Р Е Ш Е Н И Е

№ 217 ,30.10.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На осми октомври две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 222 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивната жалба с вх.№ 1107/3.04.2018 г. ( по регистратурата на КРС) на адвокат Н.Г., пълномощник на Р.А.С. и В.М.С.,***, срещу Решение № 39 от 23.03.2018 г. на К.Р.С.по гр.д.№ 7/2017 г. в цялост . В жалбата се съдържат оплаквания, че съдът допуснал процесуални нарушения: позовал се на несвоевременно представени писмени доказателства (нот. акт от продажба от 1925 г., договор за строеж от 1947 г. и позволителен билет от същата година) и не обсъдил възражението за погасителна давност от 23.11.1993 г. до – 2.11.2011 г. и показанията на въззивника В.С., дадени преди конституирането му като страна по заместване на починал ответни. Съдът допуснал нарушения на материалния закон - член 123,ал.1 и член 129,ал.2 от ЗЗД с оглед постановките на ТР № */2011 г. на ОСГТК на ВКС ; пренебрегнал липсата на доказателства, че имотът – предмет на договора по нот. акт № **/1993 г. е еднакъв с този - предмет на констативен нот. акт от 1988 г. Произнасянето на съда по насрещния евентуален иск се оспорва като постановено в нарушение на пра-вилата за неоснователно обогатяване , приложими при извършени от при-обретателя както подобрения, така и необходими разноски. Иска се отмяна на решението по главния иск и постановяване на друго за отхвърлянето му, а в случай на потвърждаването му – отмяна на решението по насрещния иск и цялостното му уважаване с присъждане на сторените за двете ин-станции разноски .

В отговор на противната страна – ищцата В.М.С. *** жалбата се оспорва с доводи за липса на допуснати от съда нарушения на закона : съобразно доклада ищцата не носи доказателствена тежест за факти относно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане и придобиването на целия имот от нея преди договора ; срокът по член 87,ал.5 от ЗЗД не е изтекъл ; има неизпълнение на задължение-то за гледане и издръжка за периода 1993 – 2006 г., установено с показанията на свидетелите, че ответниците осъществявали само посещения на прехвърлителката.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в друга част.

По главния иск ( с цена от 4 917,60 лева) за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен на дата 23.11.1993 г. с нотариален акт № 78 по нот.д.№ **/1993 г. на БРС между въззиваемата В.С. и починалия на 17.08.2017 г. ответник (син) М.В.С., по време на брака му с въззивницата Р.А.С. ,спорни са били фактите за изпълнение на задължението на прехвърлителката да прехвърли 1/2 идеална част от поземления имот, жилищната сграда и гаража

(като изправна страна, упражняваща право на разваляне на двустранния договор) и за изпълнение на задължението на приобретателя да я гледа и издържа .

В доклада си първоинстанционният съд не е посочил ,че изпълнението за задължението за прехвърляне на вещното право е част от основанието на иска за разваляне и че (щом не е признат обратният факт) под-лежи на доказване и тежестта за него е на ищцата. Този пропуск на съда изключва преклудиране на правото й да представи доказателства за него по – късно. Заявеното от нейно име във второто съдебно заседание от дата 7.12.2017 г. искане за събиране на доказателства : нотариален акт от продажба от 1925 г., договор за строеж от 1947 г. и позволителен билет , не са несвоевременни. Правилно районният съд ги е уважил и подложил посочените писмени доказателства на обсъждане. Те установяват, че дворното място в град Б.к и наличната тогава къща са придобити с валиден акт за продажба от 25.09.1925 година от М.И.(М.К.Н.) баща на въззиваемата. Установяват още, че на нейно място въз основа на позволителен билет от 6.10.1947 г. и възлагане на строителство-то на предприемач с договор от 22.05.1947 г. е построена сегашната къща от три стаи, салон и антре .

