и др. Факт е и
наличието на вещни права на ползване по чл. 56 ал.1 от ЗС на недвижими имоти /апартамент,
гараж, нива, магазин/, от естество да
генерират доходи, а съгласно обективираното от дарителката изявление в н.а.№**/**.12.2016г.,
от продажбата на 1/2идеални части от трите имота е получила сумата от 9500лева.
Характерът на двата разпоредителни акт от 31.01.2017г./продажбата на магазина/,
от 08.02.2017г./продажбата на нивата с площ от 16.999дка в с.П./ са също от
естество да генерират доходи. При това
положение очевидно финансовото положение на дарителката е по-добро от това на
даР.я, който според неоспоР. от ответната страна негови твърдения и събраните
гласни /показанията на св.М.П., св.Е.З/
и писмени /удостовеР.е от НАП на л.148,150, справка от персонална имотна
партида/ доказателства, е студент в гр. В., няма регистрирани трудови договори,
получава стипендия, живее на общежитие, притежава „голата” собственост върху даР.те
и закупени с договорите от **.12.2016г. идеални части от трите имота/апартамент,
гараж и нива/ и закупения магазин. Придобил е с договора от 08.02.2017г. нивата
с площ от 16.999дка в с.П., имот №***, във връзка с който имот е вписана на
10.03.2017г. искова молба със страни С. В.-ищец и Д.С.-ответник. До данни от
справката по персоналната му имотна партида/пореден №**/, през 2014г. е
придобил жилище-апартамент в гр.Д., ул.Х.К. №*, ет.*, ап.* с площ от
61.700кв.м., ипотекиран през 2015г./пореден №*/, на 27.02.2017г. дарен на Р. Б.,
негова майка, респ. понастоящем по силата на наследственото правоприемство
отново негова собственост .
Дори обаче да беше установена нужда на дарителката от издръжка и възможност
на даР.я да дава такава, липсва съществен елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, регламентираща процесните отношения,
изискваща наличието на трайна нужда от издръжка, покана за предоставяне на
такава, отказ на даР.я да предоставя исканата издръжка, т.е. да изпълни
задължението си. Задължението на даР.я да предоставя издръжка на нуждаещия се
дарител не съществува по принцип/за разлика от задължението по договор за
прехвърляне на вещни права срещу задължение за гледане и издръжка/, а възниква
в момента на получаването на покана за предоставяне на такава. До този момент
то има само морален характер и неизпълнението
му не е скрепено със санкция. В случая не се установява устна или писмена покана за издръжка да е била
отправяна от дарителката преди предявяване на иска. Покана за даване на
издръжка е отправена едва с исковата молба, която съобразно установеното
по-горе е изпратена до съда чрез куриер на 09.03.2017г., получена в съда на
13.03.2017г.в 13.07часа, и връчена на
ответника на 10.05.2017г., чрез
упълномощения от него адвокат /съобщение л.35 от делото на ДРС/ най –рано, тъй
като е осъществено и повторно връчване
на 02.06.2017г. /съобщение л.60/ поради оплакване връчената искова молба да не
е в цялост, т.е. два месеца след
настъпилата на 13.03.2017г. в 7.**часа смърт на ищцата С. В.. Следователно
към датата на получаване на исковата молба от ответника с характер на покана по
смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД,
обективно не е била налице нито нужда от издръжка на покойната
дарителка, нито е била налице обективна възможност за изпълнение на
задължение за издръжка, неизпълнението
на което като проява на непризнателност в обществено укоримата и форма, т.е.
при наличие на достатъчно средства /по аргумент на ТР №1 от 21.10.2013г. по
т.д.№1/2013г.на ОСГК на ВКС/, да се
санкционира по реда на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
Предявеният иск
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. В този смисъл и на
основание чл.272 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено .
С оглед изхода от
спора пред въззивната инстанция, в полза на въззивника следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на 950лева адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, плащането на което е удостоверено с договор
за правна защита и съдействие/л.187 оТ делото на ДРС/, и 67.66лева държавна
такса за въззивното обжалване.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №186/02.03.2018г. по гр.д.№869/2017г.на
Д.ки районен съд, с което се ОТМЕНЯ даР.е от **.1.22016г.
по нотариален акт №**, том **, дело №*** от **.12.2016г. на
нотариус ***с рег.№*** на Нотариалната
камара, вписан под №**, том **, дело №**/**.12.2016г. на Служба
по вписвания Д., сключен между ***ЕГН **********,
починала на 13.03.2017г. като дарител
и Д.С. *** ЕГН ********** като надарен, за следните недвижими имоти в град Д.: 1/4 ид.части от жилище-апартамент на ул.”***”№**, вх.*, ет.*, ап.* с площ 88,23 кв.м ,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***състоящ се две стаи , столова , кухня ,
ниша, сервизни помещения ведно с прилежащите му части от избено помещение под №16
с площ 12,92 кв.м и от таванско
помещение под №12 с площ от 12,35 кв.м , както и 2,476% ид.части от общите
части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления имот; 1/4 ид.части от гараж №10 на ул.”***” №**
с площ 18,94 кв.м , представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***; 1/4
ид. части от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с идентификатор ***по
КККР на гр.Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ***а В. с ЕГН ********** ***, чрез
адв.Ю.О.-ДАК, заместена по реда на чл.227 от ГПК поради настъпилата нейна смърт
в хода на процеса от правоприемника и С.Д.С. с ЕГН ********** ***, срещу Д.С.С.
с ЕГН ************ ***, иск за отмяна на сключени с нотариален акт №**, т.*,
рег.№**, дело №***/2016г. на нотариус с рег.№*** в НК Е.З, вписан в СВ Д. с
вх.№***/**.12.2016г., акт.№**, т. ***, дело №**/2016г., между С. ***а В. като
дарител и Д.С.С. като дарен, даР.я на: 1/4 ид.части от жилище-апартамент на ул.”***”№**, вх.*,ет.*,ап.*, с площ 88,23 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***състоящ се две стаи , столова , кухня ,
ниша, сервизни помещения ведно с прилежащите му части от избено помещение под №16
с площ 12,92 кв.м и от таванско
помещение под №12 с площ от 12,35 кв.м , както и 2,476% ид.части от общите
части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления имот; 1/4 ид.части от гараж №10 на ул.”***” №**
с площ 18,94 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***; 1/4
ид. части от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с идентификатор ***по
КККР на гр.Д..
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.С. с ЕГН ************ ***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 950лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и 67.66лева държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в тридесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.