Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

гр. Добрич, 03.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седемнадесети септември година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

Д. НИКОЛОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 217 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ж.С.Д. и Д.С.Д.,***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №255/22.03.2018г. по гр.д.№431/2017г. на Добричкия районен съд, с което поради липса на основание е обявен за нищожен договорът, обективиран в нотариален акт №32 от 27.01.2017г. т.І рег.№538 д. №30/2017г. нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС, с който Б.Б.И., б.ж. на гр.Добрич, чрез пълномощника си Ж.С.Д., прехвърлил на Ж.С.Д. по време на брака й с Д.С.Д. собствения си недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище – апартамент в гр.Д., със застроена площ 46,29 кв.м, ведно с прилежащата изба №4 с площ от 4,52 кв.м и припадащите се 1,538% ид.части от сградата и правото на строеж върху дворното място, срещу задължението на приобретателя да гледа прехвърлителя до края на живота му и да го издържа при нужда, като му осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест и старческа немощ.

В жалбата се възразява срещу фактическите констатации и формираните въз основа на тях правни изводи на първоинстанционния съд. Поддържа се, че по делото нямало доказателства непосредствено преди сключване на договора прехвърлителят да е имал признаци на скорошна смърт. Гласните доказателства установявали, че прехвърлителят в продължение на дълги години бил физически активен и не се оплаквал от сериозни здравословни проблеми. Установените от медицинската експертиза заболявания датирали от един сравнително продължителен период, но не били такива, да може да се прогнозира продължителността на живота. Те се задълбочавали постепенно, година преди смъртта му периодично влошавали състоянието на прехвърлителя, но после следвало подобряване. При тези данни приобретателката по договора не знаела и нямало как да предположи, че прехвърлителят скоро ще почине. И тя, и прехвърлителят знаели единствено, че вторият има здравословни проблеми и нужда поради това от грижи, което обосновало сключването на договора помежду им. Следователно договорът не бил лишен от основание и обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно. Иска се решението да бъде отменено и предявените искове отхвърлени, със съответните на това последици за разноските.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата И.Б.П., чрез пълномощника си възразява срещу доводите на въззивниците и моли за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Б.П. срещу Ж.С.Д., като в последствие искът е насочен и срещу Д.С.Д..

Спорът е по повод договор от 27.01.2017г., сключен нотариален акт №* от 27.01.2017г. т.І рег.№*д. №*/2017г. нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС, с който договор Б.Б.И., представляван от Ж.С.Д., прехвърлил на Ж.С.Д. недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище – апартамент в гр.Д., със застроена площ 46,29 кв.м, ведно с прилежащата изба №4 с площ от 4,52 кв.м и припадащите се 1,538% ид.части от сградата и правото на строеж върху дворното място, срещу което приобретателката се задължила да гледа прехвърлителя до края на живота му и да го издържа при нужда, като му осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест и старческа немощ.

При сключване на договора Ж.С.Д. се легитимирала като пълномощник на прехвърлителя с пълномощно от 27.01.2017г. Пълномощното е с подпис на упълномощителя /и отпечатък от палец/ и съдържание, удостоверени от нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС.

При сключване на договора приобретателката Ж.С.Д. била в брак с ответника Д.С.Д..

Видно от удостоверение №504/02.02.2017г. на общ.Добрич, прехвърлителят Б.Б.И. е починал на 27.01.2017г., като ищцата И.Б.П. е негова дъщеря и единствен законен наследник.

В исковата си молба И.Б.П. е посочила, че наследодателят й бил в лошо здравословно състояние. Няколко дни преди да почине се почувствал зле; бил заведен в болницата и трябвало да остане на лечение, но той отказал. На 27.01.2017г. наследодателят й починал. В същия ден бил сключен и договорът, с който имотът му бил прехвърлен на ответницата срещу задължението й да се грижи за прехвърлителя, като ответницата знаела, че смъртта му е близка, непосредствено предстояща.

При тези обстоятелства ищцата иска договорът да бъде обявен за нищожен поради липса на основание за сключването му – чл.26 ал.2 пр.четвърто от ЗЗД.

Ответниците са оспорили иска с възражения, идентични на изложеното във въззивната жалба. Въведени са и твърдения за положени от ответницата Ж.С.Д. грижи за прехвърлителя преди сключване на договора, но те са извън предмета на спора, тъй като имотът е прехвърлен срещу задължение за бъдещи грижи, а не за това, че в миналото са били дадени такива.

Установено е от съвпадащите обяснения на страните и събраните по делото гласни доказателства, че Б.Б.И. отдавна живеел на село, не поддържал отношения с дъщеря си, бил близък с ответницата /дъщеря на негов приятел/.

По-рано Б.Б.И. дълги години работил като пастир и не споделял да има здравословни проблеми. Но в периода 28.02.2015г. – 06.03.2015г. бил лекуван в кардиологично отделение в болницата в гр.Добрич – заключението на медицинската експертиза. Лятото на 2016г. започнал да се оплаква, че няма сили. Отишъл на лекар – общопрактикуващ. После от есента на същата година състоянието му започнало все повече да се влошава, отслабнал, все повече нямал сили, трудно вървял, не му стигал въздухът. На 22.01.2017г. се почувствал много зле и свидетелят М.Н.М./при когото И.живеел/ го завел в болницата в гр.Добрич. След проведените изследвания и консулт с кардиолог, последният препоръчал И.да постъпи за лечение. От заключението на медицинската експертиза се установява, че Б.Б.И. страдал от стеноза /стеснение/ и инсуфициенция /недостатъчност/ на аортната клапа на сърцето, хипертонична болест трети стадий и хронична обструктивна белодробна болест. Заболяванията не са били лекувани, в резултат на което, когато на 22.01.2017г. се почувствал много зле и отишъл в болницата, Б.Б.И. бил в състояние на тежка сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Наложително било болнично лечение.

