Р Е Ш Е Н И Е
№
215 , гр. Д., 26. 10.20**г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и шести септември през 20**година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при участието на секретаря ПЕПА МИТЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 262
по описа на ДОСза 20**г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№7226/10.04.20**г. от ОБЩИНА град Д., срещу решение
№244/20.03.20**г. по гр.д.№1913/2017 г. на Д.Р.С., с което съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община град Д.,
представлявана от Й.Й.- кмет, че И.Н.П. с ЕГН ********** ***, е собственик по силата на давностно владение на
291 кв.м., представляващи **ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед №РД-**-15/**.2005г.
на ИД на АГКК, целият с площ от 791 кв.м., номер по предходен план 1197, трайно
предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - лозе,
ведно с построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор ***със
застроена площ 27 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – вилна сграда, при
граници на имота: ПИ с идентификатори: ***; ***; № ***и № ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община град Д., представлявана от
Й.Й.– кмет, че М.Н.И.
с ЕГН ********** *** е собственик по силата на давностно
владение на 459 кв.м., представляващи **ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед №РД-**-15/**.2005г.
на ИД на АГКК, целият площ от 959 кв.м., номер по предходен план ** и **,
трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване -
лозе, ведно с построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор ***със
застроена площ 27 кв.м, брой етажи – 2, предназначение – вилна сграда, при
граници на имота: ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***и ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Счита решението
за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и поради нарушаване на съществени процесуални правила, с
доводи за липса на доказана идентичността на процесните
имоти с описаните в н.а.№**/1969г., н.а.№**/1975, договор за покупко-продажба
от 28.03.1970г. и договор за дарение от 11.02.1972г., в която връзка обсъжда
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и счита, че съдът не
е обсъдил същото в подточки 3 и 4 на т.5-та. Неправилен намира извода на съда
относно основанието за статута на процесните имоти.
Счита, че те са със статут на земеделска територия и начин на трайно
ползване-лозе, предвид непроменения и към момента начин на трайно ползване.
Счита да е налице фактическият състав на чл.25, ал.1 във вр.-
с чл.2 от ЗСПЗЗ и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС на основание на които са съставени
актовете за частна за спорните идеални части. Не било установено по отношение
на имотите да са заявени права по чл.10 от ЗСПЗЗ, осъществено било придобивното основание, посочено в актовете за частна
общинска собственост. По отношение на имотите не можел да се приложи института
на придобивната давност поради забраната , въведена с
пар.1 от Закона за допълнение на ЗС. Ищците не успели
да установят и владението си върху имотите. Иска отмяна на решението и
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е изразила становище за неоснователност
на жалбата, а решението за правилно. Жалбоподателят не сочел пороци на съдебния
акт, явяващи се основание за неговата отмяна. Споделя изводите на съда , които
счита за базирани на събраните доказателства, включително относно констативното
действие на актовете за частна общинска собственост, при оспорване на които
общината следвало да докаже осъществяването на придобивното
правно основание, посочено в тях, която тя не сторила. Неоснователно било
въведеното възражение за мораториум за придобиване по давност на държавни и
общински имоти. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
По повод жалбата ДОС разгледа съдържащите
се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността
на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259
ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания
– само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни
норми.
Предмет на гр. Д. №1913/2017г. са
предявените с обща искова молба вх.№9574/07.06.2017г., срещу Община град Д.,
два положителни установителни иска: 1.от И.Н.П. с ЕГН ********** *** право на
собственост на основание давностно владение върху
291кв.м в ид. ч. от ПИ с идентификатор ***по
КККР на гр. Д., с площ от 791кв.м.; 2. от
М.Н.И. с ЕГН ********** ***, за правото на собственост на основание давностно владение върху 459 кв.м. в ид.ч.
от ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Д., с площ от 959кв.м. .
Твърди се
от ищците в исковата молба и уточняващата в хода на въззивното
производство молба, че двамата ищци са наследници, низходящи на Н. П.Н., техен
баща. С н.а.№**/1969г. баща им закупил недвижим имот –лозе от 1000кв.м.,
находящо се в местността „Г.А.” в гр.Д., включено в парцел №**, сега имот с идентификатор
***, а с договор от 28.03.1970г. находящо се в същата местност лозе от 730кв.м.,
сега имот с идентификатор ***. Владение
върху имотите установил от датата на закупуването им. Извършил и разпореждания
с тях, като на сина си И.Н.