Другата постройка – гараж - е била налична по свидетелствата на А.Д.( с непосредствени впечатления като съсед от далечно време) още през 1962 година приживе на родителите на въззиваемата . Според показанията на свидетеля А.Г.гаражът бил построен по – късно , но неопределено кога , с труда на приобретателя М.С.. и баща му. Свидетелят М.Ж.посочил друго, че гараж в имота нямало и към смъртта на съпруга В.С.. ( през 1974 г. ) . От разнопосочните свидетелства достоверни са тези на А.Д., защото са пълни , последователни и основани на преки възприятия за имота в един дълъг период. Следователно гаражът е възникнал като обект към 1962 година и по правилото на приращението – член 92 от ЗС е на собственика на терена - бащата на въззиваемата. Поземленият имот и всички сгради (къща и гараж) съставляват общо съпружеско имущество на родители-те на въззиваемата по член 103 от ПЗР на СК в сила от 22.05.1968 г.

Въззиваемата е единствено дете, не се спори , на М.Н., починал на 20.03.1970 г. и на съпругата му Н.Н., починала на 20.03.1979 г. Не се спори също, че при откриване на наследството на баща си въззиваемата е била в граждански брак. Той е бил прекратен със смъртта на съпруга й на 27.07.1974 година. Въззиваемата е получила с откриване на наследствата на двамата си родители на два пъти по 1/2 идеална част на основание член 9, ал.1 от ЗН и член 14,ал.7 от СК от 1968 г. Първото при-добиване е по време на брака й, но наследяването е основание по член 13, ал.2 от СК ( от 1968 г.) за преминаване на правата по него в лична собственост на наследника – съпругата В. . От двете основания, посочени в констативен нотариален акт № **/ **.07.1988 г. по нот.д.№ **/1988 г. по описа на БРС , наследствените правоприемства от 1974 и от 1979 г., ( а не давността ) са тези, въз основа на които въззиваемата се легитимира като изключителен собственик на дворното място, жилищната сграда и гара-жа. Нотариалната проверка по член 586,ал.1 от ГПК през 1993 г. за правото на собственост на прехвърлителката е извършена въз основа на този констативен нотариален акт и сочи на идентичност между обектите. Следователно въззиваемата е изпълнила поетото с договора задължение да прехвърли на сина си М. ½ идеална част от тях .

Не е спорно по делото, че въззиваемата и трето лице (нейна дъщеря) са обвързани от друг договор по нотариален акт № 77 от 23.11.1993 г. по нот.д.№ **/1993 г. на БРС . В него е уговорено, че срещу прехвърляне на ½ от същия имот и от същите сгради в град Б.к , тя ще получава от това трето лице гледане и издръжка. Непосредствено след него е сключен до-говорът със сина М. – предмет на настоящия иск за разваляне . Действително в исковата молба е посочено, че в „последните седем години” дъщеря й осигурява цялостната издръжка и гледане. Изпълнението от нея не освобождава длъжника (син) М.С... Това е така, защото задълженията си двете деца на прехвърлителката са поели с отделни правни сделки, което изключва да има неделимост по член 128 от ЗЗД. ТР № * от **.05.2012 г. по тълк.д.№ 5/2011 г. на ОСГК на ВКС е приложимо при друга хипотеза : когато прехвърлителят е приел да получава гледане и издръжка от няколко лица, на които с един договор прехвърля свое имуществено право с оглед задоволяване на един интерес - да получи от кое да е от тях задоволяване на потребностите си от място на живеене, храна , отопление и т.н. Следователно фактите ,свързани с изпълнението на задължението за издръжка и гледане от третото лице, нямат правно значение.

Изявленията, направени от В.М.С. преди да замести на основание член 227 от ГПК съответника М.В.С., не съставляват свидетелски показания. Той има качество на страна по делото, която дава обяснения в съгласие с член 177 ,т.1 от ГПК. Освен ако се отнасят до неизгодни за страната факти, те нямат доказателствена сила. Правилно съдът не ги е обсъдил и не се е позовал на тях при изграждането на фактическите си констатации .

