Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр. Добрич, 24.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и шести септември година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 257 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Г.Л.Р. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №333/16.04.2018г. по гр.д.№3210/2017г. на Добричкия районен съд, с което по отношение на въззивницата е признато за установено, че Р.Р.М. *** е собственик на жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич със застроена площ от 51кв.м., ведно с правото на строеж върху общинското дворно място, в което е изградена сградата – поземлен имот с идентификатор ***и въззивницата е осъдена да предаде на ищеца владението върху собствения му недвижим имот.

Според жалбата, единствената причина ищецът да предяви иска е, че въззивницата била осиновена, а не рождена дъщеря на брата на ищеца. Поддържа се, че бащата на въззивницата преди бил собственик на имота и съществувал документ, с който той го бил закупил. Освен това гласните доказателства установявали, че била налице и придобивна давност. Заключението на вещото лице било неправилно и не следвало да се възприема, както не следвало да се възприемат показанията на свидетелите, заинтересовани от спора. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Р.Р.М. възразява срещу жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по предявен от Р.Р.М. срещу Г.Л.Р. иск по чл.108 от ЗС относно недвижим имот в гр.Добрич, ул."***"№65а, съставляващ жилищна сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич, ведно с правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.

Според посоченото в исковата молба, ищецът придобил правото на собственост по договор, сключен с нотариален акт №***. на ДРС. Ответницата, която била племенница на ищеца, ползвала имота му без основание. С оглед на това ищецът иска правото му на собственост да бъде установено спрямо ответницата и тя да бъде осъдена да му предаде владението върху имота.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е възразила, че ищецът не живеел в спорната жилищна сграда, а в друга, находяща се в съседния имот №** на същата улица, но на №**. Следователно нотариалният акт, на който ищецът се позовавал, бил неистински или, ако бил истински, то той се отнасял до другата сграда в съседния имот, а не до спорната. Спорната сграда на ул."***"№65а била закупена от родителите на ответницата през 1967г. и те живяли в нея до смъртта си.

С исковата молба е представен нотариален акт №***. на ДРС за договор от 26.02.1976г., с който ищецът Р. ***бил надарен от Р. ***с недвижим имот в гр.Добрич, ул."***№65, съставляващ паянтова жилищна сграда от две стаи и салон, ведно с правото на строеж върху 1/2 идеална част от държавно дворно място с пл.№**, парц.* в кв.** по плана на града. В първото съдебно заседание по реда на чл.143 ал.2 от ГПК ищецът е представил и нотариален акт ***. на ДРС за договор от 06.06.1966г., с който Р. ***закупил от едно трето лице имота, който после с договора от 1976г. дарил на ищеца.

Вещото лице по назначената техническа експертиза е дало заключение, че в действалите при сключването на двата договора кадастрални планове на гр.Добрич, съответно от 1962г. и от 1968г., е заснет имот пл.№**, в който е заснета съществуваща сграда, съответстваща на описанието на жилищната сграда, предмет на договорите. В следващия кадастрален план от 1987г. имотът е заснет с пл.№**, заснета е и същата жилищна сграда. В кадастралния план от 1999г. имотът с предходен пл.№**/ е заснет като два имота с пл.№*** и пл.№***; сградата, заснета още в плановете от 1962г. и 1968г., попада и е отразена в имот пл.№***. В сега действащата кадастрална карта са заснети поземлен имот с идентификатор ***със сградата в него с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***.***. Съгласно заключението на вещото лице, сградата с идентификатор ***е идентична на жилищната сграда, описана в нотариалния акт за договора за дарение от 1976г. Регистрираният по-рано административен адрес на тази сграда бил ул."***"№65, а понастоящем е ул."***"№65а.

Освен тази сграда в кадастралния план от 1987г. в имот пл.№** е заснета и още една жилищна сграда. Фактът, че тя е нанесена за първи път в одобрения през 1987г. кадастрален план, навежда, че е изградена в периода след одобряване на плана от 1968г. и преди одобряване на този от 1987г. След заснемането на бившия пл.№**/ като два поземлени имота, тази нова сграда попада в имот пл.№***, респ. в поземлен имот с идентификатор ***.***.

Видно от скиците към заключението на вещото лице, поземлен имот с идентификатор ***.*** граничи с улицата, а поземлен имот с идентификатор ***е вътрешен.