И.отказал да постъпи в болницата. По негово настояване свидетелят го завел в жилището му в гр.Добрич /предмет на договора/, където го посрещнала ответницата Ж.С.Д..

В следващите четири дни /между 22.01.2017г. и 27.01.2017г./ ответницата посетила два пъти кантората на свидетеля Д.Б.с молба свидетелят – нотариус да отиде на адрес за съставяне на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот. При първото посещение ответницата казала на нотариуса, че упълномощителят е „в лошо, безпомощно състояние, направо ще умре“. След отказа на нотариуса да се отзове, ответницата посетила кантората му повторно след няколко дни. Този път казала на нотариуса, че упълномощителят е по-добре. Свидетелят посетил в дома му Б.Б.И. и той дал пълномощно на ответницата за снабдяване с документи. При това свидетелят и И.поговорили нормално, но било очевидно, че И.е болен. На 27.01.2017г., когато свидетелят отново посетил в дома му Б.Б.И. и последният дал пълномощното за сключване на договора, състоянието му било видимо по-зле, говорел по-трудно, не могъл да си напише имената.

При тези данни правилно е приетото от първоинстанционния съд, че прехвърлителят Б.Б.И. е страдал от заболяване и е бил в лошо здравословно състояние, предполагащо скорошно настъпване на смърт, както и при сключване на договора ответницата е била наясно, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи съвсем скоро.

Наистина, както е посочено в жалбата, заболяванията на Б.Б.И. са датирали от най-малко две години, в които той постепенно се е влошавал. Ответницата е била близка с прехвърлителя и не отрича, че е знаела за недоброто му здраве и поддържаното от нея, че не е допускала скоро да почине, може да се възприеме що се отнася до времето преди рязкото му зазляване на 22.01.2017г. Необосновано обаче е твърдението й, че ответницата очаквала рязкото влошаване, настъпило на 22.01.2017г., да бъде преодоляно. Не е аргумент в подкрепа на такъв извод фактът, че така се случило преди. Касае се само за един подобен случай, когато м.февруари/м.март 2015г. прехвърлителят се влошил сериозно и това било преодоляно, но тогава той бил лекуван в болницата. За разлика от това при рязкото влошаване на 22.01.2017г. прехвърлителят отказал болнично лечение.

Като е страдал от сериозно животозастращаващо заболяване, неизменно влошаващо състоянието му, без поддържащо лечение и при настъпилото кризисно положение на 22.01.2017г. без адекватна специализирана помощ, трудно може да се очаква преодоляване на това положение и стабилизиране. И ответницата очевидно не го е очаквала, щом като при първото посещение при нотариуса е заявила, че упълномощителят е „в лошо, безпомощно състояние, направо ще умре“. Щом като в този ден тя е преценявала, че прехвърлителят е зле до степен във всеки следващ миг да почине, не може да се приеме, че само няколко дни по-късно е смятала, че това няма да се случи скоро. Още повече, че и нотариусът е констатирал влошаването в състоянието на прехвърлителя в дните между двете посещения в дома му. А те и двете са се случили след деня, в който ответницата заявила на нотариуса, че прехвърлителят всеки момент може да почине. Ответницата е познавала добре прехвърлителя, знаела е тежкото му здравословно състояние, липсата на необходимото болнично лечение, и при съпоставка на тези обстоятелства е достигнала до разбирането, че той е толкова зле, че „направо ще умре“. Изразеното от нея пред нотариуса е показателно за знанието й за скорошната смърт на прехвърлителя, случила се наистина няколко дни след така изразеното от нея и в деня на сключване на договора.

По правило договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на приобретателя да гледа прехвърлителя се сключва, когато прехвърлителят поради напреднала възраст и/или лошо здравословно състояние е затруднен или в невъзможност сам да се грижи за себе си. Договорът е предназначен да отговори на нуждите на прехвърлителя от грижи занапред. Когато е ясно, че краят на прехвърлителя е съвсем близък, предстоящ, няма основание за сключване на договора, защото е ясно, че той няма да има нужда от грижи. Именно такъв е настоящият случай - ответницата е знаела неизбежно близкия край на прехвърлителя и не е имало основание за сключване на атакувания договор, с който е поела задължение да се грижи за прехвърлителя докато е жив.

Съобразно чл.26 ал.2 пр.четвърто от ЗЗД сключеният без основание договор е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение, с което това е установено, е правилно. Като такова, то следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в частта за разноските в полза на ищцата.

Съответно на този резултат на въззиваемата следва да се присъди платеното от нея за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №255/22.03.2018г. по гр.д.№431/2017г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Ж.С.Д. с ЕГН ********** и Д.С.Д. с ЕГН **********,***, да заплатят на И.Б.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.