Първоинстанционният съд е допуснал другото, посочено в жалбата нарушение по член 236,ал.2 от ГПК : да изложи мотиви по въведеното възражение за погасителна давност. Факти за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане , осъществени преди 1.11.2011 г. ( в т.ч. от 2009 г., както е приел съдът ) не могат да обосноват уважаване на иска за разваля-не , защото правото на разваляне се погасява с петгодишна давност – член 87,ал.5 от ЗЗД , а искът е предявен на 2.11.2016 г. Р.С. е следвало да установи има или няма изпълнение на задължението за издръжка и гледане само в петгодишния период от 2.11.2011 г. до 2.11.2016 г.

Няма спор между страните ,че мястото на изпълнение е прехвърленият имот в град Б.к, върху който прехвърлителката си запазила правото на ползване. Според показанията на А.К.Д.и П.Д.Д. в посочения период длъжникът М.С.. не е полагал грижи за майка си ( както се грижел по – рано ), защото 2- 3 години след 2009 г. заболял „ започна да губи разсъдък ” , мозъкът му се увредил и в 2014 г. ,признава се и в отговора на исковата молба, станал не-способен да се грижи сам за себе си. Свидетелите Г.Д.Д.и А.В.М.установили, че здравето на въззиваемата В. се влошило също, от „ няколко години” била трудно подвижна , „сама не се движи ”, не може да стане, да излезе . Станала зависима от грижите на близките си . На 20.05.2013 г. , видно от приложения амбулаторен лист, е диагностицирана с двустранна посттравматична коксартроза (след фрактура на тазобедрената става в ляво). Нито съпругата на М., нито синът му идвали да я видят. Само дъщеря й Р. и съпругът й, кои-то от около шест години дошли от Г.О.да живеят при нея, я обгрижвали. С представените за част от посочения период ( считан от 04. 2013 г. ) платежни документи се доказва, че сметките за ток, вода и телефон са заплащани от въззиваемата и членовете на нейното домакинство . Всички строителни дейности в имота, сочени като основание за вземания в насрещния евентуален иск , са извършени от приобретателя М.С.. между 1999 г. и 2004 г. По довода, че съставляват изпълнение на задължението по договора чрез създаване на битови удобства за прехвърлителката, въззивният съд приема , че поддържането на дома, в който тя задоволява жилищните си нужди, е само част от дължимия обем грижи. Съществената част от него са грижите за личността на прехвърлителката ,за задоволяване на личните й нужди от храна, отопление , лекарства и други консумативи .

От 2.11.2011 г. до проявяването на тежката мозъчна увреда у длъжника М.С.. през 2014 г., той е могъл да престира дължимите грижи и издръжка, но не е ги е осигурил. След 2014 г. дължимото от него , включващо заместими по вид и естество действия, е могло да бъде обезпечено от третите лица – въззивниците – негови съпруга и син , но не е последвало изпълнение от тях. При това положение следва да се, приеме, че в предхождащия предявяването на иска петгодишен период има пълно неизпълнение задължението за издръжка и гледане по причина, за която длъжникът отговаря и е налице основанието по член 87,ал.1 от ЗЗД за цялостно разваляне на договора . Уважаването на иска за разваляне е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното рещение по този иск .

Насрещният евентуален иск по член 59,ал.1 от ЗЗД е заявен като частичен, но след допуснатото изменение на искането по член 214,ал.1 от ГПК е предявен като иск за цялото парично вземане от 1 861,50 лева от разходи на приобретателите на имота – съпрузите М.С.. и Р.С. за следните строителни дейности : ремонт на покрива (цялостна подмяна на покривна конструкция , цигли, стрехи и водосточни тръби) през есента на 1999 г. ; основен ремонт на гаража (измазване с вароциментна мазилка , изкопаване на канал , изливане на бетон по пода и поставяне на водонепропусклива замаска на покрив ) през 2000 г. ; изграждане на пристройка на площ от 10 кв.м. – склад за инструменти и материални и изолатор (за водопроводните тръби в баня - съседното помещение от къщата) през 2003 г. и асмалък (поставяне на метална конструкция пред входа на къщата, отстраняване и повторно нареждане на плочи и подмазване) през 2004 г.