Всички разпитани по делото свидетели дават показания, че на место има две сгради. Едната, по-старата е навътре в двора, а по-новата е към улицата. В миналото в по-старата сграда живяло семейството на ищеца. После в нея заживяло и семейството на брат му Л., баща на ответницата. Известно време двете семейства живяли в сградата заедно, като всяко семейство ползвало по няколко отделни помещения. Междувременно ищецът и съпругата му построили нова сграда, към улицата и семейството им се преместило да живее в нея. Това се случило в 70-те години. От тогава ищецът живее в новата сграда до улицата, а в старата сграда до смъртта си /2016г. и 2017г./ живяли братът Л. на ищеца и баща на ответницата и съпругата му. След като те починали ответницата заключила къщата, поставила и ограда от телена мрежа.

От изложеното е видно, че е налице съответствие между констатациите на вещото лице и изнесените от свидетелите сведения. Освен това заключението на вещото лице е обективно, обосновано, изготвено въз основа на проверка и съпоставка на писмените доказателства по делото с действалите за гр.Добрич кадастрални планове и карта, с оглед на което няма основание то да не се възприеме. Гласните доказателства, както се посочи, кореспондират със заключението на вещото лице, а така също и помежду си, поради което показанията на ищцовите свидетели не подлежат на дискредитиране, въпреки факта, че същите са съпруга и дъщеря на ищеца.

Така от съвкупния анализ на заключението на вещото лице и на гласните доказателства следва, че спорната сграда с идентификатор ***е тази, предмет на договора за дарение, сключен с нотариален акт №***. на ДРС. Същата е с адрес ул."***"№65а и в нея много години са живяли родителите на ответницата. В съседния поземлен имот с идентификатор ***.*** е построена друга жилищна сграда с адрес "***"№65, в която от дълги години живее ищецът.

От изложеното следва, че на основание договора за дарение ищецът е придобил правото на собственост върху сградата с идентификатор ***ведно с правото на строеж върху поземления имот, в който тя е изградена. Надлежно въведените в срока по чл.131 от ГПК възражения на ответницата срещу това са неоснователни. Фактът, че ищецът живее в другата жилищна сграда не означава, че той не е надарен с процесната, нито, че тя не е идентична на тази по договора за дарение. Самата ответница, като е възразила, че спорната сграда била закупена от родителите й, не е представила доказателства за твърдението си. Що се отнася до възражението й, че родителите й придобили правото на собственост върху спорната сграда по давностно владение, то не подлежи на обсъждане, тъй като е въведено едва във въззивната жалба и след срока по чл.131 от ГПК. Също не подлежат на обсъждане правноирелевантните доводи на ответницата, свързани лични и семейни отношения, като причина за предявяването на иска от страна на ищеца /нейн чичо/.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, както и, че ответницата не е посочила правно основание, противопоставимо на собственика да владее имота му. Следователно първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл.108 от ЗС е удовлетворен, следва да бъде потвърдено.

Независимо от този резултат искането на ищеца – въззиваем насрещната страна да бъде осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение за въззивното производство е неоснователно. То е обосновано с позоваване на разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК, но тя е неотносима по въпросите за възнаграждението на адвоката, осъществил защитата на страната. Разпоредбата касае отговорността на ответник за държавна такса и разноските по производството в полза на бюджета на съдебната власт – когато при условията на чл.83 от ГПК държавната такса и разноските за производството не са били предварително внесени от ищеца, за когото резултатът от спора е изгоден.

Адвокатското възнаграждение не е държавна такса, не е и разноски за производството /напр. за вещо лице, за призоваване на свидетел/. Освобождаването на страната от задължението за внасяне на държавна такса и/или разноски за производството не включва и възнаграждението за адвоката на тази страна. Задължението за адвокатско възнаграждение е в отношенията между страната и адвоката й – в договора за правна помощ се уговаря неговото плащане и размер или се договаря безплатното предоставяне на адвокатската защита, когато е налице някоя от хипотезите по чл.38 ал.1 от ЗА.

В настоящия случай в договора за правна помощ между ищеца и адвоката му не е уговорено възнаграждение, няма данни за плащане на такова и не може да се приложи общото правило по чл.78 ал.1 от ГПК. От друга страна в договора не е уговорена и безплатна правна защита по чл.38 ал.1 т.1, 2 или 3 от ЗА, поради което не може да се приложи и правилото на чл.38 ал.2 от ЗА. Следователно възнаграждение за адвоката на ищеца за въззивното производство не подлежи на присъждане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №333/16.04.2018г. по гр.д.№3210/2017г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.