наследодателя дарил 500кв.м.в ид.части от лозето с площ от 1000кв.м., а на дъщеря си М.Н.
лозето с площ от 730кв.м., като това дарение не било в изискуемата от закона
форма. Излага се и, че имотите са застроени по силата на издадено разрешение за
строеж №** от **.**.1976г. и протокол №** от **.**.1976г. за имот ПИ с
идентификатор ***и разрешение за
строеж №** от **.1976г. и протокол №**3 от **.1976г. за имот ПИ с
идентификатор ***. Владението
върху имотите не било прекъсвано , заплащали дължимите данъци, имотите не били
отнемане на правно основание.
Ищецът И.Н.
придобил право на собственост върху ПИ с идентификатор ***,с номер по предходен
план 1197, в обема на 500кв.м.в идеална част по силата на извършеното в негова
полза разпореждане, а останалата част до 791кв.м по силата на упражнявано давностно владение .
М.Н. придобила право на
собственост върху ПИ с идентификатор ***, с номер по предходен план ** и **, по
силата на упражнявано давностно владение, тъй като
извършеното в нейна полза дарение не било в изискуемата форма.
С акт за общинска собственост №**/**.2014г.
и Акт за общинска собственост №**/**.2014г., ответната община актувала като частна
общинска собственост идеални части от двата имота, което обстоятелство,
обосновавало правния им интерес от установяване на оспорените по този начин права върху идеалните части.
Пред районния съд /в писмения отговор/
ответникът Община град Д. е оспорила исковете с доводи, свеждащите се до липсата
на идентичност между ПИ с идентификатор ***по КККР и ПИ с идентификатор ***по
КККР с имотите, закупени от наследодателя на страните с н.а.№**/1969г. и договор за покупко-продажба от **.1970г.,
тъй като в документите липсвали основни характеристики на имотите, позволяващи
тяхната идентификация по безспорен начин. Счита и да липса възможност за придобиване по давност на право
на собственост върху конкретните имоти, поради наличие на нормативни
ограничения за това. Позовава се на разпоредбата на чл. 86 /отм./ от ЗС,
регламентираща забрана за придобиването по давност на имоти социалистическа
собственост. Твърди да е собственик на актуваните идеални части от двата имота на
основание разпоредбите на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй
като същите са земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата. Фактическият състав на придобивната
давност счита да не е осъществен, ако и принципно частна общинска собственост
да може да се придобива по давност, тъй като с § 1 от ЗИД на ЗС е наложен
мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да
тече до 31.12.2017 г.
Безспорно изложените
обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за
квалифициране на претенцията на ищците като такава по 124 ал.1 от ГПК. Правният
си интерес от съдебното установяване на правата си по отношение на ответника всеки
от ищците обосновава с наличието на АОС №**/02.12.2014г. за 791ид.части от ПИ с
***по КККР и АОС №**/**.12.2014г. за д.части от ПИ с идентификатор ***по КККР, които
според ищците не отразяват действителното правно положение, защото И.Н. е
собственик на първия, а М.Н. на втория, респ. и на актуваните от ответната
община идеални части, по давност.
Ответникът не оспорва
качеството на ищците на наследници по закон на Н. П. ***, починал на **.**.1990г.
Така и удостоверение за наследници с изх. №**.**.2014г., издадено от Община
град Д./л.23 от делото на ДРС/, според което починалия на 19.11.1990г. Н. П.Н. е
оставил законни наследници съпруга Д. И.Н. и двама низходящи-син И.Н.П. и дъщеря
М.Н.И.. Д. И.Н. е починала на 14.03.1991г. и двамата ищци са единствени нейни
наследници-син и дъщеря/удостоверение за наследници с изх. №**/09.10.2014г.,
издадено от Община град Д. -л.24 от делото на ДРС/.