Първоинстанционният съд е приел, че всички тези строителни дейности действително са извършени при действието на договора за издръжка и гледане срещу разходи на парични средства на приобретателя М.С.. . Тези фактически констатации не се оспорват в подадения от ищцата отговор на въззивната жалба. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на стойността им, защото според назначеното по делото вещо лице те са необходими разноски ,а не подобрения.

В неоспореното от страните заключение вещото лице Галя Генова е посочило, че ремонтът на покрива на къщата е необходим разход (за преодоляване на разрушена конструкция и възникнали от това течове) ; че ремонтът на гаража е също необходим разход (изпълнение на довършителни работи за привеждането му в състояние на годност за ползване по предназначение). Разходите за материали и труд към извършване на строителните дейности в 1999 г. и 2000 г. са на стойност от 2 217 лева (за ремонта на покрива) и от 993 лева (за ремонта на гаража). Посочило е още, че пристройката е изпълнена като помещение за складиране на отоплителни материални и инструменти и е подобрение към къщата. То е изпълнявало функция на склад само около 5 години и понастоящем е негодно за ползва-не, вредно и застрашено от самосрутване. Асмалъкът е също подобрение, за което към времеизграждането са вложени материали и труд на стойност от 513 лева , равна на увеличената в резултат на това подобрение стойност на имота ( към изготвяне на заключението ) .

Според Постановление на ПВС № * от 27.12.1974 година по гр.д.№ 9/1974 г., точка ІV, при разваляне на придобивното основание, собственикът – подобрител се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до извършване на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието и поведението му не е било причина за разваляне на придобивното му основание. Макар дадените с ППВС ръководни указания да са във връзка с ликвидацията на правоотношенията, породени от подобряването на вещ от собственик по придобивно основание, което по – късно отпада , застъпеното становище за приложимост на правилата на член 72 от ЗС (за преодоляване на неоснователното обогатяване) важи и за необходимите разноски. Ако собственикът (приобретател) не беше извършил разноските, при развалянето вещта би се оказала липсваща / погинала и кредиторът не би я придобил по силата на обратното действие на развалянето по член 88,ал.1 от ЗЗД .

Пристройката (склад) не съставлява налично към развалянето подобрение (сега стои негодна за ползване, с риск да се самострути) и няма значение при определяне на стойността на обогатяването и обедняването.

Към времеизвършване на двата ремонта ( на покрива на къщата и на гаража) през 1999 г. и 2000 г. , направени за запазване на обектите и към извършване на подобрението – асмалък през 2004 г., приобретателят М.С.. е бил изправна страна по договора. Допуснатото от него едва след 2.11.2011 г. неизпълнение е виновно и съставлява основание за разваляне на договора . За разходите, извършени преди посочената дата, той в качеството си на приобретател на отпадналото правно основание, който е бил добросъвестен при тяхното извършване, има вземане по член 72,ал.2 от ЗС за стойността на необходимите разноски , съразмерна на дела му , от 1 605 лева / ½ х 3 210 лева или ½ х ( 2 217 лева + 993 лева ) / и вземане по член 72,ал.1 от ЗС за увеличената в резултат на подобрението ( асмалък) стойност на имота , съразмерно на дела му, от 256,50 лева ( ½ х 513 лева). В обобщение, насрещният евентуален иск на правоприемниците му е изцяло основателен. Постановеното решение по него следва като неправилно да се отмени и на въззивниците да се присъди сумата от 1 861,50 лева, обезщетение за извършените необходими разноски в имота и едно подобрение, ведно с поисканите законни лихви от датата на предявяването – 24.01.2017 г. до окончателно плащане.