С договор за
покупко-продажба, сключен с н.а.№ **, том **, н.дело №** от **.1969г. на ТРС, наследодателя на
страните Н. П.Н. е закупил от В.Г.С. недвижим имот, описан в акта като „празно място с пространство от 1000 кв.м.,
находящо се в землището на гр. Т., в местността „Г.Б.“, включено в парцел. 238
по регулацията на лозята, при граници:н-ци Г.Б.в,С.Х.К.и
Н.М.” На 24.07.1975г., с н.акт № **,
том **, н.дело №**88 от 24.07.1975г. на ТРС, Н. П.Н. дарява на сина си И.Н.П.
500кв.м. от така придобития имот, която подарена част е ситуирана
с местонахождение в рамките на пространството от 1000кв.м. като намираща се от
към съседа С.К.Х.На 28.03.1970г. между наследодателя на ищците и Д.А.Ж.е
сключен предварителен договор за продажба на имот, описан в документа като
„лозе с пространство от 730кв.м., засадено с лозови насаждения и една череша, недвижим имот находящ се в гр.Т., местността „Г.А.”, средния път, при
граници на лозето: път,Р.А.К., Н.Ж., П.П.и Н. П.Н.”.
Тези данни за границите на имота, посочени в договора, данните в последвалия
предварителен договор за дарение на същия имот, сключен между Н. П.Н. и дъщеря
му М.Н. на 11.02.1972г. и декларацията с нотариална заверка на подписа на
декларатора Н. П.Н./л.12 от делото на ДРС/, дават основание да се приеме, че имота,
предмет на предварителния договор от 28.03.1970г. граничи с друг имот на самия купувач-
наследодателя Н. П.Н.. С предварителния договор от 28.03.1970г. е договорено
предаване на владението на имота в деня на сключване на договора и прехвърляне
на собствеността при поискване от купувача. Безспорно предварителният договор,
какъвто характер несъмнено има цитирания, няма вещно транслативно
действие. Не се твърди, нито се установява да е сключен окончателен договор за
прехвърляне на правото на собственост върху имота, предмет на предварителния,
но не се оспорва от ответната страна, нито са ангажирани доказателства,
опровергаващи удостоверения в договора факт на получаване на владението върху
имота от наследодателя Н. П.Н. в деня на сключването му. От своя страна, по
данни от предварителен договор за дарение от 11.02.1972г./л.11 от делото на
ДРС/, сключен между Н. П.Н. и дъщеря му М.Н., последната е получила владението
на имота в деня на сключване на
договора.
Събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на св.В.Н.В./син на ищцата М.Н./, св.Д.Р.
Г. и св.Р.А.Д., последните двама без родство със страните, са непротиворечиви
относно владението на имотите от ищците/”от както се помня” според св.В. Н.,
роден през 19**г., „от дете” според св.Р.Д., роден през 19**г./, така, както им ги разделил техния баща /св.В. Н.,
св.Р.Д./, местонахождението им –излизат на т.нар.”среден” или „втори” път,
застрояването им - с къща-близнак. Ответната
община не е и оспорвала факта, че в имотите има изградени постройки, като по
данни от скица за ПИ с идентификатор ***по КККР и ПИ, сградата, която попада в
имота е двуетажна, с площ от 27кв.м. с предназначение вилна сграда-еднофамилна.
Идентично е описанието и на сградата в имот с идентификатор ***по КККР/скица л.**
от делото на ДРС/. В скиците сградите са снети на междинната граница между
двата имота като долепени една до друга. Според св.В. Н. сградите, които
свидетеля/както и останалите двама свидетеля/ възприема като къща близнак с два
входа, са изградени през 1975-1976г. Във
връзка със застрояването на имотите по делото са представени разрешение за
строеж №**/**.**.1976г. и протокол №*** от ***.1976г.за строителна линия,
издадени на И.Н.П. за построяване на масивна стопанска постройка в „квартал №**
а” в местността „Г.А.”, както и разрешение за строеж №**/**.**1976г. и протокол
№*** от ***.1976г. за строителна линия на името на М.Н. Павлова за построяване
на стопанска постройка в „квартал ** б” в местността „Г.А., съгласно утвърдени
архитектурни планове.