Промененият изход по евентуалния насрещен иск налага изменение на решението относно разноските, дължими на ищцата , които не следва да са за пълния размер от 660 лева (в т.ч. 650 лева - адвокатско възнаграждение), а по съразмерност за част, равняваща се на 479 лева. Въззивниците имат право на разноските, сторени по насрещния иск в първоинстанционното производство (с оглед разграничаването на адвокатското възнаграждение по двата иска в приложения списък на л.159) от 575 лева (ДТ от 75 лева + адвокатско възнаграждение от 300 лева и разноски за експертиза от 200 лева). За въззивното производство въззивниците имат право на част от разноските (част от заплатената ДТ по насрещния иск от 37 лева, адвокатското възнаграждение само за този иск съгласно списъка на л.10 от въз.д. от 370 лева ) или общо 407 лева. Въззиваемата има право на разноски, но не е доказала да е сторила такива в настоящото производство , пълномощното с договора за правна защита (на л.157 от делото на КРС) не удостоверява разноски за това производство, а за това пред районния съд .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39 от 23.03.2018 г. на К.Р.С.по гр.д.№ 7/2017 г. в частта , с която е уважен искът на В.М.С. , ЕГН: ********** *** срещу Р.А.С., ЕГН: ********** и В.М.С., ЕГН: **********,*** , за разваляне на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от : поземлен имот – дворно място от 500 кв.м., пл. № 657 по плана на град Б.к ; къща за живеене от три стаи, салон и лятна кухня и един гараж, сключен между В.М.С. и наследодателя М.В.С. с нотариален акт № ** по нот.д.№ **/19** г. на БРС, срещу задължение за издръжка и гледане поради не-изпълнение на това задължение на основание член 87,ал.1 във връзка с член 87,ал.3 от ЗЗД .

ОТМЕНЯ решението в частта, с която са отхвърлени исковете на Р.А.С. и В.М.С. срещу В.М.С. за осъждането й да им заплати сумата от 1 861,50 лева, съставлявата обезщетение за извършени необходими разноски и подобрение в имота, посочен по – горе, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН: ********** *** да заплати на Р.А.С., ЕГН: ********** и В.М.С., ЕГН: **********,*** равни части от сумата в размер от 1 861,50 (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и петдесет стотинки) лева, съставляваща обезщетение за извършени от приобретателя и наследодател М.В.С. през 1999 г. и 2000 г. необходими разноски за 1/2 идеална част от къщата (за ремонт на покрива) и гаража (за довършителни работи по измазване, изкопаване на канал , изливане на бетон по пода и поставяне на водонепропусклива замаска на покрив), подробно посочени по – горе и през 2004 г. на едно подобрение на 1/2 идеална част от поземления имот, посочен по – горе, съставляващо асмалък , ведно със законните лихви върху сумата, считано от 24.01.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание член 59,ал.1 от ЗЗД ,във връзка с член 72, ал.1 и ал.2 от ЗС.

ИЗМЕНЯ решението, в частта , с която Р.А.С., ЕГН: ********** и В.М.С., ЕГН: **********,*** са осъдени да заплатят на В.М.С. , ЕГН: ********** *** разноски за първоинстанционното производство, които НАМАЛЯВА от 660 лева на 479 ( четиристотин седемдесет и девет ) лева .

ОСЪЖДА В.М.С. , ЕГН: ********** *** да заплати на Р.А.С., ЕГН: ********** и В.М.С., ЕГН: **********,*** сумата от заплатят на 575 (петстотин седемдесет и пет) лева, сторени в първоинстанционното производство разноски по насрещния иск и сумата от 407 ( четиристотин и седем) лева, сторени във въззивното производство разноски по този иск .

ОПРЕДЕЛЯ на ищцата шестмесечен срок, считан от влизане в сила на решението относно развалянето да извърши отбелязването му по реда на член 115 ,ал.2 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.