Привлеченото от
районния съд вещо лице- инж.К.Б., по приетата съдебно-техническа експертиза е
констатирало, че за местността „Г.А.“ не е провеждана процедура по регулиране
на поземлени имоти, не са приемани и одобрявани регулационни планове, и е дало
заключение за статута на процесните имоти като
„земеделска територия“. Проследявайки статута на процесните
имоти вещото лице е установили, че за местността има запазени единствено
кадастрален план към 1970г., кадастрален план към 1990г. и кадастрална карта от
2005г. Така за периода 1969-
Съществува и запазен
кадастрален план към 1990г./прил.3 към заключението/,
в разписния лист към който ищцата М. Н. е вписана като собственик на имот №**,
ищецът И.Н. е вписан като собственик на имот №1197, а като собственик на имот №**
е вписан техния баща Н. П.. При проследяване на описаните в писмените
документи, обсъдени по-горе, съседи на имотите, които позволяват
индивидуализирането им, и сравняване на графичните изображения, вещото лице е
дало заключение за идентичност между имоти №** и №** от КП към 1970г., с имоти №**, №** и №** от КП към 1990г. и имоти с
кадастрални с идентификатори ***и ***по КК от 2005г., онагледено с
представянето и на комбинирани скици между плановете/прил.6,7
и 8 от заключението/. В този смисъл и данните от представените скици-извлечение
от КК/л.17, ** от делото на ДРС/, в които за имот с идентификатор ***е отбелязан „номер по предходен план:
Разпоредбите на
чл.79 и сл. от Закона за собствеността регламентират давностното
владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки
недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ. В случая фактическа власт върху имотите
и двамата ищци са установили през 1972г., при което започналия да тече тогава давностен срок изтича през 1982г., т.е. при действието на
Закона за собствеността на гражданите/ЗСГ/. Разпоредбата на чл.29 ЗСГ /отм./ не
допуска придобиване по давност на недвижими имоти и вещни права по чл.15 от
същия закон в четири хипотези – когато се касае за имот, за който се прилага
законът за реда на прехвърляне вещни права върху някой недвижими имоти/отм./;
когато владението е придобито въз основа на предварителен договор, който не
може да бъде обявен за окончателен съгласно предходния чл.28 от закона; от нежители
на населените места, за които се прилага чл.30; ако придобивната
давност се използва за заобикаляне на законни разпоредби , които не допускат
придобиване чрез други правни способи. В случая обаче владението и от двамата е
придобито въз основа на сделки между роднини по права линия / хипотезата на
чл.15, ал.1, т.1 от ЗСГ/, извършването на които е по общия ред, респ. не се е
прилагал специален ред по ЗСГ за прехвърляне на право на собственост и други
вещни права. Но дори и да съществуваха ограниченията на ЗСГ, времето на
упражняване на фактическа власт след отмяната на глава II от ЗСГ, в сила от 13.03.1990г., до предявяване на иска е достатъчно за
придобиване на претендираните права при липса на
установяване наличието на конкуриращо придобивно
основание от ответника, вкл.твърдяното по чл.25 от ЗСПЗЗ.
Не е установено имотите да са
били държавна или общинска собственост или да са подлежали на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Касае за земеделски имоти по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, за които
нито се твърди, нито се установява да са били включени в блокове на ТКЗС или
ДЗС, респ. да е било установено кооперативно ползване и след колективизацията
да не е било възможно да продължи упражняването на правото на собственост върху
тях. Такива имоти, върху които не е възникнало право на кооперативно земеползване и собствеността е запазена в реалните им
граници, не попадат в обхвата на чл.10
от ЗСПЗЗ като подлежащи на реституция имоти/така решение №** от **.**.2016г. по
гр.д.№356/2016г. на ВКС, първо г.о./. Непротиворечива е съдебната практика, че
в приложното поле на разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ, на която изрично се
позовава ответника в отговора на исковата молба и предвид обстоятелството, че
посочената в актовете за общинска собственост разпоредба на чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОС не съставлява самостоятелно придобивно основание,
се включват онези земеделски земи, които са подлежали на реституция, т.е.
попадат в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидените в закона срокове, статут на каквито за процесните
не се установява.
Предявените установителни
искове са основатели, следва и правилно са уважени, респ. обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Отговорност за разноски не следва
да се разпределя, тъй като при този изход от спора право на такива имат въззиваемите, които не са удостоверили реалното извършване
на разходи за въвззивното производство.
Воден
от горното, ДОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №244/20.03.20**г. по гр.д.№1913/2017 г. на Д.Р.С..
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.